Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
December 11th, 2004 by Valery Dachev

Hurry up! Hurry up!

Мразя такива дни… Имаш да свършиш хиляда неща и се чудиш как да ги наредиш точно, за да ги свършиш всичките. Събудих се в 9:00 едва-едва след вчерашното малко, но все пак солидно куфеене в Аквариума. Свиреше един много добър китарист, на когото все забравям името. Изкара някои много добри парчета, между които и нещо неочаквано – кавър на песничката на Gun – “Word Up” (която е кавър на тази на Melanie G, май). Та хапнах набързо и отлетях към офиса, за да кача последното написано по Интернет магазина за мебели, защото по обед предстоеше демонстрацията му в Лондон). След като видях, че работи, отлетях към зъболекаря, за да се погрижи малко за венците ми. После към автогарата за билет, а след това при Жеко за малко кабел (майка ми упорито иска да може да обикаля с лаптопа из целия апартамент и терасите, влачейки със себе си “Интернета” :)). Нямаше обаче конекторчета и одължителчета и не можахме да го направим. Иначе си побъбрихме за това как да си разпредели читаво трафика между три доставчика, без да има автономна мрежа. Приемам идеи по въпроса, междудругото. Върнах се в офиса и след липсата на отзиви си събрах нещата и отлетях към къщи.

Майка ми отново се погрижи за мен в стил “майката на Реймънд” и сакът ми с раницата тежаха повече от мен, аз бях навлечен с две дебели блузи и яке, а отделно се бях понахранил скъщи с пелмени (обожавам ги със сметана и червен пипер). Самото пътуване ми подейства отпускащо, въпреки че шофьорът успя да вземе разстоянието за 2 часа и 50 мин. заедно с наложилия се кратък ремонт на автобуса. С таксиметровия пък си говорихме за LCD телевизорите и мониторите и колко място биха могли да спестят в една боксониера. :)

На път към гарата се разбра, че до понеделник ще съм без GSM. След като вчера платихме и последната фактура (малко трудно е да проследиш при толкова номера на мое име, кой не си е платил), телефоните на мое име бяха пуснати. Но тази сутрин от М-Тел решиха да си променят явно мнението и са ме оставили без телефон. Трябвало саморъчно да подам молба… А Христина е в София с гаджето си и сутринта по някакъв начин трябва да се чуя с нея, за да идем по кафета, а по обед по същия някакъв начин трябва да се обадя и на Александра, която също е в тоя район, та да ѝ оплача болежките си… “Мамка им стара, М-Тел!” – това е моят глас…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: