… и честно казано се чудя какво да напиша… Йовко правилно отбеляза в блога си, че май всички ги е налегнала някаква апатия. Не знам наистина дали е от капризното време. Мен определено ме е обзело някакво изтощение от всичко… Виждам как се забърквам във все по-големи и по-големи каши и то основно що се отнася до жени – явно няма вариант да угодиш максимално на всички, а и на себе си. Не обичам крайностите и не искам да изпадам в крайни варианти, но… по колкото по-тънка летва от компромиси вървиш, толкова по-вероятно е тя да се счупи и да пропаднеш. Отчайва ме понякога невъзможността на другите хора да ме разберат. Не, не се опитвам да изляза с баналния номер с вечно неразбрания тип – просто заради собствената ми си пристрастност по отношение на ставащото край мен, само аз съм способен да се разбера. Не мога да реагирам адекватно. В такива моменти ми иде да се обадя на Мира – моето второ аз, само че гледащо малко по-обективно на нещата… Но и тя е затрупана с проблеми, за да я занимавам и със своите.
Сега усещам, че правя една страшно голяма грешка. Има един много хубав цитат от “Малкият принц”: “Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…”. Не поех отговорността за това, което съм опитомил… Адски безотговорен съм…
Leave a Reply