Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
November 18th, 2004 by Valery Dachev

Шибан ден…

Баси… толкова е банално всичко да ти върви накриво. Странен тип човек съм – посдухам ли се и се сещам за още 100 неща, които да ме сринат допълнително. Снощи по някое време довърших уеб магазина, пратих го на Тодор да тества нещата и да оправи темплейтите и се наложи да ходя до майна-си-Райна (Княжево наистина си е на точно една майна-си-Райна дължина, отчитана от Студентски град) за някакви пари. Естествено, точно по това време имаше стачка на градския транспорт, чаках маршрутка, занесох се до там и… се оказа, че човекът го няма. Междувременно Тодор се обади, че има проблем със системата и нито може да тества нещо, нито да пипа темплейти – губихме време, а днес трябваше всичко да е тръгнало. Бързах неистово, а трябваше да чакам. На връщане градският транспорт едва беше живнал и задръстванията бяха направо очарователни. Естествено, проблемът с магазина се оказа точно в един ред. И читав Интернет нямаше. За сметка на това успях да изхвърча за влака в 16:03, като пак се прецаках да се кача на шибаната маршрутка 20 (която тоя път учудващо ме довлачи по-навреме). Умрях от тъпотия… не помня да съм имал скоро по-дълго пътуване. Даже преходът ми от началото на тази година от Русе до Казанлък за… много часове не беше толкова скучно. Поне тогава имаше някакво бабе, бивша труженичка в родните железници, да ми надува главата кой влак от къде минавал, защо са го променили и въобще всякакви други проблеми които “живо” ме вълнуваха. Поне имах време да помисля на снощните думи на Полина… а и на още няколко души. Като капак, половин час след като се прибрах, нашите вече демонстративно се джафкаха, така че целия квартал да е наясно за какви глупости се карат, а и аз да треперя от нерви дори и сега…

Наскоро четох в блога на Йовко, как едва се справя с личния си живот, а други го занимават със себе си. И аз се чувствам така (между другото, извинявам се на тези, които намират тези писания за досадни… просто не ги четете) и не смогвам… не се чувствам в кожата си напоследък, а съм станал сякаш изповедник на половината ни IRC. Въпреки това изчетох, каквото имаше по темата за заболяването на Патрик Волкердинг (май едно време всички започвахме на Slackware)…

На всичкото отгоре се сетих за едно момиче, с което преди време общувахме адски много… бяхме близки приятели и си споделяхме доста. Нямам ни вест, ни кост от нея вече два месеца… макар че и писах мейл. И това от последния ни (барабар с гаджето и) разговор в ICQ, когато се развихри някаква неистова драма… на която аз трябваше да стана съдник. Може би звучи като някоя сапунка, но… цял живот и се случват невероятни гадости (за които по-добре да не влизам в подробности) и винаги съм се възхищавал на силата и да живее. Само дето май в този момент нещо преля чашата и като нищо може да е направила някоя глупост… Утре ще се опитам по-сериозно да се свържа с нея… макар да ме е страх, честно казано…

… както казах, шибан ден.

P.S. Йовко, благодаря за коментара ти – едно от малкото неща, което ме накара да се усмихна днес :).

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: