Телефонът звъни… в 7:30. Алармата. Едва гледам. Имам среща в 8:30. В 10:00 ме чака семинар на БАРС в Химическия факултет, а срещата ми е там, за да се видя с една много добра приятелка. След като се приведох във вид удобен за гледане (или по-скоро за разпознаване) нямаше какво да правя и излетях от къщи. Подраних – в 8:10 бях вече там. Закъсня…. Но сам съм си виновен – пощъках си половин час. Не бях единствения поне – единият от лекторите май също имаше среща там по това време. Баси раннобудните хора – тия не са добре ! :). А само като си помислих как вчера целия ден се омрънквах за безпаричието и къртих код, мислейки как да го предвидя по-разшируем. Срещнахме се, голяма радост, голямо нещо… обиколихме половин Лозенец да си намерим кафе и най-накрая в събота сутрин се озовахме при приказливия робот (или по-скоро говорещия ценоразпис) обслужващ кафето на Факултета по Математика и Информатика. Покиснахме там и пообсъдихме простотиите, които сме направили за периода, в който не сме се виждали, и отидохме на семинар (смятайте колко сме стояли там и респективно колко глупости сме натворили за тоя период :)). Замъкнахме се на семинара (интересува се момичето) точно за уговорената среща със съквартиранта ми (Галин) и един бивш негов съученик (Драго). Пообсъдихме пак безпаричието и влязохме. Малък Наков направи поредното кратко и същевременно обширно представяне на БАРС, мина първа лекция, после втора… Лекторът на последната пък не бях виждал от наистина доста време (поне година и половина). Т’фа е то – изпоожениха се хората, деца си народиха… По едно време с Драго и въпросното девойче се изнизохме да я поизпратим и на връщяне заварихме друг познат на входа на семинара. Решихме да не прекъсваме лекцията и да започнем алкохолния полуден – изпихме по биричка пред ФМИ, посъбрахме погледи с простотия и се върнахме за последната лекция на семинара. Дочакахме края и и продължихме с подпийването в пица “Торонто”. Моя милост пак го изби на простотия и почти не млъкна с глупости цяла вечер… а и другите помагаха… най-малкото с вдъхновение. Скоро може и снимки да има – ужасТ ! :) Тръгнахме си, съквартирантът отиде да допива с един приятел, а аз уж рекох да се поприбера, да понапиша малко код… И аха-аха да почна да пиша… и една приятелка реши да ме посети, че не сме се виждали скоро. Придружаваше я бутилка червено вино. Побъбрихме си около час за глупости и тя си тръгна по живо по здраво… Така че май оставам да си правя компания с бутилката… Лека вечер ! :)
Valery's Mlog
Mindlog of a Freak
October 30th, 2004 by Valery Dachev
Ахх… не е лесно…
Posted in Uncategorized
This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.
@vdachev
My TweetsTags
apple
arena di serdica
bulgaria
first investment bank
google
hp
internet
iphone
jailbreak
laptop
microsoft
mysql
problem
pwnage
unlock
winpwn
абсурдистан
амфитеатър
арена
банка
бойко борисов
боклук
българия
дпс
дск
закон
интернет
кат
кредитна карта
мвр
пещери
полицай
полиция
проблем
проблеми
протест
първа инвестиционна банка
разходка
русия
сердика
сигурност
софия
толерантност
турци
управление
Leave a Reply