Valery's Mlog

Телефонът звъни… в 7:30. Алармата. Едва гледам. Имам среща в 8:30. В 10:00 ме чака семинар на БАРС в Химическия факултет, а срещата ми е там, за да се видя с една много добра приятелка. След като се приведох във вид удобен за гледане (или по-скоро за разпознаване) нямаше какво да правя и излетях от къщи. Подраних – в 8:10 бях вече там. Закъсня…. Но сам съм си виновен – пощъках си половин час. Не бях единствения поне – единият от лекторите май също имаше среща там по това време. Баси раннобудните хора – тия не са добре ! :). А само като си помислих как вчера целия ден се омрънквах за безпаричието и къртих код, мислейки как да го предвидя по-разшируем. Срещнахме се, голяма радост, голямо нещо… обиколихме половин Лозенец да си намерим кафе и най-накрая в събота сутрин се озовахме при приказливия робот (или по-скоро говорещия ценоразпис) обслужващ кафето на Факултета по Математика и Информатика. Покиснахме там и пообсъдихме простотиите, които сме направили за периода, в който не сме се виждали, и отидохме на семинар (смятайте колко сме стояли там и респективно колко глупости сме натворили за тоя период :)). Замъкнахме се на семинара (интересува се момичето) точно за уговорената среща със съквартиранта ми (Галин) и един бивш негов съученик (Драго). Пообсъдихме пак безпаричието и влязохме. Малък Наков направи поредното кратко и същевременно обширно представяне на БАРС, мина първа лекция, после втора… Лекторът на последната пък не бях виждал от наистина доста време (поне година и половина). Т’фа е то – изпоожениха се хората, деца си народиха… По едно време с Драго и въпросното девойче се изнизохме да я поизпратим и на връщяне заварихме друг познат на входа на семинара. Решихме да не прекъсваме лекцията и да започнем алкохолния полуден – изпихме по биричка пред ФМИ, посъбрахме погледи с простотия и се върнахме за последната лекция на семинара. Дочакахме края и и продължихме с подпийването в пица “Торонто”. Моя милост пак го изби на простотия и почти не млъкна с глупости цяла вечер… а и другите помагаха… най-малкото с вдъхновение. Скоро може и снимки да има – ужасТ ! :) Тръгнахме си, съквартирантът отиде да допива с един приятел, а аз уж рекох да се поприбера, да понапиша малко код… И аха-аха да почна да пиша… и една приятелка реши да ме посети, че не сме се виждали скоро. Придружаваше я бутилка червено вино. Побъбрихме си около час за глупости и тя си тръгна по живо по здраво… Така че май оставам да си правя компания с бутилката… Лека вечер ! :)