Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
March 19th, 2004 by Valery Dachev

За змея и приказката му

Приказка за триглавия лош змей

Имало едно време една приказка, а в нея – един змей. Нали ги знаете… ония триглавите, огромните, страшните, дето хвърлят огън и жупел напред-назад и тероризират хората. Еми на.. баш такъв. Той не живеел в никое царство, в никое господарство, защото там, където обитавал, трева не никнела, пък камо ли цяло царство. Та всички царства, всички господарства били нейде наоколо, та прескачал си той от време на време да се позабавлява с тях. Живял си той животеца, страхували се хора, буболечки и други нисши за него твари и изпадали в ужас, когато наближи. Разни геройчета там, рицарчета, въшки и разни други напасти го лазили, но на кой му дреме. Та минавало времето, а той весело си подсвирквал и съответно подпалвал туй-онуй… С времето обаче започнал да усеща нещо странно – вярно, имал си три глави, никога не бил сам; разказвали си вицове и си припомняли добрите стари времена… Но постепенно се оказал самотен – вицовете даже постепенно започнали да се повтарят… И стигнали до етапа, в който просто си ги номерирали и вместо да разказват вица, казвали номера му и се опитвали да се разсмеят. Змеят се почувствал самотен. Един ден просто решил да промени приказката…

Приказка за красавицата и звяра

… или нещо подобно. Само че без момента с красавицата. Постепенно започнал да се помирява с царствата, господарства, помагал с каквото могъл на хората, даже го заобичали. Вярно, не можел да огрее навсякъде, макар доста ентусиазъм да имал, доста огън, доста жупел. Но събрал той приятели много, радвал се, усмихвал се, а и той обичал приятелите си… Вярно… случвало се да бъде малко изгаряща тази обич, но.. природа, к’во да се прави. Та много приятели натрупал, едни си заминавали, други се появявали… едва смогвал. Някои пък се опитвали да се сближат още повече с него… да станат красавиците на звяра. Даже успявали да го накарат да забрави за това, че е змей. Но змеят си бил змей и имал три глави, които не винаги били на едно и също мнение, а всяка теглила в своята посока. И решил звярът, че ще си остане без красавица. Заявил това отговорно и не спирал да го заявява. Построявал замъци, строил къщи, помирявал царства, даже прасенце пекъл с дъха си… Абе много неща тръгнали прекрасно с малко или много негова помощ… Е, не всички де, но… Постепенно навсякъде нещата започнали да се нареждат, а и хората вече си нямали проблем с него. Само малки проблемчета помежду си. Започнало да случва нещо странно… Приятелите му започнали да нямат нужда от него, да го забравят, да изчезват… И змеят отново се замислил върху нова приказка…

Змей за една приказка

… лоша приказка. Прибрал се змеят в своята пещера и… Приказките обикновено имат край. Има само въпросите, които змеят си задавал. Трябвало ли змеят да бъде стршилището, което бил, за да го забелязват хората ? Ако те забравят, кое е това, което те прави жив ? Не е ли забравата празната надгробна плоча на погребания жив. Колко малко зло е достатъчно да те запомнят хората, и колко много добро ? Помни ли някой свещта след като загасне ?…

How can I feel abandoned,
even when the world surrounds me ?
How can I bite the hand,
that feeds the strangers all around me ?
How can I know so many,
never really knowing anyone ?
If I seem super-human,
I have been.. misunderstood.

“Misunderstood” – Dream Theater

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: