Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
October 30th, 2003 by Valery Dachev

Мишо Шамара – моят идол

(Забележка: Написаното тук е чисто мое мнение и, ако сте със слаби нерви или просто приемате нещата твърде лично, по-добре не четете долунаписаното. С публикуването на това писание не ангажирам никого със споделянето на мислите в него.)

Имало едно време във Варна едно малко човече. То все още е малко де, но това да не ви притеснява – той е един голям малък човек в българската (а защо не и в световната) история. Викали му Мишо (значително по-добре от невзрачно стандартно име като Михаил)… Защо после тръгнали да му добавили и едно “Шамара” след иначе звучното и нахакано именце, той категорично отказва да каже. Дразнел се от този въпрос – явно има неприятни асоциации – но не достатъчно неприятни, че да стане известен с прозвището си Мишо Шамара (както ви казах, той е големец – кой не е чувал за него). Простичко било момченцето, а и се кефело на рапа. Решило, че му се отдава да рапира простотии. По-учудващото било, че хората му се връзвали на псувните. Събрал се той с още една банда идиоти и направили група-идиотка. Псували си хорицата на воля, говорили за кинти, за жени, за коли, за е*ан… Абе кеф! Отвътре им идвало някак си. По едно време за какво се скарали, какво станало, напуснал дребния човечец групата и започнал самостоятелна кариера. Ходил той на боди-билдинг (уви, това не му помогнало да отваря прозорчето на тоалетната си без да се качи на тоалетната чиния), заякнало момчето, тръгнало да се захласва по пички и гимнастички (последното може и някакъв комплекс да е), направило два-три клипа със скъпи коли и няколко внушаващи грамади до него, а него го снимали мааааалко по изотдолу (да си личи, че гледа на нещата от високо… или поне по-ниските от тях). Станал известен.

Логиката му била проста, но желязна: “Кой има кинтите? Кого обикалят мацките? Кой кара скъпите коли? Аз съм велик.”. (Ще пропусна дълбоките му философски мисли на чисто екзистенциална тематика от рода на: “Животът е хубав, защото е красив.”). Както казах, умно било момченцето почти толкова, колкото било и високо. Но за едно е прав – той е велик. Но не защото е*е всички фенки-фенки или къса п***ите на всички женки-женки, нито пък защото ходи по гимнастички (високо е дигнал мерника, но поне това го може :)). Аз наистина изпитвам безкрайно уважение към този иначе малък човечец. Той направи по-голяма от всеки политик реформа в тая държава, нагуши повече пари от всеки мошенник без да стане такъв (по-шантавото е, че хората с удоволствие си дават парите за неговите албуми), той се чува по медиите повече от всяка пропаганда известна някому… Направи човекът и звукозаписна компания и приюти още идиоти, за да се чува гласа им. А те имат кинтите, обикалят ги мацките, карат скъпите коли – те са пичовете – живеят като царе.

Нещо повече – половината държава рапира с тях и повтаря простотиите им. Шамарът обаче взел, че се сдушил с друга голяма звукозаписна компания, която издавала не чак толкова големи простотии – карали се рапърите – west side, east side – така било модерно през океана. Само дето последните си имат някаква история.

Имало едно време двама други “пича”: викали им Йозеф Сталина и Адолф Хитлера. Първият изтребил сумати неудобни люде, дето не му се връзвали на акъла, другият пък – цели народи, дето не смятал, че имало нужда въобще да му се вържат. И двамата пича направили невероятни пропагандни машини само и само да се пробутат. И успяли. Тайната явно не била в самоизтъкването или пък да покажеш как всички ще са щастливи и ще живеят в един по-добър свят, ами в това да кажат “Гледайте мен – аз успях!”. Тайна No.2 била да израпираш всичко това, ами не да нареждаш крещейки на заседание в Райхстага, нито пък да се усмихваш лукаво, докато всичките ти врагове треперят от усмивката ти. А приликата е поразителна: Сталин – възможно най-неграмотният член на Политбюро, Хитлер – човек с объркана представа за произхода си. И двамата върли комплексари. Извод: големите постижения се постигат с големи комплекси. А колко е голям комплексът на Мишо? Разликата между средния и неговия ръст.

И пак по отношение на българския рап (който, както сте забелязали) безбожно много уважавам, ето нещо, което се завъртя из локалната мрежа в Студентски град. Авторът, уви, ми е неизвестен, но… Ето как би изглеждал един “рапотворец”: “Рап генератор – Всичко за 1 лев“.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: