През 1942 г., когато тази миграцията се е превърнала в проблем, някой е предпочел съвсем праволинейно и видимо по-лесно решение – да отрегулира директно предвижването на хората. Негативният ефект от това е известната фраза “Всички хора са равни, но някои хора са по-равни от другите.”. Като става въпрос за Велико Търново, подобно отношение там срещат и хората от по-малките от старата ни столица градове.

Ако преди тези 67 години някой си беше дал сметка за ефекта, който подобно решение ще има, вероятно би предпочел да подходи алтернативно – да стимулира хората да останат по родните си места. Тези неща обаче искат инвестиции, искат законодателни промени (както споменах за фискално децентрализиране) и най-вече искат воля.

Ресурсът за решаването на проблемите би трябвало да е пропорционален на населението. И това е така що се отнася до работна ръка. А това, че голяма част от данъците на хората отиват в държавната хазна, след което се разпределят непропорционално обратно по общините, е законодателен, а не демографски проблем.

Всички тези проблеми, с които столицата се сблъсква, са проблеми на големия град. Повечето мегаполиси са се справили с голяма част от тези затруднения. Ти знаеш ли за такива, които са изселили част от населението си?! А членовете на въпросната група подхождат също толкова праволинейно като техните предшественици крещейки “Изгонете ги!” вместо “Създайте условия сами да си тръгнат!”.

Обидно е и лицемерно да общуваш, да излизаш, да дружиш с някого, след което тихичко да декларираш неприязън към него. Подобни изцепки съм преглъщал, защото в крайна сметка съм като на гости. Но всяко нещо си има граници.

В заключение… негативно отношение към себе си (изключвайки подобни инициативи) не съм срещал. Приравняването на думата “провициалист” с “немърливо, мързеливо, некултурно, нагло, безхаберно псе” не ми харесва. А намирам себе си за много по-добър жител на София от мнозина.