Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
January 23rd, 2008

“Ама аз не знаех…”

В статия на Dnes.bg се говори за оправданията на редица политици и чиновници за това, че не са подали правилно своите данъчни декларации. Няколко неща ми направиха впечатление такова, че лицето ми менеше изражението си между иронична усмивка и присмех.

Ето например Филип Димитров (да, онзи същият, дето на строеж си играл, тихо отзад приближил самосвал, нямало писъци, нямало стон, а само ботушки стърчат от бетон) се изцепил нещо от рода на: “Не зная дали разминаването се дължи на грешка на Сметната палата или на техническа грешка. Законът изисква да се декларира промяна в имотното състояние, каквато аз нямам. Има нови текстове в закона, които подлежат на различни интерпретации и дават повод за подобно разминаване.“. Това нещо излязло от устата на човек, който е в политиката от началото на прехода и участва в законотворчеството на (мисля) всяко едно Народно събрание. Интересно, къде му беше главата, като е гласувал този закон, че сам няма да може да си подаде декларацията… И да рече човек, че няма къде да се консултира, ами той вирее уж на точното място! Това само и единствено доказва, че депутатите наистина, ама наистина не четат това, което какво гласуват…
Read the rest of this entry »

July 21st, 2007

За алтернативите

Има случаи, в които си мисля… а има и такива, в които – не. Понякога седя, а друг път – не. Е, става въпрос за един такъв случай, в който правих и двете – нагъвам си люти пилешки бонфиленца в Sofia City Center и си мисля за войната между KFC и McDonald’s. И се чудя кое си е по-малкото зло от двете. Премлясквам и си мисля, че съм взел правилното решение. А и работят с Pepsi, а не с Coca-cola. И се сещам за другата тяхна епична битка, за агресивните им медийни кампании, за забавните антиреклами посветени на конкуренцията преди да ги забранят… Сещам се за хора, които консумират Pepsi, само и само да не пият Coca-cola; които ядат в KFC, само защото храната в McDonald’s била буклук… Ами аз ако съм един милиардер, който иска да спечели много повече от това, което вече има, дали не мога две конкурентни компании и така печеля и от двата противникови лагера?! Съмнявам се да няма механизъм, по който това да стане…

Тряс! Всъщност възможно ли е печалбите и на Pepsi, и на Coca-cola в крайна сметка да отиват при едни и същи хора? Ами тези на KFC и McDonald’s?! Жмуцаш яко всякакви McЛайна с идеята, че спасяваш горките пилета-акселерати в птицекомбинатите снабдяващи KFC, а в крайна сметка буташ пари на същите люде!

Тряс втори път! Говорим за многопартийна система, за обръчи от фирми около отделни хора или партии… А какво прави следната картинка невъзможна: Волен Сидеров отива на разходка с Ахмед Доган в новопридобитата партийна гора на ДПС, за да огледат терен за евентуален общ строеж, докато лидерите на останалите партии хвърлят чоп за разпределението на кметските позици по региони? Всъщност нищо. Какво, ако всичко това е един добре режисиран театър, който дава спокойствие на хората, че следващия път ще направят по-добрия избор? Един театър, който убеждавайки масите, че поставя нова пиеса, като периодично сменя актьорите си? Актьори, на които не им пука за ролята, която са изиграли, след като представлението свърши. Какво, ако сценарият и режисурата е на една и съща група хора, чиято цел е да укроти масите давайки им измислена алтернатива?!

А знам, че нещата до голяма степен стоят точно така и ми е едно дискомфортно на инак удобния стол, на който седя…

P.S.: Готино четиво кажи-речи по темата – Виктор Пелевин – “Generation П” (връзка тук).

%d bloggers like this: