Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 10th, 2007

Теория на протеста

Не съм врял и кипял в протестите. Бил съм на точно три през целия си (не)съзнателен живот. Въпросът ми е как се протестира в държава като нашата? Как държавата в лицето на управниците реагира, за да ги потуши? Тази публикация търси коментари. Ще ми се бъде намерена правилната стратегия за ефективен и непотушим протест. Първото означава, че трява да води до промяна, а второто – да се вписва в законодателството на страната, за да не може то да бъде използвано като оправдание за разпръскане на масите.

Протестите през 1996 и в началото на 1997 бяха ефективни, но си бяха чист бунт. А бунтове не могат да се правят всеки ден, защото това е революция. Държавата има неограничен ресурс и даже правно основание за потушаване на такива. От друга страна обаче тя явно се нуждаят от ежедневен контрол от страна на обществото. А това, че политиците ни са явно късопаметни, е пределно ясно… и най-вече предстсавителите на тази същата партия, която управляваше и тогава, и сега.

Протестите в защита на Странджа се оказаха ефективни. Но бяха незаконни. Ефективни бяха, защото се характеризираха достатъчно гласност и масовост. От друга страна не беше ясно кои са организаторите, за да бъдат атакувани, както това стана с протестите в “Пирогов” например. Същото важи и за митинги организирани от конкретни организации (били те някакви неправителствени или синдикати). В протестите за “Странджа” управляващите просто нямаха кого да подхванат, да го обявят за престъпник или поредния гражданин с картонче в архивите на Държавна сигурност. Същият проблем го имаха и по времето на Виденов – тогава различните организации (партийни, студентски и т.н.) бяха по-скоро катализатор, а не реактив, в избухването на общественото недоволство.

Мисълта ми тук е, че трябва да се намери формула, която да съчетава липсата на някакъв тип “организационен комитет” и забележим масов протест в рамките на закона. Не мисля, че има групировка или държавна институция, която да може да се противопостави на протеста на цял град например, защото не могат да отвърнат. Както например това става в Нови пазар и Красен дол. Във връзка с това статията на Днес+ започва много подходящо и ще си позволя да завърша с цитат от нея:

Абсурдна държава – абсурдни институции. Страхлив народ – хилава, самозатриваща се нация – това сме ние, българите в днешна България. Вече наистина е позорно да се живее в нея. Впрочем една значителна част от българите не живеят вече тук – онези, които се опитаха да запазят достойнството си на хора, уважаващи себе си.

July 20th, 2007

Просто протест или ново начало?

… или по-скоро спечелена битка или начало на война?

На протестното шествие вчера се събрахме доста хора. Макар часът да бе променен на 19:30, за да могат някои телевизии да излъчват наживо, още в 19:00 се бяха събрали доста хора, известна част от които познати. Зад пилоните заварих кола на НОВА ТВ и десетина униформени до нея. На бул.”Витоша” пък беше паркиран техен автобус, а полицаите от него се суетяха край нас. Още сега искам да отбележа, че поводи за спречквания с полицията не се появиха, което е добре. Шествието мина съвсем спокойно и без ексцесии. Всъщност даже беше забавно!

Но всичко по реда си… След като се посъбрахме, някои участници бяха интервюирани от медиите и облепихме с изолир-банд устите си, бавно и славно потеглихме покрай фонтаните на НДК, за да стигнем до бул.”Витоша” и ул.”Патриарх Евтимий”. На кръстовището двама полицаи бяха отцепили движението, за да можем да пресечем, и тръгнахме по пешеходния булевард, където пък други полицаи спокойно освобождаваха терен за преминаващите трамваи. При други обстоятелства бих се извинил на пътниците им за причиненото неудобство, но сега просто ще ги поканя да повървят с нас на следващия такъв протест. Пламен Тонев връчи на мен и Васил Колев листчета с цитат на Mahatma Gandhi: “First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.“, с което гордо си вървях нататък. Стигнахме до ул.”Солунска” и завихме по нея. Трафикът по това време не беше кой-знае какъв, така че не предизвикахме много проблеми. На кръстовището с “Граф Игнатий” също имаше полицаи, които спираха движението… както и на това на “Дякон Игнатий” и “Ген. Й. Гурко”. Там започнаха да се чуват вече силни скандирания за “Рила”, “Странджа”, “Иракли”… и стандартните за всеки протест “Оставка!” и “Всеки ден ще е така, до победата!”. Минахме и покрай Народния театър, пред който явно предстоеше някаква прожекция. Около Министерството на Отбраната се чуваха и скандирания “Не искаме ракети, искаме дървета!”. Нямаше много движение и по “Цар Освободител”, който благодарение на спряното движение пресякохме безпроблемно. Как целият този народ (над 2000 души, според Дневник) мина през градинката до Националната художествена галерия, нямам никакво понятие. Две девойки запяха “Хубава си моя горо” през мегафона на един от организаторите. Последва и куплет от “Let it be”. Пресякохме и отцепения “Г.С. Раковски” и продължихме към храм-паметника “Александър Невски” и се спряхме.

До входа вече беше паркирано камиончето на “Попай”, което мернах още на НДК, а в каросерията му се бяха настанили няколко актвисти. Последваха поздрави за (вече) вчерашната ни победа в Парламента. Казвам “победата ни“, защото това е победа, не само за участващите в протеста, а и за почти цялото общество (изключвам тази част от него, апетитите на която бяха попарени). Прочетена беше и декларацията, заедно с исканията на протеста, публикувани на http://savestrandja.ludost.net/. Чухме изказвания на юрист, на други активисти, на представител на Студентския съвет на СУ, както и на пенсионерите. Изпяхме “Хубава си, моя горо”, химна на Странджа и химна на България… и се разотидохме. Поздрави на всички, които присъстваха! Надявам се следващия път да сме повече… макар и скритата ми надежда е да не се налага да се събираме отново… но на дали.

Има нещо обаче, което стана ясно на този протест и то не само на мен. Формира се ново особено активно гражданско общество. И това, колкото радващо, е и толкова плашещо. Радващо е, защото станахме достатъчно, че да правим впечатление; не се оставяме да бъдем лъгани или подвеждани; знаем правата си и ги отстояваме; не спестяваме никому позициите си… И е плашещо, защото това явление в България се наблюдава, само когато нещата тръгват наистина на зле; когато дори прекалено голямото търпение на средностатистическия българин се изчерпа. Политиците явно имат по-къса памет и от моята… и то тези от същата онази партия, която го отнесе преди 10 години…

July 19th, 2007

Внимание, подстрекатели!

В блогосферата тези дни започнаха да се появяват редица не особено добронамерени коментари. Едните от тях са безобидни – обикновени заплахи към собствениците на блогове. Много по-притеснителни обаче са други, които подтикват към безредици по време на предстоящите простести, към гражданско неподчинение и т.н.. Някои от тях са подписани с чужди имена и явно имат за цел да компрометират съответните личности. Искрено се надявам този вид коментари да нямат успех. Смятам блогърите за като цяло достатъчно интелигентна и цивилизована маса и знам, че подобни идеи не биха били лансирани от тях.

Протестите досега са били мирни и искрено се надявам (и даже настоявам) да останат такива. Всякакви прояви на хулиганство, насилие и конфронтация с полицията ще бъдат явна провокация и повод за ответна реакция в познатат ни вече форма (за справка, арестуването и побои над участници в други протести). Още повече, че в публичното пространство започнаха да се сипят клевети по адрес на блогъри така, както се сипеха и по адрес на лидерите на протестите в “Пирогов”. Аз лично съм склонен да вярвам, че провокаторите, за които стана въпрос по-горе, са близки до полицията, за да може после блогъри да бъдат привиквани с идеята, че по блоговете им има призиви към безредици (независимо от това, че тези призиви са коментари, а не в публикации на самите блогъри).

Не изключвам възможността подстрекатели да има и на протеста тази вечер… Призивът ми е участниците в него да не се поддават на провокации и да охлаждат ентусиазма на зложелателите.

%d bloggers like this: