Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
November 22nd, 2007

Ядосаният стикер

Ще ми се да спомена една инициатива, която май-май не е получила достатъчно гласност. Става въпрос за “Ядосаният стикер!“. Самата инициатива може да се разглежда като леко по-безобидна алтернатива на “Тук преча!” и далеч по-миролюбива от преложените в коментарите към тази публикация в блога на Еленко (която всъщност ме светна за стикерите).

За какво става въпрос всъщност… Стикерчета със зарибени надписи от типа на “Докато махате този стикер, вероятно ще разберете, какво означава някой да застане на пътя ви!”, “Този стикер спаси вашата кола от: одиране на боята с пирон, ритане на ламарината, спадане на 4 бр. гуми, счупване на огледало!” и т.н.. Въпросните стикери се разпространяват безплатно от партньорите (в лицето на FAME CARS, За Града, О3PR, както и леко заплатено в Червената къща. Подкрепената и от M@il.bg инициатива се състои в разлепяне на лепенките по шофьорските стъкла на неправилно паркирани автомобили.

За финал: що е то неправилно паркиран автомобил (извадка от “Закон за движение по пътищата“):

Глава втора. Раздел деветнадесети. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ. (стр. 17)

Чл.94.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

Чл. 98. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.)Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди;
5. (нова – ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя – за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи.
6. (нова. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
..

October 16th, 2007

Инициатива “Тук преча”?

Прибирам се днес от работа, надул съм си Kultur Shock на максимум и вървя по тротоара. Вървя си аз и в един момент усещам, че не вървя, а се провирам… между сграда и стената на една кооперация. Някакъв убит раздрънкан Опел се е качил почти целия на тротоара. С цялата си наглост, някакъв олигофрен се е паркирал успоредно на него на инак еднопосочната улица. Второто нещо, което ми направи впечатление, беше по-интересно – върху предния и задния капак се чернееше написано с маркер следното: “Тук преча!” (по-любопитните могат да цъкнат на връзката :-P ). Ей, Бога ми, израдвах се! Това обяснява втората заглавието на настоящата публикация.

Read the rest of this entry »

August 8th, 2007

Комплексаите и помията им

В заглавието няма правописна грешка! Думата “комплексай” е нова. Тя е съкращение на словосъчетанията на прилагателното “български” и някое от съществителните “милиционер” (т.нар. “мюлюцюнер”), “ченге” (в някои краища на Абсурдистан – “чюнгье”), “кука” (или “кукъ”) и модерното сред съсловието им – “хрътка”. А самата думичка е хибрид между явно възпитаваната в полицейската академия (като в едноимения филм, който не беше трагикомедия) в Симеоново комплексарщина и произхождащите от там кадри. За илюстрация на гореспоменатото ще използвам следната публикация в блога на Симион:

Тук вероятно някой ще ме обвини, че слагам всички полицаи под общ знаменател. Да, така е… и това е нарочно. Иначе всеки от тях щеше да си казва “Аз не съм такъв!”. А сега кадърните имат повод да изчистят името си, като сами се погрижат за дебилите, които са им колеги. Чистката явно трябва да започне точно в органите на реда! Срамно е, че уж тръгват да вкарват в ред държавата, а не могат собствената си институция да оправят…

Минава 02:30 и не ми е по силите в момента да се сетя за всички случаи на полицейски произвол откак за министър на вътрешните работи имаме (не)човек, чието най-забележително постижение е пикането в плевенските фонтани на пияна глава. С времето обаче следният списък смятам да актуализирам и да добавям информативни връзки за всяка от събраните издънки, за всяка една от които въпросният индивид би трябвало да си подаде оставката, ако не живеехме в Абсурдистан. Ето я въпросната малка част от за сметка на това доста понамиристващата (даже… понавоняващата) помия, която униформените натвориха:

Към това се добавят честите побои при арест, за съмненията в покровителство от страна на полицията над престъпници и цели групировки, прикриване на престъпления и спиране на разследвания. Картинката се довършва и от случаите, в които полицията пропуска в бюлетина си престъпления, пред разкриването на които е безсилна.

Ще повторя, че списъкът определено е непълен и ще се радвам на всякакви негови допълнения… поне докато от ГДБОП не ме потърсят. Полисвинщина!

UPDATE: Благодарности на Вени Марковски за връзките.

July 24th, 2007

МВР наема хроникьори

Пресцентърът на МВР днес оповести подписването на споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи и Съюза на българските писатели. За съжаление, новината за това в News.bg (“МВР си поръча писатели” ?!?!) обаче бе много бързо (това е заговор!) изместена от завръщането на медицинските ни сестри и двамата лекари от Либия. А кой друг, ако Съюзът на българските писатели, ще ни помогне да разберем инак противоречиви действия на родното министерство? Къде другаде, ако не в "Пламък", "Словото днес" и "Новият пулс", "нелекият труд на служителите на МВР" да получи така нужното му адекватно отразяване и заслужена почит?! Как иначе, ако не чрез това споразумение, работата на Румен Петков да получи своята безпристрастна оценка?! Тъкмо на място и на време!

Е, в последното изречение няма капчица сарказъм. Защо ли такова споразумение идва точно след седмица, в която българската блогосфера успя да даде толкова голяма гласност на изпълненията на изпълнителната ни власт. След като Министерството на вътрешните ни работи установи абсолютната си неспособност да интерпретира приемливо своята гледна точка, защо пък да не си намери някой професионалист, който да му свърши тази работа? Така и така умря циганката, дето ги хвалеше. :) Nice try! Try again later!

Няколко неща обаче правят впечатление? Едното е, че е ясно какво писателите ще дадат на МВР. А какво МВР ще даде на писателите? И всъщност… Румен Петков и Николай Петев били подписали споразумение, но нещо останалите писатели ми се губят в цялата картинка.

Ще си позволя няколко цитата: в съобщението на министерската прес-служба се казва, че с това споразумение "възстановяваме една хубава и позабравена традиция, която е в служба на обществото". Ама, разбира се! Не трябва да забравяме, че "Народната милиция е единствена опора на народната власт."! Ето какво пише и в Wikipedia за позабравените традиции:

През социализма членството в СБП водеше до редица привилегии, като често партийните интереси надделяваха над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биваха избрани за членове.

Ще си позволя да отбележа, че не случайно Съюзът на българските писатели има и своята алтернатива в лицето на Сдружението на българските писатели, което явно е решило да не влачи със себе си комунистическа слава.

P.S.: Симион Патеев и Ясен Праматаров също дадоха своето двайсе по въпроса.

July 22nd, 2007

Призраци в мрежата

“Призраци в мрежата” е заглавието на публикацията в “Капитал” посветено на случилото се с Мишел Бозгунов и реакцията на блогосферата. Статията вероятно щеше да бъде много по-пълна, ако имаше някаква по-съществена реакция или обосновка от страна на Органите привикали блогъра преди седмица. Такава обаче няма и то по съвсем обясними причини. Имено затова смятам, че това е една от най-обективните статии, които някоя медия си е позволила да публикува по темата и определено се струваше да и се задели една публикация в този блог…

Е… не отричам, че и други медии се опитаха да отразят впечатленията на управниците ни.. като “24 часа” например… :)

July 20th, 2007

Просто протест или ново начало?

… или по-скоро спечелена битка или начало на война?

На протестното шествие вчера се събрахме доста хора. Макар часът да бе променен на 19:30, за да могат някои телевизии да излъчват наживо, още в 19:00 се бяха събрали доста хора, известна част от които познати. Зад пилоните заварих кола на НОВА ТВ и десетина униформени до нея. На бул.”Витоша” пък беше паркиран техен автобус, а полицаите от него се суетяха край нас. Още сега искам да отбележа, че поводи за спречквания с полицията не се появиха, което е добре. Шествието мина съвсем спокойно и без ексцесии. Всъщност даже беше забавно!

Но всичко по реда си… След като се посъбрахме, някои участници бяха интервюирани от медиите и облепихме с изолир-банд устите си, бавно и славно потеглихме покрай фонтаните на НДК, за да стигнем до бул.”Витоша” и ул.”Патриарх Евтимий”. На кръстовището двама полицаи бяха отцепили движението, за да можем да пресечем, и тръгнахме по пешеходния булевард, където пък други полицаи спокойно освобождаваха терен за преминаващите трамваи. При други обстоятелства бих се извинил на пътниците им за причиненото неудобство, но сега просто ще ги поканя да повървят с нас на следващия такъв протест. Пламен Тонев връчи на мен и Васил Колев листчета с цитат на Mahatma Gandhi: “First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.“, с което гордо си вървях нататък. Стигнахме до ул.”Солунска” и завихме по нея. Трафикът по това време не беше кой-знае какъв, така че не предизвикахме много проблеми. На кръстовището с “Граф Игнатий” също имаше полицаи, които спираха движението… както и на това на “Дякон Игнатий” и “Ген. Й. Гурко”. Там започнаха да се чуват вече силни скандирания за “Рила”, “Странджа”, “Иракли”… и стандартните за всеки протест “Оставка!” и “Всеки ден ще е така, до победата!”. Минахме и покрай Народния театър, пред който явно предстоеше някаква прожекция. Около Министерството на Отбраната се чуваха и скандирания “Не искаме ракети, искаме дървета!”. Нямаше много движение и по “Цар Освободител”, който благодарение на спряното движение пресякохме безпроблемно. Как целият този народ (над 2000 души, според Дневник) мина през градинката до Националната художествена галерия, нямам никакво понятие. Две девойки запяха “Хубава си моя горо” през мегафона на един от организаторите. Последва и куплет от “Let it be”. Пресякохме и отцепения “Г.С. Раковски” и продължихме към храм-паметника “Александър Невски” и се спряхме.

До входа вече беше паркирано камиончето на “Попай”, което мернах още на НДК, а в каросерията му се бяха настанили няколко актвисти. Последваха поздрави за (вече) вчерашната ни победа в Парламента. Казвам “победата ни“, защото това е победа, не само за участващите в протеста, а и за почти цялото общество (изключвам тази част от него, апетитите на която бяха попарени). Прочетена беше и декларацията, заедно с исканията на протеста, публикувани на http://savestrandja.ludost.net/. Чухме изказвания на юрист, на други активисти, на представител на Студентския съвет на СУ, както и на пенсионерите. Изпяхме “Хубава си, моя горо”, химна на Странджа и химна на България… и се разотидохме. Поздрави на всички, които присъстваха! Надявам се следващия път да сме повече… макар и скритата ми надежда е да не се налага да се събираме отново… но на дали.

Има нещо обаче, което стана ясно на този протест и то не само на мен. Формира се ново особено активно гражданско общество. И това, колкото радващо, е и толкова плашещо. Радващо е, защото станахме достатъчно, че да правим впечатление; не се оставяме да бъдем лъгани или подвеждани; знаем правата си и ги отстояваме; не спестяваме никому позициите си… И е плашещо, защото това явление в България се наблюдава, само когато нещата тръгват наистина на зле; когато дори прекалено голямото търпение на средностатистическия българин се изчерпа. Политиците явно имат по-къса памет и от моята… и то тези от същата онази партия, която го отнесе преди 10 години…

July 18th, 2007

Убийство без коментар

Когато живях в Студентски град и правих някой-друг гаф (да се разбира нещо, не много приятно за управата там), домакинката се заявяваше “Валери, ще си скачаме по веждите!”. Разбира се, тя го нямаше предвид… но, честно казано, не очаквах да видя такова действие нагледно.

Следва любителски запис направен с телефон и излъчен по националната телевизия bTV. На него се вижда как завършва побоят върху 24-годишнен шведски гражданин – посетител на дискотека “HELP” в Несебър. Побоят е извършен от охраната и пред погледа на лентяйстващ полицай. На филмчето се вижда как охранител скача с два крака върху главата на младежа, който по-късно издъхва в бургаската болница. Служителят на реда не коментира. До сега и Министерството на вътрешните работи не е излязло със становище, нито по отношение на бездействието на своя служител, нито дързостта на охранителя-убиец да извърши престъплението на броени метри от униформения.

Не мога вече да изброя всички случаи, за всеки от които би трябвало пъпчивия член на правителството да е депозирал вече оставката си. Нищо чудно от неговите уста утре да чуем, че филмчето е подправено, а всъщност чужденецът сам е скочил върху главата си. Четири години във физическия факултет не ме научиха на мерната единица използвана за наглостта… но за вътрешното ни министерство тя така или иначе е неизмерима величина.

Днес се навършват 170 години от рождението на Васил Левски. За тая България ли загина?!

UPDATE: След като вече на няколко пъти от YouTube свалят клипчето, то вече е качено на нов хостинг…

%d bloggers like this: