Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 20th, 2011

Удостоверяване на самоличност

На вниманието на другаря Многознаещ служител на Митница “Аерогара София”: За ваш срам (защото един митнически служител би следвало да познава касаещата работата му нормативна уредба) и за мое удовлетворение (просто защото ми е кеф да съм прав), проверих и действително съм прав за факта, че свидетелството за управление на МПС е валиден документ удостоверяващ самоличността ми на територията на Република България и, ако ме спре полицейски служител, иска или не, ще трябва да я признае. И, за да попълня пропуска в познанията ви, следва цитат от актуалния към момента Закон за българските лични документи, но ще се постарая при следващата ни среща да ви го навра в лицето (цитата де!), за да чуя какво ще ми философствате този път! Та цитирам:

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)

Глава първа. БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)
Раздел I. Общи разпоредби

Чл. 3. (3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

Глава четвърта. СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Раздел I. Общи положения

Чл. 50. (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.

Благодаря за вниманието!

P.S. Да послужи и на всички онези, които ми мрънкат задето си ходя само с шофьорска книжка, а не нося лична карта! Гледайте си работата!

August 14th, 2009

Деветашка пещера

От разходката си из Крушунските водопади се възстановихме относително бързо. Следващата спирка в маршрута ни беше Деветашката пещера, към която отлепихме в увеличен състав – агитката пристигаща от София. Трябва да призная, че не си направих труда да  погледна от къде ни предстои да минаваме и разчитах изцяло на по-ориентирани от мен хора. Останах изненадан, че двете забележителности се намират на по-малко от 20 км… И, като казвам “забележителности”, става въпрос за нещо наистина внушително!

Read the rest of this entry »

August 13th, 2009

Маарата (Крушунските водопади)

Познавам хора, за които природата е нещо, от което са се отделили много назад в еволюцията си – такива, които я асоциират с “бубите” (за русенци – става въпрос за буболечки, животинки и въобще всякакви малки гадинки), с невъзможността да се ходи на токчета или чехлички, с нехигиеничността на палатките и спалните чували, с липсата на цивилизация и с онзи клон от еволюционното развитие, склонен да се примири с всичко това.

За гореспоменатите невероятните ми моменти в края на изминалия уийкенд вероятно ще останат неразбрани. Състават  на тумбата от 20 души се уточняваше до късните часове на събота с много звънене по телефона, разходки по масите на съседното кафе и тем подобни. Маршрутът на три от автомобилите беше известен седмица по-рано – Казанлък, Шипченски проход, Габрово, Маарата (Крушунските водопади), Деветашката пещера (до Деветаки), Орешак, Беклемето и обратно в Казанлък. Последният автомобил с население тръгна от София по друг маршрут – София, Маарата, Деветашката пещера, Орешак, Ябланица и обратно към София.

Read the rest of this entry »

August 8th, 2009

Няколко слуха

(08.6.2011: Публикавам тази чернова отлежаваща вече втора година, тъй като, макар конкретните обстоятелства да са се променили, държавата не е особено!)

До ушите ми достигат няколко съвсем обикновени слухове за сблъсъците на обикновени българи с родното им правосъдие. Тук става въпрос за представителна извадка от впечатленията, с които хората остават от правораздавателните органи.

Шумен

Баща налага дъщеря си с юмруци и ритници, къса обеци и пиърсинги в самия център на града и всичко това пред одобрителния поглед на майка и. Приятел на момичето вика полиция. Полицаят се кара на момичето, защото викала. Подходяща реакция на куката – отвежда всички в районното, сваля обяснения, вика представител на Държавна агенция за закрила на детето и  Детска педагогическа стая за изясняване на случая.

Русе

Непълнолетно момиче – бунтарка. Майка се опитва да я прибере от дома на момчето, при което е избягала. Никакъв шанс дори за полицията, макар същото момче да е стар познайник на пазителите на реда.

Велико Търново

Баща системно тормози бившата си съпруга и дъщеря си, не плаща издръжки, пие, бие, нееднократно влиза безнаказано в дома им, краде… В съдебната зала се оказва, че полицията, не просто не е завеждала преписки по случаите, в които е идвала, но и самите полицаи отричат да са имали подобни сигнали. Същото важи и за съседката, която ги е викала, заради среднощните скандали. Малко по-късно бащата черпи съседката в местно заведение.

Изводите…

…всеки може да си направи сам…

March 11th, 2009

Върнете Софийското жителство?!

Обикала’ам, обикала’ам днескаш из Facebook и киризя – група “Върнете Софийското жителство” с амен-амен три ‘иляди народ у неа. Викам от екстаз “Бааааахмааму! Мудерна таз рал’та сигурну, що да не влааам и аз у групата?! Да н’съм некой галфон та да изтърва шареното!”… И що да вида?! Ужас! Там верну културата софийска съ е събрала, а я, дет’ съм от селу, ко да праа там… И съ мафнаф!

Ще започна с това, че половинка от мен е от село Бояджик (~1400 души) , а другата – от Санкт-Петербург (~4,6 млн души). Израснал съм в Казанлък (~55 хил. души). Може да се каже, че гордея с това. Живея в София (~1.3 млн. души) от 2001 г. насам. We came to take your jobs away!!!

Read the rest of this entry »

January 17th, 2008

България на Путин?!

Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко – една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Read the rest of this entry »

December 23rd, 2007

Бъларски iPhone форум

За мое учудване, статистиката показва, че най-популярната публикация в моя блог е именно тази посветена на iPhone, с който се сдобих преди повече от два месеца. За това време малката публикацийка натрупа близо 100 коментара, в които аз и останалите активни посетители успяхме да помогнем на поне няколко души с проблемите им. Току-що с Антон Белев (човекът, на който Apple трябва да плащат за support в България :) ) си подхвърлихме, че такава бройка коментари е противоестествена на един блог. Иначе там беше споделен ценен опит – информация, която си струва да бъде по-лесно откривана, организирана някак тематично и приятно индексирана от търсачките. В този смисъл такава форма на комуникация (във вид на коментари в блог) е крайно неефективна. Това си проличава и в сайта на iPhone в България.

По тези причини от днес и най-накрая гореспоменатият сайт приютява и форум посветен на iPhone и iPod Touch на следния адрес: http://iphone-bulgaria.com/forum/. Оптимист съм че това място ще стане, не просто помощник на собствениците на тези устройства, а и източник на нови публикации по темата в основния сайт! Да е честит!

October 15th, 2007

iPhone

И аз се сдобих с iPhone – сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново – просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Read the rest of this entry »

August 10th, 2007

Теория на протеста

Не съм врял и кипял в протестите. Бил съм на точно три през целия си (не)съзнателен живот. Въпросът ми е как се протестира в държава като нашата? Как държавата в лицето на управниците реагира, за да ги потуши? Тази публикация търси коментари. Ще ми се бъде намерена правилната стратегия за ефективен и непотушим протест. Първото означава, че трява да води до промяна, а второто – да се вписва в законодателството на страната, за да не може то да бъде използвано като оправдание за разпръскане на масите.

Протестите през 1996 и в началото на 1997 бяха ефективни, но си бяха чист бунт. А бунтове не могат да се правят всеки ден, защото това е революция. Държавата има неограничен ресурс и даже правно основание за потушаване на такива. От друга страна обаче тя явно се нуждаят от ежедневен контрол от страна на обществото. А това, че политиците ни са явно късопаметни, е пределно ясно… и най-вече предстсавителите на тази същата партия, която управляваше и тогава, и сега.

Протестите в защита на Странджа се оказаха ефективни. Но бяха незаконни. Ефективни бяха, защото се характеризираха достатъчно гласност и масовост. От друга страна не беше ясно кои са организаторите, за да бъдат атакувани, както това стана с протестите в “Пирогов” например. Същото важи и за митинги организирани от конкретни организации (били те някакви неправителствени или синдикати). В протестите за “Странджа” управляващите просто нямаха кого да подхванат, да го обявят за престъпник или поредния гражданин с картонче в архивите на Държавна сигурност. Същият проблем го имаха и по времето на Виденов – тогава различните организации (партийни, студентски и т.н.) бяха по-скоро катализатор, а не реактив, в избухването на общественото недоволство.

Мисълта ми тук е, че трябва да се намери формула, която да съчетава липсата на някакъв тип “организационен комитет” и забележим масов протест в рамките на закона. Не мисля, че има групировка или държавна институция, която да може да се противопостави на протеста на цял град например, защото не могат да отвърнат. Както например това става в Нови пазар и Красен дол. Във връзка с това статията на Днес+ започва много подходящо и ще си позволя да завърша с цитат от нея:

Абсурдна държава – абсурдни институции. Страхлив народ – хилава, самозатриваща се нация – това сме ние, българите в днешна България. Вече наистина е позорно да се живее в нея. Впрочем една значителна част от българите не живеят вече тук – онези, които се опитаха да запазят достойнството си на хора, уважаващи себе си.

July 18th, 2007

Убийство без коментар

Когато живях в Студентски град и правих някой-друг гаф (да се разбира нещо, не много приятно за управата там), домакинката се заявяваше “Валери, ще си скачаме по веждите!”. Разбира се, тя го нямаше предвид… но, честно казано, не очаквах да видя такова действие нагледно.

Следва любителски запис направен с телефон и излъчен по националната телевизия bTV. На него се вижда как завършва побоят върху 24-годишнен шведски гражданин – посетител на дискотека “HELP” в Несебър. Побоят е извършен от охраната и пред погледа на лентяйстващ полицай. На филмчето се вижда как охранител скача с два крака върху главата на младежа, който по-късно издъхва в бургаската болница. Служителят на реда не коментира. До сега и Министерството на вътрешните работи не е излязло със становище, нито по отношение на бездействието на своя служител, нито дързостта на охранителя-убиец да извърши престъплението на броени метри от униформения.

Не мога вече да изброя всички случаи, за всеки от които би трябвало пъпчивия член на правителството да е депозирал вече оставката си. Нищо чудно от неговите уста утре да чуем, че филмчето е подправено, а всъщност чужденецът сам е скочил върху главата си. Четири години във физическия факултет не ме научиха на мерната единица използвана за наглостта… но за вътрешното ни министерство тя така или иначе е неизмерима величина.

Днес се навършват 170 години от рождението на Васил Левски. За тая България ли загина?!

UPDATE: След като вече на няколко пъти от YouTube свалят клипчето, то вече е качено на нов хостинг…

%d bloggers like this: