Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 29th, 2009

Убивайте малките дечица – те изяждат морала на народа!

Едно време Боби Турбото казваше “Всички деца трябва да взимат наркотици!“. Сега, когато това е почти реалност, можем да се ориентираме и към някой от другите му призиви: “Убивайте малките дечица – те изяждат хляба на народа!“. Всъщност, ако може, въобще не ги правете или противно на всякакви църковни призиви, отстранете грешката веднага, след като я направите! Техническата изработка на малкия изрод е кратка, страданието по изнасянето му – малко по-продължително, но проблемите, които създава – впечатляващи! Особено когато нямате идея как да възпитате плода на алкохолния си дилириум!
Read the rest of this entry »

July 4th, 2007

Бахти Държавните Железници

(За последните 24-часа направо се престаравам с писания… и изхождайки от логиката, че много хубаво не е на хубаво, ще напиша нещо не особено приятно…)

Та качвам се аз в Бургас на ускорения бърз влак за София в 15:30 с идеята да се прибера (по разписание) до към 23:00 удома, да отделя малко време за преговор на материала за изпита на следващия ден и най-вече да се наспя преди него… Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха пътнически вагони в ускорения бърз влак… т.е. ония с купетата. Самият трен пък вероятно имаше над 10 вагона, нито един от които не беше вагон-ресторант (какъвто би следвало да има при едно толкова продължително пътуване). Картинката до тук изглеждаше като трупане на приходи с един влак, защото допълнителните вагони бяха само до Пловдив. Интересно хората в тях дали плащаха по тарифа за ускорен бърз влак или за нормално бърз такъв…

Слава Богу, разбъбрихме се в един момент с девойката седяща срещу мен и пътуването започна да минава по-неусетно. Спряхме се на Карнобат. Спряхме и още някъде да си починем. Трябва да е било баничарница. И на едно поле още… даже някои пътници успяха да слязат, за да си откъснат някой-друг слънчоглед. Стигнахме и до Ямбол. Качиха се още хора, а до нас се настани една двойка, момчето от която се оказа, че познавам. Звъннах на Драго, за да провери разписанието… че дълго се застояхме. Закъснение от половин час.. и продължаваше да се трупа. Кондукторът дойде и предложи да слезем, но да имаме готовност във всеки един момент да се качим. Някакъв кабел на локомотива се откачил. Загубихме час. Следваха изчаквания на една камара гари, защото и инфраструктурата на цялата ни железопътна мрежа си е такава – неудвоена. А е забранено на машинистите да опитват да наваксват закъсненията. След Пловдив изоставахме от графика с час и половина. Да речем, че тия неща не зависят чак толкова от самото БДЖ…

Зад мен седи една какичка, пътува сама. Идва кондукторката и я моли да пътува на следващия ден сутринта в 06:40, тъй като е единственият пътник, когото влакът в София чака за връзка. БДЖ предлага да настани пътничката в хотел на свои разноски. Момичето влиза в положение, както на пътниците, така и на компанията и се съгласява да пуснат влака да тръгне от София. Междувременно се обажда на роднина в София, за да сподели какво е положението и той и предлага да спи у тях. Тя, разбира се, се съгласява. След време идва кондукторката, за да поиска имената на пътничката и мимоходом последната споменава за плановете да спи у брат си. Кондукторката си заминава. Междувременно влакът от София отпрашва към дестинацията си, а на БДЖ им се разхлабва около вратовете. До толкова, че кондукторката се връща с тип на предпенсионна възраст (вероятно ръководителя на влака), който започва да се кара на пътничката: “Вие сте поели тука ангажимент, че ще спите в нашия хотел – същият хотел, в който спим и ние ! Организирали сме вече нещата, ангажирал съм хотелиерката да стои до 01:00, всичко е уредено, а вие казвате, че ще спите при роднина ! Ама може ли такова нещо ?! В 06:40 трябва да си хванете влака, защото иначе връзката ви отпада. Това е положението. Ще дойдете на гарата по-рано преди това и ще намерите ръководител движение, за да ви се завери билета. Ще си кажете името и ще ви го подменят. Но, ако не го направите утре сутринта, връзката ви отпада. Така е наредено – така е !”. Въобще.. накара и се едно хубаво и си замина. Не знам при това положение кой е олигофрен – ръководителят на влака, ръководството взимащо решенията или цялата тая убита компания с монополисткия си манталитет ?! Не стига, че закъсняват в час и половина и объркват плановете на всички… молят се, за да склони момичето да пътува на сутринта, вместо в предвиденото време… а, като им мина зорът, започнаха да се правят на големи отворковци и да командват. Дебили ! Отделно.. не мога да разбера как така е ангажирал хотелиерката да стои, при положение, че тя би трябвало да си стои там, за да отседне персоналът на влака в хотела.

Не стига това, ами… пристигаме в около 00:10. Централна гара е заключена отвсякъде (с изключение на хотела им). Обикаляме и установяваме, че пред входа са се паркирали една сюрия таксита на “Окей Супершанс“. Останалите пък не включват апарата си, когато качват пътници. Момичето, с което пътувахме, изпратих на първото по-читаво такси, което мернахме пред Централна Автогара. На входа и, където обикновено е фрашкано с таксита, сега беше фрашкано с чакащи хора. Бакшишите, които заминаваха от там не си правиха усилието да се обадят по станцията, че има чакащи на автогарата хора. Тръгнах надолу по Мария Луиза. Една от пиявиците на “О.К. Супертранс” само чу, че съм за 5те кюшета и ми отказа. Веднага след него пък колегата му ме попита през прозореца, отговорих му и той директно потегли ядосан без да обели и дума. Следващият въобще и не спря. Реших да се върна на Автогарата. Междувременно един от двамата седнали бакшиши от световно неизвестни фирми се провикна да ме подпита накъде съм. Отговорих и на него, а той ми заяви “5 лева”. Отсякох: “Много.”. Последното му предложение нейде в далечината беше “4 лева !”. Само махнах с ръка да ми се махне от главата. Наложи се да спра някакво “О.К. Супертранс” на улицата, което учудващо се нави. Въпреки това се зарекох да избягвам ползването на услугите на тая фирма…

Благополучно един час след полунощ си бях вкъщи… за да стана в 07:30 за изпит! Абсурдистан!

March 29th, 2006

По улиците

В Абсурдистан няма много за гледане по принцип. Преди няколко години имах съквартирант, чиято приятелка не беше българка и имаше намерение да дойде тук нагости. Съквартирантът ми беше се почудил какво да и покаже. В крайна сметка нямаме нещо като Ермитаж, Лувър, Статуя на свободата и т.н…. Природата на Абсурдистан всъщност е най-забележителното, но, напук на себе си, пред чужденците обикновено развяваме циците по черноморието и тамошните цигани, които им се представят за негри. Иностранците пък, напук пак на нас, предпочитат да си купуват къщи по запустели селца в планините.

Read the rest of this entry »

February 9th, 2006

Обществена тоалетна

В такива случаи хората използват идиома “пътищата ни се пресичат”. :)

Обществена тоалетна
%d bloggers like this: