Valery's Mlog

Еми.. така е то – прекатури се първата четвърт век от безкрайно вълнуващия ми живот. Хахах! Остават поне още няколко. Тия 25 годинки звучат някак… много (макар на външен вид да съм на най-много 20, а на акъл – не повече от 15 ). Чак си струва отбелязването в инак леко зае*ания ми блог. Как се чувствам ли? Младолик. Хахах!

Нека започна с това, че поздравленията си започнах да получавам още на 7ми – датата, на която всъщност съм се родил… А и в Русия 8ми дойде малко по-рано. Големият бум беше обаче около полунощ… например с едно дяволито клипче. Много пожелания, много усмивки, голямо чудо, голямо нещо. Едни SMSи ли не бяха, едни обаждания, едни чудесии… Същото продължи и със събуждането ми (не че разни SMSи не ме будиха и през нощта ). С пристигането ми в офиса започна и уреждането на партито на Бузлуджа. Традицията така повелява… само дето тази година традицията ще закъснее със седмица, поради невъзможността ми да се захвана с това по-рано. Та… аз се захванах да се свържа с осписъчените, а Илиян – с уредническата работа (туристически бюра, хижари, капарирания, трето-пето…). Междувременно честитките не спираха. Тук е моментът да благодаря на всички чат-програми, които известиха приятелите ми за предстоящия/настоящия рожден ден, за да не се нацупя на някого (а всички знаят, че съм един тънкообиден ), че е забравил събитието. Е, имаше и такива, които даже не се усетиха, но на кого му пука в крайна сметка? Аз като не помня рожденни дни, си записвам. Но кой ти гледа списъка, като не му се пие?! Хубавото е, че ми се попълни горе-долу репертоара от пожелания… за да не звуча чак толкова банален, когато и аз се обадя да честитя.

Подарих си и ново hands-free за телефона. На всекиму е известно, че техника в мои ръце дълго не оцелява и старото сдаде багажа. За ориентация, оригинално hands-free за Sony Ericsson от W-сериите струва 50 лв… поне в Jeff – единственото място, където намерих.

Малко по-късно напазарих за почерпката във фирмата и се посъбрахме. Имаше няколко отсъстващи.. кой по служебни задачи, кой в болнични.. въобще някакви такива много измислени оправдания за пропускане на един от най-сериозните ангажименти към тази фирма… Но въпреки това изкарахме много добре – лаф моабет, туй-онуй, трето-пето… и се прибрахме по живо по здраво.

Остатъкът от вечерта беше спокоен – на компютъра. Реших че ще релаксирам преди предстоящото утре (сряда) ретро в Строежо. Поздравленията продължаваха, разбира се. Изпообадиха ми се половината ми роднини и се уговорихме да се видим скоро с тази част от тях, които са налични в София. Изцепката на вечерта обаче беше: “Празнувай ги, Валери, докато годините ти са за празнуване… че като дойде време да ги броиш наобратно…”. Междудругото, обадиха се и хора, които въобще не подозирах, че ще се присетят за моя милост, което си е… яко! Не, не просто яко! Сууупер яко!

Та така с тази част от рождения ден. От другата ще има снимки…

P.S.: Feeds @ BgIT.NET съвсем скоро се завръща… макар и с доста позагубени публикации (направих каквото мога, но…). Stay tuned!