Преоткривам In Flames. Наблюдавах Драго вчера в Galaxy (смея да твърдя, че си изкарахме добре), когато се замислих, че живея точно така: изстрелвам топчето всяка сутрин, опитвам се да го изстрелям така, както последния път, когато съм се чувствал добре. Не се получава, но вече съм в играта. Опитвам се да хвана цаката на играта, да контролирам топчето, а то продължава да се удря тук и там. Понякога постигам нещо, а друг път – издънка… или най-малкото се получава това, което очаквам. При всички положения трупа?? точки опит по един или по друг начин, но неминуемо изходът е ясен.
Поредният неприятен разговор преди малко. ?? поредният неприятен край. ??скрено… не знам дали не е последният. Не ми се мисли и не ми се говори за това. Следваща кутия цигари. Не се сдухвам, но не знам как се чувствам. Не е добре…
Всъщност целият ден тръгне не-по-план: сестра ми отново прояви типичното за себе си несъобразяване и, благодарение на това, ми съсипа срещата с Джани. Опитите ми да компенсирам след това бяха неуспе??ни. Наполовина завър??ен скрипт за преход от vpopmail към Postfix, наполовина написана библиотека за работа с невронни мрежи, наполовина проведен разговор… Никакво желание за другите половинки. Контраст с хубавите дни в Казанлък напоследък. Надявам се да се повторят идната седмица покрай рождения ден на ??лиян…