Музика: Виталий Куприй – “Forward And Beyond”
Празникът отново няма да се проведе кой знае как: освен по включените фарове на част от колите (точно като в мъгла) и безплатните забавления в София Ленд за децата – нищо различно. Може би покрай празника ще намаже и нечия предизборната кампания. Все пак, честито на празнуващите !
В Казанлък имаше бирен фест. Свириха Б.Т.Р., куфяхме, пяхме доста. Сестра ми отбелязваше последния “Ден на детето” преди пълнолетието си. А аз не знам… може би поредния след своя. Събрахме погледите на минувачите. Някъде около полунощ. А и тези на приятелите ни (в лицето на Мустака и брат му) – едва ни отлепиха от люлките и катерушките. Да, за пореден път се изживявах като дете. Беше запомняща се вечер…
Музика: Виталий Куприй – “Piano Overture”
(обожавам третата част на “Лунна соната”)
Всъщност съдбата первърна не тази, а преднишната вечер, във “времедел” и то между детството и пубертета. Последният позакъсня (класният ми казваше, че него го е хванал на около 30, а по последни слухове още не го е пуснал…). Ще ми се тоя процес да беше за завършил, но повече от явно не е. Плашещо е колко неща се случиха в рамките само на изминалите от тогава две години. Баси, какво съм правил преди това ?! И ми личи. Ще ми се да мога да кажа нещо, но не мога… Щях да ти честитя празника, но ти порастна… за разлика от мен. Мерси за това, което научих.
P.S. Хех, чувствам се малко като Алиса в Страната на чудесата (екранизация по което книжле гледах наскоро)… Или по-скоро като Страната на чудесата…
P.P.S. * blacklisted *