Късам нерви за глупости. Радвам се поне, че успях да наредя нещата с хората, на които държа, но пък други ме намразиха. А може би вече ме мразиха. Просто дойде времето на бомбата със закъснител, която сами бяха заложили. За тяхно съжаление и мое голямо учудване, гръмна в ръцете им. Изневерих малко на себе си – държах на всеобщото мнение за себе си и игнорирах негативното отношение на някои хора към мен. Еми не се получи…
Иначе последните няколко дни определено преминаха в чисто хайманосване. Но пък се видях с доста приятел(к)и, успях да изясня много неща за и край себе си, успях и да си поспя, а и да се разведря. Почти никого не излъгах на 1ви април… абе… хаймана. Разочаровах се от някои хора, развълнуваха ме други, запознах се с трети, а четвърти преоткрих… Имаше от всичко по малко. И сестра ми дойде за седмица нагости заради курс по математика.
Лошото е, че пак ме остави ентусиазмът за работа и учене и се надявам да се появи отново утре в Специализиращия практикум. Налегнала ме е зверска умора и не знам…
Много ми се ще да благодаря на някои хора за подкрепата им тези дни… :)