BTW, не съм се подписвал в такава подписка. Наясно си бях, че няма да помогне с нищо…

Аз носих лентичка ‘не сте сами’ между 30ти Декември и 1ви Януари (не се оказа водо-НовоГоди??но-устойчива) и се радвах да видя, че и други също носеха. ??ма??е някакво обединение, колкото и спорно да е с каква точно цел бе то (както става ясно – различна за различните хора). Честно казано, не се случва често в страната ни една такава инициатива пусната ‘Отгоре’ да пожъне някакъв успех сред ‘простолюдието’. Доколкото разбрах от новините по онова време, идеята бе??е да се сложи окончателно край на ‘Тихата Диполомация’, чрез която се опитвахме да се преборим по делото. Това е основното ми обяснение за настъпилите напоследък промени. Може да е too little, too late, но все пак, защо не оставим за момент цялата политическа драма в ръцете на тези, на които принадлежи и не се замислим малко за.. как да се изразя… ‘духовната’ страна на нещата.
(Да вметна, от политическа гледна точка, на мен честно казано ми е изключително интересно да видя развитието на нещата с участието на ‘тарапаната’ плюс уж новопридобития ни ‘Европейски’ статус… много ме съмнява, че ако нещо подобно бе сполетяло ‘Европейска’ страна, нещата щяха да се развиват така. Либийците щяха да клекнат… и то за много по-кратък период… само дето ме съмнява това да се случи на нас…)

Но, както казах, ‘духовната’ страна…
Въпросът отдавна премина ‘кой е прав, кой е крив’. Няма защо да се озлобяваме към медиците ни, понеже ни се надува главата с тях ежедневно, наистина! Не се излагайте, всеки от вас е писал поне един пост за тях, темата бе доста на??умяла по блоговете, когато се събираха подписки по интернет (о, моля ви се, не ми казвайте, че когато се вписахте в поредната такава, вярвахте, че тя ще спаси медиците ни.. :)) или когато ги осъдиха на смърт.
Може и да са виновни… може и да не са. Но каквато и да е истината – заслужаваха ли наистина всички тези години на тормоз и напрежение… ‘ще ми клъцнат главата, нема да ми…’
Замислете се, че в може би (всъщност – ‘най-вероятно’) последните дни от живота си, след толкова много време изживяно в абсолютен Ад, тези хора виждат своите сънародници, роднини и цяла държава да ги подкрепят. На Муамар ал-Кадафи може и да не му … тако’а на тако’ата, но на тях им! Бъдете сигурни, че тях има кой да ги осведоми за това и да им покаже, че на нас ни пука (заебете политиката, говоря буквално за ‘нас’. онова ‘нас’ равно на хората ‘отдолу’, обикновените хора… като тях.) Според мен съпричастността наистина е единственото, от което се нуждаят в момента.
Оставете политическите облаги, скритата ‘мръсна’ идея зад всичко… и помислете само, че се прави нещо за хора, чиито животи бяха несправедливо и прогресивно сринати до основи. Да, несправедливо, защото и истинските убийци, изнасилвачи и болни мозъци направили много по-ужасни неща не са страдали толкова нито психически, нито физически.

Валери, няма нужда от злоба, от ровене в миналото, фактите… въпросът е ‘тук и сега’ и дори ми е странно, че досега сам не си разбрал, че тази акция не е ни най-малко със спасителна цел… Дори напротив… Това вече е ‘опелото’…