Събудих се може би към 11. Тъкмо се поосвежих и си прочетох пощата, когато Петя се обади да каже, че е в София, та да идем на кафе… И ако може за половин (в тоя сняг) да долетя до центъра. Е, успях, но кафетата се превърнаха в малка биричка (всъщност гадна Каменица) и по нещо от обедното меню на Примавера. Час и половина в общи приказки. Всъщност и “магнитофонна памет”, като тази на Йовко, не би ми помогнала да си спомня нещо по-съдържателно, но пък беше приятно. Опитах се да свърша малко работа, като се прибрах, но… днес, колкото пъти си седна на компютъра, толкова поъти ме заболява главата (което се лекува много добре с разтворим Aspirin-C). Май Плин ме е позаразила – снощи се оплака от същото :). Поотспах си… отново. Практикум по нищонеправене и… доспиване. И пак нагости на Радост. Ето това е “празен ден”. Оф, и пак ме заболяха очите…