Прекарах деня в работа. Работя по основите на Web магазина – първият ми PHP проект, написан по-обектно. Особеностите в PHP4 ме карат по няколко пъти да пренаписвам и преправям обектите, така че да има някаква систематика в целия код. ?? все още не се е избистрила. Това ме дразни – май съм прекалено педантичен. Грозно написаният код убива всякакъв ентусиазъм в мен да го пипам.
Е, появих се и на даскало. Даже не пропуснах нищо – включително и факултативния курс по C++, който изглежда сами си водим, но, уви, трябва да се трупат факултативни часове. Не че не е интересно, но е безкрайно достано след цял ден даскало и особено след трита часа измервания в архаична апаратура. Днес смятам да пропусна следобедната част от занятията. Крайно време е да мисля за бакалавърска теза. Появи се и предложение за аспирантура в Германия, но като че ли интересът ми от сериозно захващане с физика прогресивно клони към нула.
Случайно на връщане срещнах и братовчед си. Счупил си е играта на мач. Тия дни трябва да се видим за кафета с него, с братовчедка ми, гаджето и и сестра ми. Не знам дали ще успеем да се съберем, но е крайно време – гласим се от две години вече. Тъпо е някакси да живеят на една спирка от мен, а да не се виждаме.
Четох преди малко блога на Йовко Ламбрев и сяка?? говоре??е за мен – страх ме е да си отворя пощата, знаейки колко реклами ме чакат, колко лични мейлове, на които трябва да отговоря и колко много хора ми се сърдят, задето не ми остава време да го направя. Заплювам си от сега във втория свободен ден, след като приключа с проекта, да го направя (в първия ще си отспивам).
Страх ме е, че ми е стра??но натоварено и усещам как ме обхваща специфичната за такива периоди апатия. Даже ставам скучен… а това се случва рядко (Реклама ! Реклама ! :)). Губя и реална представа за времето. Мислих даже, че съм пропуснал един ден в блога. Оказа се, че било 3ти… Което ми напомня, че ми остава само седмица да поприключа с проекта. А даже и сега написаното има нужда от редакция…