Повечето лекции бяха зарибяващи. Снощи писах тук за AJAX и само в заключение споменах проекта Atlas (с който всъщност се запознах съвсем бегло преди няколко дни). Една от лекциите днес бе посветена на него. Очертава се той да бъде една голяма крачка за ASP.NET в посока Web 2.0. Учудваща лекота за работа и моментално превръщане на един съвсем обикновен сайт в значително по-интерактивен, при това без никакво познаване на JavaScript. Нещо подобно може да бъде намерено и сред компонентите на Telerik. Последните като че ли разучават възможностите за интегриране на Atlas в .NET Framework 2.0 имплементацията си…

Другата доста любопитна за мен лекция бе на Стефан Добрев и Деян Варчев посветена на LINQ – проект в ранен beta стадий, чиято цел е да унифицира и значително да олесни достъпа до данни съхранявани в обикновени колекции от обекти, SQL бази (DLinq), в XML файлове (XLinq)… Това става със значителни разширения в синтаксиса на C# и VB (както и компилаторите им). Част от нещата, които вероятно ще се появят в C# 3.0 и респективно в .NET Framework 3.0, са:

• локални обекти от анонимен клас (зависещ от инициализацията на обекта);
• разширяващи методи, които дават възможност за добавяне на статични методи към съществуващ клас, без той да бъде онаследяван;
• ламбда-изрази;
• инициализация на обекти и колекции без нужда от извикване на конструктор;
• анонимни типове и възможност за създаването им с new;
• масиви от имплицитно зададен тип (според инициализацията им);
• не на последно място са query-изразите – SQL-подобни изрази за извличане на данни от различни източници;
• неописаните в PDC 2005 Technology Preview изразни дървета;

Въобще множество нови заклинания оптимизиращи старите. Просто великолепно !

Иначе имаше представяне на възможностите на ISA Server 2006, Windows 2003, Windows Vista, WinFX… али-бали… всякакви неща, които (не мога да си изкривя душата) показват, че Microsoft дърпат напред. Този път нямаше запой !

P.S. За пореден път оставам замислен за миродавността на аналогията между морското свинче и жената-програмист…

След кратко ровичкане попаднах на този адрес. Старичко е, знам, но пък е полезно и не толкова известно. Накратко: оказах се прав – причината не е другаде, ами в EULA. Въпреки това от Microsoft са се изпуснали и в някакъв beta build на Service Pack 2 са изтървали версия на termsrv.dll, за който тези неща могат да бъдат конфигурирани. Хватката е той да бъде подменен. На адреса е описано как и е дадена за изтегляне съответната версия. За по-мързеливите, като мен, има и инсталатор, който да свърши черната работа. Има още малко, което трябва да се свърши (включване на “Fast User Switching” и редактиране на настройките с Group Policy Editor). Мързи ме да описвам цялата операция, след като я пише там… Междудругото, тези неща работят само за машини, които не са част от някой domain.

Проблемът е, че опцията е включена по подразбиране във Firefox и може да изиграе много лоша шега на не малкото люде на трафик, а и на тези, които делят връзката си други хора (напр. в претрупан офис). Въпросът много кратко е дискутиран в страницата посветена на тази възможност и, лично на мен, аргументацията за включването и по подразбиране ми звучи меко казано нелепо. Доколкото тази функционалност активно се използва от Google, предварителното зареждане може да се извърши на всевъзможни сайтове. За такива потребители е препоръчително да изключат възможността. За съжаление най-лесният начин да стане това на този етап е да посетят адрес “about:config“, да намерят натройката network.prefetch-next и с двойно цъкане да променят стойността (последната колонка) от “true” на “false”. Друг вариант е инсталацията на едно от най-популярните разширение за Firefox напоследък – Fasterfox, в което тази настройка (и редица други) е изнесена (Tools -> Extensions -> Fasterfox -> Options -> Fasterfox -> Enable Enhances Prefetching).

UPDATE: Любопитно ми е, колко от pay-per-click системите проверяват за “X-moz: prefetch” хедър, защото това е един чудесен начин за симулиране на цъкания…

Event Type:	Error
Event Source:	W3SVC
Event Category:	None
Event ID:	115
Date:		05.10.2005 ?.
Time:		23:01:48
User:		N/A
Computer:	EXODUS
Description:
The service could not bind instance 1.  The data is the error code.
For additional information specific to this message please visit the Microsoft Online Support site located at: http://www.microsoft.com/contentredirect.asp.

For more information, see Help and Support Center at http://go.microsoft.com/fwlink/events.asp.
Data:
0000: 00002740

Източникът на това съобщение може да не е само W3SVR – понякога е и SMTPSVC. В първия случай някой от портовете на HTTP(S) server-а е зает (обикновено 80 или 443), а във втория – на SMTP (обикновено 25). Решението е да се засекат портовете, на които би трябвало да работи IIS, с тези, които се използват в момента. Последното може да се провери или с конзолния инструмент “netstat”, или с помощта на TcpView програмката (портовете маркирани като LISTENING). Единият вариант е да се човърка приложението, което ги използва, а другият – да се сменят портовете, на които би трябвало да използва IIS. При мен например проблемът беше със Skype и неговата (по неведоми причини включена) възможност да използва портовете 80 и 443 за входящи връзки.

Event Type:	Error
Event Source:	Service Control Manager
Event Category:	None
Event ID:	7034
Date:		05.10.2005 г.
Time:		21:17:52
User:		N/A
Computer:	EXODUS
Description:
The COM+ System Application service terminated unexpectedly.  It has done this 5 time(s).

For more information, see Help and Support Center at http://go.microsoft.com/fwlink/events.asp.

Та… как се решава този проблем: то типичния подход – преинсталация ! Информация как става това може да се намери тук и тук. При мен номерът мина. Мързи ме да превеждам…:)

Azureus. Наложи ми се тези дни да търся нещо в родните BitTorrent мрежи. Даже не помня какво. По принцип бягам от всякакви peer-to-peer хави. Някаква антипатия ме гони. Както и да е… това, което си намерих за Linux (а се оказа и за Windows) е Azureus. Написано на Java, свободно… чудесно просто. Снощи се присъединих към пиратското множество, като си изтеглих всички епизоди на “На всеки километър” (чието завръщане на екрана по някаква причина оплюват).

Proxifier. Нямам Интернет тия дни вкъщи по различни причини. Само достъп до HTTP прокси, върху което имам административен контрол. Отпуших му CONNECT заявките за всички портове. Остана само да прекарам нещата от там. Цъкам си по Windoze-а тия дни и нямам инсталирано локално прокси, през което да прекарам всички приложения (както съм направил под Linux), за да може само на едно да правя промяната. Тръгнах да карам приложение по приложение. Някои обаче не поддържат използване на HTTP прокси. След известно ръчкане из Интернет попаднах на Proxifier – прихваща всички изходящи връзки и ги прекарва от дадените прокси сървър(и) (SOCKS4/5, HTTP или HTTPS). Култ !

Дефрагментиране ? Абсолютно безуспешни опити – дефрагментацията запецва и до там. Ръчка нещо по диска, но никакъв ефект. Продължава да кърти даже известно време след спиране на самия дефрагментатор. Майната му. Записах към 20 диска и още ще има – освобождавам място и накрая ще изпразня диска – така ще го дефрагментирам.

.NET Framework. Вчера сериозно захапах Visual Studio-то. Разучавам C#, класовете в .NEТ framework, особено що се отнася до работата с бози от данни. Тръгнах даже персистентния клас, който ползвам в PHP приложенията си, да пренаписвам на C#, но DataGrids малко го обезсмислят. И все пак си е добро упражнение. Microsoft SharePoint Services 2003 нещо ми лазят по нервите. Днес ще се чете…

Решението се оказа Emergency Boot CD. Изтеглих Proфесионалната версия. Пуснах “.exe” файла с последния останал потребителски акаунт (предназначен за купони, колкото да се тегли и пуска музика), той генерира съответния “.iso”, записах го (под Linux, защото Windows потребителят нямаше чак такива привилегии), стартирах, казах, че смятам да сменя паролата на съответните акаунти, изпразних паролите им и… voila !

Всъщност всичко едва сега започваше: някои от малкото инсталирани неща гърмяха или бяха със стари версии, други пък полезни въобще ги нямаше. Имаше и 700 Мб Delta Force, който набързо се размина със съществуването си. Затрих сума неща, разчистих, инсталирах други, последва update, service pack 2 и магически всичко блесна. Остава дефрагментиране на диска. Обновяване и на драйверите… а след това – да се заколя с някое-друго Visual Studio. Уви, съдба !…

Впечатления: на първо място – с тоя Windows се чувствам като в небрано лозе: в първия момент въобще не схващам на кой порт на IIS какво администрирам, а навигацията на самата администрация е ужасна. При самата си инсталация пък Windows SharePoint Services се самонастройват така, че да използват Microsoft SQLа без въобще да питат дали случайно не искам да им кажа каква база точно, какво име и парола… Свикнал съм явно на PHP системките, където всичко се указва експлицитно. Добре де, успях да подкарам сайт, лепнах темичка такава, онакава… някой друг web part. Решавам да си добавя тема – АД. И без туй не е за мен това.

Тръгнах да подхващам по-разработническата част на цялата хава. Видя се, че Windows SharePoint Services не могат да се инсталират на Windows XP Professional, така че си останаха локалния сървър с Windows 2003. Закърпих положението, като map-нах на съответните директории от сървъра като мрежови устройства на моята машина (Zu от "Z:" и Yori от "Y:). Закачвах Web Parts Templates, но се оказаха за Visual Studio .NET 2003, но не и за моето 2005 beta 2. Айде още едно студио на машината. Преди него обаче – .NET Framework 1.1, Service Pack 1 за него, Internet Information Services и Microsoft FrontPage. Междувременно изрових и Internet Explorer 7 beta 1, който се опитва всячески да настигне Mozilla Firefox. Още се опитвам да го убедя да ми покаже един pop-up, който пък той ме убеждава, че не искам да видя…

Добре де… Чета си аз Creating a Basic Web Part и едновременно с това уча C#. След хиляди мъки, дължащи се основно на моята несъобразителност, успях да сглобя първия си Web Part. Представям си колко още имам да уча, но явно ще става в движение…