Valery's Mlog

Събитието се състоя в изминалите вече 21во и 23то число на месеца на територията на кино Арена-Младост. Посещаемостта надмина всичките ми очаквания, а предполагам и тези на организаторите. Макар и резервирано цялото, киното едвам се справи с над 1700 тикви. Клекна и разработената специално за случая система. Организацията бе??е добра, въпреки натовареността на събитието – като изключим блъсканицата при регистрацията, блъсканицата за сутри??ното кафе, блъсканицата за обяд, блъсканицата за feedback, блъсканицата за безплатен филм/мач, блъсканицата за награди… и въобще… блъсканицата. Лекциите иначе бяха добри. Новото бе??е съвсем свободния избор на сесия и лекция. Духът като цяло бе??е приповдигнат, вероятно защото и познатите физиономии бяха не малко. Събитието придвидливо бе сложено в дните преди заплата, а кетърингът бе??е много много приличен, за да може гладните мечки да поиграят хоро. :-P Противно на очакванията ми да се раздават DVDта с Windows Vista beta 2, подаръците бяха два безплатни билета за Арена до края на септември. ??наче първата вечер имахме възможност съвсем безплатно на питие и пуканки да гледаме филм или футболен мач. С Драо се прецакахме да гледаме The Omen (2006). Дано много други да се прецакат, че да не се чувствам прекаран само аз. Чувството се доближава до това след War of The Worlds (2005). Ултра кух филм. Здраве да е…

Сега сериозно… Темите бяха интригуващи, наистина. А и, слава Богу, въведението на Теодор Милев този път бе??е кратко и набързо започнахме по същество. Наблегнах на сесията за разработчици и логично изборът за първа лекция падна върху “Бъдещето на софтуерните фабрики във Microsoft Visual Studio 2005 Team System” на Мартин Кулов. Основната теза бе, че софтуерните фабрики са чудото, което ще реализира мечтата за reusability на кода. До колко това ще стане, времето ще покаже. Скептик съм по отно??ение на поредната мана небесна, защото проблемът за мен не е технологичен. Все още съм поддръжник на свободния софтуер. Мисля си дали кодът на един продукт не трябва да има някаква давност, след която авторът му да е длъжен да го отвори. Заради тази затвореност понякога хората преоткриват неща, които са написани отдавна. За разнообразие ре??ихме да чуем и “Въведение в Microsoft Exchange Server 2007” на Владимир Александров, може би основно защото лекторът е атрактивен (съдейки по представянето на последния Microsoft ISA Server по време на дните на Microsoft във ФМ?? преди известно време). Хората са преоткрили конзолите, администрацията е улеснена, нова архитектура за “изстрелване на совалки” и още бла-бла… Така или иначе, надявам се, няма да ми се налага да базирам ре??ения на нещо подобно. От фанатизъм. Точно след обилният почти свински коктейл-обяд (само заради нас няколко програмисти сигурно са останали гладни :)) последва отново Мартин Кулов с лекцията за “Подобряване бързодействието и качеството на приложенията с Microsoft Visual Studio 2005 Team Edition for Software Testers“. С други думи, разбрахме как да натоварим един сайт с добре зададени custom заявки и да гледаме как пада. Добре, че не е отделен инструмент, защото със сигурност някой добре би интегрирал тази сладост в някой свой вирус. :) Темата за “Microsoft Visual Studio Team Suite: Архитектура на SOA-базирани приложения на практика” подхвана Бранимир Гюров (от холандската фирма Ти-Ри-Ри-Рам или нещо подобно). Започна да ми намирисва на изгоряло… от UML. Хората са минали много напред с материала и моделирането на една система е станало играчка с ми??ка за един кадърен архитект. На следващата сутрин започнахме със “Запълването на пропастта между създателите на един софтуер и хората, които ще го администрират” на Владимир Чалков – един от също впечатляващите лектори. В думите му припознах честа комуникация между поддръжката и програмистите във фирмата ни. ??наче успяхме да направим един простичък пример support-friendly. Ужас ! Сетих се за факта, че ASP.NET рестартира приложението, в момента в който от директориите му изчезне файл (било то и временен записан от самото приложение). ?? ах как се дразня на това, че сесиите изтичат в произволни моменти, макар да са с Timeout от 60 мин. … От там минахме към “Сигурност с WinFX: Identity 2.0 и InfoCard” на Цъфа и колегите му. Много радващо проведоха презентацията си. Евалата ! Разбрах, че WinFX става .NET 3.0. Харесват ми и идеите за Identity 2.0, но не знам колко сайтове ще се възползват от това, което се предлага. Като цяло преходът към Web 2.0 ми изглежда като прехода от IPv4 към IPv6… Поне докато не изпукат тези, дето правят сайтовете си “както баба знае, както баба бае”. “Разработката на мобилни ре??ения с .NET Compact Framework” бе представена от Тихомир ??гнатов и Руслан Трифонов. Най-хубавото, което направиха хората, е, че разсеяха представата за мобилните приложения като игрички и органайзъри. А иначе Microsoft наистина са се постарали като среда и предстарали в създаването на мобилна версия на своя SQL Server. Браво де – не спят. За финал бе??е очакваната от мен “WWF, WCF или кактрибуквените съкращения помагат за създаването на сайта за регистрация….” на Владимир Чалков. За мое удоволствие лекцията бе??е по-концептуално насочена и подкрепена с доста примери. С инструментите в .NET 3.0 архитектите и разработчиците се доближават на броени крачки разстояние. Всичко изглежда толкова ??арено и лесно. Мислих си, че блок-схемите са отживелица, а те са се преродили във вида на workflows. Въобще видях някакви зароди??ни в мен идеи вече реализирани. Яд ме хваща, че в други операционни системи такива инструменти за разработка не съществуват… или поне аз не знам за такива. Притеснява ме този Microsoft-центризъм…

P.S. За сметка на MS Days 2006, пропуснах семинара на LUG-BG – нещо, което пропуснах да отбележа. Освен факта, че трябва??е да обърна внимание на софийските си колеги, докато бяха в Казанлък по това време, бях разочарован от липсата на лекции и лектори. Яд ме е, че интересът като че ли намалява. Надявам се да е за сметка на OpenFest. Все пак съм си наумил до следващия LUG-BG семинар да разуча малко материали и да на базата на получените знания да направя някоя интересна лекцийка. Смятам да скалъпя едно Mono-базирано desktop приложение за обработка на ID3/ID3v2 тагове, с помощта на MonoDevelop. Ще видя разуча и работата с бози-данни и разработката на ASP.NET приложения, така че да направя някакво индексиране. Ако така компилираното чудо успее да заживее и на Windows ма??ина, ще е страхотно постижение. А защо не и обратното ? Но.. да не говоря предварително.

Ще започна от това що е и що не е AJAX…

• е “Asynchronous JavaScript and XML”;
• е технология;
• не е конкретен софтуер;
• не е панацеа;

Имплементациите на AJAX придобиха много широка популярност в последно време… Най-очеизваден и често даван пример за използване на AJAX са много от услугите на Google: предложенията изскачащи при попълването на полето за търсене в Google Suggest, целият Gmail… Основната цел на AJAX е да създаде по-динамично web приложение без да се налага презареждане на цялата страница. На мен например ми се наложи със списъка с блогове, където цялата първа страница, заедно с въведенията към публикациите достигаше до 600 kB. Това, което спестих е въведението, което въобще излезе от кода и вече се зарежда, само когато е нужно. Спестих трафик на потребителите и със спестеното посетителите, които са на трафик, могат да ме почерпят. :) Иначе има някои страшно мазни демонстрацийки: AJAX Шах, PHP+AJAX Chat Server, Upload Progress Meter, Странички с AJAX… Е, за пълната мазнотия се препоръчва CSS2 поддръжка.

Всяка имплементация на AJAX има своята клиентска и сървърна част. От потребителска страна е нужена основно JavaScript поддържка в браузъра (каквато има в повечето инсталирани такива). И това всъщност е основното изискване. Останалото е технологията от сървърна страна, която може да бъде всякаква: от чист HTML, през CGIки на Perl, Python… до PHP, ASP.NET и т.н.. Попаднах на два примера за съвсем простичка реализация на AJAX без всякакви допълнителни щуротии: тук и там. Разбира се, описаните подходи са малко несериозни, макар че на много места биха свършили страхотна работа. След огъня, колелото и картофите, цивилизацията достигна до XML. И тъй като напоследък всичко е XML, логично бе заявките от браузъра да се подават до сървърното приложение (каквото и да е то) през XML, давайки възможност от страната да стои каквото и да е обработващо XML. За целта в JavaScript се появи обектът XMLHttpRequest.

Аз обаче съм PHP, а не JavaScript, гуру (бах мааму и скромност!.. пошегувах се), а и всеки допир до последното ме кара да си мия ръцете с оцет. За щастие има и такива, които произнасят заклинанията си и на двата езика, като в резултат са се появили поне няколко свитъка (библиотеки, frameworks, все тая), чудесно систематизирани ето тук. В началото не повярвах, но после опитах… с AJAX Agent. За съжаление обаче, начинът, по който е написан ме изправи пред предопределени имена на променливите и почти никаква гъвкавост… а и нуждата все пак да поназнайвам JavaScript. Хубавото е, че позволява лесното реализиране на синхронни заявки. Те хората са си показали що може и що не в своите Cool Demos. Аз все пак се спрях на нещо друго: xajax. JavaScript-ът се кешира, работата е повече от елементарна, възможности за debugging, доста много примери и най-вече възможност за отделяне на презентацията от останалата логика, комуникация с повечето типове данни в PHP… Въобще… муцка ! :-P

AJAX е чудесно решение в кутийки за навигация например, за реализиране на потребителска кошница в е-магазин, за извършване на операции, за които не е необходимо потребителят да чака презареждането на цяла страница… AJAX обаче има един основен недостатък: същото съдържание не може да се възпроизведе само с помощта на URL (вярно е, че bgmaps.com демонстрират, как същият ефект може да се постигне и без AJAX, но това е друга тема…). От тук е и следствието, че AJAX трябва да се избягва за визуализация на основното съдържание на съответната страница…

… Опааа, 02:38 е ! Много се разприказвах…

P.S.: Casting spells in ASP.NET.

Поводът е тази обява за работа. Вече не помня кой я подхвърли, но разговорът с Дени тръгна от там, че тръгнала да пи??е краткото есе на тема “Що станах JAVA програмист, като може??е да съм багерист”. След известно дискутиране, стигнахме до извода, че всъщност и двамата с нея сме багеристи:

• нива – като дългогоди??ен селскостопанин на различни ниви съм копал – както на DOS, Windows и Linux, помагал съм и на *BSD и HP-UX ниви, но… в крайна сметка нивата си е нива и целта и е да дава възможно най-много и най-качествен мат’риал. За целта се използват различни…
• семена – аз например съм садил C/C++, Perl, веднъж гледах и Java, напоследък предимно C#… С някои от тях човек може да си покъса нервите направо, поради тънкостите на отглеждането им, но те си имат своите бенефити. Работата се извър??ва върху различна…
• почва – най-??ироко разпространени са Intel-оземните почви и техните производни. Не че няма и други, но често това е свързано с проблеми при отглеждането на специфични култури и използване на някои торове там. ??ма и ограничен брой почви с ограничена употреба, но пък за целите си вър??ат чудесна работа. Често обаче за отглеждането е необходимa специална…
• наторителна ма??ина – при Java това е Java Virtual Machine, която е оптимизирана за използване на максималния възможен поливен ресурс, като изхожда от спецификата на Java семената да консумират всичко възможно. За съжаление, това е причината почвата да се изтощава лесно и да става трудно използваема за нещо друго. За сметка поливната ма??ина претендира, че инсталирана на друга почва, семената пак ще виреят. За същото претендира и .NET Framework, като това обаче са си само претенции на производителя и, доколкото поливната им ма??ината е разработена само за няколко вида ниви. ??ма ентусиасти обаче създаващи неин аналог наречен Mono (аналог и по претенции :)). В крайна сметка семена като Perl и PHP се оказват по почвонезависими. Освен всичко казано, от голяма важност е…
• багерът – карал съм много и различни. Някои предлагат възможността за преораване, поливане и въобще всякаква обработка на семената чак до израстването им. Понякога, идиоти като мен, ползват съвсем простички уреди като vim, gcc… Напоследък обаче се обучих да ползвам трактор Visual Studio (наречен заради големите прозорци на кабината). Друг такъв, но специализиран за PHP, е Zend Studio (в духа на повсеместното лепване на рекламни стикери с надпис “Zend”). За Java пък масово се ползват трактори марка Eclipse и NetBeans (последният отразява спецификата на културата).

Ето затова аз не съм просто Java програмист, а тракторист ! :)

Вчера цял ден (изключая гостите, което Аби ми направи, та междувременно да и помогна с някои неща в сайта и за конкурса) си блъсках главата как да преработя класовете, които задвижват списъка с блогове (това бе??е причината цял уийкенд да хвърчат гре??ки там). Хванах се да пренаписвам всичко на PHP5. ??мах едни много добри идеи за персистенцията на данни, но… стигнах до тъкмо две задънени улици.

Опитвам се да направя имплементация на Factory Design Pattern, като обектите се създават в статичен метод, чието ре??ение да зависи от класа на наследника, през който е извикан. Това като че ли се оказва невъзможно. Демонстрирам с пример:

class A
{
   public static function show()
   {
      // PROBLEM HERE
      echo 'Should show the corresponding class...';
   }
}
class B extends A
{
}
B::show();

В статичния метод A::show() нямам как да разбера дали методът е извикан чрез A::show() или чрез B::show(). След усърдно ровене из Google установих, че пряк начин това да стане просто няма. ??ма??е едно псевдо-ре??ение с помощта на debug_backtrace(), но ми изглежда тъпичко. С допълнително тормозене на на търсачките установих, че същият проблем съществува и в Java, и в C#… Свидетелски показания сочат, че проблемът не съществува в Delphi… тъпичко. Може би просто не трябва да правя наследяване на обектите, ами някакъв вид агрегация… току-що ми хрумна !

Цял следобед изкарах да си блъскам главата в странните и противоречиви резултати от debugging-а на мой код. Оказа се, че причината за това е в опитите ми да видя стойността, която някое Property връща. Благодарение на това се изпълнява целия код зад get-блока му и ми се оплита цялата на приложението. Трябва да поровя, за да видя дали няма начин да го изключа, за да правя подобни грешки…

PHP 5.0.5 излезе преди точно два месеца. Влизането на тази версия Debian (testing и unstable) бе форсирано, въпреки всичките проблеми, които излязоха наяве. Това направи по-старите версии недостъпни по сървърите. Целият хаос, който се създаде, обаче е заради несъобразителността на разработчиците и първоначалната толерантност на PHP към гре??ките им. За да има някаква съвместимост с преди??ни версии, има опции, с които да се поддържа този толеранс. Част от проблемите при работата на различен PHP софтуер са пряк резултат от неразбирането на разработчиците на референциите в PHP. Те са аналог на указателите в други езици и на Perl-референциите. Референциите се указват със знака амперсанд (&) пред доларовия знак за променлива. Ако в декларацията на дадена функция се укаже, че някой от аргументите е референция, то от там насетне се работи със съдържанието на реално подадената променлива, а не с копието и. Това дава две сериозни предимства:

• не се прави копие на съдържанието на променливата при извикване на функцията. Това е особено важно, когато променливата съдържа големи по обем данни (например съдържанието на файл), защото спестява паметта необходима за копието, както и натоварването от самото копиране;
• промяната на съдържанието се отразява и в контекста, където е извикана функцията, без да се налага тя да се връща като резултат;

Ще илюстрирам най-честите гре??ки, станали причина за това писание:

<?
    // NOTE: first parameter is a reference to the variable, not the variable itself
    function display( &$arr )
    {
       var_dump( $arr );
    }
    function &explode1( $delimiter, $str )
    {
       return explode( $delimiter, $str );
    }
    $str = ’1|2|3′;
    $exploded = explode( ‘|’, $str );
    // ERROR: the result of a function can’t be referenced
    //! display( explode( ‘|’, $str ) );
    // WARNING: old syntax. references can now declared in function declarations only.
    //! display( &$exploded );
    // CORRECT: the variable $tmp holds the result, so we can pass it
    display( $tmp = explode( ‘|’, $str ) );
    // CORRECT: $exploded variable can be references
    display( $exploded );
    // CORRECT: the result of explode1() is declared to be a reference
    display( explode1( ‘|’, $str ) );
?>

Промяната в PHP 5.0.5 е, че първото извикване предизвиква гре??ка "Fatal error: Only variables can be passed by reference in…". Всъщност това е правилното поведение, защото резултатът от функцията не може да бъде достигнат с референция, макар в по-стари версии това да работе??е. При последния пример това обаче работи, функцията explode1() връща референция, която може директно да се подаде като аргумент на display(). Това е и най-често допусканата гре??ка в редица софтуер… като например SquirrelMail, Drupal, phpBB, много PEAR библиотеки и какво ли още не… Ре??ението е, или да се изчакат по-нови версии на софтуера, или да се запази по-старата PHP версия. ??стинска срамота е обаче за квалифицирани програмисти да проявяват такова неразбиране. На всичко отгоре имам и сериозното подозрение, че документацията на част от вградените в PHP функции не показва, че част от аргументите им трябва да са референции.

Примерът със стария синтаксис, в зависимост от настройките на самото PHP може да доведе до предупреждение "Call-time pass-by-reference has been deprecated – argument passed by value". Това означава, че поведението ще е различно от очакваното. Причината за това предупреждение е изключването или липсата на опцията "allow_call_time_pass_reference" в php.ini.

За съжаление обаче, тази промяна в PHP 5.0.5 поставя доста несъвместимости с по-стар или несъобразен PHP софтуер. Аз лично извадих късмет, че имам старите пакети (PHP 5.0.4) във /var/cache/apt/archives. Не знам какво ще правя по-нататък…