Valery's Mlog

Тези няколко дни нещата излязоха извън контрол… Започна със странна сутрин, в която заварих машината си в безпомощно състояние – отговаряше на връзките към съответните отворени портове, но самите услуги не реагираха. С никаква идея какво се случва звъннах на поддръжката, за да рестартират машината. Опитът им доведе до нейната абсолютна невъзможност да запали. Буквално! Кратка консултация и съдействието на ZakkWylde от администраторите на Online.bg доведоха до извода, че проблемът е в захранването. Имам да черпя Ицаци за услугата да купи и инсталира прясно ново и марково захранване. По-късно разбрах, че през нощта е имало някакви токови удари. Горе-долу тогава и моята машинка е спряла да работи (макар да не се е рестартирала и да е включена към UPS).

Останах с впечатлението, че всичко е наред, но ден по-късно сутринта забивката се повтори. Отдадох го на смененото ядро, обновения софтуер и хиляди други причини. А, след рестартирането, машината проработи нормално – без проблеми със захранването. До тази сутрин, когато системата запецна още веднъж. Единият от дяловете поиска проверка на файловата система. Този дял се оказа /var, а това, което замина – базата на BlogHub.org. За ужас се оказа, че последните достъпни backups са от края на юли месец!!! Това просто ме уби! :( Никакъв RAID не е успял да помогне в случая.

Нямам думи просто да изразя съжалението си за всички изгубени публикации по блоговете в BlogHub.org. Имах надежди, че ще успея да импортирам архивираните RSS емисии в Feeds @ BgIT.net, но се оказа, че блоговете не пускат пълни емисии… и надеждите ми бяха попарени. Просто нямам думи…

Започна се още снощи с приумицата ми, че трябва да преинсталирам (за пореден път) лаптопа си, тъй като инсталираната първа Beta версия на Microsoft Visual Studio 2008 почти не ползвах, а ми правеше проблеми. Освен това, достъпна за изтегляне е и Beta 2. Реших, че от тук нататък ще си играя само с наличните виртуалните образи. Та така де… Преди време си опекох диск с инсталация на Windows XP SP2 с поддръжка на SATA контролера за моето NC6320. Това се постига с WinFuture xp-Iso-Builder и малко заигравка с разархивирането на гнусните SoftPaqs на Hewlett-Packard. Идиотите така и не направиха да може човек да си изтегли ISO с инсталация за лаптопа си, при все че го регистрира на сайта им. Живи и здрави да са! Само дето имах проблем после с подкарването на wireless-а. По незнайни причини генерираното ISO е с изключен “Event Log” service, който пък не позволява на “Wireless Zero” service-а да тръгне и респективно да намери wireless мрежите. Едно човъркане, едно преинсталиране на драйвери падна, не е истина просто. Да не говорим, че търсенето на драйвери в Windows Update работи, точно когато си поиска! Потроших си нервичките.

Не стигна това, ами трябваше да бъда събуден и от някакви нечовешки гръмотевици, които сякаш удряха под прозореца на стаята ми… и в 6:30 бях на крак. Ако не друго, преди да тръгна на работа си оправих GRUB и инсталирах Microsoft Visual Studio 2005. По пътя към офиса, успях да взема един освежаващ студен душ, защото съм достатъчно тъп, за да се сещам да си купя чадър, чак когато ме навали, а и фирмата ни се намира на такова разстояние, че никой себеуважаващ се софийски бакшиш няма да ме качи до там. Малко преди да стигна до офиса, дъждът спря. И двамата с Ицаци (от днес – колега във фирмата) подранихме и още с влизането си в офиса установихме, че мрежата я няма никаква. Оказа се, че връзката между двата офиса е заминала (да се разбира, че хъбчето някъде под всичките 200м паважи е сдало багажа). Естествено, фирмата, която инсталира трасето, няма ангажимент към нас да го поддържа и тепърва ще мислим какво да правим. Фактът е, че в нашия офис не се чува нито DHCP, нито Domain Controller… да не говорим за Интернет. Поне с DHCPто реших проблема, като пуснах wireless-ът да върши тая черна работа, но за останалото… Качих се до другия офис, поне да добавя акаунта на Ицаци в домейна, но покрай това установих, че кабелът към единия доставчик също е сдал багажа (вероятно се е напълнил с вода и ръти грешки на умряло).

Освен да врътна няколко телефона тук-таме, за да задвижа уж въпроса с отстраняването на повредите, нищо друго не можех да оправя и се върнах обратно… за да установя, че не мога да инсталирам от единствената инсталация в тоя офис на Microsoft SQL Server 2005 Developer Edition, защото е CTP и била несъвместима с точно това Visual Studio, което съм си инсталирал. Ако не друго, позанимавах на Ицаци за ASP.NET, побъбрихме си за Microsoft и Google (май ще напиша нещо съвсем не ново по въпроса тия дни), жулнахме по едно 3-в-1 и… си вдигнах чукалата към къщи. Прибрах се, доинсталирах си нещата по машината… Намерих, инсталирах и с хиляди мъки настроих софтуера за телефона, който Мобилтел след три седмици чакане на някаква смотана клавиатура ми върнаха. Даже бе не се извиниха за забавянето. Но пък установих, че са пропуснали някак да ме снабдят с полагащото ми се CD с драйвери, ръководства и софтуер, както и с адаптер за microSD картата. Да са живи и здрави!

Ха.. сетих се още нещо: Маня Х. ми звънна, за да ми каже, че не може да ми открехне блога. Същото снощи направи и кака Фени, но реших, че проблемът е в нейния телевизор, защото на машините, от които тествах, всичко беше наред. Вероятно беше и телевизора на Багера, който ми спомена за същото вчера през деня. Да, ама не – намерих един браузър (lynx), който да преживява този проблем, и установих, че проблемът идва от gzip компресията на WordPress. Честно казано, нямам идея от кога е било така и защо се получава. Просто я спрях. Вероятно ще трябва да се извиня на стотиците почтитатели на репортажите от мрачното ми тези дни съзнание. Та.. да са живи и здрави! :)

Сега установявам, че захранващият кабел на лаптопа ми прекъсва вече прекалено много и, ако положението се влоши съвсем в Казанлък или на село (където смятам да изкарам уийкенда за първи път от поне година насам), не знам какви ще ги дървя…

А по принцип съм усмихнат, когато времето е мрачно. От утре времето щяло да се оправя. Аз пък сега отивам да се оправя с чаена терапия… и ще се наложи Драго да ме извинява за малката реорганизация в стаята му по повода. :)

Не знам дали съм споменавал, но мразя да минавам през ПЛЕСИО. Ужасен магазин – влизам и няма начин да не си харесам нещо. Вчера например, тъкмо се бях въоръжил със заплатата си и нахълтах, за да си взема USB Led Light, какъвто бях харесал в Апартамента преди няколко седмици. И то защото преди няколко дни ми изгоря лампичката, която и без това ползвах от дъжд на вятър… и просто реших да бъда по-екстравагантен. Е, не взех точно това, но разновидност, в която лампичката може да работи и с адаптер. Лошо направих обаче, че преди това минах през щанда, където продават различна компютърна периферия и зарибени чаркалъци за домашния любимец. Наумил съм си да разкарам desktop машината си, която, не стига че загрява неимоверно стаята ми през лятото, ами ми шуми на главата по цели нощи. За целта обаче трябва да я освободя от няколкото задължения, които изпълнява… или най-малкото да преглътна липсата им:

• Файлов сървър за дома. Машинката ми разполага с един 80 Gb Western Digital, който вярно служи на Mantra дълги години, и още един 120 Gb IBM Deskstar, който преди време купих от Велин (умишлено правя връзка към тази страница, защото просто няма друга, а за да се замисли върху присъствието си в Интернет :) );
• HTTP Proxy сървър за емисиите на BgIT.net. Бих се израдвал на всеки благодетел, който може да предостави HTTP Proxy сървър на читаво място в българския peering и с излишна международна свързаност, за да не разчитат потребителите на сайта на домашния ми Интернет през BOL.BG;
• BOINC хост – нещо, с което едновременно оплътнявам процесорното му време и задоволявам нуждата си да бъда полезен без да си давам много зор;

Докато за второто решението не зависи толкова от мен, а последното може да се уреди, където и да стои тази машина в последствие, първото ще е малко трудно. Харесах си там RaidSonic Icy Box IB 351U-B (трудничко намерих официалната страница) и след уверенията на персонала, че ще работи, си го взех с идеята да сложа 120 Gb си диск в него и, при нужда, да го свързвам към лаптопа си. За съжаление преди време, когато на мястото на 80 Gb Western Digital стоя един 40 Gb Quantum, реших че именно Deskstar трябва да е основният ми хард диск и преназначаването му означаваше смяна на ролите на двата диска, респективно реорганизация на данните и най-вече преинсталиране на Windows… Та тръгнах снощи да прехвърлям данните между дисковете и, след като разкарах по-голямата част от тези на 120 Gb диск (за всеки случай) и започнах преинсталацията на 80 Gb, доволно слобих чарковете на Icy Box, сложих добрия стар Deskstar вътре, включих го в лаптопа, Windows XP доволно каза, че е намерил хард-диск, removable media, тинтири-минтири… инсталира, настрои, а аз доволно потрих ръце. Само дето дяловете от диска така и не се появиха. Останах си с триенето на ръцете – оказа се, че дискът съществува в Device Manager, но учудващо не и в Disk Management. Веднага обвиних неинсталирания драйвер за “Mass Storage Controller”. Порових из Интернет, за да установя къде и как да пипна груповите политики, така че Windows да търси драйвери в Windows Update. Обнових драйвера, а устройството било “Texas Instruments PCIxx12 Integrated FlashMedia Controller”. Обнових и проблемния “PCI Communication Device”, който пък се оказа “Agere Systems HDA Modem”. С диска никакъв напредък… Уплаших се, че съм го изгорил. Върнах го и.. нищо подобно – пее та дрънка (последното буквално). Цялото упражнение продължи до 04:30 сутринта с всичките перипетии около това (и междувременно обновленията по прясната инсталация на Windows XP на desktop машината). Никакъв успех и заспах.

Днес се занесох с лаптопа си, с диска и с Icy Box в ПЛЕСИО, за да ми кажат къде бъркам. Служителите се оказаха много разбрани хорица и, след като пробвахме и друг модел на Icy Box – IB-360U-R-RL, заключиха следното: Size does matter ! Случвало се е по-големи дискове да изгарят в такава кутия. Слага Богу, моят случай не е такъв. Проблемът се оказа, че Deskstar е относително стар диск, който харчи значително повече ток и захранването се оказва недостатъчно за него. Вярно е, че развърта плочите “като совалка”, но чак пък толкова, че адаптерът да не може да смогне… Хорицата обаче проявиха разбиране и без дори да ги попитам, ми предложиха да ми върнат парите. Съгласих се и така… останах само с лампичката.

Харесах си обаче алтернатива на desktop машината, макар да наложи повторно купуване на устройство като Icy Box и уреждане с друг хард диск. Алтернативата е Linksys NSLU2 – миниатюрно устройство за по-малко от $100 (с ДДС според сайта на Комел Софт), което превръща USB хард диск или USB Flash във файлов сървър. Базирано е на Linux върху ARM-съвместимите процесори на Intel – XScale. Хубавото е, че на това животинче може да се инсталира напълно специален, но напълно функционален, Debian.. и всъщност Gentoo, OpenWRT и още няколко Linux дистрибуцийки, благодарение на които това може да се превърне в многофункционален домашен сървър за елементарни нужди. Повече информация има в сайта на NSLU2-Linux проекта. Впечатления на натурален български има и в sharenkoto.org.

Егати… пак ще давам пари за глупости… :)

В късния следобед вчера в хотел Greenville се проведе третата среща на SQL & BI групата. След кратко въведение в SQL Server 2008 “Katmai” CTP на главната виновничка за съществуването на тази група – Маргарита Наумова, се фокусирахме върху чудесната презентация на Йосиф Пилов на тема “Troubleshooting SQL Server Performance”. Йосиф е български кадър на Microsoft в Тексас и член на екипа занимаващ се с Product Support Services (и явно разработващ част от инструментите, които представи). Беше забавно, а и човекът определено се беше постарал, което проличава и от презентацията му с множество бележки към всеки слайд. Отделно, че не липсваха весели моменти, а и такива, в които задавахме въпроси (с което си заслужихме и някои подаръци). Най-важното, което разбрахме е подходът, който използват при откриването на проблеми, и най-вече никакви client-side traces! :) По време на цялата презентация задавахме въпроси, които получаваха компетентен и изчерпателен отговор. Тази Q&A сесия се пренесее и в традиционния след такова събитие коктейла. Кетърингът отново беше на ниво, което показва че Microsoft вече започват да научават кои са правилните компании в тази насока. Единственото, което куцаше, беше Zagorka Gold, която за пръв път от много години опитах… и изводът е, че вероятно има същия вкус като това, на което прилича.

Иначе разбрахме как работи екипът, който се занимава се занимава с проблемите, които клиентите на SQL Server имат и разбрахме кои са инструментите, които използват, и видяхме демонстрации с повечето. Ето и връзки някои от тях:

• Performance Dashboard – Страхотен инструмент, но работещ само за SQL Server 2005 SP2+. Предполага се, че ще е включен в новата версия “Katmai”;
• Dynamic Management Views – за SQL Server 2005+;
• Perfmon
• SQLDiag/PSSDiag
• SQLNexus
• Read80Trace – за SQL Server 7.0 и 2000;
• OSTRESS;

Повече информация за тях – в презентацията, на съответните им страници… или на пропусната среща. :)

P.S.: Членството в групата е съвсем свободно и безплатно, а записването става от връзката “Sign in” във все още английския и сайт. Следващата среща пък е през септември.