Valery's Mlog

Мнозина мои екзалтирани фенове ме питат къде се загубих този уийкенд и защо спрях да пиша за нещата от живота и отвъд него, при все че добре бях почнал преди това. Държа да се оправдая със събирането материал на нови преактуални теми, с които да завладея Интернет пространството и да разоря Google и клиентите на тяхната рекламна система.

Но кого ли залъгвам – всичко е документирано, а и нови материали се появяват. Вечерта на събота се занесох у Виктор, за да причакаме останалите нови попълнения и да отлетим с Опела му към Кралев дол. Преоткрихме съдържанието на думата “компресия” изпреварвайки пернишките голфаджии, които служат като указателни табели за пътя от София до родината им. Багера, който беше забравил в София ключовете за вилата, се опита да ни догони с Опел Вектра ‘88 (уточнението е на Домакина), на който преди една седмица му се е откачил задния мост от…. изгнили ламарини, но ние не се дадохме и под моето вещо ръководство отпрашихме толкова напред в Кралев дол, че… се изгубихме. Докато куче излязло от двора си ни правеше компания по черните пътища и ухажваше Белия лебед (да се чете “Опела”), успяхме да аварираме. Слабите ми познания по автомобилна техника позволиха да запомня, че нещо не е наред в акумулатора или в новичкия алтернатор. Докарахме я до началото на селото, където главният готвач Тодор-Кебапчето слезе на моторчето си въоръжен с мултицед, за да установим, че не е ясно къде е проблемът. Гарирахме колата в близост до част от тази 3/4 част от населението на Кралев дол, дето неофициално са роднини на Виктор.

Качихме се (вилата май се пада в най-високата точка). Междувременно манифактурата беше започнала да набира мошност: кебапчета и наденички цвърчаха на скарата, нарязани картофи се редуваха във фритюрника. Някои от нас организираха въоръжено нападнение върху продуктите за салатата, а други от мен се изживяваха като project manager, дегустатор, летописец и най-вече тарикат. Това не ме отърва от разходката със Шкодата на Багер (наричан още Бейджър) за вода, каквато беше кът на тая височина. Но това също документирахме, въпреки че аз все още бях грубо лишен от М-Тел от документационния си уред (да се чете телефона). На връщане карах Шкода! Акумулаторът и падна. Две на нула за мен! След като седнахме край софрата, някои от присъстващите се опитаха да превърнат Виктор още по-печен тип, като го заляха със сос от печени чушки, а после го осолиха. За съжалние, Вичо отказа да се метне на скарата… а бяхме приготвили чудесни подправки за барбекю! Набарахме картите и с три от новите попълнения спретнахме няколко игри на белот. По едно време мина тумба селски бекове, които решиха да се правят на интересни и от притвореното табло на улицата изключиха тока в къщата. Докато Бейджър и Тошо ги гониха, ние включихме тока и продължихме с картите. Стефанаки пък чакаше въоръжен селянията да се върне, за да ги метне на скарата. Готвачът ни пък използва намалението и незабелязано се пропи. За това, а и покрай подвига му с туземците, тук, сега и най-тържествено го посвещавам в рицар на алкохолната слава – Сър Тош О’Кебап! Последният цяла вечер бе окупирал стълбицата на победителите и пръскаше населението на поляната с бира и вода. Аз май го отнесох най-сериозно и се наложи цяла нощ голото ми шкембе да демонстрира достойнствата си, докато дрехите ми правиха компания на озряващата лоза. Багера (който не обича да г споменават с пълен член) пък се вживя в ролята на душ и вече имам своята най-сексапилна си снимка правена някога.

След като поометохме основната част от манджата, повечето окупираха леглата. Да не повярва човек, че и баш-алкохоликът на вечерта също изтощи батериите. За последното не съм сигурен, всъщност – жена му ще каже. :-P (Още ?) Няколко души обаче останахме будни през нощтта и обсъдиждахме всевъзможни въпроси. Даже започнах да лансирам идеите си за реорганизация на обществото в нов строй – теория, която някой ден (или нощ) обезателно ще споделя тук. Разбудилият се Багера (пиша го така, за да не му липсва членът :)) тръгна да разчиства. Докато измиваше масата с маркуча, аз симулирах препикаване на столчето на Мария. Ококореният и поглед може да се види на снимките. :-P

Като цяло вечерта мина под знака на много лиготии, забавни моменти, изцепки и тем подобни. Хубавото е, че този път липсваха дразнители в компанията и, смятам, се бяхме събрали все готини хорица (Аз най-вече! Шегувам се. :-P). Недоспалата част от населението се изнизахме необичайно рано сутринта (в около 10:30), тъй като се оказа, че има маршрутки на всеки половин час за София. В марширутката на три пъти заспивах и вероятно акумулаторът и така и не падна. Нищо – две на едно за мен!

Гледам в момента касовата бележка от Billa, с която Багера (онзи с непълния член :)) ме сдоби – 190 лв. без зеленчуците. В това число 15 двулитровки Загорка, Каменица и Шуменско, бутилка Флирт и бутилка Собиески, около 10 кг котлети и наденица, половин килограм сирене, четири хляба, лютеници, промишлени количества Tang, Frutty и безалкохолни, кутия 3-в-1, чипсове и солети… пластмасови чаши. За следващия път – пластмасови прибори… и басейн!

P.S.: Не знам с какъв камион са тътрили всичко това, честно… :)

Exactly two months after I published my first WordPress theme based on the Night City template it pissed me off. So I’ve found a new template for my website. Of course, I had to rebuild the master page of my website and create a theme for WordPress based on it. So here it is… Pragmatic from Free CSS Templates. It’s completely widgetized, gravatarized, localizable, localized in Bulgarian and (poor) Russian and valid XHTML 1.0 Transitional. I’ve also customized it to suit my needs but the clean version is available for download and installed it at BgIT.net and BlogHub.org. As always I would appreciate any feedback.

Download Link: http://vdachev.net/download/wordpress/pragmatic.zip
License: Creative Commons Attribution 2.5

Как да не им се израдвам на чувствово за хумор на News.bg, когато изтипосат така снимка на Буш в статия за новия посланник на САЩ в Либия ? Държавната глава на Щатите несъмнено е представен във възможно най-добрата си светлина. Недоумявам какво толкова не му харесват на тоя човек. Та той е толкова забавен. :)

Преди време на протест посветен на извеждането от експлоатация на III и IV блокове на АЕЦ “Козлодуй”, студентка по Журналистика (май) в Софийския Университет каза нещо по адрес на Симеон Сакскобургготски нещо, което звучи по същия начин и за американския президент: “Той всъщност може би въобще не е лош човек. Може да е просто заблуден. Много заблуден.”. :)

Не знам как за един месец успях да се привържа толкова към новия си телефон. На отиване към Кралев дол с ужас установих, че един от най-използваните бутони (а именно “Back” бутона) на телефона ми е напът да се откъсне. Сърцето ми се свиваше от зейналата рана. Вчера, още в началото на работния им ден (т.е. в 08:30) го занесох на (гаранционен ?) сервиз в Мобилтел. Междудругото, фирмата има два сервизни центъра в София – на “Братя Миладинови” (предимно за корпоративни клиенти) и на Централни хали. Останалите магазини носят телефоните там. Телефонът ми бе заведен под номер и…. чакам. Отнемало най-много до седмица.

Служителката учтиво предложи оборотен телефон, който аз набързо отказах, за да мога отново да се порадвам на добрия стар безотказен Siemens ME45. Прибрах се в офиса, сложих картата в телефона и… отказа да запали! Нормално… за един месец му е окапала съвсем батерията. Опитвам се да го включа на зарядно. Йок, бате – или кабелът на зарядното се е прецакал съвсем, или телефонът. И ся…. с един телефон… :(

Мисля си тази сутрин (доколкото е възможно, разбира се)… сервизен център. Множество телефони. И между 8 и 9 в този сервизен център настъпва някакъв невероятен ад от звънящи будилници. Баси зарибеното! :)

Именно новият имидж е изненадката, за която ставаше въпрос в коментар към предишна публикация. Изненадата всъщност не е такава за тези, които четат блога ми, защото просто изпълних това, което се бях зарекъл преди близо четири месеца. Не е такава и за тези, които просто ме познават по-добре – цялото ми косище беше обречено още с решението ми да бъде пуснато да вирее свободно. Та така… Iron Maiden дадоха своето и… нататъшното съществуване на от цялата тая кичара се обезсмисли.

Кой под ножа, кой под ножицата. Е, аз минах под ножицата преди около три дни, като цялото събитие бе документирано със снимки и видео-камера. Част от снимките има в съответния албум на секцията “В картинки” (галерийката е много яка, смених я по повода, с малко дописване на PHP-тата). Даже не боля. Иначе ето някои автентични и противоречиви реакции: "Изглеждаш с пет години по-млад !", "Ти.. ти.. ти не си нормален !", "Ха ! Вярно, че си се постригал.", "Приличаш на баща си.", "Как можа да си го причиниш ?", "Не вярвам, че ще го кажа, но дълга коса ти отиваше повече.", "Ей сега вече си мъжът-мечта.", "Не познавам човека на тази снимка."… и тем подобни глупости.

Whatever.. остава разпределянето на остатъците между людете пожелали да се сдобият по една или друга причина с такива. :-P

Супер накратко (имам галерия да оправям – ще стане ясно защо): изкарахме си сууупер-дууупер здраво. Покуфяхме, попростяхме, направихме се диви и щастливи. Иначе даже самото отиване натам беше екстремно – травай пълен с всевъзможни метъли от всевъзможни възрасти, наплашени бабета и една мацка с големи бомби (нямаше как да не я спомена), а намърдването на стадиона – относително лесно. Поне по това време. За първи път от доста концерти насам пускат толкова рано народа. Чудничко ! Намерих Драо и се намърдахме някъде. Засякох колеги от НБУ, за които отдавна подозирах, че са от тях… метълите ! :) Срещнах, разбира се, и много други хора, които въобще не познавах, но пък с тях изкарахме все едно се познаваме от години.

По едно време излязоха Ахат. Каквото и да си приказваме, представиха се добре хорицата. Вярно е, че това изпълнение го бяхме слушали вече и на Black Sabbath и вероятно и на други концерти, които са подгрявали, но пък затова беше кратко. В интерес на истината, бих чул още 2-3 пъти “Черната овца”, ако знаех какво следва… а именно Lauren Harris и групата и. Не че има лош глас момичето (който всъщност почти не се чуваше), но музиката им беше толкова посредствена и еднообразна, че… единственото впечатляващо си остана бюста на девойката и фамилията и. Разбрах също защо Steve Harris не е станал вокал, ами басист. Та.. бандичката и беше оплюта, а напускането и – съпроводено от масово задоволство. Грубо от страна на публиката.

Настана месец и Maiden изгрее… излязоха на сцената момчетата и се опитаха да дадат всичко от себе си. Или поне да оставят такова впечатление. От изпълнението им, честно казано, не съм особено доволен. Дали защото с “Rock in Rio” много бяха вдигнали летвата или така ми се стори, заради падащия глас на Брус, загубващите синхрон барабани, или откровено фалшивите на места китари… И въпреки се съмнявам, че някой от тези (официално) 32,000 присъстващи не се е разбил от кеф. Iron Maiden са си Iron Maiden, факт. Звукът беше на ниво, макар и относително тих.

Успокояващо е , че организацията е била и по-зле. Но като че ли тъпканиците на влизане и на излизане не впечатляват никого и е малко вероятно да изчезнат от концертния живот в тая държава. Полицията, междудругото, си свърши добре работа, а именно – да охраняват. Не видях излишни озлобления, заяждания и т.н.. Движението по бул. “Рожен” беше спряно от стадиона чак до “Никола Жеков” и тълпата минаваше безпроблемно. Порадвахме се и на среднощната разходка с множеството орки от всякакви възрасти. Черна точка отново за бакшишите, които отказваха дори на прилично изглеждащи като нас люде. Затова разходката ни продължи чак до “Петте кюшета”. А знам и за хора, на които се е наложило да стигнат още по-далеч. Ето защо повечео бакшиш си заслужават напълно псувните.

Разглобен от двучасовия преход се намъкнах в банята за студен душ (“Спряха ни водата топлата, топлата, топлата…”) и се изнизах на рожден ден на Надя. Тук да вмъкна, че сменям O.K. Супертранс с Йелоу Такси. Иначе самият рожден ден мина много забавно с приятни хорица и ред простотии, като за мен завърши чак около 07:00 в разговори за музиката, за връзките, за общуването….

… за да започне с контролно по “Компютърни архитектури”. :)

В момента е 01:05… Преди около 15-20 мин. нахълтах вкъщи след разбиващ концерт на Iron Maiden и пешеходен преход от стадион “Локомотив” до Петте кюшета. А точно пък в момента излизам от банята, където втори ден няма топла вода. Казват, че при бялата смърт накрая на човек му става топло. Еми, стана ми топло, докато си тегля бързия душ. А защо го направих ли ? Само да изсъхна (изгърмя ми сешоарът) и заминавам в “Овча купел – 2″ на рожден ден на Надето. Рано-рано в 8:00 съм на контролно, материала за което съм напълно забравил.

Впечатленията от деня – ако и след като оцелея… :)

Като начало, честит празник на хлапетата и на тези като мен, които се чувстват такива ! :) Питър Пан, бате ! Отляво могат да се видят двете малки изродчета, които ми се паднаха от Kinder Surpise (бившите “корекомски яйца”) във връзка обявената вчера Kinder инициатива. Прави ми впечатление, че сякаш преди години тия яйца бяха по-големи, играчките – с аналог в реалния живот, а сглобяването им – в повече от два хода. А може просто аз да съм поумнял и затова да не ми се налага да гледам указанието. Ама здраве да е… забавно е.

Е, вярно, че празника започнах с пропаднал още снощи Интернет, контролно по “Изследване на операциите” с неясен резултат, пропаднала разходка до “Халбите”, скапан един от общо три диска на IBM xSeries 360 сървъра, който трябва да инсталирам, малко други дертове в работата, и замалко да завърши с провлено изпращане на една от задачите на преподавателя… И всичко това прелюдия към утрешния работен ден. Да ми е жив и здрав ! :)

P.S.: Следва плюене по новия ми доставчик…

Всички знаят, че съм голямо лапе… Веднъж го направихме, защо да не го направим традиция, след като идейката е готЯна ? Накратко: аз и Ирта смятаме утре да си закупим Корекомски (опс!) яйца, известни на празнуващите утре като Kinder Surprise и най-публично вечерта да обявим съдържанието им по блоговете си. Ще е чудесно, ако и други блогъри да си подарят парченце закъсняло детство. :) Тук някой сигурно ще рипне, че ще прави оборот на фирмата-производител. Нека ! Хех…

P.S.: Който няма блог, може в коментар тук или в блога на Ирта. :)