More changes are about to happen as soon as I have the time to do them. Here is the plan:

• Transfer old Guestbook entries as comments to the the current Guestbook pages (English and Bulgarian);
• Share some sources (C#, PHP, C, etc.) as they may be helpful to someone;
• Add recent photos to my blog;
• Publish a CV;
• Once again try to increase the regularity of my blog posts;
• Bring back AdSense;
• Try to listen to any recommendation not to do so.

Well… that’s it!

Използвах възможността обаче да похваля екипа на банката за комуникацията с клиентите, за съобразяването с техните желания и нужди и най-вече за това, че в новото електронно банкиране са адресирани голяма част от тях – нещо, което по една или друга причина не успях да направя в блога си… Естествено, типично за себе си, споделих и своите вижданията и предложения…

За съжаление обаче от присъстващите обрах визитка само от оперативно интересния Мишел (още помним какво направи по-миналото лято ). За сметка на това липсваше Ирина Марудина, която също посвети няколко от публикациите в блога си на Първа инвестиционна банка. Оставам с убеждението, че голяма част от присъстващите бяха блогъри, което си е своеобразно признание от страна на банакта за ролята им в оформяне на имиджа и пред нейните (дори потенциални) клиенти.

В този дух… надявам се, че след година отново да се видим, за да споделим впечатленията си или просто да изкараме поне толкова приятно, колкото и този път.

P.S. Мястото, междудругото, е чудесно! Малко странно ме изгледаха за чая с мляко, но свиквам… 

• Първобитният дизайн е подменен с къде-къде по-приятен такъв. Семпъл, изчистен и все пак професионално изглеждащ. Слава Богу не прилича на този FlexCube, с който работят служители по клоновете, както на ПИБ, така и на други банки;
• Телефонът за поддръжка на виртуалния клон е поставен на видно място;
• Екипът явно е наблегнал и на превода на сайта, който на места не беше завършен;
• Електронното банкиране вече не се отваря в допълнителен прозорец, който единствено да запълва taskbar. С каква идея въобще беше направено това – никаква идея;
• Смяната на език е преместена в combo box в горната част на екрана, вместо на първа страница, която в момента е “Салда по сметки”;
• При извършване на преводи много от непотребните или неясни полета липсват, с което най-малкото се спестява ужаса на потребителите, когато видят целия този чаршаф. Не че и сега няма незадължителни полета, но са значително по-малко на места (макар че би било удачно да се визуализират при натискане на връзка от типа “Искам да попълвам още!”);
• Няма го абсурдното потвърждение на трансакция с двойно въвеждане на паролата за вход в системата. Не знам на кого му беше хрумнал този абсурд.

Естествено, не липсват и забележки:

• AJAX технологиите продължават да са табу за сайта. Избирам/попълвам съдържанието на поле и с tab се засилвам към следващото. Междувременно цялата страница се презарежда (през да има индикация, че смята да направи нещо подобно) и попълненото в следващото поле отива на вятъра (особено при характерни понякога забавяния на това презареждане);
• В същото време с толкова JavaScript е практически невъзможно да отворя два различни екрана (например извлеченията по две сметки) в два различни прозореца, за да направя нормално сравнение. Работата в един прозорец може би е удачна на каса, но тук – определено не;
• Сайтът продължава постоянно да иска потвърждение на сертификата (поне при Mozilla Firefox). Предполагам, че това се дължи на факта, че заявките се обслужват от няколко сървъра. Но все пак си е страшно дразнещо;
• При някои от връзките в горната част има проблем с кодирането и излизат на маймуница. Едната е връзката “Изход”, а другата – Бог знае какво;
• Информация за минимална погасителна вноска и крайни срокове за тях от картов отдел като че ли не постъпва в това електронно банкиране. Или поне аз не знам къде да я намеря;
• Вероятно главното меню “Плащания” трябва да се разбие на по-малки такива от типа “Превод”, “Платежно нареждане”, “Преводно нареждане”;
• В “Шаблон за копиране”: Предполагам, че повечето потребители нямаме невъобразимо множество от шаблони и извеждането им в (странициран) списъл би било по-удачно от търсене на самия шаблон;
• В екрана “Салда по сметки”: Клонът на сметката не ме захранва с никаква допълнителна информация, но за сметка на това заема място. Ако валутата на сумата стоеше зад самата сума, а не пред нея би направило сумите значително по-забележими;
• В екрана “Извлечение по сметка”: Има логика стойностите попълнени по подразбиране да бъдат по-разумни, а не такива, които потребителят ще променя при всяка справка.  Датите например не са попълнени, макар да е напълно нормално крайната дата да е попълнена с текущата, началната – с някаква разумна (примерно седмица назад). Би било чудесно, ако по подразбиране се показват поне от 20 трансакции. Сортиране по дата във възходящ ред при ограничение на броя на трансакциите също е практически неизползваемо;
• В екрана “Услуги” -> “Масово плащане”: Mozilla Firefox се оплаква от самоподписан сертификат за сървъра mp.fibank.bg. Друг е въпросът, че този сървър явно няма много общо със системата за електронно банкиране.

Със сигурност не съм изчерпателен, както със забелязаните нововъведения, така и с необходимите/препоръчителните корекции в електронното банкиране, но искрено ще се радвам, ако екипът на банката продължи с подобряването на системата за електронно банкиране, защото за много хора то се оказа решаващо за напускането на банката. Приветствам също така и идеята за създаването на корпоративния блог, макар да си мисля напоследък, че един добре модериран форум би бил по-полезна форма за комуникация и най-вече справка за задавани вече въпроси получили своя отговор.

Честит Halloween!

UPDATE: Ирина също е писала по темата.

UPDATE #2: От Първа инвестиционна банка като че ли реагират много бързо този път адресирайки забележките на потребителите – има движение по сайта.

Успях междувременно да вкарам в ред качените файлове (доколкото всяка нова версия като че ли има нова конвенция за именуването на файловете и тяхното местоположение), оправих редица публикации и коментари, в които бяха останали питанки от предишни заигравки с кодиранията и покрай това пооптимизирах и подобрих работата на творението си mysql_charsets.tar.gz съобразно една кратка и чудесна публикация в MySQL Performance Blog .

Открих и един проект наречен Gengo, чиято цел е да осигури многоезичност на WordPress. За съжаление обаче авторът му е зарязал разработката на версия 2.1.2 и от кажи-речи половин година не се е появявал. Добри люде са започнали да опитват да пригодят разширението за новите версии на WordPress предвид новата taxonomy архитектура, но резултатът до тук е някакво сгромолясване. Желаещите да им помогнат (всъщност добре би било и екипът на самия WordPress да интегрира нещо такова в платформата си) могат да направят това на страницата на проекта в Google Code. Не знам обаче дали другият интересен проект на този автор (а именно Mocha) работи…

Та така…

Адресите на страници в досегашните сайтове претърпяват много проста промяна, а препращането става автоматично, така че всички връзки са все още актуални. Въпреки това ще бъда благодарен на тези, които подменят стария домейн с новия там, където могат.

Що се отнася до e-mail адресите, имам цяла армада от нови такива, като старите препращат към някои от тях. Тук е полезно да споделя идеята (въобще не моя, не и нова) да имам отделен e-mail адрес за всяка една регистрация… за да наловявам покрай кой сайт получавам брошурки със spam. Личната кореспонденция пък е добре да бъде адресирана до адреса в секцията с информация за Контакт.

Еми тфа е! Честити ми празници!

Броени дни обаче преди студентския празник бившият ми колега от Физическия факултет – Виктор ме подпита в ICQ какво ще правя на 8ми декември. Изскочи идеята да направим група на неангажираните за 8ми декември във Facebook и да си организираме нещо. Поканихме какво-що приятели подозирахме, че си нямат занимавка, като в крайна сметка по-сериозни се оказаха само общо 7 души (сред които и хора попаднали съвсем случайно в групата). След кратко обсъждане се спряхме на Тифани (сайтът им е ужасно дървен, знам). Капарирах най-добрата маса в заведението (доколкото се намира точно в дъното му до DJя, а и с най-широк излаз на дансинга).

Срещнахме се в около 21:30 на Съдебна палата, изпозапознахме се и в малката ни спретната тумбичка се засили към местоназначението си. Вечерта беше нарочена за house с на моменти ретро елементи. Докато по-голямата част от компанийката се върна да хапне в суши бара (в близост до Тифани), аз не спрях да бърботя на малкото останали… противно на славата ми на скромен, притеснителен, мълчалив, затворен и т.н. тип. Когато се върнаха всички, аз вече бях във вихъра си и показвах на наетите от заведението танцьори някои нови и трудно възпроизведими движения. И така до около 03:30 всички много ми се радваха (а предполагам и след това), пък и се радваха взаимно едни на други. Някои бяха особено радостни! А други – почти много радостни. Въобще една радост струеше отвсякъде. А пък в следващите няколко дни летяха благодарности за организирането на това събитие. Иначе като за седем души направо се изложихме с относително малката (около 310 лв.) сметка. От друга страна пък излезе значително по-евтино от каквато и да е друга организация за празника. Аз лично се поопих с два White russians, голяма мента с водка и вероятно около 15 шота. Затова и известна част от снимките въобще не са на фокус. А, като стана въпрос за снимките, веднага щом си преинсталирам машината, ще бъдат качени в съответната секция на сайта (макар вече да са достъпни в албума на групата във Facebook).

Междудругото, оправдание за закъснението… нямам.

Срам и позор… за първи път от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов“, от която постановка не бях особено очарован. Тази вечер обаче нещата не стояха така. На сцената на Сатиричния театър се игра “Още веднъж отзад” (“Noises Off“) от Майкъл Фрейн. Зад иначе двусмисленото заглавие се крие страхотна комедия на представление в представлението. Всичко се случва в театър, в който сякаш всеки е прегърнал своята собствена лудост. Първото действие се развива на сцената на този театър – една невъзможна генерална репетиция на сякаш обречена постановка. След антракта пък публиката застава зад кулисите на това представление, където абсурдните характери се преплитат с необикновени съвпадения и сценарий с аромат на сардини. Хуморът в тази пиеса не се препоръчва на лица с болки корема.

“Взривяването на Русия” (или “ФСБ взрывает Россию”, “Blowing Up Russia”) е книжката, която се приема за повода един от авторите и – Александър Литвиненко да бъде отстранен. Другият неин автор – Юрий Фелштински (Википедия), все още е жив – в Щатите. На книжката им погледът ми се спря съвсем случайно преди седмица и половина в Хеликон. Заедно с нея се сдобих и с “Русия на Путин” (“Путинская Россия“, “Putin’s Russia“) на Анна Политковская (Википедия), която по всяка вероятност е една от причините авторката да получи четири куршума преди година… и редица награди за журналистика (голяма част от които посмъртно).

Причината да обърна внимание на тези две книжлета бе, че обвиненията към руските тайни служби за убийството на Литвиненко и Политковская придобиха звучна гласност, а самият аз бях умерен привърженик на управлението на Владимир Путин. От друга страна пък съм твърдо убеден в отговорността на висшата администрация на САЩ за организирането на атентатите от 11 септември 2001, както и за възпрепятстването на независимото им разследване. Защо бях толкова убеден, че нещо такова не може да стане в Русия?! Руската половинка е едно добро оправдание, но не и за човек, който претендира за поне малко рационално мислене. Вероятно защото срещите ми от трети вид с всичко руско са били безкрайно положителни, а родолюбието, сърдечността и гордостта на тези хора изключват възможността някои от тях (и то на ръководни постове) да организират атентати срещу собственото им цивилно население в защита на интересите си. Е, май ще се окаже, че съм грешал… Това явно се случва. И то в днешна Русия…

Истории, на фона на които игричките на родните ни политици са просто смешни…

И аз се сдобих с iPhone – сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново – просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Иначе самият iPhone впечатлява със следните достойнства:

• Голям екран с прилична разделителна способност (480×320 px, 160dpi). Екранчето е чудесно за работа с менютата, за разглеждане на снимки, гледане на клипчета, филми… всичко…
• Многодокосваем (самомозъчно измислих тази дума) екран! Супер яко – zoom с две пръстчета, прелистване на разни списъци, тинтири-минтири…. Е, частта “много-” на многодокосваемостта май се ограничава до две, но…
• 8 Gb място за мултимедия – музика, клипчета, филми… Е, има и разновидност с 4 Gb, но кой ли я купува?!;
• Шаренки анимации. Не знам дали наръка се правят от приложенията такива скролирания, прелиствания, zoom in/out, въртене, fade in/out и т.н. или операционната система/графичната среда се грижи за тях, но са направени наистина якичко;
• Перфектен звук! Най-добрият, който съм чувал през слушалки. iPhone просто е научен урок от iPod;
• Не на последно място – WiFi. Със своя Sony Ericsson се гърча да подкарам Internet през Bluetooth и напоследък даже не успявам. Тук нещата са простички като слънце – и в София, в Казанлък, вкъщи и в офиса… та дори на паркинга пред блока – уреден съм си с Интернет-слънце;
• …

Естествено, Apple не можеше да не си оставят ръцете. Покрай целия комерс обгърнал iPhone са нашибали такива ограничения, че нямам думи:

• Пространството за приложения е ограничено (по незнайна причина) на 128 Mb;
• Качването на музика и филми е лайна с боза – само през iTunes. А самият iTunes е пълен @#$%!!!;
• Поддръжката на Bluetooth е страшно смотана и на мен специално в момента ми е практически безполезен;
• Няма поддръжка на Java (дори на J2ME) и, по думи на Steve Jobs, няма и да има;
• По същите тия думи, Flash може и да има… ама няма. Супер, има YouTube, но всичко останало – не;
• Apple, противно на всякаква логика, правят всичко възможно, за да ограничат неконтролираното производство и разпространението на чужд софтуер.;
• …

Междудругото, по въпроса с разработката на 3rd party software за iPhone явно може да се говори доста. И особено за Steve Jobs – типично в негов стил днес казва едно, а утре – друго. Всякакви закани и обещания са склонни към обръщане на 180 градуса – тотална липса на стабилен маркетинг. А разработката за iPhone е типичен пример за това. В началото идеята беше разработката на приложения за iPhone да бъде ограничена и съответно софтуер се пише предимно на Objective-C, който Apple настоятелно се опитват да пробутат, а в крайна сметка малцина харесват. SDK май-май не се намира много (защо ли подозирам, че просто не е читаво?), а Apple бутат към разработката на Web apps. Целта, разбира се, е да не се позволява приложения да работят локално върху телефона и да пипат там, където Steve Jobs не иска. Среда за разработка?! Тъкмо няколко опита, естествено, концентрирани върху разработката на Web apps. Аз пък искам локално работещи приложения! Искам да превърна тези 8 Gb от своя iPhone в iFileServer!

Най-глупавото е, че след няколко години нещата въобще няма да стоят така. Steve Jobs отново ще изпадне в ситуацията, в която е приказвал едно, а под натиска на потребителите е станало друго. Отново ще стане пределно ясно, че извратеният му нюх към мениджмънта не е за тази планета, не е за този биологичен вид… И, когато това стане, пак ще е твърде късно. Историята вече познава такива случаи, от които той обаче не се е поучил. iPhone в момента печели популярност покрай хардуера си. Стремежът за бърза печалба и опитите за ограничаване на софтуерните разработки за телефона, ще направят телефона също толкова популярен, колкото и останалия хардуер на Apple.

P.S.: Как се премахва активирането на телефона, отключва се за използване с други карти и как се инсталират допълнителни приложения… по-нататък… евентуално.

Еми.. така е то – прекатури се първата четвърт век от безкрайно вълнуващия ми живот. Хахах! Остават поне още няколко. Тия 25 годинки звучат някак… много (макар на външен вид да съм на най-много 20, а на акъл – не повече от 15 ). Чак си струва отбелязването в инак леко зае*ания ми блог. Как се чувствам ли? Младолик. Хахах!

Нека започна с това, че поздравленията си започнах да получавам още на 7ми – датата, на която всъщност съм се родил… А и в Русия 8ми дойде малко по-рано. Големият бум беше обаче около полунощ… например с едно дяволито клипче. Много пожелания, много усмивки, голямо чудо, голямо нещо. Едни SMSи ли не бяха, едни обаждания, едни чудесии… Същото продължи и със събуждането ми (не че разни SMSи не ме будиха и през нощта ). С пристигането ми в офиса започна и уреждането на партито на Бузлуджа. Традицията така повелява… само дето тази година традицията ще закъснее със седмица, поради невъзможността ми да се захвана с това по-рано. Та… аз се захванах да се свържа с осписъчените, а Илиян – с уредническата работа (туристически бюра, хижари, капарирания, трето-пето…). Междувременно честитките не спираха. Тук е моментът да благодаря на всички чат-програми, които известиха приятелите ми за предстоящия/настоящия рожден ден, за да не се нацупя на някого (а всички знаят, че съм един тънкообиден ), че е забравил събитието. Е, имаше и такива, които даже не се усетиха, но на кого му пука в крайна сметка? Аз като не помня рожденни дни, си записвам. Но кой ти гледа списъка, като не му се пие?! Хубавото е, че ми се попълни горе-долу репертоара от пожелания… за да не звуча чак толкова банален, когато и аз се обадя да честитя.

Подарих си и ново hands-free за телефона. На всекиму е известно, че техника в мои ръце дълго не оцелява и старото сдаде багажа. За ориентация, оригинално hands-free за Sony Ericsson от W-сериите струва 50 лв… поне в Jeff – единственото място, където намерих.

Малко по-късно напазарих за почерпката във фирмата и се посъбрахме. Имаше няколко отсъстващи.. кой по служебни задачи, кой в болнични.. въобще някакви такива много измислени оправдания за пропускане на един от най-сериозните ангажименти към тази фирма… Но въпреки това изкарахме много добре – лаф моабет, туй-онуй, трето-пето… и се прибрахме по живо по здраво.

Остатъкът от вечерта беше спокоен – на компютъра. Реших че ще релаксирам преди предстоящото утре (сряда) ретро в Строежо. Поздравленията продължаваха, разбира се. Изпообадиха ми се половината ми роднини и се уговорихме да се видим скоро с тази част от тях, които са налични в София. Изцепката на вечерта обаче беше: “Празнувай ги, Валери, докато годините ти са за празнуване… че като дойде време да ги броиш наобратно…”. Междудругото, обадиха се и хора, които въобще не подозирах, че ще се присетят за моя милост, което си е… яко! Не, не просто яко! Сууупер яко!

Та така с тази част от рождения ден. От другата ще има снимки…

P.S.: Feeds @ BgIT.NET съвсем скоро се завръща… макар и с доста позагубени публикации (направих каквото мога, но…). Stay tuned!