Valery's Mlog

Хванали са ме е нещо еуфоричните… още от вчера, когато с Драго отидохме на пазар. Тръгнал съм да честитя Баба Марта на всички (но не успявам, така че всеки трябва да се чувства поздравен) и си търся някой именник (по народния календар, защото по църковния е на 14ти) да се натреса :). Уви, март месец настъпва по обичайния си начин. Хората казват, че бил женският месец, не само защото има дата като 8ми март, ами защото бил капризен и непредвидим. Вчера беше невероятен клинч. Решихме, преди да хукнем по мартеници по-сериозно, да се забием в някое топло кафе. Докопахме се до Mediterranean (намира се в същото дворче мисля като Mamma mia зад пазарчето по Графа) – много приятно местенце (а и сладкият разговор със сервитьорката допренесе допълнително за уюта), хапнахме банички с боза (ммм…. приятен повод Драо да си загуби парите :/) и с мощ неземна заобикаляхме сергии в търсене на нещо изтрещяло. Цените, естествено, бяха безбожно издути, а изборът беше добър – от най-класическите мартеници в малки и гигантски размери, през почти всякакви мартенски плодове, зеленчуци, животинки и гадинки (“Това какво е ?”… “Ами… нещо между куче и хипопотам.”… “Ахъм, актът сигурно е бил ужасяваща гледка!”) до джунджури без всякакъв аналог в ежедневието, та даже и в неежедневието. Има една фирма, чиито служители се размотават с огромни шапки на червени и бели ленти, но се оказа, че шапките са запазена марка на фирмата и не се продават :(. Най-свежата идея беше да купим бели и червенйи прашки от по 2 лева, но няма как да се носят едновременно и да се виждат… така че стигнахме до варианта с бели кюлоти и червени прашки върху тях. Е, не го реализирахме от срам да купим бельото (понякога и на това съм способен)…

След като се прибрах, прочетох документите, които бях оставил да се теглят, установих, че идеята ми да придобия двойно гражданство няма как да се реализира и тогава наистина ми стана тъпичко… То си пролича де. Още повече, че от някои места получих повече подигравки, отколкото подкрепа, а за мен си беше важно. Както и да е… мина ми… както всяко друго нещо.

Следваха довършителни работи по едно ново (този път българско) web магазинче, точно преди голямата вълна от работа. После пък по средата на кафетата с Мира и Пив ми се обадиха, че достъпът до машианта ми е отрязан. Грешката си е моя – трябваше да я платя навреме. Уговорих отпушването на достъпа и тази сутрин излязох и уредих въпроса. Навън е наистина студено. Отдавна не ми бяха измръзвали така ръцете, а те са ми може би най-чувствителната зона в това отношение. И без това кашлицата ми не спира някъде от шотовете с Велин насам. Сигурно съм изпил една казанлъшка заплата чай за цялото това време, но явно не това е начинът. Във всеки случай, смятам да не излизам много-много тези дни (макар че май ще ми се наложи).

Нещо интересно, за което Йовко ме подпита вчера и днес видях реализацията му е open-culture.net – до известна степен наследник на urbanstyle.org и My Life Without Me (2003) преди няколко часа – филмче за преосмислянето на живота преди смъртта. Историята за едно 23-годишно момиче болно от рак е поднесена без баналният излишен драматизъм, а някак спокойно, обикновено… Не съм от претенциозните зрители, нито пък голям филмов критик, но бих го препоръчал….

Оказа се, че в петък изпитът се оказал отложен (Физиката на Полупроводниците не е нещо елементарно, а преподавателката има наистина високи изисквания… за нивото ни). ??збих го на гледане на филмчета, като гледам да са някакви значими (съдейки по IMDb.com). Първият бе??е Closer – спестих си ходенето на кино. Една на пръв поглед обикновена драма с участието на Julia Roberts и моята слабост – Natalie Portman. Всъщност историята е за гре??ките и за искреността. Сюжетът не е нещо необичайно. Даже напротив. Но това го прави актуален (може би затова харесах преди време Love Actually (2003). Така и така бях почнал с уж сладникавите романтични филмчета, изгледах и Eternal Sunshine on the Spotless Mind (2004), на който случайно попаднах из мрежата. Не съм свикнал да виждам Jim Carey в сериозни роли, но филмът е наистина сполучлив. Това е историята на двама ду??и, които опитват буквално да изтрият връзката си. Почти целият филм протича в странния сън на Joel съпътства?? процедурата – осъзнаване на това, което губи със спомените си, и битката да го запази. Страхотно филмче ! Остават Memento (2000) и The Pianist (2002). Съдейки по коментарите, очаквам да бъдат нещо наистина въздействащо, а може би имено това търся напоследък.

Вчера се почувствах малко по-добре. Уви, пак не можах да поокабеля, но пък излязох до пица ??талия, за да се хапна супички с приятелчи, а после и в Galaxy, за да помятам малко дартс. Усещам как пак съм тръгнал да я закъсвам с паричките и това ме подтиска. От друга страна са забавни еквилибристиките, които правя с финансите си :).

След два часа пристига и Мира. Ще се опитам да поразчистя тук, но, като гледам, май няма да се получи особено успе??но. Галин пък току-що се изниза за една седмива в Лозенец да пази апартамента на свой приятел. Останах си без компанийка за през деня (Мира ще е на курсове), но пък от друга страна ще мога да уча за двата изпита през седмицата, а пък и работа нямам малко…

Когато през лятото отидох The Passions of the Christ (2004) бях разочарован от типично американския ек??ън, който се разигра тогава. Бях разочарован от изпълнението на Мел Гибсън. ??мах очаквания за нещо по-въздействащо… като да се замисля върху мирогледа си. Не се получи: видях всяка възможна жестокост измислена от сценаристите набутана в двучасов филм, а въображението на хората в това отно??ение отдавна е спряло да ме впечатлява. Винаги съм бил достатъчно наивен да си мисля, че в хората не са способни да проявят толкова злоба, агресия и жестокост… още по-малко в края на миналия век.

??мам Cannibal Holocaust (1980) отдавна, но едва днес намерих време да го изгледам. Потресен съм. ??сторията е такава: годината е 1979. Експедиция от трима мъже и една жена тръгва към джунглите на Южна Африка, за да стигне там, където “времето е спряло преди две-три хиляди години”. Това се превръща в третата експедиция до там въобще и третата, от която никой не се връща. Спасителен екип предвождан от проф.Монро тръгва да ти търси. Е, той разбира съдбата им и успява да се завърне със изсниманите от експедицията филмови ленти. Точно тези ленти разкриват съдбата на екипа и причините за нея. В IMDb филмът е вписан с жанр “Ужаси”, но това е меко казано. Жестокост, канибализъм… Бих казал “не е чове??ко просто”, но точно там е работата – уви, това е чове??ко. Да, след този филм се замислих над смисъла на тази дума. По-невероятното е, че всичко това не е постановка, а реални кадри. Още не мога да го осъзная. ??мено затова филмът е забранен в над 30 страни. Мисля, че още не мога да осъзная какво съм видял… А това горе е финалната реплика на филма…