P.S. Може би този филм ми бе??е нужен и да разбера, защо някои люде гледаха по няколко пъти The Fifth Element…

Хах… и финал с любима песничка: Rolling Stones – "Paint It Black"…

I look inside myself and see my heart is black
I see my red door and it has been painted black
Maybe then I’ll fade away and not have to face the facts
It’s not easy facin’ up when your whole world is black

Не знам…. аз се филмирах още при tailer-а. За самия филм да не говорим. Чакам да дойде на кино, а не знам как ще доживея оставащите две части от трилогията (съответно през 2006 и 2007).

Заблуждаваща фактология: Филмът е с голям бюджет. Режисурата е поверена на Steven Spielberg. В главната роля е Tom Cruise. Във филма участва и колегата му от "Top Gun (1986) – Tim Robbins. Работата върху ефектите е била къртова.

Тъжната реалност: Spielberg ще сподели съдбата на Metallica – изстрелване до величие и падение в блатото на баналността. Типичен американски ек??ън напомнящ "Independence Day" (1996), но допълнително украсен със сумарно час писъци на Dakota Fanning. Преобразилият се от хамалин в хипер-герой Tom Cruise напомня за серията "Die Hard, като на няколко пъти остава единственият оцелял във войната с вечно злобните на??ественици. Естествено, единствен се сеща, че при цялата изгоряла електроника, смяната на соленоида (трябва да звучим сложно и да не казваме "намотка") ще оправи нещата. Tim Robbins пък по-посредствена роля сигурно не е имал от началот на кариерата си насам…

Като цяло: началото на филма напомня за уводите, които писах на съчиненията си в 7ми клас – написани след написването на останалата част от съчинението и нямащи почти нищо общо с останалата част. Синът на главния герой изчезва трагично в битка по средата на филма и магически се завръща цял в края му. Като стана въпрос закрая, по-претупан не може??е да бъде – къде изчезнаха щитовете на съществата превземащи планетата ни, така и не става ясно. Всъщност, не става ясно защо и са ре??или да го направят и то няколко милиона години, след като са заровили унижтожителните си ма??ини под повърхността така, че никой да не попадне на тях. С каква гнусна идея пък са приспособили ма??ините си да изпиват кръвта на човеците, да я разпръскват после навсякъде и как тръгва тя да се превръща в странни кървави израстъци, никой не обяснява. За съжаление, отговор на тези въпроси не дава и явно родилият се познавач на инопланетянската народопсихология – Ray Farrier, чиято правота към края вече започва да става подозрителна. Нелепите сърцераздирателни и протъркани фрази из целия филм звучат пъ к толкова нелепо на фона на случващото се, че по изкуствеността си напомнят за надписите в няма комедия от началото на миналия век. Завър??екът от гръмки, надути слова пък оставя зрителя без каквато и да е идея за продължението на филма, а ако бях извънземен, с удоволствие бих ектерминирал първо екипа на тоя филм…

1 от 10 заради труда покрай специалните ефекти.

Петък… когато трябваше към 13 да изляза от работа, да купя подарък за Катя, да си тегля един душ, дрехите на пране и после – на рожден ден. Обади се Христина – била в София. Разместването в плановете и съкращаването на времето за всички останали ангажименти позволи даже да идем до Яхъра за по нещо. Даже подраних за рождения ден. Беше весело, а и хората бяха свежари… като за рожден ден на Катя. Даже се появиха някакви холандци – с тях също беше весело, макар по-малките от тях да се бяха поспекли, но това е нормално. Тръгнах си може би към 1 с поръчано от 114 такси. С качването ме удари музиката – Amorphis – “Alone”. И беше радио… Гонг…. и шофьорът не го смени. Последваха разговори за метъла, за чалгата, за това, с което ни притъпяват… Оказа се много печен тип. Яко !

Събота… среднощната уговорка да се видим някъде през деня с Лили отново пропадна. Аби също ми съобщи към 8 сутринта, че няма да идва към София по здравословни проблеми. Така остана време да свърша по принцип отложеното за по-нататък монтиране на SATA контролера на Mantra и 200 Gb диск на Галин, като преди това двамата с него се натъпкахме нечовешки в Лападунди. Бях свикнал всякакви операции в Online да ми отнемат поне час… все ще намери какво да ми се скапе по машината. Затова и срещата с Джани (която също не беше по план) оставих за по-късно. Този път учудващо свърших за по-малко от 15 мин и единственото, което липсваше бяха болтчета. И контролерът, и новото ядро тръгнаха от раз без каквито и да било проблеми…

Трябваше да звъня отново да пренасрочвам срещата за по-рано. Вместо на разходка, решихме да отидем на кино. Бяхме голяма картинка сверявайки информацията за това как да стигнем там по телефона и със шофьора на автобуса. На мерихме точното местоположение на “на майна си райна”, а филмът, на който попаднахме, беше The Island (2005). Чувах лоши неща за него, но на мен ми хареса. Хареса ми и рекламата на Ночной дозор (и предстоящите части от трилогията). Филмът изглежда със страшно много ефекти и невероятна реализация. А името Сергей Лукяненко допълнително подклажда любопитството ми. На някоя от спирките из Младост мернах Веско и Венци от автобуса. Звъннах им. Заминаваха на среща на форума на Radio FM+ (Венци бачка в Атлантис). Не познавах хората, но лошо няма. Заседнахме на Баба Яга (поради невъзможността/нежеланието на някои заведения около Попа да ни съберат на една маса). На отиване срещнах Юли. На връщане пък – Кирчев. Става нещо подозрително. Next, please. Прибрах се почти счупен. Смятах да спя и въпреки това не го направих. Реших да се захвана с нещо полезно. И така до към 2, 2 и нещо…

Неделя… която пък планирах да изкарам с Драо и двата броя Марии прииждащи от Стамболийски. Да, ама не… от там тръгвали едва към 16. И се чудя какви да ги върша. Току-що се уговорих с Драо за дартс. Но първо ще изгледаме “Грижовните мечета”. Звъннах на Мирето по повода, и тя ще се присъедини…

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun...

… Отидохме на Стария плаж. Имаше някакви хора събрани, но ние търсихме конкретни. Не ги намерихме. Аха-аха да се отделим, когато времето съвсем се развали, започна да гърми и прекапа. Върнахме се до моста. Намерихме си място сред хората под него и опънахме рогозките. Компанията там беше доста разнородна: метъли, някакви-никакви и банда синеморски к*рвенца придружавани от няколко добре подпийнали, подпушили, поддрусани и т.н. хлапета. Започнаха някакви неприятни закачки. За капак се появиха някакви типове, които редовно създавали проблеми (макар сега да изглеждаха кротки, но все така впечатляващи). Хванаха ме нервите. Не беше това настроението, с което исках за посрещането на слънцето. Гръмотевиците придаваха невероятна атмосфера – морето, пясъкът, хората… всичко ставаше ослепително бяло във всеки миг, в който ярка направилна пукнатина разчупваше небето. Грохотът от счупването идваше след миг и караше въздуха да потрепне. Седяхме на рогозките, а водни пръски оставяха следи по пясъка край нас.

Когато всичко (освен компанията наоколо) утихна, побързахме да се изнижем. Занесохме се към добрия стар Samba bar. Отново гаджето на Сисето беше DJ, така че цялата вечер мина под звуците на музика от 70те до края на 90те. Отначало се настанихме настрани от бара, но по-късно се пренесохме по-близо до огъня. Пясъкът беше влажен, но не беше студено. Хората бяха толкова дружелюбни. Агитката там също беше забавна – и те отговаряха на “А ти пушиш ли още козче ?” с “Питай ме некое друго въпросче.”. Това си беше “хита на сезонаааа”… Аз пък като лудите – цяла вечер щъках по пясъка и почти не седнах/легнах – куфях си, танцувах си, пях си…. ей така – сам, като лудите. Лошо няма: нямаше оплакали се, а и никой не ме преби.

Направих няколко снимки, докато хоризонтът започваше да се озарява от златистите лъчи на изгряващото слънце. Вървяха химни на Rainbow, Uriah Heep, Deep Purple… даже и най-неочаквано песнички от soundtrack-а на Hair (1979)… Няма как да пресъздам точно атмосферата.. Не чакахме дълго изгрева. Зазвучава Uriah Heep – “July Morning“, събличаме се и скачаме в морето. Плувам по пътеката нарисувана от Слънцето. Като че ли точно там водата е по-топла. Изправям се срещу слънцето, водата е до раменете ми. Вдигам ръце, за да го посрещна…

Невероятно е… като ново начало. Пречистване… Както и да е… ето малко снимков материал…

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

Малко изнервящо бе??е гледането на филма де. Макар да бях със слу??алки, купонът под нас се усеща??е с подскаченето на пода – не знам какви бяха басовете, но резонираха с панелите. Слава Богу, свър??и относително рано. Вече се бях засилил към таблото на етажа им. През деня в общи линии бездействах – прескочих контролната по Астрофизика. Ясно бе, че нищо няма да направя. Но пък се сдобих с нова клавиатура. AntiRSI – баси ужасТната технология, прецаках се. Но пък имам 33 клави??а повече и 20 лв. по-малко. Пак се натъпках в стола на обяд, вечерта пропуснах, но утре ще поправя гре??ката. Остана и от ударната доза спагети за вечеря – ще ги довър??а на сутринта. Успях да си уговоря някое-друго излизане тия дни, а съм ре??ил утре??ния ден да посветя на усърдно бачкане. Затвърдих си стоплянето на отно??енията с някои хора, изпокарах се с други – не скучая. Очудвам се обаче на ентусиазма на някои люде да поддържат някаква интрига във връзките си с останалите (било то и приятелски). ??мам наблюдението, че е характерно за тези с по-ново ЕГН. Безгрижието е хубаво нещо. Сетих се за челядта, която се къпе??е във фонтаните на НДК тия дни, и тези, които сяка?? пилееха времето си чудейки се какво да се почудят да гледат по витрините на Пасажа. Нямат си друга работа и те…

А ако аз искам да свър??а някаква такава, крайно време е да си легна. Пак стана никое време…

Пловдив се оказа само на 20 мин. и 70 ст. път от Стамболийски . Отдавна не бях стъпвал там (може би от март-април миналата година)… Прогресивно губя всякакъв ентусиазъм по този град. Айде, красиви жени под път и над път… но тоя под краката (в случая по централната пешеходна улица) бе разглобен, за да могат да сложат мраморни плочи (страшно глупава идея – искам да видя пируетите в кишаво време там). Освен това, нечовешка липса на дървета по голяма част от улиците, което превръща жегата в пещ, а на мен малко ми трябва да плувна. Спасяващо се оказа едно заведение за пица с климатик, а после и метъл/рок бирарийката Shadows, чието дворче беше скрито под развихряща се лоза. Преди това пък бяхме на кино. Sin City (2005) беше страхотен филм (soundtrack-ът беше железен със сигурност ), макар че Мимс не беше особено въодушевена. Дължа го на грозния навик на Quentin Tarantino (в случая доста преизявил се като гост-режисьор) да бъде интересн и досаден едновременно. Иначе идеята с оплетената хронология винаги ми е харесвала.

По пътя наобратно вече бяхме изтощени. Това не попречи да по-късно минем през денонощен магазин и да заредим с бира. Седнахме в градинките до Флирт (май там седнахме ) и си подпорквахме упорито побъбряйки за хората, самовнушението, предубеждението, заблудата, завистта… Преместихме се и по катерушките край читалището (където пребивавахме предната вечер). Нащракахме се едно хубаво с фотоапарата и се прибрахме. Преди да си легна, подхванах компютъра – нищо особено като конфигурация, но плачещ за преинсталация – Windows XP инсталирано върху FAT32 дял. Нямах възможност да преинсталирам, така че настроих виртуалната памет, спрях излишните услуги, зачистих и дефрагментирах диска. Ако ходя пак някой път, ще постегна машинката, обещал съм ! . Благодарение на това обаче, легнах към 3…

Прибрах се вкъщи да видя какво още имам да свър??а като работа. Започнах да чета “Ни вест от Гурб” на Едуардо Мендоса (много откачено книжле – тъкмо като за мен), но бъзичко се унесох и заспах. ??наче вечерта продължи кажи-речи у Таня. Гледахме L?on (1994). Този филм няма да ми омръзне явно. Невероятен е. А и на Таня и хареса…

Сънят ми е нередовен напоследък.. Ставането, макар и оттренирано, бе??е трудно. Трябваха ми няколко часа докато изляза състоянието на полусън (състоянието ми явно не може да се опи??е от тита-функции). Въпреки това в 12:30 бях на Арена, за да си причакам тамагочито и приятелите и. Гледахме някаква банална комедийка преведена като Мис Таен Агент 2 (2005). Лиготията ме хвана, но жегата я уби. Пак ще се спи – в момента, в който ще натисна бутончето “Публикувай”, ще се изтъркуля в леглото за поне час-два.

Блаф… интересно ми е до кога ще се опитват да “цоцат” от BigBrother ? Докато стане съвесем банално и безинтересно ли ? Любопитно колко ли са платили “Строежа”, за да ги довлекат там и да оставят Мел да циркулира напред-назад из заведението, а Зейнеб да кисне в явна досада и ужасТните си дрешки на бара в очакване някой да я заговори. А ! И двама идиоти – репортер и оператор ужасен прожектор. Цялата картинка беше повече от трагична и отчайваща.

Събуждането беше ранно и тежко. Вода нямаше от вчера, а нуждата от душ след снощното изпълнение беше повече от наложителна. Естествено, кранчетата прокапаха в момента, в който се върнах с 10 л. бутилка минерална вода. Явно наистина водонапорната помпа на входа се е прее..цакала. По-зле: целият Студентски град се разпада. Влизам в банята, чувствам се нечистоплътен… и ще продължа на вълна Fortran.