Valery's Mlog

Mindlog of a Freak

Archive for the ‘Daily’ Category

August 1st, 2007 by Valery Dachev

Един не-ИТ ден

Започна се още снощи с приумицата ми, че трябва да преинсталирам (за пореден път) лаптопа си, тъй като инсталираната първа Beta версия на Microsoft Visual Studio 2008 почти не ползвах, а ми правеше проблеми. Освен това, достъпна за изтегляне е и Beta 2. Реших, че от тук нататък ще си играя само с наличните виртуалните образи. Та така де… Преди време си опекох диск с инсталация на Windows XP SP2 с поддръжка на SATA контролера за моето NC6320. Това се постига с WinFuture xp-Iso-Builder и малко заигравка с разархивирането на гнусните SoftPaqs на Hewlett-Packard. Идиотите така и не направиха да може човек да си изтегли ISO с инсталация за лаптопа си, при все че го регистрира на сайта им. Живи и здрави да са! Само дето имах проблем после с подкарването на wireless-а. По незнайни причини генерираното ISO е с изключен “Event Log” service, който пък не позволява на “Wireless Zero” service-а да тръгне и респективно да намери wireless мрежите. Едно човъркане, едно преинсталиране на драйвери падна, не е истина просто. Да не говорим, че търсенето на драйвери в Windows Update работи, точно когато си поиска! Потроших си нервичките.

Не стигна това, ами трябваше да бъда събуден и от някакви нечовешки гръмотевици, които сякаш удряха под прозореца на стаята ми… и в 6:30 бях на крак. Ако не друго, преди да тръгна на работа си оправих GRUB и инсталирах Microsoft Visual Studio 2005. По пътя към офиса, успях да взема един освежаващ студен душ, защото съм достатъчно тъп, за да се сещам да си купя чадър, чак когато ме навали, а и фирмата ни се намира на такова разстояние, че никой себеуважаващ се софийски бакшиш няма да ме качи до там. Малко преди да стигна до офиса, дъждът спря. И двамата с Ицаци (от днес – колега във фирмата) подранихме и още с влизането си в офиса установихме, че мрежата я няма никаква. Оказа се, че връзката между двата офиса е заминала (да се разбира, че хъбчето някъде под всичките 200м паважи е сдало багажа). Естествено, фирмата, която инсталира трасето, няма ангажимент към нас да го поддържа и тепърва ще мислим какво да правим. Фактът е, че в нашия офис не се чува нито DHCP, нито Domain Controller… да не говорим за Интернет. Поне с DHCPто реших проблема, като пуснах wireless-ът да върши тая черна работа, но за останалото… Качих се до другия офис, поне да добавя акаунта на Ицаци в домейна, но покрай това установих, че кабелът към единия доставчик също е сдал багажа (вероятно се е напълнил с вода и ръти грешки на умряло).

Освен да врътна няколко телефона тук-таме, за да задвижа уж въпроса с отстраняването на повредите, нищо друго не можех да оправя и се върнах обратно… за да установя, че не мога да инсталирам от единствената инсталация в тоя офис на Microsoft SQL Server 2005 Developer Edition, защото е CTP и била несъвместима с точно това Visual Studio, което съм си инсталирал. Ако не друго, позанимавах на Ицаци за ASP.NET, побъбрихме си за Microsoft и Google (май ще напиша нещо съвсем не ново по въпроса тия дни), жулнахме по едно 3-в-1 и… си вдигнах чукалата към къщи. Прибрах се, доинсталирах си нещата по машината… Намерих, инсталирах и с хиляди мъки настроих софтуера за телефона, който Мобилтел след три седмици чакане на някаква смотана клавиатура ми върнаха. Даже бе не се извиниха за забавянето. Но пък установих, че са пропуснали някак да ме снабдят с полагащото ми се CD с драйвери, ръководства и софтуер, както и с адаптер за microSD картата. Да са живи и здрави!

Ха.. сетих се още нещо: Маня Х. ми звънна, за да ми каже, че не може да ми открехне блога. Същото снощи направи и кака Фени, но реших, че проблемът е в нейния телевизор, защото на машините, от които тествах, всичко беше наред. Вероятно беше и телевизора на Багера, който ми спомена за същото вчера през деня. Да, ама не – намерих един браузър (lynx), който да преживява този проблем, и установих, че проблемът идва от gzip компресията на WordPress. Честно казано, нямам идея от кога е било така и защо се получава. Просто я спрях. Вероятно ще трябва да се извиня на стотиците почтитатели на репортажите от мрачното ми тези дни съзнание. Та.. да са живи и здрави! :)

Сега установявам, че захранващият кабел на лаптопа ми прекъсва вече прекалено много и, ако положението се влоши съвсем в Казанлък или на село (където смятам да изкарам уийкенда за първи път от поне година насам), не знам какви ще ги дървя…

А по принцип съм усмихнат, когато времето е мрачно. От утре времето щяло да се оправя. Аз пък сега отивам да се оправя с чаена терапия… и ще се наложи Драго да ме извинява за малката реорганизация в стаята му по повода. :)

July 31st, 2007 by Valery Dachev

Кралевдолски летописи

Мнозина мои екзалтирани фенове ме питат къде се загубих този уийкенд и защо спрях да пиша за нещата от живота и отвъд него, при все че добре бях почнал преди това. Държа да се оправдая със събирането материал на нови преактуални теми, с които да завладея Интернет пространството и да разоря Google и клиентите на тяхната рекламна система.

Но кого ли залъгвам – всичко е документирано, а и нови материали се появяват. Вечерта на събота се занесох у Виктор, за да причакаме останалите нови попълнения и да отлетим с Опела му към Кралев дол. Преоткрихме съдържанието на думата “компресия” изпреварвайки пернишките голфаджии, които служат като указателни табели за пътя от София до родината им. Багера, който беше забравил в София ключовете за вилата, се опита да ни догони с Опел Вектра ‘88 (уточнението е на Домакина), на който преди една седмица му се е откачил задния мост от…. изгнили ламарини, но ние не се дадохме и под моето вещо ръководство отпрашихме толкова напред в Кралев дол, че… се изгубихме. Докато куче излязло от двора си ни правеше компания по черните пътища и ухажваше Белия лебед (да се чете “Опела”), успяхме да аварираме. Слабите ми познания по автомобилна техника позволиха да запомня, че нещо не е наред в акумулатора или в новичкия алтернатор. Докарахме я до началото на селото, където главният готвач Тодор-Кебапчето слезе на моторчето си въоръжен с мултицед, за да установим, че не е ясно къде е проблемът. Гарирахме колата в близост до част от тази 3/4 част от населението на Кралев дол, дето неофициално са роднини на Виктор.

Качихме се (вилата май се пада в най-високата точка). Междувременно манифактурата беше започнала да набира мошност: кебапчета и наденички цвърчаха на скарата, нарязани картофи се редуваха във фритюрника. Някои от нас организираха въоръжено нападнение върху продуктите за салатата, а други от мен се изживяваха като project manager, дегустатор, летописец и най-вече тарикат. Това не ме отърва от разходката със Шкодата на Багер (наричан още Бейджър) за вода, каквато беше кът на тая височина. Но това също документирахме, въпреки че аз все още бях грубо лишен от М-Тел от документационния си уред (да се чете телефона). На връщане карах Шкода! Акумулаторът и падна. Две на нула за мен! След като седнахме край софрата, някои от присъстващите се опитаха да превърнат Виктор още по-печен тип, като го заляха със сос от печени чушки, а после го осолиха. За съжалние, Вичо отказа да се метне на скарата… а бяхме приготвили чудесни подправки за барбекю! Набарахме картите и с три от новите попълнения спретнахме няколко игри на белот. По едно време мина тумба селски бекове, които решиха да се правят на интересни и от притвореното табло на улицата изключиха тока в къщата. Докато Бейджър и Тошо ги гониха, ние включихме тока и продължихме с картите. Стефанаки пък чакаше въоръжен селянията да се върне, за да ги метне на скарата. Готвачът ни пък използва намалението и незабелязано се пропи. За това, а и покрай подвига му с туземците, тук, сега и най-тържествено го посвещавам в рицар на алкохолната слава – Сър Тош О’Кебап! Последният цяла вечер бе окупирал стълбицата на победителите и пръскаше населението на поляната с бира и вода. Аз май го отнесох най-сериозно и се наложи цяла нощ голото ми шкембе да демонстрира достойнствата си, докато дрехите ми правиха компания на озряващата лоза. Багера (който не обича да г споменават с пълен член) пък се вживя в ролята на душ и вече имам своята най-сексапилна си снимка правена някога.

След като поометохме основната част от манджата, повечето окупираха леглата. Да не повярва човек, че и баш-алкохоликът на вечерта също изтощи батериите. За последното не съм сигурен, всъщност – жена му ще каже. :-P (Още ?) Няколко души обаче останахме будни през нощтта и обсъдиждахме всевъзможни въпроси. Даже започнах да лансирам идеите си за реорганизация на обществото в нов строй – теория, която някой ден (или нощ) обезателно ще споделя тук. Разбудилият се Багера (пиша го така, за да не му липсва членът :)) тръгна да разчиства. Докато измиваше масата с маркуча, аз симулирах препикаване на столчето на Мария. Ококореният и поглед може да се види на снимките. :-P

Като цяло вечерта мина под знака на много лиготии, забавни моменти, изцепки и тем подобни. Хубавото е, че този път липсваха дразнители в компанията и, смятам, се бяхме събрали все готини хорица (Аз най-вече! Шегувам се. :-P). Недоспалата част от населението се изнизахме необичайно рано сутринта (в около 10:30), тъй като се оказа, че има маршрутки на всеки половин час за София. В марширутката на три пъти заспивах и вероятно акумулаторът и така и не падна. Нищо – две на едно за мен!

Гледам в момента касовата бележка от Billa, с която Багера (онзи с непълния член :)) ме сдоби – 190 лв. без зеленчуците. В това число 15 двулитровки Загорка, Каменица и Шуменско, бутилка Флирт и бутилка Собиески, около 10 кг котлети и наденица, половин килограм сирене, четири хляба, лютеници, промишлени количества Tang, Frutty и безалкохолни, кутия 3-в-1, чипсове и солети… пластмасови чаши. За следващия път – пластмасови прибори… и басейн!

P.S.: Не знам с какъв камион са тътрили всичко това, честно… :)

%d bloggers like this: