Valery's Mlog

Mindlog of a Freak

Archive for the ‘Culture’ Category

November 29th, 2007 by Valery Dachev

Още веднъж отзад

Срам и позор… за първи път от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов”, от която постановка не бях особено очарован. Тази вечер обаче нещата не стояха така. На сцената на Сатиричния театър се игра “Още веднъж отзад” (“Noises Off“) от Майкъл Фрейн. Зад иначе двусмисленото заглавие се крие страхотна комедия на представление в представлението. Всичко се случва в театър, в който сякаш всеки е прегърнал своята собствена лудост. Първото действие се развива на сцената на този театър – една невъзможна генерална репетиция на сякаш обречена постановка. След антракта пък публиката застава зад кулисите на това представление, където абсурдните характери се преплитат с необикновени съвпадения и сценарий с аромат на сардини. Хуморът в тази пиеса не се препоръчва на лица с болки корема. :)

November 27th, 2007 by Valery Dachev

Взривяването на Русия

“Взривяването на Русия” (или “ФСБ взрывает Россию”, “Blowing Up Russia”) е книжката, която се приема за повода един от авторите и – Александър Литвиненко да бъде отстранен. Другият неин автор – Юрий Фелштински (Википедия), все още е жив – в Щатите. На книжката им погледът ми се спря съвсем случайно преди седмица и половина в Хеликон. Заедно с нея се сдобих и с “Русия на Путин” (“Путинская Россия“, “Putin’s Russia“) на Анна Политковская (Википедия), която по всяка вероятност е една от причините авторката да получи четири куршума преди година… и редица награди за журналистика (голяма част от които посмъртно).

Причината да обърна внимание на тези две книжлета бе, че обвиненията към руските тайни служби за убийството на Литвиненко и Политковская придобиха звучна гласност, а самият аз бях умерен привърженик на управлението на Владимир Путин. От друга страна пък съм твърдо убеден в отговорността на висшата администрация на САЩ за организирането на атентатите от 11 септември 2001, както и за възпрепятстването на независимото им разследване. Защо бях толкова убеден, че нещо такова не може да стане в Русия?! Руската половинка е едно добро оправдание, но не и за човек, който претендира за поне малко рационално мислене. Вероятно защото срещите ми от трети вид с всичко руско са били безкрайно положителни, а родолюбието, сърдечността и гордостта на тези хора изключват възможността някои от тях (и то на ръководни постове) да организират атентати срещу собственото им цивилно население в защита на интересите си. Е, май ще се окаже, че съм грешал… Това явно се случва. И то в днешна Русия…

Истории, на фона на които игричките на родните ни политици са просто смешни…

October 29th, 2005 by Valery Dachev

Вик за любов

Бях на театър днес. Не помня от кога не съм го правил. Доста отдавна. Не броя аматьорските изпълнения на абитюрентите в ПМГ “Никола Обрешков” в Казанлък.

“Вик за любов” (“Un grand cri d’amour”) е пиеса на Жозиан Баласко. В този случай постановката е на Велко Кънев. Не мога да отрека, че беше забавно.  Особено добре дойде като за край на работната седмица. Смяхме се с глас, а и се бяха постарали добре да локализират диалозите. На места обаче си личеше. Самият сценарий обаче, въпреки артистичното изпълнение, си беше скучен – нищо особено или пък кой-знае колко поучително. Бих казал банално. Всъщност става въпрос за разделена двойка артисти, режисьор и импресарио, които се опитват заедно да реализират представление. Непоносимостта между двамата бивши съпрузи обаче произвежда редица забавни ситуации. Краят обаче е твърде обикновен…

И не си заслужава чак 6 лв..

%d bloggers like this: