Повод за казаното по-горе е следната случка – действието се развива в около 21:30 (преди близо час) край пълната спирка на Орлов мост в посока Младост. Чакаме  някакъв транспорт (без значение какъв – всичките се движат по разписание различно от обявеното). Седнали сме зад спирката. Чува се трополене и на няма и пет метра от нас банда четирима комплексарчета на по 16-17 години пребиват клошар на над 50. Шутовете се стоварват по цялото тяло на човека, свил се зад бутка за билети!

Подхвърлям на Хриси да се разходим (до куките, които обикновено стоят край таксиметровите шофьори двадесетина метра по-надолу). Финалното воле в лицето на клошаря направо го преобръща, а изтърсаците се качват в току-що дошлия автобус. Битката свърши, а малките големи дрисъци на родителите си ще спят спокойно!

P.S. Куки нямаше, а камерите там не снимат! Искате сигурност при изпълнение на служебния си дълг, но, когато я имате (с подобни хлапаци), пак не сте на мястото си!

Тъй като темата всъщност индуцира избистряне на възгледите ми и върху редица други въпроси, си оставам със забележката, че това е първата от може би общо две-три публикации. Мненията изказани тук, както винаги, са лични и неангажиращи. Не гарантирам по никакъв начин за тяхната коректност.

Записваме си темата на днешния монолог и потенциалните коментари към него – “Етническият мир, разрушаването и експлоатацията му за политически и икономически цели. Теории и практика.”. Преговор с почти нищо ново, но за всеки!

В политическата ни система съществува до болка субект направо иронично наречено Движение за права и свободи.

Това, разбира се, за ДПС не беше достатъчно. Тъй като говорим за етническо движение, а турският етнос все още малцинство, необходимо се оказа създаването на нови етнически турци. Крайната цел по набирането на електорат се постига по редица начини.

• Възпрепятстване на образованието. Реално погледнато добър политик е този, който може с ръка на сърцето да каже, че има политически дивидент в образоването на населението. По-лесно е обаче, когато хората са необразовани, респективно лесни за манипулиране. Стига се до абсурда да се организират състезания по четене на Корана, а тези, които го четат, да не разбират написаното, просто защото е на арабски. Да разясни религията обаче идва духовенството, което нарежда това, което партията-майка (опс!) каже. Нещата стават страшни!;
• Заблуда за грижа за турското население. Бедните райони населени предимно с етнически турци, където отглеждането на тютюн е основен поминък, не станаха по-богати. Станаха обаче по-обречени. За времето на прехода това население трябваше да получи образование и нов поминък, защото пазарът на тютюневи изделия има трайна тенденция да се стеснява. В по-населените райони ръководени от партийни кадри назначенията по партийна линия наистина са приоритетни и дават чудесен пример за недемократичност, неравнопоставеност и манипулация. Членството в партията се превръща в една страхотна опция!;
• Младежко ДПС. Младежката организация на ДПС дава един добър начален старт за новоизграждащи се политици. Изкушаващ се оказва примерът, който ветераните дават бидейки над закона и в далаверите основно в областта на земеделието, горите и храните (?). Както сами казват, фокусът към младежта е важен и личен пример за гова е лидерът на ДПС Ахмед Доган (лидер на Турското национално-освободително движение);
• Приравняване на религиозната принадлежност на мюсюлманите с турския етнос. Изведнъж всички мюсюлмани станаха турци, не само за останалата част от обществото, но и за тях самите. Нещо, което се доказва от редица интервюта взети в смесените райони. Населението там просто не разбира разликата между етническа и религиозна принадлежност. Уви, няма и да я разберат!;
• Ромите се превръщат в турци. Да си ром е срамно! Тази необразована прослойка обикновено живееща под всякакъв хуманитарен минимум хронично се самолишава от интеграция в останалата част от обществото. Спасителният пояс за тях се оказва причисляването им към турския етнос, който особено в слабо населените райони е безкрайно респектиращ. Тук започват да вилнеят всякакви легенди от типа: “Ромите са кьосета, а турците – с брада! Имам брада, следователно съм турчин!”. Българин не е опция!

За годините на своето съществуване ДПС успя силно да политизира етноса в смесените райони, като по този начин превърна етническите турци в инструмент на симбиозата между икономическите интереси на елита в движението и политическите интереси на югозападната ни съседка. ДПС редовно се свързва с обръчи от фирми, незаконни сделки и връзки с подземния свят. Страничният ефект от това постижение  всъщност се оказа насадената в нетърпимост към турския етнос. Същата нетърпимост пък се експлоатира от логично появилите се националистически формации.

По-малкото зло е, че това създава опасност местата в парламента ни да бъдат разделени на етническа основа (като в не особено мирните ни западни съседки). Плашещото в случая е, че междуетническото напрежение се пренася там, където то действително традиционно не съществува – на масата!

Три дни по-късно (да се разбира тази вечер) решавам да повторя упражнението. Длъжен съм да призная, че отбелязах прогрес! Не, разписанието на сайта им все още не работи. И не – краткият телефонен номер за контакт отговаря по абсолютно същия начин. Затова реших да се обадя на този за абонати на националния телефон. Ще ги преживея. Набирам и чакам – някой вдига. Далечен глас наврян в шумна обстановка, сякаш час-пик в сърцето на автогарата. Тръгвам да си говоря с него, но, уви, той автоматично и монотонно ми заявява, че съм се свързал с Централна автогара и разговорът ще ми коства 0,50 лв./мин.. Трябва само да изчакам обаждането на оператор. Междувременно слушам първата мелодийка за мобилен телефон с полифоничен звук. Излъгах, не беше полифонична. Сърдита дама вдига телефона. Разговорът звучеше нещо от типа на:

- Здравейте! Бих искал да попитам за автобусите заминаващи утре към Шумен.
- Автобусите са в 6:30… 7:30… 8:00.. 9:00… 9:30…
- А знаете ли колко часа пътуват?
- Пътят е пет часа.
- Чудесно! Те ме интересуваха. Междудругото, краткият номер за контакт обявен на сайта ви не работи.
- Да, там никой няма да ви вдигне.
- Всъщност твърдението е, че телефонът на абоната не е включен…
- Трябва да изпратите SMS.
- Какъв SMS?
- С града, в който искате да отидете.
- Аха, добре. Искам също така да съобщя, че от три дни насам разписанието на сайта ви не работи…
- Вижте какво, господине, аз съм в разписанието и то работи!
- При вас вероятно работи, но на сайта ви – не. Искам само да ви го съобщя, а било там администраторите ви или друг поддържащ персонал, евентуално да вземат мерки.
- Да, добре.

Тук разговорът приключи. Една точка! Вече бях реших да напиша тази кратка публикацийка, когато даже успях да изпратя кратък коментар във формата за обратна връзка. Две точки!

Не, не съм ядосан, но се нервя, че явно е толкова безумно трудно да се правят нещата като хората! Разглеждам сайта на автогарата и наличието на разписание там като:

1. улеснение за персонала на автогарата;
2. улеснение за клиентите на автогарата;
3. възможност за ръководството на автогарата да спести от телефонисти.

Във връзка с това би било страхотно, ако нещата работиха. Да, случва се системите да се чупят и да искат известен ремонт, но… три дни?! Никъде на сайта не пише и формата в  който трябва да се изпращат SMS-и за получаване на разписанието (латиница или кирилица, пристигащи или заминаващи, дата, …). Нещо повече – не пише въобще, че трябва да се изпраща SMS! Но поне SMS-ите са на стандартна тарифа за разлика от увеличената при справка на номера за национално избиране. На дали “Централна автогара” АД (или по-скоро “Централна автоГОРА” АД) печели от това повече стотинки, отколко губи покрай разочарованите от себе си клиенти. Е, поне за левчето можеше да ми се падне леличка с поне толкова любезен тон, колкото аз се постарах да докарам въпреки неудобството създадено от екипа и.

Лошото е, че това е точно столичната автогара – онази същата без WiFi, но с неорганизирани във залата терминали, с в общия случай сърдити служителки на фирмите по касите и несъобразения с капацитета на автобусите брой места в залите… Отправната точка към вътрешността на страната на не малко чужденци – единствените, от които сме свикнали да се срамуваме!

Работя в “Давид Холдинг” АД – фирмата-разработчик на документооборотната система функционираща в Министерски съвет (и всъщност множество други държавни и частни учреждения). Изпълнител сме и на проекта за разработка на системата за предоставяне на публичен достъп до тези документи. В частност аз съм в екипа реализирал това, което всеки в момента може да види и съм повече от ентусиазиран от резултатите. Било то и заради това, че като гражданин споделям убеждението, че прозрачността в работата на институциите е висша форма на контрол от страна на обществото.

Искам да оставя настрана всякакви чисто технически несъвършенства на системата, които в тясно сътрудничество с екипа на Министерски съвет се стремим на отстраним. Човърка ме това как хората са способни да очернят нещо, което аз лично намирам за толкова добро като идея (при все резервираността ми към Бойко Борисов като министър-председател). Наред с одобрителните коментари, имаше такива, които направо ме втрещиха:

• Картинката на началния екран, символите от които трябва да бъдат въведени, са асоциирани с потребителя и после по нея се проследява кой от каква информация се интересува. Авторът на тази глупост бе публикувал мнението си едновременно в поне две онлайн издания. В едно от тях се обясня колко абсурдни за подобни приказки, при положение, че потребителят може да бъде проследен и по глупавото cookie, IP адрес и информация от браузъра. Друг е въпросът, че разработката на такъв проследяващ модул със съмнително приложение би коствало повече от заделения ресурс;
• Има бутон “Съгласен съм” и бутон “Не съм съгласен”, а не е ясно с какво. Утре там може да пише, че предполага съгласие с някакви условия, до които потребителите нямат достъп. Авторът е същият гений, като на предишното творение, с което стига върховете на моята представа за конспиративни теории. В обяснение ще кажа, че бутоните са предвидени в случай, че има условия за ползване на предоставената информация. Тъй като обаче в момента тя може да бъде ползвана напълно свободно, такива условия няма. Следователно бутоните за съгласие със свободното ползване на информацията. Ауч!;
• Изскочиха и такива (вероятно бивши кадри на фирмата), които тръгнаха да обясняват каква била системата за документооборот зад всичко това с квалификации като “слабичка” и “правена на коляно”. Разбира се, причината да няма предложена алтернатива тук е единствено липсата на подходяща такава – нещо, доказвашо се от константно нарастващият брой клиенти.

Нямам идея за целите, които преследват такива хора с глупостите си, но аз днес съм особено горд, че съм част от екипа реализирал това!

Този път обаче прекалиха!

Обслужва ни малка гаражна фирма на име ЧЕЗ Разпределение България. След като четири месеца не съм получавал и една хартийка от тях, днес бях зарадван със сметка от 240 лв.! Звъннах, разбира се, на денонощния им телефон и установих, че всъщност сметката е за не четири, а за три месеца! Разликата е, че двата компютъра от преди вече ги няма за сметка на една електрическа духалка, която се пускаше от време на време по газовата криза. В същото време месечната сметка на шефа ми в Казанлък е около 30 лв., като ползва, както радиатор, така и инверторен климатик, телевизор (какъвто ние нямаме), лампи (каквито ние избягваме да ползваме и въпреки това от месец са с енергоспестяващи крушки)…

В резултат на разговора си с иначе любезната служителка установих следното:

• Моят електромер най-вероятно действително е по-стар и от мен самия;
• До края на 2008 г. ЧЕЗ трябваше да смени всички електромери, но не са го направили;
• До края на 2009 г. ЧЕЗ би трябвало да ми сменят електромера, но не е ясно точно кога;
• Ако искам да сменят електромера извънредно с мой, щяло да ми струва около 30 лв. (вероятно бъркам цифра, но не и порядъка);
• Ако искам да сменят електромера извънредно с техен, щяло да ми струва около 330 лв. (тук не бъркам!);
• Ако установя, че е направено погрешно отчитане, трябва да подам заявление за ново отчитане и сметката щяла да бъде коригирана;
• Ако се съмнявам в показанията на електромера, той се изпраща в лаборатория срещу ~70 лв., като междувременно той се заменя с контролен;
• Ако лабораторията установи, че електромерът не е наред, ми връщат 30 лв. и сметките три месеца назад се коригират;
• ЧЕЗ не са изпълнили решението на ДКЕВР за преустановяване на експерименталното тримесечно отчитане на тока;
• ЧЕЗ не са изпълнили и решението на ДКЕВР за поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане до 30.01.2009.

Замислих се аз над следните нещица:

• Ако потребител установи, че нещо не е наред, ЧЕЗ възстановява единствено загубените суми;
• Ако електромерът ми се окаже дефектен, ще възстановят загубите ми три месеца назад, но по никакъв начин няма да се набутат да обезщетят своя (макар и неволен) опит да ме прекарат;
• Сметката ми за последните три месеца определено нямаше да е същата, ако ЧЕЗ си бяха свършили работата да сменят електромерите в установения им срок. Никой няма да ме обезщети за това.

Разбира се, звъннах още веднъж, за да потърся успокоение за душевните си терзания. Вместо това, в отговор получих следното:

• Това, което съм научил първия път, не било точно така, а всъщност аз съм се объркал, а не колежката!;
• Така например съм объркал, че не било задължение на ЧЕЗ да смени електромерите, а те самите си имали такъв план, който не спазили (“… защото не може изведнъж да се сменят електромерите на всички!”);
• Сумата от 30 лв. за смяна на стария с мой електромер всъщност била за узаконяване на нощната тарифа и била около 28 лв.;
• Сумата от 330 лв. направо ми се е причула. Нямало такова нещо (нищо, че първата служителка реши да направи справка и чете от листче). Пак 28 лв. за узаконяване;
• Можело да подам заявка за смяна на електромера в техен офис, така че той да бъде подменен извънредно, за което не дължа нищо. Супер, сега цяла София може да подаде такива заявки!

Последно?!?! Или всички сме лукови глави? Начело с Комисията за защита на потребителите?..

Ето какво се говори официално за случилото се:

• Откак е станал кмет на София, Бойко Борисов е тръби, че е твърдо против присъствието на Румен Гайтански – Вълка (собственик на фирмите официално изкупени от офшорката “Новера” през 2007 г. – “ДИТЦ”, “Волф – 96″ и “Чистота – София”) в почистването на София;
• След проведен конкурс за концесионер в няколко района на София, за които “Новера” се грижи, Столична община избира нов концесионер в лицето на австрийската фирма Заубермахер. Засегнатите фирми обжалват решенето, което би следвало да удължи концесията за чистотата на тези райони, докато съдът се произнесе и/или се проведе нов конкурс;
• В един момент столична община започва да бави плащанията си към “Новера”. В резултат на това от компанията заявяват, че спират почистването, докато всички задължения не бъдат изчистени. Към момента на изтичане на този ултиматум Софийска община е превела едва частично тези суми;
• “Новера” прекратява едностранно почистването на столицата, като към заринатите с боклук райони е и самият център на София;
• Общината превежда значителни суми от задълженията си, но от “Новера” категорично отказват да започнат отново почистването на града;
• Почистването започва да се извършва от фирми на пряко договаряне и техни подизпълнители;
• Концесионният договор на “Новера” е прекратен с единодушно решение на Столичния общински съвет;
• Някъде мимоходом се появява предложението на столичния кмет общината да изкупи част или цялата компания “Новера” (зад която неофициално продължава да стои Румен Гайтански) с цел да се създаде общинска фирма, която да се грижи за чистотата на града;

Две неща остават неясни за мен: защо общината спира плащанията си към “Новера”, след като явно имал финансовата възможност да ги извърши, и защо “Новера” спират да чистят след изплащането на дължимите суми, след като над тях бе надвиснало прекратяването на договора? Доста уверено се прокрадва мисълта, че този път може би Румен Гайтански наистина е решил да се оттегли от бизнеса с боклука. При тази ситуация идеалният вариант е двете страни да си дадат чудесен повод за прекратяване на отношенията си, след което “Новера” да бъде изкупена от най-походящия купувач от Столична община! Как това ще се отрази на бюджета и е друг въпрос. Бойко Борисов пък ще сложи в актива си цял половин решен проблем на столицата (защото въпроса със Суходол си остава) или най-малкото ще има още някого, когото да обвини за това, че не справя със задълженията си. А и наближават избори! И това ако е случайност… Аз лично не бих направил такава услуга на някой, който до вчера ме е прецаквал.

Проблемът можеше да бъде решен още при подписването на концесионния договор, ако Софийска община бе заложила в него по-строги механизми за контрол върху събирането и извозването на боклука. Спорадичните скандали с липсата на отчетност на тези дейности само показаха, че се източват пари. Да не бяха те, това си личи и по улиците на вероятно най-мръсната столица в Европейския съюз…

Ще започна с това, че половинка от мен е от село Бояджик (~1400 души) , а другата – от Санкт-Петербург (~4,6 млн души). Израснал съм в Казанлък (~55 хил. души). Може да се каже, че гордея с това. Живея в София (~1.3 млн. души) от 2001 г. насам. We came to take your jobs away!!!

Относително млад човек съм и не съм особено наясно с термина “софийско жителство” (както и, убеден съм, мнозина от членовете и членките на групата). На сайта на Столична община обаче хората били така добри да обяснят, а аз – така любопитен да прочета. Попрочетох и редица мнения по темата. Някои факти:

• Приетата през 1942 г. регулация се е отнасяля само за столицата, като допълненията до 1955 г. се разпростират и върху другите по-големи градове в страната;
• Според наредбата от 1942 г. “… собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души – една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове – не повече от едно жилище в Столична голяма община.”;
• Софийското жителство е отменено още с втория указ на Желю Желев през 1990 г., както поради несъответствие с чл.35 от Конституция на страната ни, така и поради противоречие с чл.12 ратифицирания още през 1970 г. и действащ от 1976 г. Международен пакт за гражданските и политическите права;
• През 2005 г. софиянци избират за свой кмет генерал-майор Бойко Борисов – роден в село Банкя 10 години преди да стане град и 20 години преди да стане район на София;
• През 2001 г. премиер става Симеон Сакскобургготски – син на полуавстриец и италиянка, прекарал по-голямата част от живота си в Испания. Към настоящия момент едър земевладелец;
• През 2005 г. премиер става Сергей Дмитриевич Станишев, който едва 9 години по-рано става български гражданин.
  

Що се отнася до въпросната Facebook група, нейната идеология може да се синтезира в следните няколко твърдения:

1. Българското население се дели на Софиянци и селяни;
2. Софиянец е всеки, който се е родил в София и/или мама и/или татко;
3. Селянин е всеки, който не отговаря на условията в т.2 и/или говори меко;
4. Селянин и селяндур е едно и също;
5. Селяните са виновни!
6. Софийското жителство ще изчисти София от селяните (да се чете “селяндурите”);

Смятам, че доста от хората в групата (включително и създателите и) не са особено наясно с част от изложените по-горе факти около софийското жителство (а междудругото и с правилната капитализация на думичките в името на групата). Някакси предполагам, че голяма част от тези близо 3 хил. души не биха останали очаровани от идеята да делят жилището си с още едно семейство. Вероятно не биха се радвали особено, ако сходни ограничения имаше за препичащите им се по родното ни черноморие дупетата. Всъщност относително малко са тези, които идват в София, за да си почиват – на дали идват и заради особения (особено в последно време) колорит на града, забележителната му архитектура или впечатляващите му паметници на културата (като този пред НДК). Прииждаме, защото обстоятелствата ни притискат да го правим… Аз лично ще се махна веднага, щом намеря място, където трудът ми ще бъде също толкова полезен и оценен, колкото и тук. Ако се върне софийското жителство, първо ще трябва да отлети кметът…

Обиден съм отрицателното отношение към всичко селско, а в следващия момент това селското, си го слагат в устата. И това от хора, които село са виждали само на картинка или през прозореца на кола/автобус. Разликата е, че там трудът дава малко повече плодове от безцелно помпане във фитнеса. Нещо повече: надписът “типичен софийски пенсионер” обикновено стои до картинка на хленчещ за лекарства старец или втурнала се в час пик към другия край на града баба, защото там доматите излизали с 15 ст. по-евтини. Само в софийския градски транспорт може да се видят и пенсионери кръстосали бастуни за последното свободно място в автобуса! От другата страна стои образът на “типично селско бабе” седящо на дървената пейка пред къщата си, прегърбена от къртовския труд и въпреки това усмихващата се. Мъжът и пък до последно пъпли по нивите или из градината. Истината е, че точно там, където животът е най-тежък, мрънкат най-малко. В този дух е и една застаряваща вече публикация – “Селянин или селяндур“.

София е мръсна, защото селяндурите са навсякъде. Обикалял съм доста и летяща от терасата торба с боклук съм виждал само в София (не само в Студентски град, тихишна!) и в единствения блок в циганската махала в Казанлък. София е претъпкана и задръстена, защото никой не задължи навреме нови постройки да се градят с подземни паркинги и с достатъчно за разширяване на улиците отстояние. Никой не отучи хората от принципа “на всекиму – автомобил”. Аз се предвижвам пеш или с обществен транспорт. И дупча билет! Винаги! Наемите ни (на нас – от селяците) влизат в държавния бюджет под формата на данъци. Една фискалната децентрализация би вкарала тези пари в общинския бюджет. Междудругото, жилищата под наем ни ги дават същите тези, които се оплакват от пренаселението на София! Взимаме работата на тези софиянци, от които я вършим по-качествено и/или по-евтино. В този смисъл пазарът на труда не е много по-различен от пазара на домати. За последния попитайте баба си. Нашите работодатели от дълбоко столичен произход нямат проблем с това. Кореняк-софиянците в чужбина – също. МЬекият говор е мерило за културата на човек, също толкова, колкото френски ударения, изисканото “л”, липсата на единствено число за първо лице и абсурдните замени на “я” с “е”! “Витошка” и “Раковска” са имена, които почти всеки софиянец използва. Дупките по улиците не ви ги копаем ние, а тези на метрото ги копаят японци. Вълнуваме се в трамвай, защото е като машина на времето. Неправилно паркираните коли са предимно със софийски регистрации (мен ме е страх да карам в София). Илиенци е пазар, на който никой софиянец не е ходил, но облича с парцалки всяка пикла в sofianci.com.

Абсурдно е, че за повторно въвеждане на софийско жителство се обявяват хора, на които това някак не приляга. Някои от тях са от квартали, които стават такива далеч след 1942 г. (напр. Слатина). На други пък някои от родителите произхождат от съвсем други краища на България, та даже на света. Едни такива, които попълват бройки в градовете на чужди държави (и са безкрайно несъгласни с ограниченията, които тези държави им поставят). Техни приятели и гаджета… Лицемерие ли е, че част от тези хора дружат с мен, или какво?!

Казвам се Валери и вратата в офиса си самопринтерно надписах с “Валери е тъпа селска пръчка!”. И съм горд с това!

P.S. Приготвих и списък с въпросните групи, та да е по-лесно на подражателите им да се ориентират. Някои от дискусиите в тях наистина трябва да бъдат систематизирани, редактирани и издадени в четиримилионен тираж на луксозна тоалетна хартия и да се превърнат в настолно четиво на всеки от нас – селяните:

• Върнете Софийското жителство – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб! ;
• ВЪРНЕТЕ СОФИЙСКОТО ЖИТЕЛСТВО – ВСИЧКИ ГОСТИ НА СТОЛИЦАТА ДА СИ ОТИДАТ!!!! ВЕЧЕ НЯМА МЯСТО И ЗА НАС !!!!;
• ЗА Софийското гражданство – Помните ли времето, когато софиянци стигаха до работните си места преди края на работния ден, помните ли как не трябваше да тръгвате 3 часа по-рано, за да стигнете навреме на място, намиращо се на 5 пресечки от вас, помните ли как изглеждаше площадката, на която сте си играли от най-ранна възраст, а сега на нейно място е построен нов-новеникък блок и то точно под прозореца ви, а помните ли как някога в среднощните часове София притихваше и не се чуваше шум от автомобилни спирачки 24 часа в денонощието? А липсва ли ви това време?
  Ако е така, значи сте от този тип софиянци, които събота и неделя не си ходят по родните места, избесняват от факта, че има безумно много коли в София, не искат тя да се превръща в мегаполис, не искат да изгубят и последното стръкче зелена трева, последното дърво или храстче в квартала си, не искат да престанат да обичат родния си град, само защото има толкова много хора, които са недоволни и комплексирани само поради простата причина, че не са родени в София.
  Ако смятате, че София трябва да стане такава, каквато беше, и да принадлежи само на тези, които са родени в нея, прекарали са живота си тук и смятат да умрат тук, то тогава се присъединете към групата „ЗА Софийското гражданство”.
  Група само за Софиянци!;
• Спрете да тъпчете София, гадни селтаци, върнете се там откадето идвате! – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб!
  Хубаво решение е било Софийското жителство!;

P.P.S. Забелязах, че в една от групите се радват страшно много на плъзналата във vbox7.com извадка от “Малък коментар” по bTV на тема “Какво е селянин?”. Докато родителите учат децата си на подобни глупости, последните ще продължават да си мислят, че сиренето  расте по дърветата (буквално!).

• Първобитният дизайн е подменен с къде-къде по-приятен такъв. Семпъл, изчистен и все пак професионално изглеждащ. Слава Богу не прилича на този FlexCube, с който работят служители по клоновете, както на ПИБ, така и на други банки;
• Телефонът за поддръжка на виртуалния клон е поставен на видно място;
• Екипът явно е наблегнал и на превода на сайта, който на места не беше завършен;
• Електронното банкиране вече не се отваря в допълнителен прозорец, който единствено да запълва taskbar. С каква идея въобще беше направено това – никаква идея;
• Смяната на език е преместена в combo box в горната част на екрана, вместо на първа страница, която в момента е “Салда по сметки”;
• При извършване на преводи много от непотребните или неясни полета липсват, с което най-малкото се спестява ужаса на потребителите, когато видят целия този чаршаф. Не че и сега няма незадължителни полета, но са значително по-малко на места (макар че би било удачно да се визуализират при натискане на връзка от типа “Искам да попълвам още!”);
• Няма го абсурдното потвърждение на трансакция с двойно въвеждане на паролата за вход в системата. Не знам на кого му беше хрумнал този абсурд.

Естествено, не липсват и забележки:

• AJAX технологиите продължават да са табу за сайта. Избирам/попълвам съдържанието на поле и с tab се засилвам към следващото. Междувременно цялата страница се презарежда (през да има индикация, че смята да направи нещо подобно) и попълненото в следващото поле отива на вятъра (особено при характерни понякога забавяния на това презареждане);
• В същото време с толкова JavaScript е практически невъзможно да отворя два различни екрана (например извлеченията по две сметки) в два различни прозореца, за да направя нормално сравнение. Работата в един прозорец може би е удачна на каса, но тук – определено не;
• Сайтът продължава постоянно да иска потвърждение на сертификата (поне при Mozilla Firefox). Предполагам, че това се дължи на факта, че заявките се обслужват от няколко сървъра. Но все пак си е страшно дразнещо;
• При някои от връзките в горната част има проблем с кодирането и излизат на маймуница. Едната е връзката “Изход”, а другата – Бог знае какво;
• Информация за минимална погасителна вноска и крайни срокове за тях от картов отдел като че ли не постъпва в това електронно банкиране. Или поне аз не знам къде да я намеря;
• Вероятно главното меню “Плащания” трябва да се разбие на по-малки такива от типа “Превод”, “Платежно нареждане”, “Преводно нареждане”;
• В “Шаблон за копиране”: Предполагам, че повечето потребители нямаме невъобразимо множество от шаблони и извеждането им в (странициран) списъл би било по-удачно от търсене на самия шаблон;
• В екрана “Салда по сметки”: Клонът на сметката не ме захранва с никаква допълнителна информация, но за сметка на това заема място. Ако валутата на сумата стоеше зад самата сума, а не пред нея би направило сумите значително по-забележими;
• В екрана “Извлечение по сметка”: Има логика стойностите попълнени по подразбиране да бъдат по-разумни, а не такива, които потребителят ще променя при всяка справка.  Датите например не са попълнени, макар да е напълно нормално крайната дата да е попълнена с текущата, началната – с някаква разумна (примерно седмица назад). Би било чудесно, ако по подразбиране се показват поне от 20 трансакции. Сортиране по дата във възходящ ред при ограничение на броя на трансакциите също е практически неизползваемо;
• В екрана “Услуги” -> “Масово плащане”: Mozilla Firefox се оплаква от самоподписан сертификат за сървъра mp.fibank.bg. Друг е въпросът, че този сървър явно няма много общо със системата за електронно банкиране.

Със сигурност не съм изчерпателен, както със забелязаните нововъведения, така и с необходимите/препоръчителните корекции в електронното банкиране, но искрено ще се радвам, ако екипът на банката продължи с подобряването на системата за електронно банкиране, защото за много хора то се оказа решаващо за напускането на банката. Приветствам също така и идеята за създаването на корпоративния блог, макар да си мисля напоследък, че един добре модериран форум би бил по-полезна форма за комуникация и най-вече справка за задавани вече въпроси получили своя отговор.

Честит Halloween!

UPDATE: Ирина също е писала по темата.

UPDATE #2: От Първа инвестиционна банка като че ли реагират много бързо този път адресирайки забележките на потребителите – има движение по сайта.

Когато слязох от влака, Саша и компания вече бяха пообикаляли наоколо и ме чакаха под един от безплатните чадъри на централния плаж. На път към тях минах покрай “Старата фрегата”, където вечерта щеше да се проведе организиран от община Бургас концерт за посрещането на първите юлски слънчеви лъчи. Видя ми се странно, че районът не е особено почистен. Там всъщност отдавна не е бил – не знам дали централният плаж е бил отдаван на концесия преди, но и да е бил – не му личеше особено. Трябва да се признае, че този път обаче имаше безплатни чадъри и спасителен пост, а треволяците и трънаците, които бяха превзели плажа, бяха разкарани.

До тук с хубавото! Сега започвам да плюя!..

На централния плаж заведения няма. И хората са кът, защото остатъците от премахнатите трънаци още стоят и там просто бос не се стъпва. И водата не е особено чиста. Това, че предстоеше концерт там, не промени особено нещата. Широко прокламираният безплатен Интернет по Wi-Fi така и не го видях (макар проектът да е готов, а устройствата – инсталирани). Нямаше го и по северния плаж, на който отидохме да хапнем нещо. Те и повечето заведения не изглеждаха особено лицеприятно. А тоалетните – направо гнусни. По алеята край плажа пък боклуците си стояха. И хората не бяха толкова много – нормално! Липсваше и частната охранителна фирма, която щъкаше преди. Пясъкът по плажа беше в ужасно състояние. Да, беше вече 18, но не мога да повярвам, че толкова боклук може да се събере само за деня. А и има машини, които пресищат боклуците от пясъка, а нямам причини да смятам, че такива минават по северния плаж, а по централния (където е повече от очевидно) – не.

Концесионерът и на двата плажа е Онтайм – име по-скоро за куриерска служба, което обаче стои страшно иронично на организация, която реши, че летният сезон започва на 27ми юни, след като преди собственикът и е обявил, че започва на 14ти май. Междувременно минава проверка на МРРБ, в резултат на която концесионерът щял да бъде глобен. От Онтайм отказват да ангажира спасители, защото по договор плажът би трябвало да е пълен на 30% (еми кой ще отиде, когато плажът е неохраняван и е в това състояние). Неофициално обаче се твърдеше, че причината за забавянето е в това, че общината не е одобрила временните търговски обекти по плажната ивица. Резултатът от тази иначе стара история е, че плажът е сравнително (с други години) празен.

Общината може би чака други институции да контролират и работата на консорциум “Титан”, който би трябвало да се грижи за почистването на централата част на Бургас. Само където явно не го прави. Поне не и в градинките и алеите на морската градина, както и по алеите на централния и северния плаж. Там се наблюдаваха бутилки, опаковки, торбички, фасове и всевъзможни други боклуци на прилично разстояние от преливащите кофи и контейнери. За разлика от други години обаче случителите на “Титан” сякаш не минаваха толкова често и резултатът беше повече от очевиден. На фона на останалата разруха от заведенията съвсем логично звучеше изказването на един от приятелите на Саша: «Ако това тук наричат «цивилизовано», кое е нецивилизованото?». От “Титан” през пръсти почистваха и градинката до Ж.П. гарата, където машината минаваше само по единия край на алеите. Дори новата обществената тоалетна, която преди няколко години беше гордост на бургазлии, е тръгнала сериозно да запада.

Според приятели от Бургас, градът е на този хал покрай новата общинска администрация, която повече от явно избягва да упражнява контрол върху концесионерите си, а това рефлектира върху туризма в града. И докато това продължава, Бургас няма да е мястото, който бих предпочел или препоръчал за лятна почивка…

Малко преди края на работния ден в четвъртък отлепихме от София в посока “след голфаджиите”, Дупница, Благоевград, Симитли, Банско, Добринище… за да се доберем до къщата на Тони в Лещен – малко почти обезлюдено селце в южните Родопи. В петък сутринта пък се надигнахме с една от колите и прелетяхме покрай Гоце Делчев през ГКПП “Илинден”, за да се озовем на гръцка територия – Kato Nevrokopi, Drama, Doxato, Lydia, Stavros, за да си изкараме един чудесен ден в Kavala. Почти целия съботен ден пък изкарахме на минералните басейни до Огняново, а остатъка му – в почивка и кратка разходка из Лещен. Преди да си тръгнем пък в неделя отскочихме до Ковачевица през Горно дряново… и обратно към София.

Другата България

Прекарах няколко дни в една наистина друга България. Не тази по bTV, а още по-друга – онази, в която уличният шум в кудкудякането на бабичките под прозореца на къщата. В онази България “улицата” често е конкретно място, защото по останалите и калдаръм няма. В това им е чарът! И имена нямат! И номера! И магазинът и той е един. А сметката я пишат върху опаковачна хартия! Там “моят дом е моята крепост”, най-малкото защото само каменният му покрив тежи колкото няколко бронетранспортьора. А дъските на чардака се огъват под краката ти, но сигурно ще издържат и слон. За съжаление там новините не са много – кой от какво се разболял, кой си продал къщата, кой къде си е намерил работа и чие дете накъде е заминало…

Парченцата от тази България хората си продават, а богаташи и чужденци – купуват. Голяма част от Лещен е на Мишо (така си го знаят хората там) – къщите, които купува, реставрира или построява наново в типичния за региона стил, като ги превръща в хотелчета в наистина прекрасна местност. Но там живот почти няма – за малцина е еко селището Лещен е дом, за някои – вила, а такива като мен – туристическа дестинация. Макар и прекрасно за отмора, от живота там са останали само къщите…

Извън България

Последният път, когато прекосих границите на България беше преди близо 12 години. Винаги съм пътувал със самолет и винаги до Русия и обратно. Честно казано не съм се пръскал от особен ентусиазъм да ходя където и да било (с някои изключения). Е, миналия петък изкарах в Гърция. Тук обаче няма да се възхищавам от това каква чудесна туристическа дестинация е тази страна. Ще стане въпрос обаче за нещата, които за този един ден предизвикаха у мен искрена завист към тези, които са се родили гърци… А и просто за неща, които ми направиха впечатление… Просто, гледал съм екзотични страни по Discovery Channel, но не съм предполагал наистина, че толкова далечен свят може да съществува толкова близо до нашата граница… И не, не е от факта, че два от трита ми телефона също се чувстваха на друга планета!

Не се движехме по магистрала, а по обикновен първокласен път. Ама първокласен! Първо-класен! Там повечето карат бавно и спокойно – плътно по ограниченията (макар за целия път да мернах само два полицейски поста) и то силно вдясно. Така изпреварващите навлизащи в насрещното платно не се превръщат в челно катастрофиращи. Хората са религиозни – край пътя има къщички с кръстове и свещички. Ние също сме религиозни – край нашите пътища никнат паметници и възпоменателни плочи. Макар да живеят много нагъсто, високото строителство там е рядкост. Вместо да мерят етажите на сградите си, хората просто ги поддържат. Неприлично е да жилището ти да изглежда зле. Тук в центъра на София сме над тези неща (сигурно заради етажите). Иначе неприятно впечатление ми направи съчетанието от бензиностанция и жилищна сграда върху нея (била тя и мотел). Семейна бензиностанция branded като Shell някак не ми звучи… А и начините им за прекарване на електрическа мрежа по улиците не ми допада особено… Но никой не е идеален.

Всъщност никога не бях попадал в общност, където наистина да се чувствам като в небрано лозе. Гръцкият като че ли няма нищо общо с другите езици региона и е абсурд да разпозная дори дума от това, което си говорят (страшно бързо) хората. И визуална асоциация някаква на надписите – също, макар да съм свикнал с азбуката им покрай заниманията ми с точни науки. В опитите си да се науча поне да чета, отворих сравнително нов разговорник (разбрах, че са си сменяли граматиката преди време). Още не мога да си обясня защо имат само 24 букви, защо поне 3 от тях ми се виждат излишни, а за капак имат и някои буквени комбинации, изчитането на които е доста неинтуитивно, а и зависи от това дали думите са чуждици или не… И английският там като че ли не е особено на мода, дори в курортен град като Кавала. И въпреки това останах страшно впечатлен, че са успели да опазят идентичността си, както във времето, така и в многоетнически регион като Балканския полуостров и въобще в Европейския съюз.

И като стана въпрос за Европейския съюз, мнението ми, че не сме за там, категорично се затвърди. Усмихвахме се, макар въобще да не е за смях, с Ицаци на факта, че до присъединяването ни Гърция е била с най-ниския жизнен стандарт. Още преживявам факта, че средностатистически държавен чиновник в Гърция получава два пъти по-висока заплата от средностатистически програмист в България. И докато последните се чупим от работа (и тук се изживяваме като добре платени), първите имат екзотично работно време от типа на 9:00-13:00 и 17:00-19:00. Обедната почивка спокойно се превръща в плаж. И то какъв плаж – пясъкът по този, на който прекарахме следобеда си, беше чудесно почистен, макар и доста по-едър от нашия. Но пък намирането на мидички се оказа невъзможно! Там просто такива няма! Водата – кристално чиста без мазутни петна, опаковки от всевъзможни храни и напитки, водорасли и медузи (последните се изчистват от спасителите, а предпоследните почти не се изхвърлят). Бяло море е солено! Много солено! Опитите ми да стигна дъното, макар да го виждах, бяха неуспешни. Но започвам да си мисля, че Иисус е крачил по Мъртво море. Две мацки пък крачиха по плажа, за да обслужват почиващите (с храни и напитки). Жените им иначе са консервативни – нямат пиърсинги, нямат татуси (мъжете – също). Но пък имат целулити (били те и лолити ). Монокините там също не са на почит. А специално на този плаж и гръцката музика май не беше – наслаждавахме се на рок цял ден. Така било по принцип там. В заведение до кея пък ядохме истински гироси и сувлаки! Изкачвайки се към по-панорамна точка на града минахме покрай два сувенирни магазина. Влязохме в първия, където Тони твърдеше, че продавачката е българка. Е, не беше, но пък се справяше българския доста добре. Българката се оказа тази на следващото магазинче. Ядосах се на репликата и, докато минавахме покрай него – “Еее, българи-патриоти уж, а нас ни подминавате!”. На върха на езикът ми беше да кажа “Ти, като си такава патриотка, какво правиш тук, че и на български гръб пари да правиш?!”, но се отказах… На фона обаче на гръцкия патриотизъм, изненадващо на върха ни посрещна статуя на Мохамед Али (основателят на съвременен Египет, очевидно роден в Кавала). С Веско си направихме няколко култови снимки в давайки си наздраве с чашки за узо и бутилка на фона на Тасос… и малко по-късно вече се набирахме нагоре по стръмните и тесни улички на Кавала в посока – обратно към България. На човек да не му се прибира…

На връщане се отбихме до един от голяма (немска) верига супермаркети, за да напазаруваме. Наред с по принцип по-скъпите стоки, направиха впечатление и завидно ниските цени на други – някои храни, узо (естествено!) и бира (имаше кенове по 0,20 €)… а и не само. В Първият въпрос по време на един от разговорите ми, като се прибрах, беше: “Прах за пране купи ли?!”. Само аз ли живея в джунгла и не знам, че там прахът за пране е супер евтин и върви на разфасофки като чували за цемент?!

София

Прибрахме се в ранния следобед в неделя през задръстванията по абсурдно тесния и надупчен път между София и Перник, през прашните калдаръми и несинхронизирани светофари на “Цар Борис III”, покрай надутите клаксони и нервните шофьори, между липсващите дори по това време места за паркиране… И всичко това защо?!…