Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко - една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) - тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес - за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас - Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост - в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго - държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега - “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои - управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 51% [?]