Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко - една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) - тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес - за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас - Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост - в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго - държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега - “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои - управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 51% [?]

За мое учудване, статистиката показва, че най-популярната публикация в моя блог е именно тази посветена на iPhone, с който се сдобих преди повече от два месеца. За това време малката публикацийка натрупа близо 100 коментара, в които аз и останалите активни посетители успяхме да помогнем на поне няколко души с проблемите им. Току-що с Антон Белев (човекът, на който Apple трябва да плащат за support в България ) си подхвърлихме, че такава бройка коментари е противоестествена на един блог. Иначе там беше споделен ценен опит - информация, която си струва да бъде по-лесно откривана, организирана някак тематично и приятно индексирана от търсачките. В този смисъл такава форма на комуникация (във вид на коментари в блог) е крайно неефективна. Това си проличава и в сайта на iPhone в България.

По тези причини от днес и най-накрая гореспоменатият сайт приютява и форум посветен на iPhone и iPod Touch на следния адрес: http://iphone-bulgaria.com/forum/. Оптимист съм че това място ще стане, не просто помощник на собствениците на тези устройства, а и източник на нови публикации по темата в основния сайт! Да е честит!

Popularity: 26% [?]

И аз се сдобих с iPhone - сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново - просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Иначе самият iPhone впечатлява със следните достойнства:

• Голям екран с прилична разделителна способност (480×320 px, 160dpi). Екранчето е чудесно за работа с менютата, за разглеждане на снимки, гледане на клипчета, филми… всичко…
• Многодокосваем (самомозъчно измислих тази дума) екран! Супер яко - zoom с две пръстчета, прелистване на разни списъци, тинтири-минтири…. Е, частта “много-” на многодокосваемостта май се ограничава до две, но…
• 8 Gb място за мултимедия - музика, клипчета, филми… Е, има и разновидност с 4 Gb, но кой ли я купува?!;
• Шаренки анимации. Не знам дали наръка се правят от приложенията такива скролирания, прелиствания, zoom in/out, въртене, fade in/out и т.н. или операционната система/графичната среда се грижи за тях, но са направени наистина якичко;
• Перфектен звук! Най-добрият, който съм чувал през слушалки. iPhone просто е научен урок от iPod;
• Не на последно място - WiFi. Със своя Sony Ericsson се гърча да подкарам Internet през Bluetooth и напоследък даже не успявам. Тук нещата са простички като слънце - и в София, в Казанлък, вкъщи и в офиса… та дори на паркинга пред блока - уреден съм си с Интернет-слънце;
• …

Естествено, Apple не можеше да не си оставят ръцете. Покрай целия комерс обгърнал iPhone са нашибали такива ограничения, че нямам думи:

• Пространството за приложения е ограничено (по незнайна причина) на 128 Mb;
• Качването на музика и филми е лайна с боза - само през iTunes. А самият iTunes е пълен @#$%!!!;
• Поддръжката на Bluetooth е страшно смотана и на мен специално в момента ми е практически безполезен;
• Няма поддръжка на Java (дори на J2ME) и, по думи на Steve Jobs, няма и да има;
• По същите тия думи, Flash може и да има… ама няма. Супер, има YouTube, но всичко останало - не;
• Apple, противно на всякаква логика, правят всичко възможно, за да ограничат неконтролираното производство и разпространението на чужд софтуер.;
• …

Междудругото, по въпроса с разработката на 3rd party software за iPhone явно може да се говори доста. И особено за Steve Jobs - типично в негов стил днес казва едно, а утре - друго. Всякакви закани и обещания са склонни към обръщане на 180 градуса - тотална липса на стабилен маркетинг. А разработката за iPhone е типичен пример за това. В началото идеята беше разработката на приложения за iPhone да бъде ограничена и съответно софтуер се пише предимно на Objective-C, който Apple настоятелно се опитват да пробутат, а в крайна сметка малцина харесват. SDK май-май не се намира много (защо ли подозирам, че просто не е читаво?), а Apple бутат към разработката на Web apps. Целта, разбира се, е да не се позволява приложения да работят локално върху телефона и да пипат там, където Steve Jobs не иска. Среда за разработка?! Тъкмо няколко опита, естествено, концентрирани върху разработката на Web apps. Аз пък искам локално работещи приложения! Искам да превърна тези 8 Gb от своя iPhone в iFileServer!

Най-глупавото е, че след няколко години нещата въобще няма да стоят така. Steve Jobs отново ще изпадне в ситуацията, в която е приказвал едно, а под натиска на потребителите е станало друго. Отново ще стане пределно ясно, че извратеният му нюх към мениджмънта не е за тази планета, не е за този биологичен вид… И, когато това стане, пак ще е твърде късно. Историята вече познава такива случаи, от които той обаче не се е поучил. iPhone в момента печели популярност покрай хардуера си. Стремежът за бърза печалба и опитите за ограничаване на софтуерните разработки за телефона, ще направят телефона също толкова популярен, колкото и останалия хардуер на Apple.

P.S.: Как се премахва активирането на телефона, отключва се за използване с други карти и как се инсталират допълнителни приложения… по-нататък… евентуално.

Popularity: 64% [?]

Когато живях в Студентски град и правих някой-друг гаф (да се разбира нещо, не много приятно за управата там), домакинката се заявяваше “Валери, ще си скачаме по веждите!”. Разбира се, тя го нямаше предвид… но, честно казано, не очаквах да видя такова действие нагледно.

Следва любителски запис направен с телефон и излъчен по националната телевизия bTV. На него се вижда как завършва побоят върху 24-годишнен шведски гражданин - посетител на дискотека “HELP” в Несебър. Побоят е извършен от охраната и пред погледа на лентяйстващ полицай. На филмчето се вижда как охранител скача с два крака върху главата на младежа, който по-късно издъхва в бургаската болница. Служителят на реда не коментира. До сега и Министерството на вътрешните работи не е излязло със становище, нито по отношение на бездействието на своя служител, нито дързостта на охранителя-убиец да извърши престъплението на броени метри от униформения.

Не мога вече да изброя всички случаи, за всеки от които би трябвало пъпчивия член на правителството да е депозирал вече оставката си. Нищо чудно от неговите уста утре да чуем, че филмчето е подправено, а всъщност чужденецът сам е скочил върху главата си. Четири години във физическия факултет не ме научиха на мерната единица използвана за наглостта… но за вътрешното ни министерство тя така или иначе е неизмерима величина.

Днес се навършват 170 години от рождението на Васил Левски. За тая България ли загина?!

UPDATE: След като вече на няколко пъти от YouTube свалят клипчето, то вече е качено на нов хостинг…

Popularity: 5% [?]