Обикала’ам, обикала’ам днескаш из Facebook и киризя – група “Върнете Софийското жителство” с амен-амен три ‘иляди народ у неа. Викам от екстаз “Бааааахмааму! Мудерна таз рал’та сигурну, що да не влааам и аз у групата?! Да н’съм некой галфон та да изтърва шареното!”… И що да вида?! Ужас! Там верну културата софийска съ е събрала, а я, дет’ съм от селу, ко да праа там… И съ мафнаф!

Ще започна с това, че половинка от мен е от село Бояджик (~1400 души) , а другата – от Санкт-Петербург (~4,6 млн души). Израснал съм в Казанлък (~55 хил. души). Може да се каже, че гордея с това. Живея в София (~1.3 млн. души) от 2001 г. насам. We came to take your jobs away!!!

Относително млад човек съм и не съм особено наясно с термина “софийско жителство” (както и, убеден съм, мнозина от членовете и членките на групата). На сайта на Столична община обаче хората били така добри да обяснят, а аз – така любопитен да прочета. Попрочетох и редица мнения по темата. Някои факти:

• Приетата през 1942 г. регулация се е отнасяля само за столицата, като допълненията до 1955 г. се разпростират и върху другите по-големи градове в страната;
• Според наредбата от 1942 г. “… собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души – една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове – не повече от едно жилище в Столична голяма община.”;
• Софийското жителство е отменено още с втория указ на Желю Желев през 1990 г., както поради несъответствие с чл.35 от Конституция на страната ни, така и поради противоречие с чл.12 ратифицирания още през 1970 г. и действащ от 1976 г. Международен пакт за гражданските и политическите права;
• През 2005 г. софиянци избират за свой кмет генерал-майор Бойко Борисов – роден в село Банкя 10 години преди да стане град и 20 години преди да стане район на София;
• През 2001 г. премиер става Симеон Сакскобургготски – син на полуавстриец и италиянка, прекарал по-голямата част от живота си в Испания. Към настоящия момент едър земевладелец;
• През 2005 г. премиер става Сергей Дмитриевич Станишев, който едва 9 години по-рано става български гражданин.
  

Що се отнася до въпросната Facebook група, нейната идеология може да се синтезира в следните няколко твърдения:

1. Българското население се дели на Софиянци и селяни;
2. Софиянец е всеки, който се е родил в София и/или мама и/или татко;
3. Селянин е всеки, който не отговаря на условията в т.2 и/или говори меко;
4. Селянин и селяндур е едно и също;
5. Селяните са виновни!
6. Софийското жителство ще изчисти София от селяните (да се чете “селяндурите”);

Смятам, че доста от хората в групата (включително и създателите и) не са особено наясно с част от изложените по-горе факти около софийското жителство (а междудругото и с правилната капитализация на думичките в името на групата). Някакси предполагам, че голяма част от тези близо 3 хил. души не биха останали очаровани от идеята да делят жилището си с още едно семейство. Вероятно не биха се радвали особено, ако сходни ограничения имаше за препичащите им се по родното ни черноморие дупетата. Всъщност относително малко са тези, които идват в София, за да си почиват – на дали идват и заради особения (особено в последно време) колорит на града, забележителната му архитектура или впечатляващите му паметници на културата (като този пред НДК). Прииждаме, защото обстоятелствата ни притискат да го правим… Аз лично ще се махна веднага, щом намеря място, където трудът ми ще бъде също толкова полезен и оценен, колкото и тук. Ако се върне софийското жителство, първо ще трябва да отлети кметът…

Обиден съм отрицателното отношение към всичко селско, а в следващия момент това селското, си го слагат в устата. И това от хора, които село са виждали само на картинка или през прозореца на кола/автобус. Разликата е, че там трудът дава малко повече плодове от безцелно помпане във фитнеса. Нещо повече: надписът “типичен софийски пенсионер” обикновено стои до картинка на хленчещ за лекарства старец или втурнала се в час пик към другия край на града баба, защото там доматите излизали с 15 ст. по-евтини. Само в софийския градски транспорт може да се видят и пенсионери кръстосали бастуни за последното свободно място в автобуса! От другата страна стои образът на “типично селско бабе” седящо на дървената пейка пред къщата си, прегърбена от къртовския труд и въпреки това усмихващата се. Мъжът и пък до последно пъпли по нивите или из градината. Истината е, че точно там, където животът е най-тежък, мрънкат най-малко. В този дух е и една застаряваща вече публикация – “Селянин или селяндур“.

София е мръсна, защото селяндурите са навсякъде. Обикалял съм доста и летяща от терасата торба с боклук съм виждал само в София (не само в Студентски град, тихишна!) и в единствения блок в циганската махала в Казанлък. София е претъпкана и задръстена, защото никой не задължи навреме нови постройки да се градят с подземни паркинги и с достатъчно за разширяване на улиците отстояние. Никой не отучи хората от принципа “на всекиму – автомобил”. Аз се предвижвам пеш или с обществен транспорт. И дупча билет! Винаги! Наемите ни (на нас – от селяците) влизат в държавния бюджет под формата на данъци. Една фискалната децентрализация би вкарала тези пари в общинския бюджет. Междудругото, жилищата под наем ни ги дават същите тези, които се оплакват от пренаселението на София! Взимаме работата на тези софиянци, от които я вършим по-качествено и/или по-евтино. В този смисъл пазарът на труда не е много по-различен от пазара на домати. За последния попитайте баба си. Нашите работодатели от дълбоко столичен произход нямат проблем с това. Кореняк-софиянците в чужбина – също. МЬекият говор е мерило за културата на човек, също толкова, колкото френски ударения, изисканото “л”, липсата на единствено число за първо лице и абсурдните замени на “я” с “е”! “Витошка” и “Раковска” са имена, които почти всеки софиянец използва. Дупките по улиците не ви ги копаем ние, а тези на метрото ги копаят японци. Вълнуваме се в трамвай, защото е като машина на времето. Неправилно паркираните коли са предимно със софийски регистрации (мен ме е страх да карам в София). Илиенци е пазар, на който никой софиянец не е ходил, но облича с парцалки всяка пикла в sofianci.com.

Абсурдно е, че за повторно въвеждане на софийско жителство се обявяват хора, на които това някак не приляга. Някои от тях са от квартали, които стават такива далеч след 1942 г. (напр. Слатина). На други пък някои от родителите произхождат от съвсем други краища на България, та даже на света. Едни такива, които попълват бройки в градовете на чужди държави (и са безкрайно несъгласни с ограниченията, които тези държави им поставят). Техни приятели и гаджета… Лицемерие ли е, че част от тези хора дружат с мен, или какво?!

Казвам се Валери и вратата в офиса си самопринтерно надписах с “Валери е тъпа селска пръчка!”. И съм горд с това!

P.S. Приготвих и списък с въпросните групи, та да е по-лесно на подражателите им да се ориентират. Някои от дискусиите в тях наистина трябва да бъдат систематизирани, редактирани и издадени в четиримилионен тираж на луксозна тоалетна хартия и да се превърнат в настолно четиво на всеки от нас – селяните:

• Върнете Софийското жителство – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб! ;
• ВЪРНЕТЕ СОФИЙСКОТО ЖИТЕЛСТВО – ВСИЧКИ ГОСТИ НА СТОЛИЦАТА ДА СИ ОТИДАТ!!!! ВЕЧЕ НЯМА МЯСТО И ЗА НАС !!!!;
• ЗА Софийското гражданство – Помните ли времето, когато софиянци стигаха до работните си места преди края на работния ден, помните ли как не трябваше да тръгвате 3 часа по-рано, за да стигнете навреме на място, намиращо се на 5 пресечки от вас, помните ли как изглеждаше площадката, на която сте си играли от най-ранна възраст, а сега на нейно място е построен нов-новеникък блок и то точно под прозореца ви, а помните ли как някога в среднощните часове София притихваше и не се чуваше шум от автомобилни спирачки 24 часа в денонощието? А липсва ли ви това време?
  Ако е така, значи сте от този тип софиянци, които събота и неделя не си ходят по родните места, избесняват от факта, че има безумно много коли в София, не искат тя да се превръща в мегаполис, не искат да изгубят и последното стръкче зелена трева, последното дърво или храстче в квартала си, не искат да престанат да обичат родния си град, само защото има толкова много хора, които са недоволни и комплексирани само поради простата причина, че не са родени в София.
  Ако смятате, че София трябва да стане такава, каквато беше, и да принадлежи само на тези, които са родени в нея, прекарали са живота си тук и смятат да умрат тук, то тогава се присъединете към групата „ЗА Софийското гражданство”.
  Група само за Софиянци!;
• Спрете да тъпчете София, гадни селтаци, върнете се там откадето идвате! – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб!
  Хубаво решение е било Софийското жителство!;

P.P.S. Забелязах, че в една от групите се радват страшно много на плъзналата във vbox7.com извадка от “Малък коментар” по bTV на тема “Какво е селянин?”. Докато родителите учат децата си на подобни глупости, последните ще продължават да си мислят, че сиренето  расте по дърветата (буквално!).

Popularity: 12% [?]

Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко – една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) – тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес – за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас – Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост – в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго – държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега – “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои – управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 46% [?]

За мое учудване, статистиката показва, че най-популярната публикация в моя блог е именно тази посветена на iPhone, с който се сдобих преди повече от два месеца. За това време малката публикацийка натрупа близо 100 коментара, в които аз и останалите активни посетители успяхме да помогнем на поне няколко души с проблемите им. Току-що с Антон Белев (човекът, на който Apple трябва да плащат за support в България ) си подхвърлихме, че такава бройка коментари е противоестествена на един блог. Иначе там беше споделен ценен опит – информация, която си струва да бъде по-лесно откривана, организирана някак тематично и приятно индексирана от търсачките. В този смисъл такава форма на комуникация (във вид на коментари в блог) е крайно неефективна. Това си проличава и в сайта на iPhone в България.

По тези причини от днес и най-накрая гореспоменатият сайт приютява и форум посветен на iPhone и iPod Touch на следния адрес: http://iphone-bulgaria.com/forum/. Оптимист съм че това място ще стане, не просто помощник на собствениците на тези устройства, а и източник на нови публикации по темата в основния сайт! Да е честит!

Popularity: 27% [?]

И аз се сдобих с iPhone – сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново – просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Иначе самият iPhone впечатлява със следните достойнства:

• Голям екран с прилична разделителна способност (480×320 px, 160dpi). Екранчето е чудесно за работа с менютата, за разглеждане на снимки, гледане на клипчета, филми… всичко…
• Многодокосваем (самомозъчно измислих тази дума) екран! Супер яко – zoom с две пръстчета, прелистване на разни списъци, тинтири-минтири…. Е, частта “много-” на многодокосваемостта май се ограничава до две, но…
• 8 Gb място за мултимедия – музика, клипчета, филми… Е, има и разновидност с 4 Gb, но кой ли я купува?!;
• Шаренки анимации. Не знам дали наръка се правят от приложенията такива скролирания, прелиствания, zoom in/out, въртене, fade in/out и т.н. или операционната система/графичната среда се грижи за тях, но са направени наистина якичко;
• Перфектен звук! Най-добрият, който съм чувал през слушалки. iPhone просто е научен урок от iPod;
• Не на последно място – WiFi. Със своя Sony Ericsson се гърча да подкарам Internet през Bluetooth и напоследък даже не успявам. Тук нещата са простички като слънце – и в София, в Казанлък, вкъщи и в офиса… та дори на паркинга пред блока – уреден съм си с Интернет-слънце;
• …

Естествено, Apple не можеше да не си оставят ръцете. Покрай целия комерс обгърнал iPhone са нашибали такива ограничения, че нямам думи:

• Пространството за приложения е ограничено (по незнайна причина) на 128 Mb;
• Качването на музика и филми е лайна с боза – само през iTunes. А самият iTunes е пълен @#$%!!!;
• Поддръжката на Bluetooth е страшно смотана и на мен специално в момента ми е практически безполезен;
• Няма поддръжка на Java (дори на J2ME) и, по думи на Steve Jobs, няма и да има;
• По същите тия думи, Flash може и да има… ама няма. Супер, има YouTube, но всичко останало – не;
• Apple, противно на всякаква логика, правят всичко възможно, за да ограничат неконтролираното производство и разпространението на чужд софтуер.;
• …

Междудругото, по въпроса с разработката на 3rd party software за iPhone явно може да се говори доста. И особено за Steve Jobs – типично в негов стил днес казва едно, а утре – друго. Всякакви закани и обещания са склонни към обръщане на 180 градуса – тотална липса на стабилен маркетинг. А разработката за iPhone е типичен пример за това. В началото идеята беше разработката на приложения за iPhone да бъде ограничена и съответно софтуер се пише предимно на Objective-C, който Apple настоятелно се опитват да пробутат, а в крайна сметка малцина харесват. SDK май-май не се намира много (защо ли подозирам, че просто не е читаво?), а Apple бутат към разработката на Web apps. Целта, разбира се, е да не се позволява приложения да работят локално върху телефона и да пипат там, където Steve Jobs не иска. Среда за разработка?! Тъкмо няколко опита, естествено, концентрирани върху разработката на Web apps. Аз пък искам локално работещи приложения! Искам да превърна тези 8 Gb от своя iPhone в iFileServer!

Най-глупавото е, че след няколко години нещата въобще няма да стоят така. Steve Jobs отново ще изпадне в ситуацията, в която е приказвал едно, а под натиска на потребителите е станало друго. Отново ще стане пределно ясно, че извратеният му нюх към мениджмънта не е за тази планета, не е за този биологичен вид… И, когато това стане, пак ще е твърде късно. Историята вече познава такива случаи, от които той обаче не се е поучил. iPhone в момента печели популярност покрай хардуера си. Стремежът за бърза печалба и опитите за ограничаване на софтуерните разработки за телефона, ще направят телефона също толкова популярен, колкото и останалия хардуер на Apple.

P.S.: Как се премахва активирането на телефона, отключва се за използване с други карти и как се инсталират допълнителни приложения… по-нататък… евентуално.

Popularity: 56% [?]

Когато живях в Студентски град и правих някой-друг гаф (да се разбира нещо, не много приятно за управата там), домакинката се заявяваше “Валери, ще си скачаме по веждите!”. Разбира се, тя го нямаше предвид… но, честно казано, не очаквах да видя такова действие нагледно.

Следва любителски запис направен с телефон и излъчен по националната телевизия bTV. На него се вижда как завършва побоят върху 24-годишнен шведски гражданин – посетител на дискотека “HELP” в Несебър. Побоят е извършен от охраната и пред погледа на лентяйстващ полицай. На филмчето се вижда как охранител скача с два крака върху главата на младежа, който по-късно издъхва в бургаската болница. Служителят на реда не коментира. До сега и Министерството на вътрешните работи не е излязло със становище, нито по отношение на бездействието на своя служител, нито дързостта на охранителя-убиец да извърши престъплението на броени метри от униформения.

Не мога вече да изброя всички случаи, за всеки от които би трябвало пъпчивия член на правителството да е депозирал вече оставката си. Нищо чудно от неговите уста утре да чуем, че филмчето е подправено, а всъщност чужденецът сам е скочил върху главата си. Четири години във физическия факултет не ме научиха на мерната единица използвана за наглостта… но за вътрешното ни министерство тя така или иначе е неизмерима величина.

Днес се навършват 170 години от рождението на Васил Левски. За тая България ли загина?!

UPDATE: След като вече на няколко пъти от YouTube свалят клипчето, то вече е качено на нов хостинг…

Popularity: 6% [?]