Вчера се ядосах на поддръжката на тъкмо три блога, на мъката с обновяването на версиите на българския и на проблемите с кодирането, на поддържането на темите, разширенията им и т.н… С други думи на много неща се ядосах. Инсталирах свеж нов блог, накачулих му нови версии на разширенията, пипнах съвсем малко темата (доколкото ще сменям темата на целия сайт), експортирах данните от старите блогове, импортирах ги в новия блог и.. ей го дей! Казано накратко: слях ги! Връзките към старите публикации в трите блога са запазени и сочат към правилните публикации на съответните езици. Ако има някакви проблеми, майната им! И все пак няма е зле да ги знам.

Успях междувременно да вкарам в ред качените файлове (доколкото всяка нова версия като че ли има нова конвенция за именуването на файловете и тяхното местоположение), оправих редица публикации и коментари, в които бяха останали питанки от предишни заигравки с кодиранията и покрай това пооптимизирах и подобрих работата на творението си mysql_charsets.tar.gz съобразно една кратка и чудесна публикация в MySQL Performance Blog .

Открих и един проект наречен Gengo, чиято цел е да осигури многоезичност на WordPress. За съжаление обаче авторът му е зарязал разработката на версия 2.1.2 и от кажи-речи половин година не се е появявал. Добри люде са започнали да опитват да пригодят разширението за новите версии на WordPress предвид новата taxonomy архитектура, но резултатът до тук е някакво сгромолясване. Желаещите да им помогнат (всъщност добре би било и екипът на самия WordPress да интегрира нещо такова в платформата си) могат да направят това на страницата на проекта в Google Code. Не знам обаче дали другият интересен проект на този автор (а именно Mocha) работи…

Та така…

Popularity: 62% [?]

Трябва най-официално да се похваля с нов домейн - vdachev.net. Това се случи още преди три седмици, но ми се щеше да го обявя заедно с (поредния) нов дизайн на целия сайт. За съжаление обаче нещата покрай него се забавиха и… все пак избързвам. Все пак досега използваните домейни (valery.bgit.net и valery.zonebg.com) бяха твърде дълги, за да бъдат запомняни, въвеждани и т.н…. и избързах. Тя всъщност промяната започна да си личи още в секцията Контакт, както и по профили в messеngers и разни сайтове.

Адресите на страници в досегашните сайтове претърпяват много проста промяна, а препращането става автоматично, така че всички връзки са все още актуални. Въпреки това ще бъда благодарен на тези, които подменят стария домейн с новия там, където могат.

Що се отнася до e-mail адресите, имам цяла армада от нови такива, като старите препращат към някои от тях. Тук е полезно да споделя идеята (въобще не моя, не и нова) да имам отделен e-mail адрес за всяка една регистрация… за да наловявам покрай кой сайт получавам брошурки със spam. Личната кореспонденция пък е добре да бъде адресирана до адреса в секцията с информация за Контакт.

Еми тфа е! Честити ми празници!

Popularity: 43% [?]

На по-близките ми вече е известно, че напоследък съм неповторим карък - ако има нещо да се случи, ще се случи на мен; ако пък има нещо да не се случи, то няма да се случи точно на мен. В частност така стана и с организацията на колегите в НБУ за 8ми декември: месец по-рано уж тръгнахме да обсъждаме какво да правим, но всички се отказаха безкрайно несериозни, дори само да обърнат сериозно внимание на обявките за хижи и хотели по повода. Съвсем логично накрая нищо не излезе. Нищо ново - то и предни години пак беше така… ту ще ни липсва организация, ту ще ми се наложи да се прибирам аварийно за зъболекар… или пък някоя друга глупост…

Броени дни обаче преди студентския празник бившият ми колега от Физическия факултет - Виктор ме подпита в ICQ какво ще правя на 8ми декември. Изскочи идеята да направим група на неангажираните за 8ми декември във Facebook и да си организираме нещо. Поканихме какво-що приятели подозирахме, че си нямат занимавка, като в крайна сметка по-сериозни се оказаха само общо 7 души (сред които и хора попаднали съвсем случайно в групата). След кратко обсъждане се спряхме на Тифани (сайтът им е ужасно дървен, знам). Капарирах най-добрата маса в заведението (доколкото се намира точно в дъното му до DJя, а и с най-широк излаз на дансинга).

Срещнахме се в около 21:30 на Съдебна палата, изпозапознахме се и в малката ни спретната тумбичка се засили към местоназначението си. Вечерта беше нарочена за house с на моменти ретро елементи. Докато по-голямата част от компанийката се върна да хапне в суши бара (в близост до Тифани), аз не спрях да бърботя на малкото останали… противно на славата ми на скромен, притеснителен, мълчалив, затворен и т.н. тип. Когато се върнаха всички, аз вече бях във вихъра си и показвах на наетите от заведението танцьори някои нови и трудно възпроизведими движения. И така до около 03:30 всички много ми се радваха (а предполагам и след това), пък и се радваха взаимно едни на други. Някои бяха особено радостни! А други - почти много радостни. Въобще една радост струеше отвсякъде. А пък в следващите няколко дни летяха благодарности за организирането на това събитие. Иначе като за седем души направо се изложихме с относително малката (около 310 лв.) сметка. От друга страна пък излезе значително по-евтино от каквато и да е друга организация за празника. Аз лично се поопих с два White russians, голяма мента с водка и вероятно около 15 шота. Затова и известна част от снимките въобще не са на фокус. А, като стана въпрос за снимките, веднага щом си преинсталирам машината, ще бъдат качени в съответната секция на сайта (макар вече да са достъпни в албума на групата във Facebook).

Междудругото, оправдание за закъснението… нямам.

Popularity: 19% [?]

Срам и позор… за първи път от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов“, от която постановка не бях особено очарован. Тази вечер обаче нещата не стояха така. На сцената на Сатиричния театър се игра “Още веднъж отзад” (”Noises Off“) от Майкъл Фрейн. Зад иначе двусмисленото заглавие се крие страхотна комедия на представление в представлението. Всичко се случва в театър, в който сякаш всеки е прегърнал своята собствена лудост. Първото действие се развива на сцената на този театър - една невъзможна генерална репетиция на сякаш обречена постановка. След антракта пък публиката застава зад кулисите на това представление, където абсурдните характери се преплитат с необикновени съвпадения и сценарий с аромат на сардини. Хуморът в тази пиеса не се препоръчва на лица с болки корема.

Popularity: 19% [?]

“Взривяването на Русия” (или “ФСБ взрывает Россию”, “Blowing Up Russia”) е книжката, която се приема за повода един от авторите и - Александър Литвиненко да бъде отстранен. Другият неин автор - Юрий Фелштински (Википедия), все още е жив - в Щатите. На книжката им погледът ми се спря съвсем случайно преди седмица и половина в Хеликон. Заедно с нея се сдобих и с “Русия на Путин” (”Путинская Россия“, “Putin’s Russia“) на Анна Политковская (Википедия), която по всяка вероятност е една от причините авторката да получи четири куршума преди година… и редица награди за журналистика (голяма част от които посмъртно).

Причината да обърна внимание на тези две книжлета бе, че обвиненията към руските тайни служби за убийството на Литвиненко и Политковская придобиха звучна гласност, а самият аз бях умерен привърженик на управлението на Владимир Путин. От друга страна пък съм твърдо убеден в отговорността на висшата администрация на САЩ за организирането на атентатите от 11 септември 2001, както и за възпрепятстването на независимото им разследване. Защо бях толкова убеден, че нещо такова не може да стане в Русия?! Руската половинка е едно добро оправдание, но не и за човек, който претендира за поне малко рационално мислене. Вероятно защото срещите ми от трети вид с всичко руско са били безкрайно положителни, а родолюбието, сърдечността и гордостта на тези хора изключват възможността някои от тях (и то на ръководни постове) да организират атентати срещу собственото им цивилно население в защита на интересите си. Е, май ще се окаже, че съм грешал… Това явно се случва. И то в днешна Русия…

Истории, на фона на които игричките на родните ни политици са просто смешни…

Popularity: 24% [?]

И аз се сдобих с iPhone - сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново - просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Иначе самият iPhone впечатлява със следните достойнства:

• Голям екран с прилична разделителна способност (480×320 px, 160dpi). Екранчето е чудесно за работа с менютата, за разглеждане на снимки, гледане на клипчета, филми… всичко…
• Многодокосваем (самомозъчно измислих тази дума) екран! Супер яко - zoom с две пръстчета, прелистване на разни списъци, тинтири-минтири…. Е, частта “много-” на многодокосваемостта май се ограничава до две, но…
• 8 Gb място за мултимедия - музика, клипчета, филми… Е, има и разновидност с 4 Gb, но кой ли я купува?!;
• Шаренки анимации. Не знам дали наръка се правят от приложенията такива скролирания, прелиствания, zoom in/out, въртене, fade in/out и т.н. или операционната система/графичната среда се грижи за тях, но са направени наистина якичко;
• Перфектен звук! Най-добрият, който съм чувал през слушалки. iPhone просто е научен урок от iPod;
• Не на последно място - WiFi. Със своя Sony Ericsson се гърча да подкарам Internet през Bluetooth и напоследък даже не успявам. Тук нещата са простички като слънце - и в София, в Казанлък, вкъщи и в офиса… та дори на паркинга пред блока - уреден съм си с Интернет-слънце;
• …

Естествено, Apple не можеше да не си оставят ръцете. Покрай целия комерс обгърнал iPhone са нашибали такива ограничения, че нямам думи:

• Пространството за приложения е ограничено (по незнайна причина) на 128 Mb;
• Качването на музика и филми е лайна с боза - само през iTunes. А самият iTunes е пълен @#$%!!!;
• Поддръжката на Bluetooth е страшно смотана и на мен специално в момента ми е практически безполезен;
• Няма поддръжка на Java (дори на J2ME) и, по думи на Steve Jobs, няма и да има;
• По същите тия думи, Flash може и да има… ама няма. Супер, има YouTube, но всичко останало - не;
• Apple, противно на всякаква логика, правят всичко възможно, за да ограничат неконтролираното производство и разпространението на чужд софтуер.;
• …

Междудругото, по въпроса с разработката на 3rd party software за iPhone явно може да се говори доста. И особено за Steve Jobs - типично в негов стил днес казва едно, а утре - друго. Всякакви закани и обещания са склонни към обръщане на 180 градуса - тотална липса на стабилен маркетинг. А разработката за iPhone е типичен пример за това. В началото идеята беше разработката на приложения за iPhone да бъде ограничена и съответно софтуер се пише предимно на Objective-C, който Apple настоятелно се опитват да пробутат, а в крайна сметка малцина харесват. SDK май-май не се намира много (защо ли подозирам, че просто не е читаво?), а Apple бутат към разработката на Web apps. Целта, разбира се, е да не се позволява приложения да работят локално върху телефона и да пипат там, където Steve Jobs не иска. Среда за разработка?! Тъкмо няколко опита, естествено, концентрирани върху разработката на Web apps. Аз пък искам локално работещи приложения! Искам да превърна тези 8 Gb от своя iPhone в iFileServer!

Най-глупавото е, че след няколко години нещата въобще няма да стоят така. Steve Jobs отново ще изпадне в ситуацията, в която е приказвал едно, а под натиска на потребителите е станало друго. Отново ще стане пределно ясно, че извратеният му нюх към мениджмънта не е за тази планета, не е за този биологичен вид… И, когато това стане, пак ще е твърде късно. Историята вече познава такива случаи, от които той обаче не се е поучил. iPhone в момента печели популярност покрай хардуера си. Стремежът за бърза печалба и опитите за ограничаване на софтуерните разработки за телефона, ще направят телефона също толкова популярен, колкото и останалия хардуер на Apple.

P.S.: Как се премахва активирането на телефона, отключва се за използване с други карти и как се инсталират допълнителни приложения… по-нататък… евентуално.

Popularity: 69% [?]

Еми.. така е то - прекатури се първата четвърт век от безкрайно вълнуващия ми живот. Хахах! Остават поне още няколко. Тия 25 годинки звучат някак… много (макар на външен вид да съм на най-много 20, а на акъл - не повече от 15 ). Чак си струва отбелязването в инак леко зае*ания ми блог. Как се чувствам ли? Младолик. Хахах!

Нека започна с това, че поздравленията си започнах да получавам още на 7ми - датата, на която всъщност съм се родил… А и в Русия 8ми дойде малко по-рано. Големият бум беше обаче около полунощ… например с едно дяволито клипче. Много пожелания, много усмивки, голямо чудо, голямо нещо. Едни SMSи ли не бяха, едни обаждания, едни чудесии… Същото продължи и със събуждането ми (не че разни SMSи не ме будиха и през нощта ). С пристигането ми в офиса започна и уреждането на партито на Бузлуджа. Традицията така повелява… само дето тази година традицията ще закъснее със седмица, поради невъзможността ми да се захвана с това по-рано. Та… аз се захванах да се свържа с осписъчените, а Илиян - с уредническата работа (туристически бюра, хижари, капарирания, трето-пето…). Междувременно честитките не спираха. Тук е моментът да благодаря на всички чат-програми, които известиха приятелите ми за предстоящия/настоящия рожден ден, за да не се нацупя на някого (а всички знаят, че съм един тънкообиден ), че е забравил събитието. Е, имаше и такива, които даже не се усетиха, но на кого му пука в крайна сметка? Аз като не помня рожденни дни, си записвам. Но кой ти гледа списъка, като не му се пие?! Хубавото е, че ми се попълни горе-долу репертоара от пожелания… за да не звуча чак толкова банален, когато и аз се обадя да честитя.

Подарих си и ново hands-free за телефона. На всекиму е известно, че техника в мои ръце дълго не оцелява и старото сдаде багажа. За ориентация, оригинално hands-free за Sony Ericsson от W-сериите струва 50 лв… поне в Jeff - единственото място, където намерих.

Малко по-късно напазарих за почерпката във фирмата и се посъбрахме. Имаше няколко отсъстващи.. кой по служебни задачи, кой в болнични.. въобще някакви такива много измислени оправдания за пропускане на един от най-сериозните ангажименти към тази фирма… Но въпреки това изкарахме много добре - лаф моабет, туй-онуй, трето-пето… и се прибрахме по живо по здраво.

Остатъкът от вечерта беше спокоен - на компютъра. Реших че ще релаксирам преди предстоящото утре (сряда) ретро в Строежо. Поздравленията продължаваха, разбира се. Изпообадиха ми се половината ми роднини и се уговорихме да се видим скоро с тази част от тях, които са налични в София. Изцепката на вечерта обаче беше: “Празнувай ги, Валери, докато годините ти са за празнуване… че като дойде време да ги броиш наобратно…”. Междудругото, обадиха се и хора, които въобще не подозирах, че ще се присетят за моя милост, което си е… яко! Не, не просто яко! Сууупер яко!

Та така с тази част от рождения ден. От другата ще има снимки…

P.S.: Feeds @ BgIT.NET съвсем скоро се завръща… макар и с доста позагубени публикации (направих каквото мога, но…). Stay tuned!

Popularity: 11% [?]

Мнозина мои екзалтирани фенове ме питат къде се загубих този уийкенд и защо спрях да пиша за нещата от живота и отвъд него, при все че добре бях почнал преди това. Държа да се оправдая със събирането материал на нови преактуални теми, с които да завладея Интернет пространството и да разоря Google и клиентите на тяхната рекламна система.

Но кого ли залъгвам - всичко е документирано, а и нови материали се появяват. Вечерта на събота се занесох у Виктор, за да причакаме останалите нови попълнения и да отлетим с Опела му към Кралев дол. Преоткрихме съдържанието на думата “компресия” изпреварвайки пернишките голфаджии, които служат като указателни табели за пътя от София до родината им. Багера, който беше забравил в София ключовете за вилата, се опита да ни догони с Опел Вектра ‘88 (уточнението е на Домакина), на който преди една седмица му се е откачил задния мост от…. изгнили ламарини, но ние не се дадохме и под моето вещо ръководство отпрашихме толкова напред в Кралев дол, че… се изгубихме. Докато куче излязло от двора си ни правеше компания по черните пътища и ухажваше Белия лебед (да се чете “Опела”), успяхме да аварираме. Слабите ми познания по автомобилна техника позволиха да запомня, че нещо не е наред в акумулатора или в новичкия алтернатор. Докарахме я до началото на селото, където главният готвач Тодор-Кебапчето слезе на моторчето си въоръжен с мултицед, за да установим, че не е ясно къде е проблемът. Гарирахме колата в близост до част от тази 3/4 част от населението на Кралев дол, дето неофициално са роднини на Виктор.

Качихме се (вилата май се пада в най-високата точка). Междувременно манифактурата беше започнала да набира мошност: кебапчета и наденички цвърчаха на скарата, нарязани картофи се редуваха във фритюрника. Някои от нас организираха въоръжено нападнение върху продуктите за салатата, а други от мен се изживяваха като project manager, дегустатор, летописец и най-вече тарикат. Това не ме отърва от разходката със Шкодата на Багер (наричан още Бейджър) за вода, каквато беше кът на тая височина. Но това също документирахме, въпреки че аз все още бях грубо лишен от М-Тел от документационния си уред (да се чете телефона). На връщане карах Шкода! Акумулаторът и падна. Две на нула за мен! След като седнахме край софрата, някои от присъстващите се опитаха да превърнат Виктор още по-печен тип, като го заляха със сос от печени чушки, а после го осолиха. За съжалние, Вичо отказа да се метне на скарата… а бяхме приготвили чудесни подправки за барбекю! Набарахме картите и с три от новите попълнения спретнахме няколко игри на белот. По едно време мина тумба селски бекове, които решиха да се правят на интересни и от притвореното табло на улицата изключиха тока в къщата. Докато Бейджър и Тошо ги гониха, ние включихме тока и продължихме с картите. Стефанаки пък чакаше въоръжен селянията да се върне, за да ги метне на скарата. Готвачът ни пък използва намалението и незабелязано се пропи. За това, а и покрай подвига му с туземците, тук, сега и най-тържествено го посвещавам в рицар на алкохолната слава - Сър Тош О’Кебап! Последният цяла вечер бе окупирал стълбицата на победителите и пръскаше населението на поляната с бира и вода. Аз май го отнесох най-сериозно и се наложи цяла нощ голото ми шкембе да демонстрира достойнствата си, докато дрехите ми правиха компания на озряващата лоза. Багера (който не обича да г споменават с пълен член) пък се вживя в ролята на душ и вече имам своята най-сексапилна си снимка правена някога.

След като поометохме основната част от манджата, повечето окупираха леглата. Да не повярва човек, че и баш-алкохоликът на вечерта също изтощи батериите. За последното не съм сигурен, всъщност - жена му ще каже. (Още ?) Няколко души обаче останахме будни през нощтта и обсъдиждахме всевъзможни въпроси. Даже започнах да лансирам идеите си за реорганизация на обществото в нов строй - теория, която някой ден (или нощ) обезателно ще споделя тук. Разбудилият се Багера (пиша го така, за да не му липсва членът :)) тръгна да разчиства. Докато измиваше масата с маркуча, аз симулирах препикаване на столчето на Мария. Ококореният и поглед може да се види на снимките.

Като цяло вечерта мина под знака на много лиготии, забавни моменти, изцепки и тем подобни. Хубавото е, че този път липсваха дразнители в компанията и, смятам, се бяхме събрали все готини хорица (Аз най-вече! Шегувам се. :-P). Недоспалата част от населението се изнизахме необичайно рано сутринта (в около 10:30), тъй като се оказа, че има маршрутки на всеки половин час за София. В марширутката на три пъти заспивах и вероятно акумулаторът и така и не падна. Нищо - две на едно за мен!

Гледам в момента касовата бележка от Billa, с която Багера (онзи с непълния член :)) ме сдоби - 190 лв. без зеленчуците. В това число 15 двулитровки Загорка, Каменица и Шуменско, бутилка Флирт и бутилка Собиески, около 10 кг котлети и наденица, половин килограм сирене, четири хляба, лютеници, промишлени количества Tang, Frutty и безалкохолни, кутия 3-в-1, чипсове и солети… пластмасови чаши. За следващия път - пластмасови прибори… и басейн!

P.S.: Не знам с какъв камион са тътрили всичко това, честно…

Popularity: 11% [?]

Exactly two months after I published my first WordPress theme based on the Night City template it pissed me off. So I’ve found a new template for my website. Of course, I had to rebuild the master page of my website and create a theme for WordPress based on it. So here it is… Pragmatic from Free CSS Templates. It’s completely widgetized, gravatarized, localizable, localized in Bulgarian and (poor) Russian and valid XHTML 1.0 Transitional. I’ve also customized it to suit my needs but the clean version is available for download and installed it at BgIT.net and BlogHub.org. As always I would appreciate any feedback.

Download Link: http://valery.bgit.net/download/wordpress/pragmatic.zip
License: Creative Commons Attribution 2.5

Popularity: 8% [?]

Как да не им се израдвам на чувствово за хумор на News.bg, когато изтипосат така снимка на Буш в статия за новия посланник на САЩ в Либия ? Държавната глава на Щатите несъмнено е представен във възможно най-добрата си светлина. Недоумявам какво толкова не му харесват на тоя човек. Та той е толкова забавен.

Преди време на протест посветен на извеждането от експлоатация на III и IV блокове на АЕЦ “Козлодуй”, студентка по Журналистика (май) в Софийския Университет каза нещо по адрес на Симеон Сакскобургготски нещо, което звучи по същия начин и за американския президент: “Той всъщност може би въобще не е лош човек. Може да е просто заблуден. Много заблуден.”.

Popularity: 7% [?]