Снощи не заспах навреме. Причината бе??е The Messenger: The Story of Joan of Arc (1999) по bTV. Попаднах на филма случайно, превключвайки каналите… и той не в началото му. Въпреки това, на дали ще сгре??а, ако кажа, че ролята на Milla Jovovich се оказва стра??но удачен избор на Luc Besson. Не знам до колко реалистично са пресъздадени французите, англичаните, църквата, въобще събитията… но вдъхновението, лудостта, света на Жана д’Арк, както през нейните, така и през чуждите очите… Ролята и е стра??но завладяваща и показателна за това, до къде може да стигне човек убеждавайки сам себе си в това, в което вярва. Върви ми на такива филми явно…

P.S. Може би този филм ми бе??е нужен и да разбера, защо някои люде гледаха по няколко пъти The Fifth Element…

Popularity: 12% [?]

Тази вечер по телевизия Нова гледах отново The Devil’s Advocate (1997). Трябва да си намеря този филм на DVD(RiP). Хех… помня, че го гледахме с Павел, още когато се появи по кината тук… преди 7 години (бах’мааму, колко време е минало от тогава). Това бе??е и филмът, покрай който името на Al Pacino започна да ми всява невероятен респект. Невероятна роля. ?? въобще… стра??но изразителен в речта си, в усмивката си… Keanu Reeves бе??е никой… Две години по-късно, когато се появи The Matrix (който, по някакво съвпадение, гледах в същата компания :-D) въобще не направих връзката с преди??ната му роля. ??зглежда??е някак… неестествено. Помня, че останах пленен от чара на Charlize Theron. Защо казах, че искам да намеря филма… Ще ми се да не цитирам по памет монолога на Дявола към края на филма… толкова много верни неща… Филм-описание на най-големият ни грях… "суета… любимият ми грях".

Хах… и финал с любима песничка: Rolling Stones - "Paint It Black"…

I look inside myself and see my heart is black
I see my red door and it has been painted black
Maybe then I’ll fade away and not have to face the facts
It’s not easy facin’ up when your whole world is black

Popularity: 11% [?]

Току-що изгледах "Ночной дозор I" (2004). Лично аз останах стра??но доволен, макар на места филмът да е оплюван. Първото нещо, което неминуемо прави впечатление в първата част от трилогията е, фактът, че филмът е изцяло на руски - евала за това. Признавам си, не съм чел едноименния роман на Сергей Лукьяненко, но сценарият е страхотно написан - с краткото въведение допълвано по продължение на филма, с постоянните ретроспекции, които оставят зрителя сам да сглоби мозайката - без обяснение, с многократното разделянето на действието на няколко сюжетни линии и преплитането им отново в една, с това, че появата на нищо и никой във филма не е случайна. Липсват лъскавите сгради, спортните коли, върховите технологии… просто мястото е Русия. Режисурата пък е в ръцете на Тимур Бекмамбетов. Дали в малкото филми, които е режисирал не е имал възможността да се издъни или просто фактът, че е казакхстанец, го прави различен, не знам, но той определено не прави филм по рецепта - той пи??е рецептата. Ефектите са изпипани и точно на мястото си. Може би sountrack-ът е дразнещ на моменти (особено в края), но съм склонен да го преживея. Актьорската игра също е на ниво.

Не знам…. аз се филмирах още при tailer-а. За самия филм да не говорим. Чакам да дойде на кино, а не знам как ще доживея оставащите две части от трилогията (съответно през 2006 и 2007).

Popularity: 12% [?]

Днес отидох на кино в Казанлък. Голяма гре??ка ! Не заради първобитната обстановка в единственото кино в града, а още по-малко заради компанията, с която бях. Проблемът бе??е във филма, който гледах - "War of the Worlds" (2005). Абсолютно прахосване на пари… били те и 2лв.. Прецакалите се да дадат повече да го гледат, моите съболезнования.

Заблуждаваща фактология: Филмът е с голям бюджет. Режисурата е поверена на Steven Spielberg. В главната роля е Tom Cruise. Във филма участва и колегата му от "Top Gun (1986) - Tim Robbins. Работата върху ефектите е била къртова.

Тъжната реалност: Spielberg ще сподели съдбата на Metallica - изстрелване до величие и падение в блатото на баналността. Типичен американски ек??ън напомнящ "Independence Day" (1996), но допълнително украсен със сумарно час писъци на Dakota Fanning. Преобразилият се от хамалин в хипер-герой Tom Cruise напомня за серията "Die Hard, като на няколко пъти остава единственият оцелял във войната с вечно злобните на??ественици. Естествено, единствен се сеща, че при цялата изгоряла електроника, смяната на соленоида (трябва да звучим сложно и да не казваме "намотка") ще оправи нещата. Tim Robbins пък по-посредствена роля сигурно не е имал от началот на кариерата си насам…

Като цяло: началото на филма напомня за уводите, които писах на съчиненията си в 7ми клас - написани след написването на останалата част от съчинението и нямащи почти нищо общо с останалата част. Синът на главния герой изчезва трагично в битка по средата на филма и магически се завръща цял в края му. Като стана въпрос закрая, по-претупан не може??е да бъде - къде изчезнаха щитовете на съществата превземащи планетата ни, така и не става ясно. Всъщност, не става ясно защо и са ре??или да го направят и то няколко милиона години, след като са заровили унижтожителните си ма??ини под повърхността така, че никой да не попадне на тях. С каква гнусна идея пък са приспособили ма??ините си да изпиват кръвта на човеците, да я разпръскват после навсякъде и как тръгва тя да се превръща в странни кървави израстъци, никой не обяснява. За съжаление, отговор на тези въпроси не дава и явно родилият се познавач на инопланетянската народопсихология - Ray Farrier, чиято правота към края вече започва да става подозрителна. Нелепите сърцераздирателни и протъркани фрази из целия филм звучат пъ к толкова нелепо на фона на случващото се, че по изкуствеността си напомнят за надписите в няма комедия от началото на миналия век. Завър??екът от гръмки, надути слова пък оставя зрителя без каквато и да е идея за продължението на филма, а ако бях извънземен, с удоволствие бих ектерминирал първо екипа на тоя филм…

1 от 10 заради труда покрай специалните ефекти.

Popularity: 10% [?]

Напоследък все ми се случва така, че нищо не става така, както съм го запланувал. Веднага щом си направя някакъв по-сериозен план, вече трябва да се променя. Слава Богу, това не винаги е толкова зле. Нека да започнем например с…

Петък… когато трябва??е към 13 да изляза от работа, да купя подарък за Катя, да си тегля един ду??, дрехите на пране и после - на рожден ден. Обади се Христина - била в София. Разместването в плановете и съкращаването на времето за всички останали ангажименти позволи даже да идем до Яхъра за по нещо. Даже подраних за рождения ден. Бе??е весело, а и хората бяха свежари… като за рожден ден на Катя. Даже се появиха някакви холандци - с тях също бе??е весело, макар по-малките от тях да се бяха поспекли, но това е нормално. Тръгнах си може би към 1 с поръчано от 114 такси. С качването ме удари музиката - Amorphis - “Alone”. ?? бе??е радио… Гонг…. и ??офьорът не го смени. Последваха разговори за метъла, за чалгата, за това, с което ни притъпяват… Оказа се много печен тип. Яко !

Събота… среднощната уговорка да се видим някъде през деня с Лили отново пропадна. Аби също ми съобщи към 8 сутринта, че няма да идва към София по здравословни проблеми. Така остана време да свър??а по принцип отложеното за по-нататък монтиране на SATA контролера на Mantra и 200 Gb диск на Галин, като преди това двамата с него се натъпкахме нечове??ки в Лападунди. Бях свикнал всякакви операции в Online да ми отнемат поне час… все ще намери какво да ми се скапе по ма??ината. Затова и срещата с Джани (която също не бе??е по план) оставих за по-късно. Този път учудващо свър??их за по-малко от 15 мин и единственото, което липсва??е бяха болтчета. ?? контролерът, и новото ядро тръгнаха от раз без каквито и да било проблеми…

Трябва??е да звъня отново да пренасрочвам срещата за по-рано. Вместо на разходка, ре??ихме да отидем на кино. Бяхме голяма картинка сверявайки информацията за това как да стигнем там по телефона и със ??офьора на автобуса. На мерихме точното местоположение на “на майна си райна”, а филмът, на който попаднахме, бе??е The Island (2005). Чувах ло??и неща за него, но на мен ми хареса. Хареса ми и рекламата на Ночной дозор (и предстоящите части от трилогията). Филмът изглежда със стра??но много ефекти и невероятна реализация. А името Сергей Лукяненко допълнително подклажда любопитството ми. На някоя от спирките из Младост мернах Веско и Венци от автобуса. Звъннах им. Заминаваха на среща на форума на Radio FM+ (Венци бачка в Атлантис). Не познавах хората, но ло??о няма. Заседнахме на Баба Яга (поради невъзможността/нежеланието на някои заведения около Попа да ни съберат на една маса). На отиване срещнах Юли. На връщане пък - Кирчев. Става нещо подозрително. Next, please. Прибрах се почти счупен. Смятах да спя и въпреки това не го направих. Ре??их да се захвана с нещо полезно. ?? така до към 2, 2 и нещо…

Неделя… която пък планирах да изкарам с Драо и двата броя Марии прииждащи от Стамболийски. Да, ама не… от там тръгвали едва към 16. ?? се чудя какви да ги вър??а. Току-що се уговорих с Драо за дартс. Но първо ще изгледаме “Грижовните мечета”. Звъннах на Мирето по повода, и тя ще се присъедини…

Popularity: 14% [?]

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun...

… Отидохме на Стария плаж. Имаше някакви хора събрани, но ние търсихме конкретни. Не ги намерихме. Аха-аха да се отделим, когато времето съвсем се развали, започна да гърми и прекапа. Върнахме се до моста. Намерихме си място сред хората под него и опънахме рогозките. Компанията там беше доста разнородна: метъли, някакви-никакви и банда синеморски к*рвенца придружавани от няколко добре подпийнали, подпушили, поддрусани и т.н. хлапета. Започнаха някакви неприятни закачки. За капак се появиха някакви типове, които редовно създавали проблеми (макар сега да изглеждаха кротки, но все така впечатляващи). Хванаха ме нервите. Не беше това настроението, с което исках за посрещането на слънцето. Гръмотевиците придаваха невероятна атмосфера - морето, пясъкът, хората… всичко ставаше ослепително бяло във всеки миг, в който ярка направилна пукнатина разчупваше небето. Грохотът от счупването идваше след миг и караше въздуха да потрепне. Седяхме на рогозките, а водни пръски оставяха следи по пясъка край нас.

Когато всичко (освен компанията наоколо) утихна, побързахме да се изнижем. Занесохме се към добрия стар Samba bar. Отново гаджето на Сисето беше DJ, така че цялата вечер мина под звуците на музика от 70те до края на 90те. Отначало се настанихме настрани от бара, но по-късно се пренесохме по-близо до огъня. Пясъкът беше влажен, но не беше студено. Хората бяха толкова дружелюбни. Агитката там също беше забавна - и те отговаряха на “А ти пушиш ли още козче ?” с “Питай ме некое друго въпросче.”. Това си беше “хита на сезонаааа”… Аз пък като лудите - цяла вечер щъках по пясъка и почти не седнах/легнах - куфях си, танцувах си, пях си…. ей така - сам, като лудите. Лошо няма: нямаше оплакали се, а и никой не ме преби.

Направих няколко снимки, докато хоризонтът започваше да се озарява от златистите лъчи на изгряващото слънце. Вървяха химни на Rainbow, Uriah Heep, Deep Purple… даже и най-неочаквано песнички от soundtrack-а на Hair (1979)… Няма как да пресъздам точно атмосферата.. Не чакахме дълго изгрева. Зазвучава Uriah Heep - “July Morning“, събличаме се и скачаме в морето. Плувам по пътеката нарисувана от Слънцето. Като че ли точно там водата е по-топла. Изправям се срещу слънцето, водата е до раменете ми. Вдигам ръце, за да го посрещна…

Невероятно е… като ново начало. Пречистване… Както и да е… ето малко снимков материал…

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

Popularity: 12% [?]

С огромно закъснение изгледах Kingdom of Heaven (2005). Ще??е ми се да го гледам на кино, но така и не сварих. ?? по-добре - излезе прехвален, лично за мен. Ролята на Orlando Bloom на защитник на Йерусалим (опс! ковача) се оказва наистина е добра. За съжаление, филмът не успя да отговори на въпроса, който самият той задава: “Струва ли си да направи?? едно малко зло в името на голямото добро ?”. Епични битки, вълнуващо пресъздадени сцени. Няма го и типичното за американското кино “суперменизиране” на главния герой. Въпреки това усещането за времето се губи, някъде изчезва и духът на онова време. Остават хората… Ре??енията им. Трябва да се поинтересувам доколко филмът има някаква реална историческа основа. Завър??екът обаче си остава верен: “Почти хиляда години по-късно мирът в Небесното царство продължава да се изпълзва.”

Малко изнервящо бе??е гледането на филма де. Макар да бях със слу??алки, купонът под нас се усеща??е с подскаченето на пода - не знам какви бяха басовете, но резонираха с панелите. Слава Богу, свър??и относително рано. Вече се бях засилил към таблото на етажа им. През деня в общи линии бездействах - прескочих контролната по Астрофизика. Ясно бе, че нищо няма да направя. Но пък се сдобих с нова клавиатура. AntiRSI - баси ужасТната технология, прецаках се. Но пък имам 33 клави??а повече и 20 лв. по-малко. Пак се натъпках в стола на обяд, вечерта пропуснах, но утре ще поправя гре??ката. Остана и от ударната доза спагети за вечеря - ще ги довър??а на сутринта. Успях да си уговоря някое-друго излизане тия дни, а съм ре??ил утре??ния ден да посветя на усърдно бачкане. Затвърдих си стоплянето на отно??енията с някои хора, изпокарах се с други - не скучая. Очудвам се обаче на ентусиазма на някои люде да поддържат някаква интрига във връзките си с останалите (било то и приятелски). ??мам наблюдението, че е характерно за тези с по-ново ЕГН. Безгрижието е хубаво нещо. Сетих се за челядта, която се къпе??е във фонтаните на НДК тия дни, и тези, които сяка?? пилееха времето си чудейки се какво да се почудят да гледат по витрините на Пасажа. Нямат си друга работа и те…

А ако аз искам да свър??а някаква такава, крайно време е да си легна. Пак стана никое време…

Popularity: 9% [?]

Уви, отново се събудих рано сутринта. Биологичният ми часовник не беше в синхрон с настроението, повъртях се и станах. Оправих си леглото и всичко наоколо. За награда от Таня (родителското тяло) получих кафе и вафлички, докато чакам Мимс и Ивето да станат. Времето до обед изкарахме щъкайки из апартамента, в чатене, в музика, телевизия и лафче.

Пловдив се оказа само на 20 мин. и 70 ст. път от Стамболийски :). Отдавна не бях стъпвал там (може би от март-април миналата година)… Прогресивно губя всякакъв ентусиазъм по този град. Айде, красиви жени под път и над път… но тоя под краката (в случая по централната пешеходна улица) бе разглобен, за да могат да сложат мраморни плочи (страшно глупава идея - искам да видя пируетите в кишаво време там). Освен това, нечовешка липса на дървета по голяма част от улиците, което превръща жегата в пещ, а на мен малко ми трябва да плувна. Спасяващо се оказа едно заведение за пица с климатик, а после и метъл/рок бирарийката Shadows, чието дворче беше скрито под развихряща се лоза. Преди това пък бяхме на кино. Sin City (2005) беше страхотен филм (soundtrack-ът беше железен със сигурност :)), макар че Мимс не беше особено въодушевена. Дължа го на грозния навик на Quentin Tarantino (в случая доста преизявил се като гост-режисьор) да бъде интересн и досаден едновременно. Иначе идеята с оплетената хронология винаги ми е харесвала.

По пътя наобратно вече бяхме изтощени. Това не попречи да по-късно минем през денонощен магазин и да заредим с бира. Седнахме в градинките до Флирт (май там седнахме :)) и си подпорквахме упорито побъбряйки за хората, самовнушението, предубеждението, заблудата, завистта… Преместихме се и по катерушките край читалището (където пребивавахме предната вечер). Нащракахме се едно хубаво с фотоапарата и се прибрахме. Преди да си легна, подхванах компютъра - нищо особено като конфигурация, но плачещ за преинсталация - Windows XP инсталирано върху FAT32 дял. Нямах възможност да преинсталирам, така че настроих виртуалната памет, спрях излишните услуги, зачистих и дефрагментирах диска. Ако ходя пак някой път, ще постегна машинката, обещал съм ! :). Благодарение на това обаче, легнах към 3…

Popularity: 9% [?]

Времето вчера бе??е великолепно. Сяка?? за да потвърди нещо, което ме бе??е страх да не се окаже… объркване. ??зключая известното количество работа, която свър??их, деня прекарах паразитирайки слънчева енергия. Още отрано ме хвана лигата и оставих кисело мляко пред вратата на Таня. Тръгнахме по едно време да обикаляме някои из хората в 52, за да видим как са след купона предната вечер (има??е, междудругото, какво любопитно да си разкажем :)). Велин пък засякохме на 38ми блок в като че ли обичайната му компания, но не се задържахме дълго. Рали не чака??е своя подарък за Цветница и трябва??е да търчим за нещо лигаво (Brum бе??е вдигнал много летвата с този вибратор !:)). Намерихме магазин с ужасяващо бельо - направо перфектно - розово, прозрачно, оскъдно, на цветя и панделки… Просихме си убийството. Продавачката явно не бе??е свикнала да препоръчва “нещо отвратително” :D.

Прибрах се вкъщи да видя какво още имам да свър??а като работа. Започнах да чета “Ни вест от Гурб” на Едуардо Мендоса (много откачено книжле - тъкмо като за мен), но бъзичко се унесох и заспах. ??наче вечерта продължи кажи-речи у Таня. Гледахме L?on (1994). Този филм няма да ми омръзне явно. Невероятен е. А и на Таня и хареса…

Сънят ми е нередовен напоследък.. Ставането, макар и оттренирано, бе??е трудно. Трябваха ми няколко часа докато изляза състоянието на полусън (състоянието ми явно не може да се опи??е от тита-функции). Въпреки това в 12:30 бях на Арена, за да си причакам тамагочито и приятелите и. Гледахме някаква банална комедийка преведена като Мис Таен Агент 2 (2005). Лиготията ме хвана, но жегата я уби. Пак ще се спи - в момента, в който ще натисна бутончето “Публикувай”, ще се изтъркуля в леглото за поне час-два.

Popularity: 11% [?]

Мина по план, както се и бях зарекъл. Времето беше приятно. Е, Христина малко късничко се обади, но, и по-рано да бяхме отишли в Строежа, нямаше никакъв шанс да намерим свободни места. Едва по-късно се намери някаква забутана незапазена маса (най-удачното време за запазване на места за ретро парти в четвъртък се оказват понеделник и вторник). Бяхме аз, Галин, Мира и Христина. Приятно беше, че последните две направиха изключение от правилото: две жени на едно място = газов разряд в инак инертната среда на отношенията им. Малко по-късно се присъединиха Пив и други приятели на Мира. Изтрещяхме като за световно - беше весело (не му беше весело на човечеца на масата зад мен, който отнесе доста от куфеенето ми). Към 1:20 капнахме и се прибрахме. Малцина догледахме “Stigmata” (1999) - повече ефекти за по-малко неща, над които да се замислиш. Макар да не ми каза нещо ново, все пак филмчето ми харесва.

Блаф… интересно ми е до кога ще се опитват да “цоцат” от BigBrother ? Докато стане съвесем банално и безинтересно ли ? Любопитно колко ли са платили “Строежа”, за да ги довлекат там и да оставят Мел да циркулира напред-назад из заведението, а Зейнеб да кисне в явна досада и ужасТните си дрешки на бара в очакване някой да я заговори. А ! И двама идиоти - репортер и оператор ужасен прожектор. Цялата картинка беше повече от трагична и отчайваща.

Събуждането беше ранно и тежко. Вода нямаше от вчера, а нуждата от душ след снощното изпълнение беше повече от наложителна. Естествено, кранчетата прокапаха в момента, в който се върнах с 10 л. бутилка минерална вода. Явно наистина водонапорната помпа на входа се е прее..цакала. По-зле: целият Студентски град се разпада. Влизам в банята, чувствам се нечистоплътен… и ще продължа на вълна Fortran.

Popularity: 12% [?]