Valery’s Mlog

StudGrad.net без мен

Не веднъж е ставало въпрос, че бях един от активните участници в зората на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град”, било то като администратор, техничар, редови член на сдружението или член на управителния му съвет. Откак напуснах общежитията обаче се разделих със съответните постове и в общи линии загубих контакт с работата на създадената от нас организация. Снощи обаче, преди да направим посещение на Le Chef d’oeuvre, придружих Мира до офиса на сдружението (офис?!?! wtf?!). Чудих се дали ще попадна на познат след толкова време. Е, на познат попаднах! Ростислав…

Съответно изслушах цялата му образователна реч за това какво представлява сдружението и какво общо има тя с мрежата, за ситуацията с доставчиците и т.н…. След което успяхме и малко да си побъбрим. Няколко неща ми направиха много добро впечатление:

• Изглеждат много ентусиазирани от това, което вършат. На нас успяваха много ефективно да ни убиват инерцията с неразбирането си, че делихме от свободното си време за общото благо;
• От управата са им посветили са им офис! Ние такова нещо нямахме и хората се чудиха как да ни намерят. Офисът има и своето работно време (което много-много не се спазва в сесийно време, но…);
• Обновили са сайта (http://www.studgrad.net/), направили са го по-шареничък и са сложили прилично количество информация там;
• Предлагат страшно много безплатни услуги на членовете на сдружението, между които споделяне на файлове с локален DC++ сървър и частична Интернет свързаност към полезни сайтове и messangers. Това до голяма степен спестява на известна част от студентите необходимостта да ползват услугите на някой Интернет доставчик;
• Членският внос (който много от хората приемаха като инсталационна такса неосъзнавайки, че се подписват под молба за членство в сдружение) вече не е 40 лв., а символичните 15 лв. (с планове с годините да стане още по-нисък). Това се дължи на факта, че до голяма степен мрежата вече е изградена и разходите по включване са по-малки;
• Мегалан плащат по 2 лв. на всеки включен потребител. Вярно, че към момента има разминаване в сметките за броя на потребителите… с около 1300 в полза на сдружението;
• Сдружението се финансира активно и от Софийския университет;
• Сдружението има същите правилник и устав, което означава, че преди години сме се справили много добре!;
• Интересно е да се отбележи, че системата за регистрация и контрол на потребителите и управление на мрежата е тази, която бях писал по онова време… естествено ошаренена и модифицирана от настоящия председател на сдружението. Някак радващо е, че моето име стои още там… както и регистрирациите, които аз съм направил. Смятам да им поискам изходния код на настоящата система, за да го разгледам…;
• Сдружението планира да се позанимае и с малко странична дейност, като подготвя проекти пред общината за облагородяване на градинките около блоковете, пред П”СБО” за поставяне на цветя по коридорите на студентските блокове и т.н…

Това, което им остава да направят е да върнат форума на сайта си и всичко ще е чудесно! Мисля си даже да се поупражнявам и да ида някой път да поокабеля с тях…

Popularity: 92% [?]

Публикувано в събота, януари 19th, 2008, 12:01 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 6 коментара »

България на Путин?!

Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко - една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) - тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес - за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас - Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост - в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго - държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега - “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои - управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 93% [?]

Публикувано в четвъртък, януари 17th, 2008, 8:15 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 7 коментара »

Бъларски iPhone форум

За мое учудване, статистиката показва, че най-популярната публикация в моя блог е именно тази посветена на iPhone, с който се сдобих преди повече от два месеца. За това време малката публикацийка натрупа близо 100 коментара, в които аз и останалите активни посетители успяхме да помогнем на поне няколко души с проблемите им. Току-що с Антон Белев (човекът, на който Apple трябва да плащат за support в България ) си подхвърлихме, че такава бройка коментари е противоестествена на един блог. Иначе там беше споделен ценен опит - информация, която си струва да бъде по-лесно откривана, организирана някак тематично и приятно индексирана от търсачките. В този смисъл такава форма на комуникация (във вид на коментари в блог) е крайно неефективна. Това си проличава и в сайта на iPhone в България.

По тези причини от днес и най-накрая гореспоменатият сайт приютява и форум посветен на iPhone и iPod Touch на следния адрес: http://iphone-bulgaria.com/forum/. Оптимист съм че това място ще стане, не просто помощник на собствениците на тези устройства, а и източник на нови публикации по темата в основния сайт! Да е честит!

Popularity: 45% [?]

Публикувано в неделя, декември 23rd, 2007, 9:27 pm от Valery Dachev в Initiatives | Няма коментари »

Със закъснение: Коледна блогосреща

Срам ме е, че съм толкова мързелив и трябваше да мине толкова време, за да дам своето в купчинката писания покрай блогосрещата. За сметка на това пък имам предимството, че каквото е могло да бъде изписано, е изписано и имам възможността да бъда много лаконичен.

Събитието Богомил Шопов (вече неофициално прекръстен на Бого, Блого или надълго - Блогомил) насрочи за 13 декември (сряда) в 18:30 в “Кривото” на Будапеща. Точно на часа моя милост цъфна с цялата си прелест (т.е. с раницата) на местопроизшествието. Запазени бяха (мисля) пет маси, които в крайна сметка успяхме да уплътним. Е, когато аз отидох имаше лесно преброимо количество народ, само част от който познавах. Въпреки това седнах при непознатата част, запознахме се, поръчахме си и с това ни се отвори и глътката… и устата. Темите… бяха всякакви - от отсъствието на някои блогъри и ГДБОП, през бирата, през WordPress, музиката, случващото се наоколо… всичко! Запознах се наживо и с много хора, които ми стояха или като bookmarks, или като e-mail контакти и такива в ICQ и Jabber… Разбира се, не малко отсъстваха и тези от тях, които нямат сериозно оправдание за това (примерно са били задържани от службите ангажирани цензура и с опазването на обществения ред), трябва много да се покаят за постъпката си, да се извинят публично и да публикуват своя снимка сипещи сол отгоре си. Ние пък си направихме множество такива. Голяма част от тях са публикувани. Моя милост пък изложи фотографското си “аз” заснемайки кажи-речи само танца на пияния и пропаднал зелен крокодил с голяма коса и садистични (и не само) наклонности към най-младите представители на блогерското ни общество. Въпросните пък най-млади представители пък се оказаха най-активни в отразяването на събитието. Връзката публикувам с пожеланието да не вземат да порастнат толкова мързеливи като някои други в това общество (въобще никак хич даже не визирам себе си :)).

Та… блогосферата се разлетя около полунощ оставяйки след себе си прилична сметка и много усмивки, както на лицата на присъстващите, така и не персонала. И естествено кръв, сополи, сълзи и всякакви други екскременти у тези, които пропуснаха…

Popularity: 27% [?]

Публикувано в понеделник, декември 17th, 2007, 2:14 pm от Valery Dachev в Initiatives | 1 коментар »

Ядосаният стикер

Ще ми се да спомена една инициатива, която май-май не е получила достатъчно гласност. Става въпрос за “Ядосаният стикер!” (http://iadosaise.org/). Самата инициатива може да се разглежда като леко по-безобидна алтернатива на “Тук преча!” и далеч по-миролюбива от преложените в коментарите към тази публикация в блога на Еленко (която всъщност ме светна за стикерите).

За какво става въпрос всъщност… Стикерчета със зарибени надписи от типа на “Докато махате този стикер, вероятно ще разберете, какво означава някой да застане на пътя ви!”, “Този стикер спаси вашата кола от: одиране на боята с пирон, ритане на ламарината, спадане на 4 бр. гуми, счупване на огледало!” и т.н.. Въпросните стикери се разпространяват безплатно от партньорите (в лицето на FAME CARS, За Града, О3PR, както и леко заплатено в Червената къща. Подкрепената и от M@il.bg инициатива се състои в разлепяне на лепенките по шофьорските стъкла на неправилно паркирани автомобили.

За финал: що е то неправилно паркиран автомобил (извадка от “Закон за движение по пътищата“):

Глава втора. Раздел деветнадесети. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ. (стр. 17)
…
Чл.94.
…
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
…
Чл. 98. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи.
6. (нова. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
..

Popularity: 22% [?]

Публикувано в четвъртък, ноември 22nd, 2007, 12:39 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 1 коментар »

Инициатива “Тук преча”?

Прибирам се днес от работа, надул съм си Kultur Shock на максимум и вървя по тротоара. Вървя си аз и в един момент усещам, че не вървя, а се провирам… между сграда и стената на една кооперация. Някакъв убит раздрънкан Опел се е качил почти целия на тротоара. С цялата си наглост, някакъв олигофрен се е паркирал успоредно на него на инак еднопосочната улица. Второто нещо, което ми направи впечатление, беше по-интересно - върху предния и задния капак се чернееше написано с маркер следното: “Тук преча!” (по-любопитните могат да цъкнат на връзката ). Ей, Бога ми, израдвах се! Това обяснява втората заглавието на настоящата публикация.

Първата пък е свързана с това, че това е вторият път, в който виждам това изпълнение - преди няколко седмици се натъкнах на същия надпис, със същия такъв черен маркер на една от онези малки, бели товарни коли на Plesio паркирана почти на средата на и без това миниатюрната уличка “Д-р Г. Вълкович”. Само дето тогава по някаква причина не направих снимка.

Въпросът е дали това ще се превърне в някаква любопитна традиция. Реално погледнато тя не вреди толкова, доколкото маркерът би трябвало лесно да се чисти от капака на автомобила. Просто привлича внимание… Напук на всички шофЕри, които ще възроптаят тук, че това е вандалщина, аз лично ще се израдвам да видя още такива творения по собствеността на мизерниците сред тях.

Popularity: 13% [?]

Публикувано в вторник, октомври 16th, 2007, 10:26 pm от Valery Dachev в Initiatives | 15 коментара »

Софийският Университет без ботаническа градина

Според новина в News.bg на свое заседание днес Министерски съвет отнема от Софийския Университет около 172 дка от общо 183 дка на Университетската ботаническата градина в Балчик, въпреки решенията на Върховния административен съд и Върховния касационен съд за правото на Алма Матер да се разпорежда със спорната паркова част. Това се случва и напук на протеста иницииран преди време и с ясната идея и имайки предвид последствията от “грижите” на родното Министерство на културата. А несъобразяването с факта, че въпросното министерство няма пукнат специалист, който да се грижи за градината, навежда на мисълта, че нямат нужда от такъв за реализация на плановете си.

В духа на представата за култура на нашето Министерство на културата, бих искал да демонстрирам също толкова културно мнението си по темата! Тези там (начело с тартора си), които имат проблеми със зрението, могат да цъкнат върху снимката, за по-голям размер.

Popularity: 17% [?]

Публикувано в четвъртък, август 23rd, 2007, 8:42 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 5 коментара »

Българските медицински сестри се завръщат

Разгеле! След няма и половин час на Софийското летище се очаква да пристигне френски президентски самолет, на борда на който сънародничките ни пътуват в компанията на съпругата на френския президент и европейския комисар Бенита Фереро-Валднер. Веднага след това се очаква те да придружат президента ни до неговата резиденция в Бояна, да им бъдат направени съответните медицински изследвания. От там нататък… не е ясно. Да ни е честито.

С това една черна страница в историята на българската външна политика бе затворена. Несъмненено обаче предстои включването на последните и редове в кампаниите на предстоящите избори. В абсурдната тройна коалиция ще се избият кой да обере овациите за… всъщност осем годишната агония. Това, което Президентът пропусна да отбележи в незабавното си слово е, че обвинените в умишлено заразяване със СПИН на 420 деца медицински сестри се прибират в България с доживотни присъди и с по един голям етикет “Виновен”. Вярно, предстрои помилване, което просто ще добави думичката “помилван” към етикетчетата им. Съмнявам се и че външния ни министър ще припомни собствените си думи, че изплащането на каквито и да било компенсации на либийските семейства би означавало да признаем вината на медиците си. Да разбирам ли, че я признахме? Не успяхме да преборим зависимостта на независимото либийско правораздаване, а бяхме най-умело (из)рекетирани. Осигурихме благоденствието на семействата на заразените либийски деца - същите онези пряко отговорни за съсипването на живота на шест български семейства. Тепърва петте български медицински сестри трябва да градят вече съсипания си живот, защото до месец ще бъдат вече забравени.

Загубихме обаче нещо - една кауза, около която българското общество се обединяваше. Лентичките “Не сте сами” ще изчезнат от витрините и сайтовете, ще заглъхне и медийния тръбеж по казуса… и ще остане едно кофти чувство, че въпреки всичко тази битка остана загубена…

P.S.: Нещо, което винаги пропускам. Бившият палестинският лекар Ашраф от известно време насам с българско гражданство. Фантазията ми е твърде ограничена, за да си представя за какво нехайството сред сънародниците му става въпрос, след като се е отказал от тях.
P.P.S.: Час след пристигането им, медиците бяха помилвани от Президента. Указът бил прочетен от външния министър Ивайло Калфин. Из блогосферата вече се появиха спекулации, че това не е станало предварително, тъй като адвокати на медиците са имали намерение да съдят държавата за осемте години прекарани в затвора и помилването е изчаквало постигане на споразумение. Последното включвало, както самото помилване, така и 200 хил.лв. за възстановяване. Доколкото това е вярно, предстои да се разбере.
P.P.P.S.: Пак съм аз! Deutsche Welle прокарват доста интересната идея, че парите за обезщетения на либийските семейства всъщност идват от либийска страна, като целта е вината пред либийския народ все пак да поемат българ(к)ите. Сега обаче въобще няма да се учудя, ако тези пари си ги прибере управлението на Джамахирията… Хитро, а?:)

Popularity: 13% [?]

Публикувано в вторник, юли 24th, 2007, 9:29 am от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 12 коментара »

Просто протест или ново начало?

… или по-скоро спечелена битка или начало на война?

На протестното шествие вчера се събрахме доста хора. Макай часът да бе променен на 19:30, за да могат някои телевизии да излъчват наживо, още в 19:00 се бяха събрали доста хора, известна част от които познати. Зад пилоните заварих кола на НОВА ТВ и десетина униформени до нея. На бул.”Витоша” пък беше паркиран техен автобус, а полицаите от него се суетяха край нас. Още сега искам да отбележа, че поводи за спречквания с полицията не се появиха, което е добре. Шествието мина съвсем спокойно и без ексцесии. Всъщност даже беше забавно!

Но всичко по реда си… След като се посъбрахме, някои участници бяха интервюирани от медиите и облепихме с изолир-банд устите си, бавно и славно потеглихме покрай фонтаните на НДК, за да стигнем до бул.”Витоша” и ул.”Патриарх Евтимий”. На кръстовището двама полицаи бяха отцепили движението, за да можем да пресечем, и тръгнахме по пешеходния булевард, където пък други полицаи спокойно освобождаваха терен за преминаващите трамваи. При други обстоятелства бих се извинил на пътниците им за причиненото неудобство, но сега просто ще ги поканя да повървят с нас на следващия такъв протест. Пламен Тонев връчи на мен и Васил Колев листчета с цитат на Mahatma Gandhi: “First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.“, с което гордо си вървях нататък. Стигнахме до ул.”Солунска” и завихме по нея. Трафикът по това време не беше кой-знае какъв, така че не предизвикахме много проблеми. На кръстовището с “Граф Игнатий” също имаше полицаи, които спираха движението… както и на това на “Дякон Игнатий” и “Ген. Й. Гурко”. Там започнаха да се чуват вече силни скандирания за “Рила”, “Странджа”, “Иракли”… и стандартните за всеки протест “Оставка!” и “Всеки ден ще е така, до победата!”. Минахме и покрай Народния театър, пред който явно предстоеше някаква прожекция. Около Министерството на Отбраната се чуваха и скандирания “Не искаме ракети, искаме дървета!”. Нямаше много движение и по “Цар Освободител”, който благодарение на спряното движение пресякохме безпроблемно. Как целият този народ (над 2000 души, според Дневник) мина през градинката до Националната художествена галерия, нямам никакво понятие. Две девойки запяха “Хубава си моя горо” през мегафона на един от организаторите. Последва и куплет от “Let it be”. Пресякохме и отцепения “Г.С. Раковски” и продължихме към храм-паметника “Александър Невски” и се спряхме.

До входа вече беше паркирано камиончето на “Попай”, което мернах още на НДК, а в каросерията му се бяха настанили няколко актвисти. Последваха поздрави за (вече) вчерашната ни победа в Парламента. Казвам “победата ни“, защото това е победа, не само за участващите в протеста, а и за почти цялото общество (изключвам тази част от него, апетитите на която бяха попарени). Прочетена беше и декларацията, заедно с исканията на протеста, публикувани на http://savestrandja.ludost.net/. Чухме изказвания на юрист, на други активисти, на представител на Студентския съвет на СУ, както и на пенсионерите. Изпяхме “Хубава си, моя горо”, химна на Странджа и химна на България… и се разотидохме. Поздрави на всички, които присъстваха! Надявам се следващия път да сме повече… макар и скритата ми надежда е да не се налага да се събираме отново… но на дали.

Има нещо обаче, което стана ясно на този протест и то не само на мен. Формира се ново особено активно гражданско общество. И това, колкото радващо, е и толкова плашещо. Радващо е, защото станахме достатъчно, че да правим впечатление; не се оставяме да бъдем лъгани или подвеждани; знаем правата си и ги отстояваме; не спестяваме никому позициите си… И е плашещо, защото това явление в България се наблюдава, само когато нещата тръгват наистина на зле; когато дори прекалено голямото търпение на средностатистическия българин се изчерпа. Политиците явно имат по-къса памет и от моята… и то тези от същата онази партия, която го отнесе преди 10 години…

Popularity: 9% [?]

Публикувано в петък, юли 20th, 2007, 11:30 am от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 6 коментара »

Внимание, подстрекатели!

В блогосферата тези дни започнаха да се появяват редица не особено добронамерени коментари. Едните от тях са безобидни - обикновени заплахи към собствениците на блогове. Много по-притеснителни обаче са други, които подтикват към безредици по време на предстоящите простести, към гражданско неподчинение и т.н.. Някои от тях са подписани с чужди имена и явно имат за цел да компрометират съответните личности. Искрено се надявам този вид коментари да нямат успех. Смятам блогърите за като цяло достатъчно интелигентна и цивилизована маса и знам, че подобни идеи не биха били лансирани от тях.

Протестите досега са били мирни и искрено се надявам (и даже настоявам) да останат такива. Всякакви прояви на хулиганство, насилие и конфронтация с полицията ще бъдат явна провокация и повод за ответна реакция в познатат ни вече форма (за справка, арестуването и побои над участници в други протести). Още повече, че в публичното пространство започнаха да се сипят клевети по адрес на блогъри така, както се сипеха и по адрес на лидерите на протестите в “Пирогов”. Аз лично съм склонен да вярвам, че провокаторите, за които стана въпрос по-горе, са близки до полицията, за да може после блогъри да бъдат привиквани с идеята, че по блоговете им има призиви към безредици (независимо от това, че тези призиви са коментари, а не в публикации на самите блогъри).

Не изключвам възможността подстрекатели да има и на протеста тази вечер… Призивът ми е участниците в него да не се поддават на провокации и да охлаждат ентусиазма на зложелателите.

Popularity: 10% [?]

Публикувано в четвъртък, юли 19th, 2007, 10:43 am от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 4 коментара »