Датата е 31 октомври 2008. Изминаха пет месеца от фал-старта на FlexCube в Първа инвестиционна банка. За ужас на всички параноици, които изтеглиха депозитите си, банката не е тръгнала да фалира, а от днес е факт и обновената система за електронно банкиране. Радвам се, че екипът на ПИБ изтърпя всички критики (а понякога направо псувни) и се е постарал да вземе предвид конструктивната част от тях и да ги вкара в настоящата система. За първи път с удоволствие отварям електронното банкиране с изключен скипт за GreaseMonkey. Извърших и няколкото елементарни операции, които обикновено изцяло задоволяват нуждите ми, и определено останах доволен от свършеното. Екипът, който е изкарал последните няколко месеца рамо до рамо с индийчетата, си е свършил чудесно работата, а подобренията са направо очеизвадни:

• Първобитният дизайн е подменен с къде-къде по-приятен такъв. Семпъл, изчистен и все пак професионално изглеждащ. Слава Богу не прилича на този FlexCube, с който работят служители по клоновете, както на ПИБ, така и на други банки;
• Телефонът за поддръжка на виртуалния клон е поставен на видно място;
• Екипът явно е наблегнал и на превода на сайта, който на места не беше завършен;
• Електронното банкиране вече не се отваря в допълнителен прозорец, който единствено да запълва taskbar. С каква идея въобще беше направено това - никаква идея;
• Смяната на език е преместена в combo box в горната част на екрана, вместо на първа страница, която в момента е “Салда по сметки”;
• При извършване на преводи много от непотребните или неясни полета липсват, с което най-малкото се спестява ужаса на потребителите, когато видят целия този чаршаф. Не че и сега няма незадължителни полета, но са значително по-малко на места (макар че би било удачно да се визуализират при натискане на връзка от типа “Искам да попълвам още!”);
• Няма го абсурдното потвърждение на трансакция с двойно въвеждане на паролата за вход в системата. Не знам на кого му беше хрумнал този абсурд.

Естествено, не липсват и забележки:

• AJAX технологиите продължават да са табу за сайта. Избирам/попълвам съдържанието на поле и с tab се засилвам към следващото. Междувременно цялата страница се презарежда (през да има индикация, че смята да направи нещо подобно) и попълненото в следващото поле отива на вятъра (особено при характерни понякога забавяния на това презареждане);
• В същото време с толкова JavaScript е практически невъзможно да отворя два различни екрана (например извлеченията по две сметки) в два различни прозореца, за да направя нормално сравнение. Работата в един прозорец може би е удачна на каса, но тук - определено не;
• Сайтът продължава постоянно да иска потвърждение на сертификата (поне при Mozilla Firefox). Предполагам, че това се дължи на факта, че заявките се обслужват от няколко сървъра. Но все пак си е страшно дразнещо;
• При някои от връзките в горната част има проблем с кодирането и излизат на маймуница. Едната е връзката “Изход”, а другата - Бог знае какво;
• Информация за минимална погасителна вноска и крайни срокове за тях от картов отдел като че ли не постъпва в това електронно банкиране. Или поне аз не знам къде да я намеря;
• Вероятно главното меню “Плащания” трябва да се разбие на по-малки такива от типа “Превод”, “Платежно нареждане”, “Преводно нареждане”;
• В “Шаблон за копиране”: Предполагам, че повечето потребители нямаме невъобразимо множество от шаблони и извеждането им в (странициран) списъл би било по-удачно от търсене на самия шаблон;
• В екрана “Салда по сметки”: Клонът на сметката не ме захранва с никаква допълнителна информация, но за сметка на това заема място. Ако валутата на сумата стоеше зад самата сума, а не пред нея би направило сумите значително по-забележими;
• В екрана “Извлечение по сметка”: Има логика стойностите попълнени по подразбиране да бъдат по-разумни, а не такива, които потребителят ще променя при всяка справка.  Датите например не са попълнени, макар да е напълно нормално крайната дата да е попълнена с текущата, началната - с някаква разумна (примерно седмица назад). Би било чудесно, ако по подразбиране се показват поне от 20 трансакции. Сортиране по дата във възходящ ред при ограничение на броя на трансакциите също е практически неизползваемо;
• В екрана “Услуги” -> “Масово плащане”: Mozilla Firefox се оплаква от самоподписан сертификат за сървъра mp.fibank.bg. Друг е въпросът, че този сървър явно няма много общо със системата за електронно банкиране.

Със сигурност не съм изчерпателен, както със забелязаните нововъведения, така и с необходимите/препоръчителните корекции в електронното банкиране, но искрено ще се радвам, ако екипът на банката продължи с подобряването на системата за електронно банкиране, защото за много хора то се оказа решаващо за напускането на банката. Приветствам също така и идеята за създаването на корпоративния блог, макар да си мисля напоследък, че един добре модериран форум би бил по-полезна форма за комуникация и най-вече справка за задавани вече въпроси получили своя отговор.

Честит Halloween!

UPDATE: Ирина също е писала по темата.

UPDATE #2: От Първа инвестиционна банка като че ли реагират много бързо този път адресирайки забележките на потребителите - има движение по сайта.

Popularity: 6% [?]

Бях в Бургас през изминалите два дни за посрещането на July Morning. И тъй като градът Бургас и събитието July Morning оставиха у мен коренно различни впечатления, ще им посветя две поредни публикации, като с тази ще попълня категорията Абсурдистан…

Когато слязох от влака, Саша и компания вече бяха пообикаляли наоколо и ме чакаха под един от безплатните чадъри на централния плаж. На път към тях минах покрай “Старата фрегата”, където вечерта щеше да се проведе организиран от община Бургас концерт за посрещането на първите юлски слънчеви лъчи. Видя ми се странно, че районът не е особено почистен. Там всъщност отдавна не е бил - не знам дали централният плаж е бил отдаван на концесия преди, но и да е бил - не му личеше особено. Трябва да се признае, че този път обаче имаше безплатни чадъри и спасителен пост, а треволяците и трънаците, които бяха превзели плажа, бяха разкарани.

До тук с хубавото - от тук нататък започвам да плюя! На централния плаж заведения няма. И хората са кът, защото остатъците от премахнатите трънаци още стоят и там просто бос не се стъпва. И водата не е особено чиста. Това, че предстоеше концерт там, не промени особено нещата. Широко прокламираният безплатен Интернет по Wi-Fi така и не го видях (макар проектът да е готов, а устройствата - инсталирани). Нямаше го и по северния плаж, на който отидохме да хапнем нещо. Те и повечето заведения не изглеждаха особено лицеприятно. А тоалетните - направо гнусни. По алеята край плажа пък боклуците си стояха. И хората не бяха толкова много - нормално! Липсваше и частната охранителна фирма, която щъкаше преди. Пясъкът по плажа беше в ужасно състояние. Да, беше вече 18, но не мога да повярвам, че толкова боклук може да се събере само за деня. А и има машини, които пресищат боклуците от пясъка, а нямам причини да смятам, че такива минават по северния плаж, а по централния (където е повече от очевидно) - не.

Концесионерът и на двата плажа е Онтайм - име по-скоро за куриерска служба, което обаче стои страшно иронично на организация, която реши, че летният сезон започва на 27ми юни, след като преди собственикът и е обявил, че започва на 14ти май. Междувременно минава проверка на МРРБ, в резултат на която концесионерът щял да бъде глобен. От Онтайм отказват да ангажира спасители, защото по договор плажът би трябвало да е пълен на 30% (еми кой ще отиде, когато плажът е неохраняван и е в това състояние). Неофициално обаче се твърдеше, че причината за забавянето е в това, че общината не е одобрила временните търговски обекти по плажната ивица. Резултатът от тази иначе стара история е, че плажът е сравнително (с други години) празен.

Общината може би чака други институции да контролират и работата на консорциум “Титан”, който би трябвало да се грижи за почистването на централата част на Бургас. Само където явно не го прави. Поне не и в градинките и алеите на морската градина, както и по алеите на централния и северния плаж. Там се наблюдаваха бутилки, опаковки, торбички, фасове и всевъзможни други боклуци на прилично разстояние от преливащите кофи и контейнери. За разлика от други години обаче случителите на “Титан” сякаш не минаваха толкова често и резултатът беше повече от очевиден. На фона на останалата разруха от заведенията съвсем логично звучеше изказването на един от приятелите на Саша: «Ако това тук наричат «цивилизовано», кое е нецивилизованото?». От “Титан” през пръсти почистваха и градинката до Ж.П. гарата, където машината минаваше само по единия край на алеите. Дори новата обществената тоалетна, която преди няколко години беше гордост на бургазлии, е тръгнала сериозно да запада.

Според приятели от Бургас, градът е на този хал покрай новата общинска администрация, която повече от явно избягва да упражнява контрол върху концесионерите си, а това рефлектира върху туризма в града. И докато това продължава, Бургас няма да е мястото, който бих предпочел или препоръчал за лятна почивка…

Popularity: 23% [?]

Отново пиша с известно закъснение, но това не е нищо ново, нито пък фатално. Не става въпрос толкова за почивката, която си ударихме с няколко колеги в края на миналата седмица, колкото за това, което тези дни запечатаха. Затова само накратко ще спомена какво представляваше пътуването и ще подкарам по същество нещата, които ми направиха по-сериозно впечатление. Отидох без лаптопа си!

Маршрутът

Малко преди края на работния ден в четвъртък отлепихме от София в посока “след голфаджиите”, Дупница, Благоевград, Симитли, Банско, Добринище… за да се доберем до къщата на Тони в Лещен - малко почти обезлюдено селце в южните Родопи. В петък сутринта пък се надигнахме с една от колите и прелетяхме покрай Гоце Делчев през ГКПП “Илинден”, за да се озовем на гръцка територия - Kato Nevrokopi, Drama, Doxato, Lydia, Stavros, за да си изкараме един чудесен ден в Kavala. Почти целия съботен ден пък изкарахме на минералните басейни до Огняново, а остатъка му - в почивка и кратка разходка из Лещен. Преди да си тръгнем пък в неделя отскочихме до Ковачевица през Горно дряново… и обратно към София.

Другата България

Прекарах няколко дни в една наистина друга България. Не тази по bTV, а още по-друга - онази, в която уличният шум в кудкудякането на бабичките под прозореца на къщата. В онази България “улицата” често е конкретно място, защото по останалите и калдаръм няма. В това им е чарът! И имена нямат! И номера! И магазинът и той е един. А сметката я пишат върху опаковачна хартия! Там “моят дом е моята крепост”, най-малкото защото само каменният му покрив тежи колкото няколко бронетранспортьора. А дъските на чардака се огъват под краката ти, но сигурно ще издържат и слон. За съжаление там новините не са много - кой от какво се разболял, кой си продал къщата, кой къде си е намерил работа и чие дете накъде е заминало…

Парченцата от тази България хората си продават, а богаташи и чужденци - купуват. Голяма част от Лещен е на Мишо (така си го знаят хората там) - къщите, които купува, реставрира или построява наново в типичния за региона стил, като ги превръща в хотелчета в наистина прекрасна местност. Но там живот почти няма - за малцина е еко селището Лещен е дом, за някои - вила, а такива като мен - туристическа дестинация. Макар и прекрасно за отмора, от живота там са останали само къщите…

Извън България

Последният път, когато прекосих границите на България беше преди близо 12 години. Винаги съм пътувал със самолет и винаги до Русия и обратно. Честно казано не съм се пръскал от особен ентусиазъм да ходя където и да било (с някои изключения). Е, миналия петък изкарах в Гърция. Тук обаче няма да се възхищавам от това каква чудесна туристическа дестинация е тази страна. Ще стане въпрос обаче за нещата, които за този един ден предизвикаха у мен искрена завист към тези, които са се родили гърци… А и просто за неща, които ми направиха впечатление… Просто, гледал съм екзотични страни по Discovery Channel, но не съм предполагал наистина, че толкова далечен свят може да съществува толкова близо до нашата граница… И не, не е от факта, че два от трита ми телефона също се чувстваха на друга планета!

Не се движехме по магистрала, а по обикновен първокласен път. Ама първокласен! Първо-класен! Там повечето карат бавно и спокойно - плътно по ограниченията (макар за целия път да мернах само два полицейски поста) и то силно вдясно. Така изпреварващите навлизащи в насрещното платно не се превръщат в челно катастрофиращи. Хората са религиозни - край пътя има къщички с кръстове и свещички. Ние също сме религиозни - край нашите пътища никнат паметници и възпоменателни плочи. Макар да живеят много нагъсто, високото строителство там е рядкост. Вместо да мерят етажите на сградите си, хората просто ги поддържат. Неприлично е да жилището ти да изглежда зле. Тук в центъра на София сме над тези неща (сигурно заради етажите). Иначе неприятно впечатление ми направи съчетанието от бензиностанция и жилищна сграда върху нея (била тя и мотел). Семейна бензиностанция branded като Shell някак не ми звучи… А и начините им за прекарване на електрическа мрежа по улиците не ми допада особено… Но никой не е идеален.

Всъщност никога не бях попадал в общност, където наистина да се чувствам като в небрано лозе. Гръцкият като че ли няма нищо общо с другите езици региона и е абсурд да разпозная дори дума от това, което си говорят (страшно бързо) хората. И визуална асоциация някаква на надписите - също, макар да съм свикнал с азбуката им покрай заниманията ми с точни науки. В опитите си да се науча поне да чета, отворих сравнително нов разговорник (разбрах, че са си сменяли граматиката преди време). Още не мога да си обясня защо имат само 24 букви, защо поне 3 от тях ми се виждат излишни, а за капак имат и някои буквени комбинации, изчитането на които е доста неинтуитивно, а и зависи от това дали думите са чуждици или не… И английският там като че ли не е особено на мода, дори в курортен град като Кавала. И въпреки това останах страшно впечатлен, че са успели да опазят идентичността си, както във времето, така и в многоетнически регион като Балканския полуостров и въобще в Европейския съюз.

И като стана въпрос за Европейския съюз, мнението ми, че не сме за там, категорично се затвърди. Усмихвахме се, макар въобще да не е за смях, с Ицаци на факта, че до присъединяването ни Гърция е била с най-ниския жизнен стандарт. Още преживявам факта, че средностатистически държавен чиновник в Гърция получава два пъти по-висока заплата от средностатистически програмист в България. И докато последните се чупим от работа (и тук се изживяваме като добре платени), първите имат екзотично работно време от типа на 9:00-13:00 и 17:00-19:00. Обедната почивка спокойно се превръща в плаж. И то какъв плаж - пясъкът по този, на който прекарахме следобеда си, беше чудесно почистен, макар и доста по-едър от нашия. Но пък намирането на мидички се оказа невъзможно! Там просто такива няма! Водата - кристално чиста без мазутни петна, опаковки от всевъзможни храни и напитки, водорасли и медузи (последните се изчистват от спасителите, а предпоследните почти не се изхвърлят). Бяло море е солено! Много солено! Опитите ми да стигна дъното, макар да го виждах, бяха неуспешни. Но започвам да си мисля, че Иисус е крачил по Мъртво море. Две мацки пък крачиха по плажа, за да обслужват почиващите (с храни и напитки). Жените им иначе са консервативни - нямат пиърсинги, нямат татуси (мъжете - също). Но пък имат целулити (били те и лолити :-P). Монокините там също не са на почит. А специално на този плаж и гръцката музика май не беше - наслаждавахме се на рок цял ден. Така било по принцип там. В заведение до кея пък ядохме истински гироси и сувлаки! Изкачвайки се към по-панорамна точка на града минахме покрай два сувенирни магазина. Влязохме в първия, където Тони твърдеше, че продавачката е българка. Е, не беше, но пък се справяше българския доста добре. Българката се оказа тази на следващото магазинче. Ядосах се на репликата и, докато минавахме покрай него - “Еее, българи-патриоти уж, а нас ни подминавате!”. На върха на езикът ми беше да кажа “Ти, като си такава патриотка, какво правиш тук, че и на български гръб пари да правиш?!”, но се отказах… На фона обаче на гръцкия патриотизъм, изненадващо на върха ни посрещна статуя на Мохамед Али (основателят на съвременен Египет, очевидно роден в Кавала). С Веско си направихме няколко култови снимки в давайки си наздраве с чашки за узо и бутилка на фона на Тасос… и малко по-късно вече се набирахме нагоре по стръмните и тесни улички на Кавала в посока - обратно към България. На човек да не му се прибира…

На връщане се отбихме до един от голяма (немска) верига супермаркети, за да напазаруваме. Наред с по принцип по-скъпите стоки, направиха впечатление и завидно ниските цени на други - някои храни, узо (естествено!) и бира (имаше кенове по 0,20 €)… а и не само. В Първият въпрос по време на един от разговорите ми, като се прибрах, беше: “Прах за пране купи ли?!”. Само аз ли живея в джунгла и не знам, че там прахът за пране е супер евтин и върви на разфасофки като чували за цемент?!

София

Прибрахме се в ранния следобед в неделя през задръстванията по абсурдно тесния и надупчен път между София и Перник, през прашните калдаръми и несинхронизирани светофари на “Цар Борис III”, покрай надутите клаксони и нервните шофьори, между липсващите дори по това време места за паркиране… И всичко това защо?!…

Popularity: 28% [?]

С пожелания за по-често блогване, току-що от Велин получих следната връзка: http://e-fibank.org/ (да не се бърка с http://e-fibank.bg/). И аз съм фен на Първа инвестиционна банка, но някои хора наистина радват с ентусиазма си.
Преди месец станахме свидетели на безумна истерията около слуховете за предстоящ фалит на банката, а фал стартът на новата система електронно банкиране се превърна в неин допълнителен катализатор. Още тогава се постарах да се възмутя от грозотията изтипосана на мястото, на което така се радвах преди. Тази система за електронно банкиране, колкото и да е интегрирана с новата информационната система на банката, е ужасна - грозна, неудобна, нефункционална, неинтуитивна, трудна за работа… Започвам да си мисля, че в Индия нямат Интернет в последните десет години, или дизайнерите са избити, или програмистите им са наистина оперирани от всякакво чувство за удобство и естетика.

И тъй като в продължение на един месец от Първа инвестиционна банка като че ли нищо не правят по въпроса да извият гушата на фирмата (i-flex solutions), която им е продала това безумие, и да я изнудят да докара нещата до приемливо за потребителите ниво, са се появили добри хора като Мирчо Мирев (съжалявам, не намерих връзка към негов сайт), който да направи сайта “e-fibank.org :: помощ за онлайн банкирането на ПИБ“, чиято цел е да помогне на лояните клиенти на една напоследък нелоялна към клиентите си банка. Това е и сайтът, чийто създател (за разлика от мен) не си губи времето в омрънкване на света как нещата съвсем не са наред, а прави нещо реално. А това което е направено до тук е:

• Секция с често задавани въпроси (тук поддръжката на електронното банкиране може да захрани много сериозно с материал);
• Съвсем кратичък указател с телефони и e-mail адреси за контакт, каквито иначе трудно се намират на сайта на банката;
• И най-вече: скрипт за разширението GreaseMonkey на Mozilla Firefox, който се опитва да подобри до колкото е възможно работата в системата за електронно банкиране на Първа инвестиционна банка. За съжаление, в момента това не решава проблемите на потребителите използващи Internet Explorer, Opera и др. (както за момента и на тези, използващи версии на Mozilla Firefox след 3.0b5).

Силно настоявам:

• Първа инвестиционна банка да обърне внимание на работата на групата хора осигуряваща тези улеснения на клиентите им;
• Първа инвестиционна банка да почерпи сериозно тези хора;
• Първа инвестиционна банка да се извини за мълчанието на ръководството си;
• Всички използващи благините предоставени от този сайт, също да почерпят.

А Велин да се връща, че и Халби съм напът да разкритикувам…

Popularity: 33% [?]

Bol.bg (известни още с услугата си по доставка на Какъвто-и-да-е-Интернет) вече съвсем го удариха през просото. Няма толкова пропаднал доставчик. Както и първият, така и вторият Интернет доставчик явно са останали във времето на изгрева си. Не смея да преброя колко пъти съм им звънял за поддръжка през изминалите няколко месеца. По-голямата част от разговорите са приключвали малко след четвъртата минута, когато централата автоматично ми затваря безпомощна да намери оператора, към когото ме препраща. По неизвестни за мен причини, техническата поддръжка едва се намира, точно когато имам технически проблем. А такива зачестиха - варираха от загуба на пакети между машини (с измислени IP адреси в мрежата им), през изгубване ту на peering, ту на международен трафик, та до липса на каквато и да било връзка (особено покрай дъждовете). На няколко пъти обещаваха да пратят екип да провери какво се случва, а такъв въобще не се появява. А когато имаше някаква връзка, скоростта даже не варираше, а равнозакъснително намаляваше…

И така… докато се продадоха, заедно с PowerNet на някакъв офшорен консорциум, когато всичко заспа… буквално! Капакът беше хубава сутришна сутрин, когато се събуждам около 9:30 и установявам, че липсва дори на Какъвто-и-да-е-Интернет, връзка точно тогава ми трябваше (имам навика да работя и през уийкенда). Започва едно бясно въртене на телефони, където услужливата централа отново ме препращаше към несъществуващ оператор, след което затваряше. Някъде около 12:30 Някакъв-си-там-Интернет се появи, но аз вече бях достатъчно бесен и около час по-късно успях да се свържа. Младежът, който вдигна, направо се ошашка с мен - след като остана без отговор на въпроса за молитвата, която трябва да казвам сутрин, за да разчитам на наличието на Интернет, последва километрична тирада за безобразното отношение на фирмата към клиентите им… Оказа се обаче, че въпросният младеж е от поддръжката на PowerNet, към централата на които от Bol.bg са пренасочили обажданията. А и не само тях - оказа се, че проблемът, който съм имал, е бил отстранен от техен екип, та… явно и той не беше особено доволен от ситуацията. Оплюхме порядъчно екипа на (главо-)Bol.bg, пое ангажимента нещата да се оправят, а и аз поех своя - да дам своя принос към решаването на проблема…

… от вече две седмици съм щастлив клиент на Онлайн директ и се радвам на близо 50 Мбит peering свързаност (и респективно към офиса ни, където ползваме услугите на същия доставчик), близо 25 Мбит - международна свързаност, 50% гарантирана скорост, денонощна поддръжка, подсещания за плащане по e-mail и SMS, както и online плащания през epay.bg. А, и безплатен NOD32! И симпатична мацка в офиса.

Баси рекламата се получи… трябва да почерпят. А, ако пропуснат, аз няма да пропусна да ги насоля още при първата издънка. А всеки се дъни…

Popularity: 41% [?]

“Истерия” е слаба дума за това, което се случва около Първа инвестиционна банка (ПИБ) днес. Потресен съм от овчото поведение на хората..

Слухът за евентуален фалит на банката циркулира в общественото пространство от вече няколко месеца. Велин беше подочул нещо такова и ме подпита дали и до моите уши не е достигнало. Видя ми се странно, защото банка в тежко финансово състояние на дали би тръгнала точно в такъв момент да прави радикални промени като подмяна на цялата си картова система (т.е. да се раздели с Борика), а още по-малко да преминава към друга банкова информационна система. Мина ми покрай ушите и замина…

… и се върна с гръм и трясък! От вчера вечерта клоновете на Първа Инвестиционна Банка са пълни с хора обхванати от паника покрай слуховете за предстоящ фалит на банката. Куцо, сакато, сляпо, дърто и просто се втурна да изтегля депозитите си. Стадото вярва на слухове, а когато има слухове, мнението нито на изпълнителния директор на банката, нито подуправителя на БНБ, нито премиера, нито на всякакви анализи. Истерията е пълна! Телефонът ми звъни, messenger-ите мигат… било то с въпроси, било то със съвети да си тегля парите… Теглете, мама ви, като ви е толкова акълът!

Ето как ги виждам аз (като абсолютен неспециалист в банковата сфера):

• Банката е на печалба и регистрира ръст в сравнение с миналата година, особено покрай промоционалните депозити;
• Банката не се продава! Решение на акционерното събрание;
• Печалбата на банката остава като резерв нея, т.е. капиталът на банката се повишава! Решение на акционерното събрание;
• Никой нормален акционер няма да вземе подобно решение, ако знае, че банката му е пред фалит;
• Хората избързаха да си изтеглят депозитите, с което нарушиха лихвата си, като по този начин реално се набутаха;
• Още повече, че депозити до 40 хил. лв. са гарантирани (информация в Моите пари)дори при фалит на банка;
• Спекулира се, че фалитът на банката ще е обвързан с разрушаването на незаконните строежи по Черноморието. Дори да има инвестиции в такива строежи, банката би могла да покрие голяма част от загубите си дори само с печалбата си за изминалата година;
• Нуждая се някой да ми разясни дали банката е на далавера от изтеглянето на депозитите, ако няма нужда да изплаща лихви върху суми, с които е реализирала печалби;
• Иначе точно подклаждането и разпространението на тези слухове всъщност доведе до срив на акциите и на борсата;

Добре, да речем, че хората са наплашени от срива в банковата система по времето на Жан Виденов. Като се наплашиха толкова, защо не си направиха труда малко от малко да се запознават с реални факти, вместо да се доверяват на слухове?! Лумпени!

А че и ПИБ са за бой, за бой са! Ставаме свидетели на абсолютно неадекватно поведение на банката. Слуховете са факт от месеци и не направиха нищо да ги опровергаят още в зародиш. Наизскочиха едва сега, когато проблемите с информационната им система само подклаждат спекулациите за предстоящ фалит. Екипът им по връзки с обществеността трябва да бъде направо обезглавен покрай загубите, които пряко причини на банката!

Поне смяната на дебитните карти като чели мина плавно. Там оплаквания нямам никакви. Даже останах приятно изненадан, че работят с ePay.bg (нещо, което други банки със собствени картовите системи не успяха по една или друга причина да постигнат).

За съжаление не така стоят нещата и с информационната им система. Феноменален фал-старт! Червен картон за виновните! И това се случва точно в момента, в който обществеността е на нокти от слуховете за криза в банката, точно със системата, над която хората имат най-добър поглед - електронното банкиране. Безкрайно съм разочарован:

На познатия на клиентите адрес (в нов прозорец) се появи значително по-шарен екран за вход в системата, който обаче изискваше някаква форма на пререгистрация. Следва ужасно грозна, разхвърляна, сякаш нефункционална и със сигурност безкрайно бавна система (FlexCube), в която единствено успях да проверя баланса по сметката си. Малко по-късно и това не можех да направя - - няколко поредни неуспешни опита за вход с иначе вярна парола доведоха до заключване на акаунта ми. Някъде изкопах връзка към старата им, но всъщност чудесна отвсякъде система. Макар и достъпна, тази система е на “нов” домейн, за който администраторите са си спестили закупуването на сертификат и са решили да използват самоподписан такъв - срам за всяка сериозна институция. Опитът показва, че техническата поддръжка на такива забележки не реагира. Вярно, де това да им е проблемът.

За да затвърдят своето PR-самоубийство, вместо да увеличат линиите и персонала обслужващ телефоните за поддръжка (току-виж телефонът спрял да дава “заето”), решиха направо да го спрат. А това всъщност е единият от двата телефона публикувани на сайта им (освен този на картовия отдел за денонощна поддръжка). Нямам думи просто!

Popularity: 34% [?]

Преди време стана въпрос за пристройката на сградата на Банка ДСК на ул.”Московска”. Поводът за това беше снимка, която Веско беше направил вървейки към офиса ни. Според видното с просто око, както на място, така и на снимката строежът беше разкрил археологическа находка. Логиката, разбира се, сочеше, че това е продължение на откритите няколко години преди това арена и амфитеатър - нещо, което тогава е оскъпило строежа на х-л “Arena di Serdica”.

Случая тогава присърце взе Богомил Шопов, като разпрати писма насам-натам. Тези дни е получил отговор от не кой да е, а от родния ни министър на културата Стефан Данаилов (ей, как се издигат хората!). Прочетох го. Явно не само на мен ми е направило впечатление, че липсва споменатото приложение - копие от научен доклад на научния ръководител на архиологически проучвания - К. Шалганов (липсва научна титла или звание). Вярвам, че е въпрос на недоглеждане. Иначе в писмото си г-н министърът цитира заключението на съставената комисия, че находката представлява “субструкция от зид, изграден от ломени и речни камъни”. Решението на проучвателя е зидът да бъде демонтиран, след като проучването е изчерпала археологическата стойност на находката.

Трябва да отбележа, че се радвам, че е имало движение по въпрос, направено е проучване на обекта от съставената комисия, излязла е със становище и т.н.. Съгласен съм и с твърдението, че липсата на изнесена информация буди подозрения законността на това, което се случи във въпросното каре. А и не съм експерт и не мога да оценя археологическата стойност на откритото. Междувременно този “физически нестабилен зид” бе бетониран (не забелязах да е демонтиран). Единственото, което ме човърка, е че видяното за мен са колони и те не се вписват в представата ми за зид…

Днес изтече новината, че бизнесмените Петър Байкушев и Васил Чорбаджийск се опитали да покрият археологическа находка от антични гробове при строеж в бившата резиденция на Тодор Живков в Бачиново… Само че собствените им работници са сигнализирали за находката. Някой си е подритнал трудовата книжка…

Popularity: 56% [?]

Последния път, когато си издавах задграничен/международен/просто паспорт бях особено учуден от процедурата особено в частта и със свидетелството за съдимост. По онова време в нашата държавица такова все още се изискваше и това беше логично (да не повярва човек). Любопитното в случая беше, че такова се издава по месторождение, а моя милост е роден в Санкт-Петербург (тогавашен Ленинград) и въпросната хартийка трябваше да ми бъде връчена от възможно най-логичното ведомство - Министерство на външните работи! Колко съм бил глупав да си мисля, че по-логично би било тази информация да се издава от Министерство на вътрешните работи или Министерство на правосъдието… по постоянен адрес.

Е, преживях го тогава. И тези дни, когато тръгнах да подавам молба за нов паспорт, вече се бях подготвил психически за разходка до МВнР. За мой късмет обаче свидетелство за съдимост не ми трябваше, а фактът, че не съм роден в България този път въобще не беше пречка. За сметка на това пък са си намерили нещо ново, с което да ми загубят времето - майка ми е рускиня и следователно трябва да се установи, че съм български гражданин. Без съответното удостоверение за българско гражданство аз молба за международен паспорт не мога да си издам.

Тук е моментът да отбележа, че нито една от моите множество самоличности няма гражданство различно от българското, нито е предявявала (в документиран вид) претенции да има такова (за добро или за лошо). Винаги съм разполагал с българските си документи за самоличност, живял съм си в българия (и по документи и де факто), воден съм бил на отчет в съответното българско Военно окръжие и т.н.. И изведнъж ми заявяват, че това по никакъв начин не ги прави сигурни, че аз съм български гражданин!

Въпросното установяване на българско гражданство се извършва от (отново най-логичното ведомство) Министерство на правосъдието задължително с посредничеството на общинското ГРАО (”Гражданска регистрация и административно обслужване”) след подаване на молба в общината по постоянен адрес. В Казанлък обаче ГРАО и общината се намират в различни сгради, та ето я и процедурата:

1. Взимам бланка за молба от ГРАО и я попълвам. Специална за моя случай няма, затова се ползва такава за гражданин живеещ в чужбина. Задължително от ГРАО, защото в общината нито имат такава бланка, нито знаят как се попълва!
2. Превеждам скромната сума от 50 лв. (миналата пролет таксата е била 10 лв.) по сметка на Министерство на правосъдието в БНБ задължително през ДСК (което ми коства още 3,50 лв. за самия превод).
3. Правя си комплект актуални снимки (още 6 лв.), защото по неясни за мен причини се изискват две такива за издаване на удостоверението.
4. На купчинката трупам и копие от присъставения ми акт за раждане, номерът на който така и не можаха да установят.
5. Разбъркваме до получаването на хомогенна смес и завеждаме в деловодството на общината.
6. Те от своя страна изпращат цялата тази купчинка обратно в ГРАО (естествено, не мога да подам документите директно там). Това отнема ден.
7. ГРАО изпращат купчинката в Министерство на правосъдието (където също не мога директно да подам документите). В рамките на една седмица.
8. За още около седмица в Министерството си свършват работата…
9. … и връщат хартийките обратно… Отново за седмица.
10. Получавам си документите и вече мога да подам документи за паспорт!

На печалившите - честито! И всичко това заради абсурда, че институциите нямат читава връзка помеждуси. В една нормална държава към кратката молбичка за преиздаване на паспорт щях да приложа само актуална снимка и евентуалните промени в данните за моята особа, а останалото щяха да си го свършат сами. Както казах… в една нормална държава…

Popularity: 48% [?]

В статия на Dnes.bg се говори за оправданията на редица политици и чиновници за това, че не са подали правилно своите данъчни декларации. Няколко неща ми направиха впечатление такова, че лицето ми менеше изражението си между иронична усмивка и присмех.

Ето например Филип Димитров (да, онзи същият, дето на строеж си играл, тихо отзад приближил самосвал, нямало писъци, нямало стон, а само ботушки стърчат от бетон) се изцепил нещо от рода на: “Не зная дали разминаването се дължи на грешка на Сметната палата или на техническа грешка. Законът изисква да се декларира промяна в имотното състояние, каквато аз нямам. Има нови текстове в закона, които подлежат на различни интерпретации и дават повод за подобно разминаване.“. Това нещо излязло от устата на човек, който е в политиката от началото на прехода и участва в законотворчеството на (мисля) всяко едно Народно събрание. Интересно, къде му беше главата, като е гласувал този закон, че сам няма да може да си подаде декларацията… И да рече човек, че няма къде да се консултира, ами той вирее уж на точното място! Това само и единствено доказва, че депутатите наистина, ама наистина не четат това, което какво гласуват…

Как едно разминаване не се появи в обратна посока? С други думи, как един депутат не декларира повече доходи, отколкото е имал, ами все забравил по нещо? Туй ще някакво съвпадение да е…

По всяка вероятност е съвпадение е фактът, че мнозинството от провинилите се така и не са разбрало, че трябва да декларира доходите си от “управление и контрол, участие в управителни и контролни органи”, както и придобиване на дялове от фирми, предприятия и т.н. от страна на съпруги/зи, челяд и други роднини. И, междудругото, да им се чуди човек как им остава време да се занимават с ръководните си постове в държавната администрация, освен тези в дружествата с тяхно участие…

Шефът на Сметната палата ги привиквал да си поговорят така лично. Интересно моята данъчна декларация, ако не си я подам надлежно и правилно попълнена, дали ще имам тоя шанс или само управниците имат право да грешат в посока “укриване на данъци”?

Popularity: 47% [?]

Не веднъж е ставало въпрос, че бях един от активните участници в зората на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град”, било то като администратор, техничар, редови член на сдружението или член на управителния му съвет. Откак напуснах общежитията обаче се разделих със съответните постове и в общи линии загубих контакт с работата на създадената от нас организация. Снощи обаче, преди да направим посещение на Le Chef d’oeuvre, придружих Мира до офиса на сдружението (офис?!?! wtf?!). Чудих се дали ще попадна на познат след толкова време. Е, на познат попаднах! Ростислав…

Съответно изслушах цялата му образователна реч за това какво представлява сдружението и какво общо има тя с мрежата, за ситуацията с доставчиците и т.н…. След което успяхме и малко да си побъбрим. Няколко неща ми направиха много добро впечатление:

• Изглеждат много ентусиазирани от това, което вършат. На нас успяваха много ефективно да ни убиват инерцията с неразбирането си, че делихме от свободното си време за общото благо;
• От управата са им посветили са им офис! Ние такова нещо нямахме и хората се чудиха как да ни намерят. Офисът има и своето работно време (което много-много не се спазва в сесийно време, но…);
• Обновили са сайта (http://www.studgrad.net/), направили са го по-шареничък и са сложили прилично количество информация там;
• Предлагат страшно много безплатни услуги на членовете на сдружението, между които споделяне на файлове с локален DC++ сървър и частична Интернет свързаност към полезни сайтове и messangers. Това до голяма степен спестява на известна част от студентите необходимостта да ползват услугите на някой Интернет доставчик;
• Членският внос (който много от хората приемаха като инсталационна такса неосъзнавайки, че се подписват под молба за членство в сдружение) вече не е 40 лв., а символичните 15 лв. (с планове с годините да стане още по-нисък). Това се дължи на факта, че до голяма степен мрежата вече е изградена и разходите по включване са по-малки;
• Мегалан плащат по 2 лв. на всеки включен потребител. Вярно, че към момента има разминаване в сметките за броя на потребителите… с около 1300 в полза на сдружението;
• Сдружението се финансира активно и от Софийския университет;
• Сдружението има същите правилник и устав, което означава, че преди години сме се справили много добре!;
• Интересно е да се отбележи, че системата за регистрация и контрол на потребителите и управление на мрежата е тази, която бях писал по онова време… естествено ошаренена и модифицирана от настоящия председател на сдружението. Някак радващо е, че моето име стои още там… както и регистрирациите, които аз съм направил. Смятам да им поискам изходния код на настоящата система, за да го разгледам…;
• Сдружението планира да се позанимае и с малко странична дейност, като подготвя проекти пред общината за облагородяване на градинките около блоковете, пред П”СБО” за поставяне на цветя по коридорите на студентските блокове и т.н…

Това, което им остава да направят е да върнат форума на сайта си и всичко ще е чудесно! Мисля си даже да се поупражнявам и да ида някой път да поокабеля с тях…

Popularity: 50% [?]