Valery’s Mlog

София срещу Сердика - 1:0

Преди време стана въпрос за пристройката на сградата на Банка ДСК на ул.”Московска”. Поводът за това беше снимка, която Веско беше направил вървейки към офиса ни. Според видното с просто око, както на място, така и на снимката строежът беше разкрил археологическа находка. Логиката, разбира се, сочеше, че това е продължение на откритите няколко години преди това арена и амфитеатър - нещо, което тогава е оскъпило строежа на х-л “Arena di Serdica”.

Случая тогава присърце взе Богомил Шопов, като разпрати писма насам-натам. Тези дни е получил отговор от не кой да е, а от родния ни министър на културата Стефан Данаилов (ей, как се издигат хората!). Прочетох го. Явно не само на мен ми е направило впечатление, че липсва споменатото приложение - копие от научен доклад на научния ръководител на архиологически проучвания - К. Шалганов (липсва научна титла или звание). Вярвам, че е въпрос на недоглеждане. Иначе в писмото си г-н министърът цитира заключението на съставената комисия, че находката представлява “субструкция от зид, изграден от ломени и речни камъни”. Решението на проучвателя е зидът да бъде демонтиран, след като проучването е изчерпала археологическата стойност на находката.

Трябва да отбележа, че се радвам, че е имало движение по въпрос, направено е проучване на обекта от съставената комисия, излязла е със становище и т.н.. Съгласен съм и с твърдението, че липсата на изнесена информация буди подозрения законността на това, което се случи във въпросното каре. А и не съм експерт и не мога да оценя археологическата стойност на откритото. Междувременно този “физически нестабилен зид” бе бетониран (не забелязах да е демонтиран). Единственото, което ме човърка, е че видяното за мен са колони и те не се вписват в представата ми за зид…

Днес изтече новината, че бизнесмените Петър Байкушев и Васил Чорбаджийск се опитали да покрият археологическа находка от антични гробове при строеж в бившата резиденция на Тодор Живков в Бачиново… Само че собствените им работници са сигнализирали за находката. Някой си е подритнал трудовата книжка…

Popularity: 74% [?]

Публикувано в петък, февруари 8th, 2008, 2:03 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 2 коментара »

Български паспорт

Последния път, когато си издавах задграничен/международен/просто паспорт бях особено учуден от процедурата особено в частта и със свидетелството за съдимост. По онова време в нашата държавица такова все още се изискваше и това беше логично (да не повярва човек). Любопитното в случая беше, че такова се издава по месторождение, а моя милост е роден в Санкт-Петербург (тогавашен Ленинград) и въпросната хартийка трябваше да ми бъде връчена от възможно най-логичното ведомство - Министерство на външните работи! Колко съм бил глупав да си мисля, че по-логично би било тази информация да се издава от Министерство на вътрешните работи или Министерство на правосъдието… по постоянен адрес.

Е, преживях го тогава. И тези дни, когато тръгнах да подавам молба за нов паспорт, вече се бях подготвил психически за разходка до МВнР. За мой късмет обаче свидетелство за съдимост не ми трябваше, а фактът, че не съм роден в България този път въобще не беше пречка. За сметка на това пък са си намерили нещо ново, с което да ми загубят времето - майка ми е рускиня и следователно трябва да се установи, че съм български гражданин. Без съответното удостоверение за българско гражданство аз молба за международен паспорт не мога да си издам.

Тук е моментът да отбележа, че нито една от моите множество самоличности няма гражданство различно от българското, нито е предявявала (в документиран вид) претенции да има такова (за добро или за лошо). Винаги съм разполагал с българските си документи за самоличност, живял съм си в българия (и по документи и де факто), воден съм бил на отчет в съответното българско Военно окръжие и т.н.. И изведнъж ми заявяват, че това по никакъв начин не ги прави сигурни, че аз съм български гражданин!

Въпросното установяване на българско гражданство се извършва от (отново най-логичното ведомство) Министерство на правосъдието задължително с посредничеството на общинското ГРАО (”Гражданска регистрация и административно обслужване”) след подаване на молба в общината по постоянен адрес. В Казанлък обаче ГРАО и общината се намират в различни сгради, та ето я и процедурата:

1. Взимам бланка за молба от ГРАО и я попълвам. Специална за моя случай няма, затова се ползва такава за гражданин живеещ в чужбина. Задължително от ГРАО, защото в общината нито имат такава бланка, нито знаят как се попълва!
2. Превеждам скромната сума от 50 лв. (миналата пролет таксата е била 10 лв.) по сметка на Министерство на правосъдието в БНБ задължително през ДСК (което ми коства още 3,50 лв. за самия превод).
3. Правя си комплект актуални снимки (още 6 лв.), защото по неясни за мен причини се изискват две такива за издаване на удостоверението.
4. На купчинката трупам и копие от присъставения ми акт за раждане, номерът на който така и не можаха да установят.
5. Разбъркваме до получаването на хомогенна смес и завеждаме в деловодството на общината.
6. Те от своя страна изпращат цялата тази купчинка обратно в ГРАО (естествено, не мога да подам документите директно там). Това отнема ден.
7. ГРАО изпращат купчинката в Министерство на правосъдието (където също не мога директно да подам документите). В рамките на една седмица.
8. За още около седмица в Министерството си свършват работата…
9. … и връщат хартийките обратно… Отново за седмица.
10. Получавам си документите и вече мога да подам документи за паспорт!

На печалившите - честито! И всичко това заради абсурда, че институциите нямат читава връзка помеждуси. В една нормална държава към кратката молбичка за преиздаване на паспорт щях да приложа само актуална снимка и евентуалните промени в данните за моята особа, а останалото щяха да си го свършат сами. Както казах… в една нормална държава…

Popularity: 81% [?]

Публикувано в четвъртък, февруари 7th, 2008, 12:38 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 8 коментара »

“Ама аз не знаех…”

В статия на Dnes.bg се говори за оправданията на редица политици и чиновници за това, че не са подали правилно своите данъчни декларации. Няколко неща ми направиха впечатление такова, че лицето ми менеше изражението си между иронична усмивка и присмех.

Ето например Филип Димитров (да, онзи същият, дето на строеж си играл, тихо отзад приближил самосвал, нямало писъци, нямало стон, а само ботушки стърчат от бетон) се изцепил нещо от рода на: “Не зная дали разминаването се дължи на грешка на Сметната палата или на техническа грешка. Законът изисква да се декларира промяна в имотното състояние, каквато аз нямам. Има нови текстове в закона, които подлежат на различни интерпретации и дават повод за подобно разминаване.“. Това нещо излязло от устата на човек, който е в политиката от началото на прехода и участва в законотворчеството на (мисля) всяко едно Народно събрание. Интересно, къде му беше главата, като е гласувал този закон, че сам няма да може да си подаде декларацията… И да рече човек, че няма къде да се консултира, ами той вирее уж на точното място! Това само и единствено доказва, че депутатите наистина, ама наистина не четат това, което какво гласуват…

Как едно разминаване не се появи в обратна посока? С други думи, как един депутат не декларира повече доходи, отколкото е имал, ами все забравил по нещо? Туй ще някакво съвпадение да е…

По всяка вероятност е съвпадение е фактът, че мнозинството от провинилите се така и не са разбрало, че трябва да декларира доходите си от “управление и контрол, участие в управителни и контролни органи”, както и придобиване на дялове от фирми, предприятия и т.н. от страна на съпруги/зи, челяд и други роднини. И, междудругото, да им се чуди човек как им остава време да се занимават с ръководните си постове в държавната администрация, освен тези в дружествата с тяхно участие…

Шефът на Сметната палата ги привиквал да си поговорят така лично. Интересно моята данъчна декларация, ако не си я подам надлежно и правилно попълнена, дали ще имам тоя шанс или само управниците имат право да грешат в посока “укриване на данъци”?

Popularity: 84% [?]

Публикувано в сряда, януари 23rd, 2008, 11:52 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 5 коментара »

StudGrad.net без мен

Не веднъж е ставало въпрос, че бях един от активните участници в зората на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град”, било то като администратор, техничар, редови член на сдружението или член на управителния му съвет. Откак напуснах общежитията обаче се разделих със съответните постове и в общи линии загубих контакт с работата на създадената от нас организация. Снощи обаче, преди да направим посещение на Le Chef d’oeuvre, придружих Мира до офиса на сдружението (офис?!?! wtf?!). Чудих се дали ще попадна на познат след толкова време. Е, на познат попаднах! Ростислав…

Съответно изслушах цялата му образователна реч за това какво представлява сдружението и какво общо има тя с мрежата, за ситуацията с доставчиците и т.н…. След което успяхме и малко да си побъбрим. Няколко неща ми направиха много добро впечатление:

• Изглеждат много ентусиазирани от това, което вършат. На нас успяваха много ефективно да ни убиват инерцията с неразбирането си, че делихме от свободното си време за общото благо;
• От управата са им посветили са им офис! Ние такова нещо нямахме и хората се чудиха как да ни намерят. Офисът има и своето работно време (което много-много не се спазва в сесийно време, но…);
• Обновили са сайта (http://www.studgrad.net/), направили са го по-шареничък и са сложили прилично количество информация там;
• Предлагат страшно много безплатни услуги на членовете на сдружението, между които споделяне на файлове с локален DC++ сървър и частична Интернет свързаност към полезни сайтове и messangers. Това до голяма степен спестява на известна част от студентите необходимостта да ползват услугите на някой Интернет доставчик;
• Членският внос (който много от хората приемаха като инсталационна такса неосъзнавайки, че се подписват под молба за членство в сдружение) вече не е 40 лв., а символичните 15 лв. (с планове с годините да стане още по-нисък). Това се дължи на факта, че до голяма степен мрежата вече е изградена и разходите по включване са по-малки;
• Мегалан плащат по 2 лв. на всеки включен потребител. Вярно, че към момента има разминаване в сметките за броя на потребителите… с около 1300 в полза на сдружението;
• Сдружението се финансира активно и от Софийския университет;
• Сдружението има същите правилник и устав, което означава, че преди години сме се справили много добре!;
• Интересно е да се отбележи, че системата за регистрация и контрол на потребителите и управление на мрежата е тази, която бях писал по онова време… естествено ошаренена и модифицирана от настоящия председател на сдружението. Някак радващо е, че моето име стои още там… както и регистрирациите, които аз съм направил. Смятам да им поискам изходния код на настоящата система, за да го разгледам…;
• Сдружението планира да се позанимае и с малко странична дейност, като подготвя проекти пред общината за облагородяване на градинките около блоковете, пред П”СБО” за поставяне на цветя по коридорите на студентските блокове и т.н…

Това, което им остава да направят е да върнат форума на сайта си и всичко ще е чудесно! Мисля си даже да се поупражнявам и да ида някой път да поокабеля с тях…

Popularity: 92% [?]

Публикувано в събота, януари 19th, 2008, 12:01 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 6 коментара »

България на Путин?!

Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко - една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) - тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес - за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас - Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост - в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго - държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега - “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои - управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 93% [?]

Публикувано в четвъртък, януари 17th, 2008, 8:15 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 7 коментара »

Обстановката в столицата

Току-що ми се обади лично кметЪ, за да ме информира за обстановката в столицата, която той следи круглосуточно.

Концесионерите му съобщили, че трудолюбиви техни служители кръстосват София с калорифери и топят снежинките, още преди да са паднали. Над 250 машини са се скрили (затова не се и виждат) и дебнат по-тежките снежинки (които също не виждат машините). Излишните 250 от тях са тръгнали да помогнат в почистването на Банкя.

От Планинската спасителна служба предупреждават за опасност от лавини по (улиците) “Стара планина”, “Люлин планина”, “Кораб планина”, “Мала планина”, “Бабуна планина”, “Гребен планина”, “Дукатска планина”, “Кожух планина”, “Круша планина”, “Лозенска планина”, “Милевска планина”, “Плана планина”, “Руй планина”, други планини, както и (улиците) “Шипка”, “Розова долина” и др..

КАТ пък рапортували, че пътищата на територията на града са напълно проходими при всякакви условия.. от трактори, багери, танкове и хеликоптери.

От БАН предлагат през зимния сезон (с оглед стимулиране на туризма) Софийското поле да се преименува на Софийска планина (заедно с Витоша). И тъй като улиците са почти празни от лекотоварни превозни средства, инициативни комитети са предложили превръщането на бул.”Цариградско шосе” и бул. “Черни връх” в ски писти. В плана се предвижда и изграждането на лифтове (за да се освободи и от пешеходци). Запалени ентусиасти са се оплакали, че настилката на бул.”Витоша”, бул.”Дондуков” и бул.”Тодор Александров” все още не е достатъчна за провеждането на състезание по биатлон.

Екипи на гражданска защита пък евакуират туристи от хижите “Плиска”, “Шератон”, “Арена ди Сердика”, “Хилтън”, “Хемус” и др..

Иначе всичко е наред…

Popularity: 97% [?]

Публикувано в сряда, януари 2nd, 2008, 2:43 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 4 коментара »

2008

Врътнахме брояча на годинките с още една единичка. Да ни е честито! Такива измислени моменти са времето, в което хората си теглят чертата на постигнатото и на това, което остава да бъде постигнато, правят планове за бъдещето си, допълват резервоарите си от надежди и стискат здраво между пръстите си късметчето от новогодишната баница (естествено, никой не слага в баницата “късметче” от типа “Екзотични болести те дебнат, а баба ти ще пукне!”).

Аз, възприемайки се все още като частен случай на множеството хора правя същото, но с присъщия си песимизъм. Та какво се случи… най-важното - изтраяха ни една година в Европейския съюз. Евала! Затвориха си западняците очите пред това, че не си изпълняваме съвсем съвестно ангажиментите към тях. Държавицата ни стигна до там, че ние - нейните граждани, да не си ги затваряме и да пълним пощенските кутии на еврокомисарите със сигнали за злоупотреби. То не бяха сигнали по повод Натура 2000, Странджа, свободата на словото… Протестирахме срещу онези малки мишоци с власт връчена им замяна на служба на обществото, експлоатиращи я за защита на личните си интереси, онези дребни Дон Кихотчета сражаващи се с вятърните мелници на задвижвани от собствените им комплекси.

Тук обаче имаше нещо страшно положително - показахме, че има едно силно гражданско общество, устата на което не може да бъде затворена! Искрено се надявам катурнатата една годинка да ни приближава към времето, когато хора с такава будна съвест ще поемат нещата в свои ръце.

Но засега си създадохме Държавна агенция “Национална сигурност” - още една служба, която да псуваме. В областта се наблюдават всякакви реформи, преструктурирания и какво ли още не по руски модел: служби се събират и разделят, сменят си имената, а в крайна сметка хората остават същите - пазители на някакви си досиета, на служителите на Държавна сигурност и т.н.. Радикални мерки никой няма да позволи докато служителите на репресивния апарат от Татово време не пукнат. Точка!

Ха! Да не забравя - заблудихме се, че свърши епопеята с българските медици в Либия, само защото вече били на свобода. Овъзмездихме ги едно хубаво, задето сами се бяха натирили на кофти място на работа противоречаща на професионалната им етика. Добре де, не чак толкова хубаво, след като и още искат. Сега остава и мен да компенсират за това, че все още ми надуват главата с техните дребни житейски драми. А това вече е за поредното reality show на Нова ТВ. Поне интересуващите се ще знаят къде да намерят своите любимци.

Иначе какво още… изпотрепахме се по пътищата, изпозаклахме се по улиците, изпозастреляхме се по такситата, изповандалствахме, изпоизнасилихме се… все неща, които на дали ще се промени и през тази година. Защото на дали ей така изведнъж отговорните служби ще започнат да си вършат работата.

Напук пък на държавните чиновници, роди се нещо великолепно - инициативата “Спаси, дари на…“. Накратко историята и може да бъде прочетена на този адрес. И всичко това се случва въпреки държавата ни и нейното безхаберие (повече информация в блога на Дончо - тук, тук и тук). Радващо е, че хората променят нагласата си към подобен род благотворителност. Най-малкото даряват пари в името на някаква кауза, а не както досега - да се отърват от досадните продавачи на картички от по 2лв..

… пауза от десетина минутки…

Опитах се да се сетя за още нещо толкова вълнуващо и положително… но не успях. И освен да приключа с пожеланието догодина по това време да не е така, друго не ми остава…

Popularity: 98% [?]

Публикувано в сряда, януари 2nd, 2008, 12:33 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 8 коментара »

Долу Speedy

Вече всички знаят, че съм карък, защото с това започвам почти всяка своя публикация. Естествено, аз въобще нямам вина за това - светът ми е крив. По тази причина омрънквам всичко и всички. В частност този път са ми виновни ей тия отстрани - Speedy.

Всичко започна в едно мрачно утро точно преди седмица. Седя си аз и се нервя на премигващия екран на лаптопа ми. По принцип не бих имал нищо против, ако знаех, че е някаква свалка продължаваща вече месеци, ами защото това кабелче свързващо екрана с основната част на лаптопа започва все повече да прави проблем при движението си. Поинтересувах се в CNsys как се процедира при такъв дефект. Е, поръчвали направо нов екран, пристигането на който отнемало около седмица. Windows пък беше спрял да ми засича Bluetooth устройството, затова подпитах за всеки случай как се процедира и в този случай. Е, поръчвали направо ново Bluetooth устройство. И то пристигало за седмица. Combo! Тъй като се съмнявах, че последният проблем е по-скоро софтуерен, наумих да направя най-накрая нещо по въпроса, за да се сдобия с истински инсталационни DVDта за Compaq nc6320, тъй като моите заминаха.

Как става това междудругото: ако лаптопът е гаранционен, HP могат да запишат такива (ако имат в наличност за съответния лаптоп, както в моя случай) или да поръчат от там, където се поръчва; ако лаптопът е извън гаранция, трябвало да говоря с Microsoft. Това се установи, след като звъннах на телефона за техническа поддръжка в България. Хората се оказаха безкрайно любезни и ми предложиха да пратят записаните DVDта по куриер. Как да не се съгласи човек?!

И ето тук в цялата работа се намесват СПИДИ - една от най-известните куриерски компании в българия, но пък по неизвестни за мен причини. Не еднократно тия хора успяха да докажат на фирмата ни, че с труд и постоянство винаги можеш да се оа*аш още повече. Случаите им на закъснели или неизпълнени поръчки, потрошени пратки и сбъркани получатели на дали имат изброяване.

Малко развалих настоящия разказ с тези предварителни приказки, но не се сдържах! Изпращат ми на мен пратката в сряда вечерта за следващия ден. Както си му е редът, куриерът получава пратката за доставка още в 09:30 сутринта. Цял ден обаче няма никой. На сутринта на следващия ден звъня в HP, за да ми дадат номера на товарителницата. Правя справка на сайта на СПИДИ (евала, поне това са се сетили да направят) и установявам, че е имало неуспешна доставка в 11:00 - тогава, когато със сигурност е имало достатъчно народ в офиса. Започва да ме гложди, че или не са намерили къде да паркират и ги е домързяло, или са объркали адреса. Решавам да звъня на телефона за справки - 0 7001 7001. И… опааа… всички оператори са заети. Много справки, много нещо! Оставям своя номер и монотонния глас обещава да ми се обадят до половин час, като най-учтиво ми благодари, че съм използвал услугите им. Еми, мерси!

Трябва да призная, че една кака се обади в рамките на следващия половин час, запознах я с проблема, а тя обеща да се свърже с доставчика, за да провери случая. До края на работния ден не получих нито очакваната пратка от два броя DVDта, нито обаждането с резултат от проверката. А вече бях разчистил лаптопа си в подготовка да го преинсталирам! Вечерта заминах за Благоевград. Първата ми работа (след като си събух обувките), като се прибрах в неделя, бе да проверя какво се е случило. И, о, чудо - пратката е била доставена още в петък около 14:00, след като в в около 09:30 отново се е озовала в ръцете на разносвача. Странно защо обаче никой не ми беше казал, че е получил пратка адресирана до мен…

Появявам се аз във офиса на сутринта в понеделник в търсене на дисковете. Няма и следа от тях. Бесен звъня на СПИДИ. О, Господи, всички оператори отново са заети. Благ глас отново ми каза, че ще ми звънне до половин час. В рамките на половин час наистина ми звъннаха. Нервен обясних проблема си и отново обещаха да проверят какво се случва. Междувременно звъннах и в HP, за да ги информирам какво се случва. Те съвсем след малко ми звъннаха, за да ми кажат, че куриерите объркали адреса и пратката вече била в ръцете на разносвача и пътувала към нашия офис. От СПИДИ отново не благоволиха да ми позвънят, за да споделят своята версия за това защо хората им не различават “Дондуков 22А” и “Дондуков 22 вх.А”, къде са намерили там ф-ма ДАВИД Холдинг АД и защо лицето Колева е приело пратката, като е била за Валери Дачев?

Естествено служителите от телефона за справки на СПИДИ нямат навика да се представят. Следователно и нямах идея кой разглеждаше случаите ми, за да си задам въпросите. Реших да направя това на телефона им за рекламации. Той пък телефонът им за рекламации само мобилен. Не може така като другия (за поръчки и справки) да е на цената на един градски разговор от цялата страна. Там пък никой така и не вдигна. Какво ги интересуват тях рекламациите?! А и имайки предвид, че не дължат никакво обезщетение, ако се случи с нещо пратката. Опс, излъгах - на листчето пише, че обезщетението е три пъти стойността, но не повече от 15 лв.. Вчера разбрах, че един тип така се е сдобил с цепка на новия си 21″ LCD монитор…

Аз?! СПИДИ?! Повече?! НЕ!

Popularity: 50% [?]

Публикувано в вторник, декември 18th, 2007, 6:47 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 15 коментара »

Ядосаният стикер

Ще ми се да спомена една инициатива, която май-май не е получила достатъчно гласност. Става въпрос за “Ядосаният стикер!” (http://iadosaise.org/). Самата инициатива може да се разглежда като леко по-безобидна алтернатива на “Тук преча!” и далеч по-миролюбива от преложените в коментарите към тази публикация в блога на Еленко (която всъщност ме светна за стикерите).

За какво става въпрос всъщност… Стикерчета със зарибени надписи от типа на “Докато махате този стикер, вероятно ще разберете, какво означава някой да застане на пътя ви!”, “Този стикер спаси вашата кола от: одиране на боята с пирон, ритане на ламарината, спадане на 4 бр. гуми, счупване на огледало!” и т.н.. Въпросните стикери се разпространяват безплатно от партньорите (в лицето на FAME CARS, За Града, О3PR, както и леко заплатено в Червената къща. Подкрепената и от M@il.bg инициатива се състои в разлепяне на лепенките по шофьорските стъкла на неправилно паркирани автомобили.

За финал: що е то неправилно паркиран автомобил (извадка от “Закон за движение по пътищата“):

Глава втора. Раздел деветнадесети. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ. (стр. 17)
…
Чл.94.
…
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
…
Чл. 98. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи.
6. (нова. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
..

Popularity: 22% [?]

Публикувано в четвъртък, ноември 22nd, 2007, 12:39 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 1 коментар »

На арената: София срещу Сердика

Градът: София. В София: каре между бул.”Княз Ал. Дондуков” и улиците “Г. Бенковски”, “Московска” и “Будапеща”. В карето: х-л “Arena di Serdica“, изоставена и порутена сграда (понастоящем свърталище на клошари и наркомани) построена за някоя там важна дама. В “Arena di Serdica”: останки от арена на гладиаторски битки. Под арената: останки от Римски амфитеатър. До Римския амфитеатър: изкопни работи за строеж на “Преустройство и пристройка на сграда на Банка ДСК ЕАД” (снимка вляво).

Опс! Грешка - “ДО” ли казах? Поглеждаме отново снимката вляво. Поправка: “ВЪРХУ“. Именно! Оказва се, че след хиляди години функцията на този паметник на културата е възродена. Само че този път не като арена на битка, а като участник в нея. Битка между културното наследство на тази земя и некултурното безумие на съвременния град. Битка между архитектурата на София срещу архитектурата на Сердика. Продължение на битката между съвремения човек и природата, в която последната вече губи по точки. Битката, в която се обърнахме срещу собствените си творения.

Нещо, което умишлено не споменах по-горе, за да го отделя тук: Националният институт за паметници на културата (НИПК) се намира на адрес бул.”Княз Ал. Дондуков” 16. С други думи: всичко това се случва в задния двор на също толкова порутената сграда на НИПК. И да очаквам държавата да опазва историческото ни наследство? Не. Искрено се надявам някой да успее да ме убеди, че мястото на този изкоп е перфектно изчислено така, че да мине точно по стените на въпросния архитектурен обект!

Следващия път, когато някой дойде и се изцепи, че се гордее с хора (умишлено не казах “българи”) като Левски, Ботев, Вазов…, ще го попитам дали те биха се гордели с него.

P.S.: Снимката направи, обработи и услужиливо предостави Веско.
P.P.S.: Проектант: ЕТ “Интарх - Здравка Щилянова”. Строителен надзор: “Корект Консултинг” ООД. Строител: “ГБС-София” АД.

Popularity: 25% [?]

Публикувано в събота, ноември 10th, 2007, 3:04 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 6 коментара »