Последния път, когато си издавах задграничен/международен/просто паспорт бях особено учуден от процедурата особено в частта и със свидетелството за съдимост. По онова време в нашата държавица такова все още се изискваше и това беше логично (да не повярва човек). Любопитното в случая беше, че такова се издава по месторождение, а моя милост е роден в Санкт-Петербург (тогавашен Ленинград) и въпросната хартийка трябваше да ми бъде връчена от възможно най-логичното ведомство - Министерство на външните работи! Колко съм бил глупав да си мисля, че по-логично би било тази информация да се издава от Министерство на вътрешните работи или Министерство на правосъдието… по постоянен адрес.

Е, преживях го тогава. И тези дни, когато тръгнах да подавам молба за нов паспорт, вече се бях подготвил психически за разходка до МВнР. За мой късмет обаче свидетелство за съдимост не ми трябваше, а фактът, че не съм роден в България този път въобще не беше пречка. За сметка на това пък са си намерили нещо ново, с което да ми загубят времето - майка ми е рускиня и следователно трябва да се установи, че съм български гражданин. Без съответното удостоверение за българско гражданство аз молба за международен паспорт не мога да си издам.

Тук е моментът да отбележа, че нито една от моите множество самоличности няма гражданство различно от българското, нито е предявявала (в документиран вид) претенции да има такова (за добро или за лошо). Винаги съм разполагал с българските си документи за самоличност, живял съм си в българия (и по документи и де факто), воден съм бил на отчет в съответното българско Военно окръжие и т.н.. И изведнъж ми заявяват, че това по никакъв начин не ги прави сигурни, че аз съм български гражданин!

Въпросното установяване на българско гражданство се извършва от (отново най-логичното ведомство) Министерство на правосъдието задължително с посредничеството на общинското ГРАО (”Гражданска регистрация и административно обслужване”) след подаване на молба в общината по постоянен адрес. В Казанлък обаче ГРАО и общината се намират в различни сгради, та ето я и процедурата:

1. Взимам бланка за молба от ГРАО и я попълвам. Специална за моя случай няма, затова се ползва такава за гражданин живеещ в чужбина. Задължително от ГРАО, защото в общината нито имат такава бланка, нито знаят как се попълва!
2. Превеждам скромната сума от 50 лв. (миналата пролет таксата е била 10 лв.) по сметка на Министерство на правосъдието в БНБ задължително през ДСК (което ми коства още 3,50 лв. за самия превод).
3. Правя си комплект актуални снимки (още 6 лв.), защото по неясни за мен причини се изискват две такива за издаване на удостоверението.
4. На купчинката трупам и копие от присъставения ми акт за раждане, номерът на който така и не можаха да установят.
5. Разбъркваме до получаването на хомогенна смес и завеждаме в деловодството на общината.
6. Те от своя страна изпращат цялата тази купчинка обратно в ГРАО (естествено, не мога да подам документите директно там). Това отнема ден.
7. ГРАО изпращат купчинката в Министерство на правосъдието (където също не мога директно да подам документите). В рамките на една седмица.
8. За още около седмица в Министерството си свършват работата…
9. … и връщат хартийките обратно… Отново за седмица.
10. Получавам си документите и вече мога да подам документи за паспорт!

На печалившите - честито! И всичко това заради абсурда, че институциите нямат читава връзка помеждуси. В една нормална държава към кратката молбичка за преиздаване на паспорт щях да приложа само актуална снимка и евентуалните промени в данните за моята особа, а останалото щяха да си го свършат сами. Както казах… в една нормална държава…

Popularity: 53% [?]