My server hosts several mail domains (including my own one - vdachev.net) and is also a secondary mail exchanger for others. In an effort to reduce the spam traffic sent to and passing through my server I strenghtened the anti-spam policy of my servers. I’ve also moved many mail domains to Google Apps as it turned out to be a great solution and deals pretty well with spam.
There were a few things that I paid attention to:
- Spammers predominantly use secondary mail exchangers. Quote clever decision - secondary mail exchangers often have no way to check if a mailbox is not available or not and accept the e-mail for delivery. They usually don’t do the spam filtering as it is often a local delivery task so it’s not their job. What I mean… spam is more likely to be accepted by a secondary mail exchanger. Even if a message gets bounced by the primary mail exchanger it is not of importance to the spammer;
- In my setup I had disabled DNS blacklist checks in Postfix as SpamAssassin did them. However my SpamAssassin marks unsolicited e-mails as spam but lets them pass through. So blacklisted senders were able to send spam to domains I relay for instead of being sent a “554 Transaction failed.” error code. That’s why I added DNS blacklist checks in Postfix itself (a main.cf snippet below);
- A few weeks after moving a domain to Google Apps and changing the MX records accordingly I still have receive spam relayed through my servers for this domain. I intentionally didn’t remove the domain from the list of domains I relay for because I don’t want a mail to be lost because of unexpired DNS entries. It seems spammers are aware of such techniques and save old MX records. Fine! I removed the obsolete domains out of my relay list…
- … but the last one presupposes there are system that keeps sending spam for a very long period of time (a few weeks!). If they are hacked why the f*ck their administrators get paid for?! If not, it’s intentional… and their ISPs obviously support spam. I suppose it’s the latter and that’s why wide ranges are blacklisted. Hah! And that’s why my mail queue has almost no requests in it after the change in Postfix.
For those of you interested in the Postfix setting (or just the DNS blacklist I use) here is what my “smtpd_recipient_restrictions” option in main.cf looks like:
smtpd_recipient_restrictions =
permit_mynetworks,
permit_sasl_authenticated,
reject_unauth_destination,
reject_invalid_hostname,
reject_unauth_pipelining,
reject_non_fqdn_sender,
reject_unknown_sender_domain,
reject_non_fqdn_recipient,
reject_unknown_recipient_domain,
reject_rhsbl_client blackhole.securitysage.com,
reject_rhsbl_sender blackhole.securitysage.com,
reject_rbl_client blackholes.easynet.nl,
reject_rbl_client cbl.abuseat.org,
reject_rbl_client proxies.blackholes.wirehub.net,
reject_rbl_client bl.spamcop.net,
reject_rbl_client sbl.spamhaus.org,
reject_rbl_client dnsbl.njabl.org,
reject_rbl_client list.dsbl.org,
reject_rbl_client multihop.dsbl.org,
permit
Popularity: 72% [?]
Публикувано в понеделник, февруари 11th, 2008, 12:37 pm от Valery Dachev в Administration |
2 коментара »
Преди време стана въпрос за пристройката на сградата на Банка ДСК на ул.”Московска”. Поводът за това беше снимка, която Веско беше направил вървейки към офиса ни. Според видното с просто око, както на място, така и на снимката строежът беше разкрил археологическа находка. Логиката, разбира се, сочеше, че това е продължение на откритите няколко години преди това арена и амфитеатър - нещо, което тогава е оскъпило строежа на х-л “Arena di Serdica”.
Случая тогава присърце взе Богомил Шопов, като разпрати писма насам-натам. Тези дни е получил отговор от не кой да е, а от родния ни министър на културата Стефан Данаилов (ей, как се издигат хората!). Прочетох го. Явно не само на мен ми е направило впечатление, че липсва споменатото приложение - копие от научен доклад на научния ръководител на архиологически проучвания - К. Шалганов (липсва научна титла или звание). Вярвам, че е въпрос на недоглеждане. Иначе в писмото си г-н министърът цитира заключението на съставената комисия, че находката представлява “субструкция от зид, изграден от ломени и речни камъни”. Решението на проучвателя е зидът да бъде демонтиран, след като проучването е изчерпала археологическата стойност на находката.
Трябва да отбележа, че се радвам, че е имало движение по въпрос, направено е проучване на обекта от съставената комисия, излязла е със становище и т.н.. Съгласен съм и с твърдението, че липсата на изнесена информация буди подозрения законността на това, което се случи във въпросното каре. А и не съм експерт и не мога да оценя археологическата стойност на откритото. Междувременно този “физически нестабилен зид” бе бетониран (не забелязах да е демонтиран). Единственото, което ме човърка, е че видяното за мен са колони и те не се вписват в представата ми за зид…
Днес изтече новината, че бизнесмените Петър Байкушев и Васил Чорбаджийск се опитали да покрият археологическа находка от антични гробове при строеж в бившата резиденция на Тодор Живков в Бачиново… Само че собствените им работници са сигнализирали за находката. Някой си е подритнал трудовата книжка…
Popularity: 74% [?]
Публикувано в петък, февруари 8th, 2008, 2:03 pm от Valery Dachev в Absurdistan |
2 коментара »
Последния път, когато си издавах задграничен/международен/просто паспорт бях особено учуден от процедурата особено в частта и със свидетелството за съдимост. По онова време в нашата държавица такова все още се изискваше и това беше логично (да не повярва човек). Любопитното в случая беше, че такова се издава по месторождение, а моя милост е роден в Санкт-Петербург (тогавашен Ленинград) и въпросната хартийка трябваше да ми бъде връчена от възможно най-логичното ведомство - Министерство на външните работи! Колко съм бил глупав да си мисля, че по-логично би било тази информация да се издава от Министерство на вътрешните работи или Министерство на правосъдието… по постоянен адрес.
Е, преживях го тогава. И тези дни, когато тръгнах да подавам молба за нов паспорт, вече се бях подготвил психически за разходка до МВнР. За мой късмет обаче свидетелство за съдимост не ми трябваше, а фактът, че не съм роден в България този път въобще не беше пречка. За сметка на това пък са си намерили нещо ново, с което да ми загубят времето - майка ми е рускиня и следователно трябва да се установи, че съм български гражданин. Без съответното удостоверение за българско гражданство аз молба за международен паспорт не мога да си издам.
Тук е моментът да отбележа, че нито една от моите множество самоличности няма гражданство различно от българското, нито е предявявала (в документиран вид) претенции да има такова (за добро или за лошо). Винаги съм разполагал с българските си документи за самоличност, живял съм си в българия (и по документи и де факто), воден съм бил на отчет в съответното българско Военно окръжие и т.н.. И изведнъж ми заявяват, че това по никакъв начин не ги прави сигурни, че аз съм български гражданин!
Въпросното установяване на българско гражданство се извършва от (отново най-логичното ведомство) Министерство на правосъдието задължително с посредничеството на общинското ГРАО (”Гражданска регистрация и административно обслужване”) след подаване на молба в общината по постоянен адрес. В Казанлък обаче ГРАО и общината се намират в различни сгради, та ето я и процедурата:
- Взимам бланка за молба от ГРАО и я попълвам. Специална за моя случай няма, затова се ползва такава за гражданин живеещ в чужбина. Задължително от ГРАО, защото в общината нито имат такава бланка, нито знаят как се попълва!
- Превеждам скромната сума от 50 лв. (миналата пролет таксата е била 10 лв.) по сметка на Министерство на правосъдието в БНБ задължително през ДСК (което ми коства още 3,50 лв. за самия превод).
- Правя си комплект актуални снимки (още 6 лв.), защото по неясни за мен причини се изискват две такива за издаване на удостоверението.
- На купчинката трупам и копие от присъставения ми акт за раждане, номерът на който така и не можаха да установят.
- Разбъркваме до получаването на хомогенна смес и завеждаме в деловодството на общината.
- Те от своя страна изпращат цялата тази купчинка обратно в ГРАО (естествено, не мога да подам документите директно там). Това отнема ден.
- ГРАО изпращат купчинката в Министерство на правосъдието (където също не мога директно да подам документите). В рамките на една седмица.
- За още около седмица в Министерството си свършват работата…
- … и връщат хартийките обратно… Отново за седмица.
- Получавам си документите и вече мога да подам документи за паспорт!
На печалившите - честито! И всичко това заради абсурда, че институциите нямат читава връзка помеждуси. В една нормална държава към кратката молбичка за преиздаване на паспорт щях да приложа само актуална снимка и евентуалните промени в данните за моята особа, а останалото щяха да си го свършат сами. Както казах… в една нормална държава…
Popularity: 80% [?]
Публикувано в четвъртък, февруари 7th, 2008, 12:38 pm от Valery Dachev в Absurdistan |
8 коментара »
