2008

Врътнахме брояча на годинките с още една единичка. Да ни е честито! Такива измислени моменти са времето, в което хората си теглят чертата на постигнатото и на това, което остава да бъде постигнато, правят планове за бъдещето си, допълват резервоарите си от надежди и стискат здраво между пръстите си късметчето от новогодишната баница (естествено, никой не слага в баницата “късметче” от типа “Екзотични болести те дебнат, а баба ти ще пукне!”).
Аз, възприемайки се все още като частен случай на множеството хора правя същото, но с присъщия си песимизъм. Та какво се случи… най-важното - изтраяха ни една година в Европейския съюз. Евала! Затвориха си западняците очите пред това, че не си изпълняваме съвсем съвестно ангажиментите към тях. Държавицата ни стигна до там, че ние - нейните граждани, да не си ги затваряме и да пълним пощенските кутии на еврокомисарите със сигнали за злоупотреби. То не бяха сигнали по повод Натура 2000, Странджа, свободата на словото… Протестирахме срещу онези малки мишоци с власт връчена им замяна на служба на обществото, експлоатиращи я за защита на личните си интереси, онези дребни Дон Кихотчета сражаващи се с вятърните мелници на задвижвани от собствените им комплекси.
Тук обаче имаше нещо страшно положително - показахме, че има едно силно гражданско общество, устата на което не може да бъде затворена! Искрено се надявам катурнатата една годинка да ни приближава към времето, когато хора с такава будна съвест ще поемат нещата в свои ръце.
Но засега си създадохме Държавна агенция “Национална сигурност” - още една служба, която да псуваме. В областта се наблюдават всякакви реформи, преструктурирания и какво ли още не по руски модел: служби се събират и разделят, сменят си имената, а в крайна сметка хората остават същите - пазители на някакви си досиета, на служителите на Държавна сигурност и т.н.. Радикални мерки никой няма да позволи докато служителите на репресивния апарат от Татово време не пукнат. Точка!
Ха! Да не забравя - заблудихме се, че свърши епопеята с българските медици в Либия, само защото вече били на свобода. Овъзмездихме ги едно хубаво, задето сами се бяха натирили на кофти място на работа противоречаща на професионалната им етика. Добре де, не чак толкова хубаво, след като и още искат. Сега остава и мен да компенсират за това, че все още ми надуват главата с техните дребни житейски драми. А това вече е за поредното reality show на Нова ТВ. Поне интересуващите се ще знаят къде да намерят своите любимци.
Иначе какво още… изпотрепахме се по пътищата, изпозаклахме се по улиците, изпозастреляхме се по такситата, изповандалствахме, изпоизнасилихме се… все неща, които на дали ще се промени и през тази година. Защото на дали ей така изведнъж отговорните служби ще започнат да си вършат работата.
Напук пък на държавните чиновници, роди се нещо великолепно - инициативата “Спаси, дари на…“. Накратко историята и може да бъде прочетена на този адрес. И всичко това се случва въпреки държавата ни и нейното безхаберие (повече информация в блога на Дончо - тук, тук и тук). Радващо е, че хората променят нагласата си към подобен род благотворителност. Най-малкото даряват пари в името на някаква кауза, а не както досега - да се отърват от досадните продавачи на картички от по 2лв..
… пауза от десетина минутки…
Опитах се да се сетя за още нещо толкова вълнуващо и положително… но не успях. И освен да приключа с пожеланието догодина по това време да не е така, друго не ми остава…
Popularity: 99% [?]
Публикувано в сряда, януари 2nd, 2008, 12:33 pm от Valery Dachev в Absurdistan |
а>