Valery’s Mlog

“Ама аз не знаех…”

В статия на Dnes.bg се говори за оправданията на редица политици и чиновници за това, че не са подали правилно своите данъчни декларации. Няколко неща ми направиха впечатление такова, че лицето ми менеше изражението си между иронична усмивка и присмех.

Ето например Филип Димитров (да, онзи същият, дето на строеж си играл, тихо отзад приближил самосвал, нямало писъци, нямало стон, а само ботушки стърчат от бетон) се изцепил нещо от рода на: “Не зная дали разминаването се дължи на грешка на Сметната палата или на техническа грешка. Законът изисква да се декларира промяна в имотното състояние, каквато аз нямам. Има нови текстове в закона, които подлежат на различни интерпретации и дават повод за подобно разминаване.“. Това нещо излязло от устата на човек, който е в политиката от началото на прехода и участва в законотворчеството на (мисля) всяко едно Народно събрание. Интересно, къде му беше главата, като е гласувал този закон, че сам няма да може да си подаде декларацията… И да рече човек, че няма къде да се консултира, ами той вирее уж на точното място! Това само и единствено доказва, че депутатите наистина, ама наистина не четат това, което какво гласуват…

Как едно разминаване не се появи в обратна посока? С други думи, как един депутат не декларира повече доходи, отколкото е имал, ами все забравил по нещо? Туй ще някакво съвпадение да е…

По всяка вероятност е съвпадение е фактът, че мнозинството от провинилите се така и не са разбрало, че трябва да декларира доходите си от “управление и контрол, участие в управителни и контролни органи”, както и придобиване на дялове от фирми, предприятия и т.н. от страна на съпруги/зи, челяд и други роднини. И, междудругото, да им се чуди човек как им остава време да се занимават с ръководните си постове в държавната администрация, освен тези в дружествата с тяхно участие…

Шефът на Сметната палата ги привиквал да си поговорят така лично. Интересно моята данъчна декларация, ако не си я подам надлежно и правилно попълнена, дали ще имам тоя шанс или само управниците имат право да грешат в посока “укриване на данъци”?

Popularity: 85% [?]

Публикувано в сряда, януари 23rd, 2008, 11:52 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 5 коментара »

StudGrad.net без мен

Не веднъж е ставало въпрос, че бях един от активните участници в зората на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град”, било то като администратор, техничар, редови член на сдружението или член на управителния му съвет. Откак напуснах общежитията обаче се разделих със съответните постове и в общи линии загубих контакт с работата на създадената от нас организация. Снощи обаче, преди да направим посещение на Le Chef d’oeuvre, придружих Мира до офиса на сдружението (офис?!?! wtf?!). Чудих се дали ще попадна на познат след толкова време. Е, на познат попаднах! Ростислав…

Съответно изслушах цялата му образователна реч за това какво представлява сдружението и какво общо има тя с мрежата, за ситуацията с доставчиците и т.н…. След което успяхме и малко да си побъбрим. Няколко неща ми направиха много добро впечатление:

• Изглеждат много ентусиазирани от това, което вършат. На нас успяваха много ефективно да ни убиват инерцията с неразбирането си, че делихме от свободното си време за общото благо;
• От управата са им посветили са им офис! Ние такова нещо нямахме и хората се чудиха как да ни намерят. Офисът има и своето работно време (което много-много не се спазва в сесийно време, но…);
• Обновили са сайта (http://www.studgrad.net/), направили са го по-шареничък и са сложили прилично количество информация там;
• Предлагат страшно много безплатни услуги на членовете на сдружението, между които споделяне на файлове с локален DC++ сървър и частична Интернет свързаност към полезни сайтове и messangers. Това до голяма степен спестява на известна част от студентите необходимостта да ползват услугите на някой Интернет доставчик;
• Членският внос (който много от хората приемаха като инсталационна такса неосъзнавайки, че се подписват под молба за членство в сдружение) вече не е 40 лв., а символичните 15 лв. (с планове с годините да стане още по-нисък). Това се дължи на факта, че до голяма степен мрежата вече е изградена и разходите по включване са по-малки;
• Мегалан плащат по 2 лв. на всеки включен потребител. Вярно, че към момента има разминаване в сметките за броя на потребителите… с около 1300 в полза на сдружението;
• Сдружението се финансира активно и от Софийския университет;
• Сдружението има същите правилник и устав, което означава, че преди години сме се справили много добре!;
• Интересно е да се отбележи, че системата за регистрация и контрол на потребителите и управление на мрежата е тази, която бях писал по онова време… естествено ошаренена и модифицирана от настоящия председател на сдружението. Някак радващо е, че моето име стои още там… както и регистрирациите, които аз съм направил. Смятам да им поискам изходния код на настоящата система, за да го разгледам…;
• Сдружението планира да се позанимае и с малко странична дейност, като подготвя проекти пред общината за облагородяване на градинките около блоковете, пред П”СБО” за поставяне на цветя по коридорите на студентските блокове и т.н…

Това, което им остава да направят е да върнат форума на сайта си и всичко ще е чудесно! Мисля си даже да се поупражнявам и да ида някой път да поокабеля с тях…

Popularity: 92% [?]

Публикувано в събота, януари 19th, 2008, 12:01 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 6 коментара »

България на Путин?!

Сигурно нямаше да пиша тази публикация, както не писах и по повод посещението на Джордж Буш преди време в България. Само където напоследък се струпаха много неща, покрай които ми се коментира. Първо идва фактът, че съм полуруснак и някакси съм си ангажиран с мнение. Покрай това много пъти съм водил спорове “за” и “против” според събеседниците и темата. Второ е импулсивното ми записване за провеждания днес протест на Орлов мост (който така или иначе нямаше да мога да посетя, просто защото съм ужасно ангажиран днес). И накрая подочутото предаване на Милен Цветков, в което той изявяваше учудването си от това, че има хора, които не искат посещението на Путин в България.

Преди време също тук бях изписал публикация озаглавена “Взривяването на Русия” по едноимената книга на Юрий Фелштински и Александър Литвиненко - една от книжките, с които почти случайно се сдобих, посветени на режима в Русия и станали причина за гибелта на Александър Литвиненко и Анна Политковская; книги, които ми поотвориха очите са случващото се в страната, в която в крайна сметка съм се родил.

Да, Русия ми е слабост, но не и Русия на Путин (както я нарича Анна Политковская) - тази, в която действа същият репресивен апарат; тази, в която хората отказват да повярват, че собствените им управляващи водят джихад срещу самите тях; тази, чиито граждани затварят очите си пред доказателствата за това… И наистина се учудвам как хората там се оставят да бъдат поведени по същия път, мозъците им да бъдат промити по същия начин и в същото време ревностно да го отричат, когато това става очевидно.

Това е и причината в крайна сметка да не се появя на протестите днес - за да не бъда криво разбран. Разбирам, че всяка една държава се опитва да защитава своите интереси и, ако АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас - Александруполис” са сред пътищата, по които Русия се опитва да го постигне, нека и аз не мога да виня управниците и за това. Мога да виня нашите, ако тези сделки са неизгодни за България и въпреки това ги сключат. Междудругото никой не успя да ми обясни как изграждането на новата ни атомна електроцентрала от руска компания ще ни постави под руска енергийна зависимост - в крайна сметка централата ще си е наша. А и по мнение на мои преподаватели от Физическия факултет на Софийския Университет, руските реактори са по-производителни от канадските и чешките и не им отстъпват по сигурност…

Твърдо заставам обаче против Путин и особено вътрешната политика, която Кремъл води под негово ръководство и ще тръбя където мога, че такова управление е пагубно за Русия и че аз не искам такова управление в страната, в която живея. Фактите обаче сочат друго - държавната ни политика е гъзоблизна политика. Когато Джордж Буш беше у нас, протестиращите бяха отблъсквани в странични улички, за да не вземе той да си помисли, че в тази държава аджеба има някой, който не го обича. Същото се случва и сега - “службите” се противопоставят на панахидата за Анна Политковская, защото видите ли тя била противничка на настроящия руски президент. So fuckin’ what?!?! Опозицията разлепя плакати против Путин, а от столична община заплашват с актове и глоби, полицията гледа лошо. Русофили ги късат и разлепят свои - управниците бездействат! Жандармерията пък възпрепятства желащите да се присъединят към протестиращите срещу визитата на Путин. С други думи в тази държава се потъпкват основни права, като това да изявиш своето несъгласие, в името на нечий интерес. Без значение чий е този интерес, това подкопава устоите на псевдо-демокрацията… което пък не би трябвало да ме учудва при управлението на бивши комунисти отраснали, възпитани и все още убедени, че единственият верен път е техният и той не търпи критики…

Опитвайки се да седнем на два стола, къде ли ще паднем?

Popularity: 93% [?]

Публикувано в четвъртък, януари 17th, 2008, 8:15 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives | 7 коментара »

Blog Merge

Вчера се ядосах на поддръжката на тъкмо три блога, на мъката с обновяването на версиите на българския и на проблемите с кодирането, на поддържането на темите, разширенията им и т.н… С други думи на много неща се ядосах. Инсталирах свеж нов блог, накачулих му нови версии на разширенията, пипнах съвсем малко темата (доколкото ще сменям темата на целия сайт), експортирах данните от старите блогове, импортирах ги в новия блог и.. ей го дей! Казано накратко: слях ги! Връзките към старите публикации в трите блога са запазени и сочат към правилните публикации на съответните езици. Ако има някакви проблеми, майната им! И все пак няма е зле да ги знам.

Успях междувременно да вкарам в ред качените файлове (доколкото всяка нова версия като че ли има нова конвенция за именуването на файловете и тяхното местоположение), оправих редица публикации и коментари, в които бяха останали питанки от предишни заигравки с кодиранията и покрай това пооптимизирах и подобрих работата на творението си mysql_charsets.tar.gz съобразно една кратка и чудесна публикация в MySQL Performance Blog .

Открих и един проект наречен Gengo, чиято цел е да осигури многоезичност на WordPress. За съжаление обаче авторът му е зарязал разработката на версия 2.1.2 и от кажи-речи половин година не се е появявал. Добри люде са започнали да опитват да пригодят разширението за новите версии на WordPress предвид новата taxonomy архитектура, но резултатът до тук е някакво сгромолясване. Желаещите да им помогнат (всъщност добре би било и екипът на самия WordPress да интегрира нещо такова в платформата си) могат да направят това на страницата на проекта в Google Code. Не знам обаче дали другият интересен проект на този автор (а именно Mocha) работи…

Та така…

Popularity: 92% [?]

Публикувано в сряда, януари 16th, 2008, 12:54 pm от Valery Dachev в Personal, Technical | 4 коментара »

Обстановката в столицата

Току-що ми се обади лично кметЪ, за да ме информира за обстановката в столицата, която той следи круглосуточно.

Концесионерите му съобщили, че трудолюбиви техни служители кръстосват София с калорифери и топят снежинките, още преди да са паднали. Над 250 машини са се скрили (затова не се и виждат) и дебнат по-тежките снежинки (които също не виждат машините). Излишните 250 от тях са тръгнали да помогнат в почистването на Банкя.

От Планинската спасителна служба предупреждават за опасност от лавини по (улиците) “Стара планина”, “Люлин планина”, “Кораб планина”, “Мала планина”, “Бабуна планина”, “Гребен планина”, “Дукатска планина”, “Кожух планина”, “Круша планина”, “Лозенска планина”, “Милевска планина”, “Плана планина”, “Руй планина”, други планини, както и (улиците) “Шипка”, “Розова долина” и др..

КАТ пък рапортували, че пътищата на територията на града са напълно проходими при всякакви условия.. от трактори, багери, танкове и хеликоптери.

От БАН предлагат през зимния сезон (с оглед стимулиране на туризма) Софийското поле да се преименува на Софийска планина (заедно с Витоша). И тъй като улиците са почти празни от лекотоварни превозни средства, инициативни комитети са предложили превръщането на бул.”Цариградско шосе” и бул. “Черни връх” в ски писти. В плана се предвижда и изграждането на лифтове (за да се освободи и от пешеходци). Запалени ентусиасти са се оплакали, че настилката на бул.”Витоша”, бул.”Дондуков” и бул.”Тодор Александров” все още не е достатъчна за провеждането на състезание по биатлон.

Екипи на гражданска защита пък евакуират туристи от хижите “Плиска”, “Шератон”, “Арена ди Сердика”, “Хилтън”, “Хемус” и др..

Иначе всичко е наред…

Popularity: 98% [?]

Публикувано в сряда, януари 2nd, 2008, 2:43 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 4 коментара »

2008

Врътнахме брояча на годинките с още една единичка. Да ни е честито! Такива измислени моменти са времето, в което хората си теглят чертата на постигнатото и на това, което остава да бъде постигнато, правят планове за бъдещето си, допълват резервоарите си от надежди и стискат здраво между пръстите си късметчето от новогодишната баница (естествено, никой не слага в баницата “късметче” от типа “Екзотични болести те дебнат, а баба ти ще пукне!”).

Аз, възприемайки се все още като частен случай на множеството хора правя същото, но с присъщия си песимизъм. Та какво се случи… най-важното - изтраяха ни една година в Европейския съюз. Евала! Затвориха си западняците очите пред това, че не си изпълняваме съвсем съвестно ангажиментите към тях. Държавицата ни стигна до там, че ние - нейните граждани, да не си ги затваряме и да пълним пощенските кутии на еврокомисарите със сигнали за злоупотреби. То не бяха сигнали по повод Натура 2000, Странджа, свободата на словото… Протестирахме срещу онези малки мишоци с власт връчена им замяна на служба на обществото, експлоатиращи я за защита на личните си интереси, онези дребни Дон Кихотчета сражаващи се с вятърните мелници на задвижвани от собствените им комплекси.

Тук обаче имаше нещо страшно положително - показахме, че има едно силно гражданско общество, устата на което не може да бъде затворена! Искрено се надявам катурнатата една годинка да ни приближава към времето, когато хора с такава будна съвест ще поемат нещата в свои ръце.

Но засега си създадохме Държавна агенция “Национална сигурност” - още една служба, която да псуваме. В областта се наблюдават всякакви реформи, преструктурирания и какво ли още не по руски модел: служби се събират и разделят, сменят си имената, а в крайна сметка хората остават същите - пазители на някакви си досиета, на служителите на Държавна сигурност и т.н.. Радикални мерки никой няма да позволи докато служителите на репресивния апарат от Татово време не пукнат. Точка!

Ха! Да не забравя - заблудихме се, че свърши епопеята с българските медици в Либия, само защото вече били на свобода. Овъзмездихме ги едно хубаво, задето сами се бяха натирили на кофти място на работа противоречаща на професионалната им етика. Добре де, не чак толкова хубаво, след като и още искат. Сега остава и мен да компенсират за това, че все още ми надуват главата с техните дребни житейски драми. А това вече е за поредното reality show на Нова ТВ. Поне интересуващите се ще знаят къде да намерят своите любимци.

Иначе какво още… изпотрепахме се по пътищата, изпозаклахме се по улиците, изпозастреляхме се по такситата, изповандалствахме, изпоизнасилихме се… все неща, които на дали ще се промени и през тази година. Защото на дали ей така изведнъж отговорните служби ще започнат да си вършат работата.

Напук пък на държавните чиновници, роди се нещо великолепно - инициативата “Спаси, дари на…“. Накратко историята и може да бъде прочетена на този адрес. И всичко това се случва въпреки държавата ни и нейното безхаберие (повече информация в блога на Дончо - тук, тук и тук). Радващо е, че хората променят нагласата си към подобен род благотворителност. Най-малкото даряват пари в името на някаква кауза, а не както досега - да се отърват от досадните продавачи на картички от по 2лв..

… пауза от десетина минутки…

Опитах се да се сетя за още нещо толкова вълнуващо и положително… но не успях. И освен да приключа с пожеланието догодина по това време да не е така, друго не ми остава…

Popularity: 99% [?]

Публикувано в сряда, януари 2nd, 2008, 12:33 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 8 коментара »