Четири години увещаване бяха необходими на Саша, за да се наканя да ида на гости. 
Е, не е беше в Сандански, както гласеше първоначалният план, но пък бе Благоевград. Бързам да кажа, че градът е страхотен. Може би не градът, но духът, хора там.
Споменах някоя друга публикация назад, че съм карък. Петък беше точно един от тези дни. Като начало, разбрах че събота е работен ден. Омизерствах якето си с кафе, което после се опитах да изпера и подсуша с ютия. Резултатът все още личи върху ръкава ми и то много добре. Ядосах се и седнах да се успокоя на компютъра с кутия натурален сок касис в ръка. Самият касис успя да се озове върху панталона, с който смятах да тръгна. Той пък още се накисва в някаква кофа. Планът да отида на даскало съвсем пропадна и вместо това се юрнах да търся дънки/панталони по магазините. Естествено, от тези, които ми харесваха, номерация нямаше, а навън си беше клинч. Хванах Грейвър и се затикахме по улиците. Намерих някакви дънки и “поляхме” случая с едно KFC.
Защо всичко това с тия неволи? Ами защото покрай тях въобще да не се впечатлих от факта, че половин час преди автобуса едва намерих такси, което да ме закара. Не се притесних и от живописното задръстване между София и Перник - през прозореца се виждаше една дълга извиваща се в тъмницата червена ивица от фарове. Пристигнах с прилично закъснение, след което два (от общо трите) телефона почти постоянно стояха изключени. Решил си бях, че ще си почивам…
Каква ти почивка?! Още с пристигането се започна с червеното вино. Предстоеше да излезем и трябваше да стоплим бузки. По някое време се озовахме в “Old Drums” - местната метъл кръчма, където на широк екран се прожектират клиповете на песните, които вървят. Аз се разбих от куфеене, дивеене и барабанене. Естествено, изявих се и на клавира, и на баса, и на соло китарата… и на какво-що инструмент се чуваше. Имам няколко снимки, на които такъв трябва обезателно да бъде монтиран. И така до 03:30…
Събудихме се (ужааасно трудно) в 08:30, за да закъснеем за лекция в Югозападния Университет (ЮЗУ), на която си останахме единствените присъстващи. За някаква реклама ставаше въпрос, с някакъв преподавател от Академията… Не ме вълнуваше. Направи ми впечатление обаче, че сградата на университета хич не е малка. След като приключихме с лекцията, се занесохме към центъра, където пък видях и сградата на Правно-исторически факултет. Оказа се, че там, където съм бил, е било просто първи от общо около десетина корпуса пръснати из цял Благоевград. А и студентите не са малко - доколкото разбрах - около 8′000 парчета, голяма част от които чужденци.
Тръгнахме към дима, защото няма дим без огън. А огънят беше от цвърчащите скари изтипосани предпразнично в самия център - въртяха се кебапчета, сатленки и всякакви други мръви - въобще всё, что се движи. Ние обаче замезихме в баничарницата, понахранихме някоя друга птичка и се занесохме в “All Stars” - много приятно понаметъляващо кафе, в което обаче жулнахме по един червен ром. Пешачката се прибрахме оглеждайки и оснимвайки отново целия център, за да се проснем за една хубава следобедна презареждаща дрямка.
Вечерта започна с културно масово мероприятие в клуба на БЧК заедно с останалите хора ангажирани там. Оказаха се страхотни свежарки! Това няма нищо общо с това, че ми дадоха набор ‘87 (”… ако не си и по-малък!”). Тия хора трябва да ги почерпя на следващото си пътуване до там. Малко преди полунощ вече бяхме тръгнали да се превръщаме в тикви и затова побързахме да се изнесем и запътим към култовото заведение “Underground”. Направи ми впечатление, че по улиците щъка страшно много народ по това време… и то едни все млади (или пък просто младолики - като мен :-P). Като обстановка въпросният бар напомня по-скоро на типичната подземна метълска бирария, само че музиката там беше по-популярна. Това, разбира се, не беше пречка да се развихря, особено след като прилично доливах гориво от водка и натурален сок ананас. Лигавихме се, шегувахме се, наблюдавахме интересните там субекти, танцувахме и… си тръгнахме в около 03:00. Решихме да се попързаляме по поръчания от Саша сняг. Резултатът е ейййтакава синка на дупето на Саша, половин глава допълнително на тила ми, вероятно спукан паваж и коремни болки от смях пред едната дискотека. Болки от смях и пред другата дискотека, когато Саша успя да се стовари пак, този път без мен… егоистка! Криво-ляво, горе-долу, падайки-ставайки стигнахме отново до “Old Drums”, където отново се раздадох. Оказа се, че при падането запалката на Саша се е натрошила. Картинката беше забавна: подавам на бармакната остатъците от запалката в шепи, питам за кошче, тя гледа странно, взима останките и ги изхвърля, слагам цигара в устата, питам за запалка… Е, намери.
Да сме се прибрали към 05:00 (да съм се загубил в супермаркета, ама не можах). Да сме яли “ориз с ориз” до 05:30. Да сме бърборили до 06:30. Да съм станал в 12:00. Да сме ходили на пицария. Въпреки малките масички я препоръчвам всекиму, дори само заради количеството. Зове се “Планета Италия”. Натъпках се като животно! А и гледката от там зиме е чудесна, защото се виждат заснежени гори - безкрайно приятно. Прибрахме се. Или по-скоро се притъркаляхме. Кратка релаксация и оставих Благоевград намира. А хич не ми се тръгваше, мамка му… :/
Автобусът тръгваше, когато се напълни и без възможност за предварително закупуване на билет. Всичко е на късмет, но пък автобуси за София - бол. Този беше страшно комфортен - приятно климатиче, достатъчно пространство за сядане (седейки човек може даже да погледне назад). Времетраенето на пътуването се вмести в рамките нормалното - от частната автогара на Благоевград до Руски паметник стигнахме за час и четирдесет минутки… Свалих снимките от телефона си. Остава да се сдобия от фотоапарата на Алекс (съквартирантката на Саша) и ще ги публикувам.
Popularity: 31% [?]