Valery’s Mlog

Нов домейн: vdachev.net

Трябва най-официално да се похваля с нов домейн - vdachev.net. Това се случи още преди три седмици, но ми се щеше да го обявя заедно с (поредния) нов дизайн на целия сайт. За съжаление обаче нещата покрай него се забавиха и… все пак избързвам. Все пак досега използваните домейни (valery.bgit.net и valery.zonebg.com) бяха твърде дълги, за да бъдат запомняни, въвеждани и т.н…. и избързах. Тя всъщност промяната започна да си личи още в секцията Контакт, както и по профили в messеngers и разни сайтове.

Адресите на страници в досегашните сайтове претърпяват много проста промяна, а препращането става автоматично, така че всички връзки са все още актуални. Въпреки това ще бъда благодарен на тези, които подменят стария домейн с новия там, където могат.

Що се отнася до e-mail адресите, имам цяла армада от нови такива, като старите препращат към някои от тях. Тук е полезно да споделя идеята (въобще не моя, не и нова) да имам отделен e-mail адрес за всяка една регистрация… за да наловявам покрай кой сайт получавам брошурки със spam. Личната кореспонденция пък е добре да бъде адресирана до адреса в секцията с информация за Контакт.

Еми тфа е! Честити ми празници!

Popularity: 95% [?]

Публикувано в четвъртък, декември 27th, 2007, 2:46 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Бъларски iPhone форум

За мое учудване, статистиката показва, че най-популярната публикация в моя блог е именно тази посветена на iPhone, с който се сдобих преди повече от два месеца. За това време малката публикацийка натрупа близо 100 коментара, в които аз и останалите активни посетители успяхме да помогнем на поне няколко души с проблемите им. Току-що с Антон Белев (човекът, на който Apple трябва да плащат за support в България ) си подхвърлихме, че такава бройка коментари е противоестествена на един блог. Иначе там беше споделен ценен опит - информация, която си струва да бъде по-лесно откривана, организирана някак тематично и приятно индексирана от търсачките. В този смисъл такава форма на комуникация (във вид на коментари в блог) е крайно неефективна. Това си проличава и в сайта на iPhone в България.

По тези причини от днес и най-накрая гореспоменатият сайт приютява и форум посветен на iPhone и iPod Touch на следния адрес: http://iphone-bulgaria.com/forum/. Оптимист съм че това място ще стане, не просто помощник на собствениците на тези устройства, а и източник на нови публикации по темата в основния сайт! Да е честит!

Popularity: 45% [?]

Публикувано в неделя, декември 23rd, 2007, 9:27 pm от Valery Dachev в Initiatives | Няма коментари »

Долу Speedy

Вече всички знаят, че съм карък, защото с това започвам почти всяка своя публикация. Естествено, аз въобще нямам вина за това - светът ми е крив. По тази причина омрънквам всичко и всички. В частност този път са ми виновни ей тия отстрани - Speedy.

Всичко започна в едно мрачно утро точно преди седмица. Седя си аз и се нервя на премигващия екран на лаптопа ми. По принцип не бих имал нищо против, ако знаех, че е някаква свалка продължаваща вече месеци, ами защото това кабелче свързващо екрана с основната част на лаптопа започва все повече да прави проблем при движението си. Поинтересувах се в CNsys как се процедира при такъв дефект. Е, поръчвали направо нов екран, пристигането на който отнемало около седмица. Windows пък беше спрял да ми засича Bluetooth устройството, затова подпитах за всеки случай как се процедира и в този случай. Е, поръчвали направо ново Bluetooth устройство. И то пристигало за седмица. Combo! Тъй като се съмнявах, че последният проблем е по-скоро софтуерен, наумих да направя най-накрая нещо по въпроса, за да се сдобия с истински инсталационни DVDта за Compaq nc6320, тъй като моите заминаха.

Как става това междудругото: ако лаптопът е гаранционен, HP могат да запишат такива (ако имат в наличност за съответния лаптоп, както в моя случай) или да поръчат от там, където се поръчва; ако лаптопът е извън гаранция, трябвало да говоря с Microsoft. Това се установи, след като звъннах на телефона за техническа поддръжка в България. Хората се оказаха безкрайно любезни и ми предложиха да пратят записаните DVDта по куриер. Как да не се съгласи човек?!

И ето тук в цялата работа се намесват СПИДИ - една от най-известните куриерски компании в българия, но пък по неизвестни за мен причини. Не еднократно тия хора успяха да докажат на фирмата ни, че с труд и постоянство винаги можеш да се оа*аш още повече. Случаите им на закъснели или неизпълнени поръчки, потрошени пратки и сбъркани получатели на дали имат изброяване.

Малко развалих настоящия разказ с тези предварителни приказки, но не се сдържах! Изпращат ми на мен пратката в сряда вечерта за следващия ден. Както си му е редът, куриерът получава пратката за доставка още в 09:30 сутринта. Цял ден обаче няма никой. На сутринта на следващия ден звъня в HP, за да ми дадат номера на товарителницата. Правя справка на сайта на СПИДИ (евала, поне това са се сетили да направят) и установявам, че е имало неуспешна доставка в 11:00 - тогава, когато със сигурност е имало достатъчно народ в офиса. Започва да ме гложди, че или не са намерили къде да паркират и ги е домързяло, или са объркали адреса. Решавам да звъня на телефона за справки - 0 7001 7001. И… опааа… всички оператори са заети. Много справки, много нещо! Оставям своя номер и монотонния глас обещава да ми се обадят до половин час, като най-учтиво ми благодари, че съм използвал услугите им. Еми, мерси!

Трябва да призная, че една кака се обади в рамките на следващия половин час, запознах я с проблема, а тя обеща да се свърже с доставчика, за да провери случая. До края на работния ден не получих нито очакваната пратка от два броя DVDта, нито обаждането с резултат от проверката. А вече бях разчистил лаптопа си в подготовка да го преинсталирам! Вечерта заминах за Благоевград. Първата ми работа (след като си събух обувките), като се прибрах в неделя, бе да проверя какво се е случило. И, о, чудо - пратката е била доставена още в петък около 14:00, след като в в около 09:30 отново се е озовала в ръцете на разносвача. Странно защо обаче никой не ми беше казал, че е получил пратка адресирана до мен…

Появявам се аз във офиса на сутринта в понеделник в търсене на дисковете. Няма и следа от тях. Бесен звъня на СПИДИ. О, Господи, всички оператори отново са заети. Благ глас отново ми каза, че ще ми звънне до половин час. В рамките на половин час наистина ми звъннаха. Нервен обясних проблема си и отново обещаха да проверят какво се случва. Междувременно звъннах и в HP, за да ги информирам какво се случва. Те съвсем след малко ми звъннаха, за да ми кажат, че куриерите объркали адреса и пратката вече била в ръцете на разносвача и пътувала към нашия офис. От СПИДИ отново не благоволиха да ми позвънят, за да споделят своята версия за това защо хората им не различават “Дондуков 22А” и “Дондуков 22 вх.А”, къде са намерили там ф-ма ДАВИД Холдинг АД и защо лицето Колева е приело пратката, като е била за Валери Дачев?

Естествено служителите от телефона за справки на СПИДИ нямат навика да се представят. Следователно и нямах идея кой разглеждаше случаите ми, за да си задам въпросите. Реших да направя това на телефона им за рекламации. Той пък телефонът им за рекламации само мобилен. Не може така като другия (за поръчки и справки) да е на цената на един градски разговор от цялата страна. Там пък никой така и не вдигна. Какво ги интересуват тях рекламациите?! А и имайки предвид, че не дължат никакво обезщетение, ако се случи с нещо пратката. Опс, излъгах - на листчето пише, че обезщетението е три пъти стойността, но не повече от 15 лв.. Вчера разбрах, че един тип така се е сдобил с цепка на новия си 21″ LCD монитор…

Аз?! СПИДИ?! Повече?! НЕ!

Popularity: 50% [?]

Публикувано в вторник, декември 18th, 2007, 6:47 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 15 коментара »

На гости на Благоевград

Четири години увещаване бяха необходими на Саша, за да се наканя да ида на гости. Е, не е беше в Сандански, както гласеше първоначалният план, но пък бе Благоевград. Бързам да кажа, че градът е страхотен. Може би не градът, но духът, хора там.

Споменах някоя друга публикация назад, че съм карък. Петък беше точно един от тези дни. Като начало, разбрах че събота е работен ден. Омизерствах якето си с кафе, което после се опитах да изпера и подсуша с ютия. Резултатът все още личи върху ръкава ми и то много добре. Ядосах се и седнах да се успокоя на компютъра с кутия натурален сок касис в ръка. Самият касис успя да се озове върху панталона, с който смятах да тръгна. Той пък още се накисва в някаква кофа. Планът да отида на даскало съвсем пропадна и вместо това се юрнах да търся дънки/панталони по магазините. Естествено, от тези, които ми харесваха, номерация нямаше, а навън си беше клинч. Хванах Грейвър и се затикахме по улиците. Намерих някакви дънки и “поляхме” случая с едно KFC.

Защо всичко това с тия неволи? Ами защото покрай тях въобще да не се впечатлих от факта, че половин час преди автобуса едва намерих такси, което да ме закара. Не се притесних и от живописното задръстване между София и Перник - през прозореца се виждаше една дълга извиваща се в тъмницата червена ивица от фарове. Пристигнах с прилично закъснение, след което два (от общо трите) телефона почти постоянно стояха изключени. Решил си бях, че ще си почивам…

Каква ти почивка?! Още с пристигането се започна с червеното вино. Предстоеше да излезем и трябваше да стоплим бузки. По някое време се озовахме в “Old Drums” - местната метъл кръчма, където на широк екран се прожектират клиповете на песните, които вървят. Аз се разбих от куфеене, дивеене и барабанене. Естествено, изявих се и на клавира, и на баса, и на соло китарата… и на какво-що инструмент се чуваше. Имам няколко снимки, на които такъв трябва обезателно да бъде монтиран. И така до 03:30…

Събудихме се (ужааасно трудно) в 08:30, за да закъснеем за лекция в Югозападния Университет (ЮЗУ), на която си останахме единствените присъстващи. За някаква реклама ставаше въпрос, с някакъв преподавател от Академията… Не ме вълнуваше. Направи ми впечатление обаче, че сградата на университета хич не е малка. След като приключихме с лекцията, се занесохме към центъра, където пък видях и сградата на Правно-исторически факултет. Оказа се, че там, където съм бил, е било просто първи от общо около десетина корпуса пръснати из цял Благоевград. А и студентите не са малко - доколкото разбрах - около 8′000 парчета, голяма част от които чужденци.

Тръгнахме към дима, защото няма дим без огън. А огънят беше от цвърчащите скари изтипосани предпразнично в самия център - въртяха се кебапчета, сатленки и всякакви други мръви - въобще всё, что се движи. Ние обаче замезихме в баничарницата, понахранихме някоя друга птичка и се занесохме в “All Stars” - много приятно понаметъляващо кафе, в което обаче жулнахме по един червен ром. Пешачката се прибрахме оглеждайки и оснимвайки отново целия център, за да се проснем за една хубава следобедна презареждаща дрямка.

Вечерта започна с културно масово мероприятие в клуба на БЧК заедно с останалите хора ангажирани там. Оказаха се страхотни свежарки! Това няма нищо общо с това, че ми дадоха набор ‘87 (”… ако не си и по-малък!”). Тия хора трябва да ги почерпя на следващото си пътуване до там. Малко преди полунощ вече бяхме тръгнали да се превръщаме в тикви и затова побързахме да се изнесем и запътим към култовото заведение “Underground”. Направи ми впечатление, че по улиците щъка страшно много народ по това време… и то едни все млади (или пък просто младолики - като мен :-P). Като обстановка въпросният бар напомня по-скоро на типичната подземна метълска бирария, само че музиката там беше по-популярна. Това, разбира се, не беше пречка да се развихря, особено след като прилично доливах гориво от водка и натурален сок ананас. Лигавихме се, шегувахме се, наблюдавахме интересните там субекти, танцувахме и… си тръгнахме в около 03:00. Решихме да се попързаляме по поръчания от Саша сняг. Резултатът е ейййтакава синка на дупето на Саша, половин глава допълнително на тила ми, вероятно спукан паваж и коремни болки от смях пред едната дискотека. Болки от смях и пред другата дискотека, когато Саша успя да се стовари пак, този път без мен… егоистка! Криво-ляво, горе-долу, падайки-ставайки стигнахме отново до “Old Drums”, където отново се раздадох. Оказа се, че при падането запалката на Саша се е натрошила. Картинката беше забавна: подавам на бармакната остатъците от запалката в шепи, питам за кошче, тя гледа странно, взима останките и ги изхвърля, слагам цигара в устата, питам за запалка… Е, намери.

Да сме се прибрали към 05:00 (да съм се загубил в супермаркета, ама не можах). Да сме яли “ориз с ориз” до 05:30. Да сме бърборили до 06:30. Да съм станал в 12:00. Да сме ходили на пицария. Въпреки малките масички я препоръчвам всекиму, дори само заради количеството. Зове се “Планета Италия”. Натъпках се като животно! А и гледката от там зиме е чудесна, защото се виждат заснежени гори - безкрайно приятно. Прибрахме се. Или по-скоро се притъркаляхме. Кратка релаксация и оставих Благоевград намира. А хич не ми се тръгваше, мамка му… :/

Автобусът тръгваше, когато се напълни и без възможност за предварително закупуване на билет. Всичко е на късмет, но пък автобуси за София - бол. Този беше страшно комфортен - приятно климатиче, достатъчно пространство за сядане (седейки човек може даже да погледне назад). Времетраенето на пътуването се вмести в рамките нормалното - от частната автогара на Благоевград до Руски паметник стигнахме за час и четирдесет минутки… Свалих снимките от телефона си. Остава да се сдобия от фотоапарата на Алекс (съквартирантката на Саша) и ще ги публикувам.

Popularity: 38% [?]

Публикувано в понеделник, декември 17th, 2007, 4:52 pm от Valery Dachev в Travelogue | Няма коментари »

Със закъснение: Коледна блогосреща

Срам ме е, че съм толкова мързелив и трябваше да мине толкова време, за да дам своето в купчинката писания покрай блогосрещата. За сметка на това пък имам предимството, че каквото е могло да бъде изписано, е изписано и имам възможността да бъда много лаконичен.

Събитието Богомил Шопов (вече неофициално прекръстен на Бого, Блого или надълго - Блогомил) насрочи за 13 декември (сряда) в 18:30 в “Кривото” на Будапеща. Точно на часа моя милост цъфна с цялата си прелест (т.е. с раницата) на местопроизшествието. Запазени бяха (мисля) пет маси, които в крайна сметка успяхме да уплътним. Е, когато аз отидох имаше лесно преброимо количество народ, само част от който познавах. Въпреки това седнах при непознатата част, запознахме се, поръчахме си и с това ни се отвори и глътката… и устата. Темите… бяха всякакви - от отсъствието на някои блогъри и ГДБОП, през бирата, през WordPress, музиката, случващото се наоколо… всичко! Запознах се наживо и с много хора, които ми стояха или като bookmarks, или като e-mail контакти и такива в ICQ и Jabber… Разбира се, не малко отсъстваха и тези от тях, които нямат сериозно оправдание за това (примерно са били задържани от службите ангажирани цензура и с опазването на обществения ред), трябва много да се покаят за постъпката си, да се извинят публично и да публикуват своя снимка сипещи сол отгоре си. Ние пък си направихме множество такива. Голяма част от тях са публикувани. Моя милост пък изложи фотографското си “аз” заснемайки кажи-речи само танца на пияния и пропаднал зелен крокодил с голяма коса и садистични (и не само) наклонности към най-младите представители на блогерското ни общество. Въпросните пък най-млади представители пък се оказаха най-активни в отразяването на събитието. Връзката публикувам с пожеланието да не вземат да порастнат толкова мързеливи като някои други в това общество (въобще никак хич даже не визирам себе си :)).

Та… блогосферата се разлетя около полунощ оставяйки след себе си прилична сметка и много усмивки, както на лицата на присъстващите, така и не персонала. И естествено кръв, сополи, сълзи и всякакви други екскременти у тези, които пропуснаха…

Popularity: 27% [?]

Публикувано в понеделник, декември 17th, 2007, 2:14 pm от Valery Dachev в Initiatives | 1 коментар »

Със закъснение: 8ми декември

На по-близките ми вече е известно, че напоследък съм неповторим карък - ако има нещо да се случи, ще се случи на мен; ако пък има нещо да не се случи, то няма да се случи точно на мен. В частност така стана и с организацията на колегите в НБУ за 8ми декември: месец по-рано уж тръгнахме да обсъждаме какво да правим, но всички се отказаха безкрайно несериозни, дори само да обърнат сериозно внимание на обявките за хижи и хотели по повода. Съвсем логично накрая нищо не излезе. Нищо ново - то и предни години пак беше така… ту ще ни липсва организация, ту ще ми се наложи да се прибирам аварийно за зъболекар… или пък някоя друга глупост…

Броени дни обаче преди студентския празник бившият ми колега от Физическия факултет - Виктор ме подпита в ICQ какво ще правя на 8ми декември. Изскочи идеята да направим група на неангажираните за 8ми декември във Facebook и да си организираме нещо. Поканихме какво-що приятели подозирахме, че си нямат занимавка, като в крайна сметка по-сериозни се оказаха само общо 7 души (сред които и хора попаднали съвсем случайно в групата). След кратко обсъждане се спряхме на Тифани (сайтът им е ужасно дървен, знам). Капарирах най-добрата маса в заведението (доколкото се намира точно в дъното му до DJя, а и с най-широк излаз на дансинга).

Срещнахме се в около 21:30 на Съдебна палата, изпозапознахме се и в малката ни спретната тумбичка се засили към местоназначението си. Вечерта беше нарочена за house с на моменти ретро елементи. Докато по-голямата част от компанийката се върна да хапне в суши бара (в близост до Тифани), аз не спрях да бърботя на малкото останали… противно на славата ми на скромен, притеснителен, мълчалив, затворен и т.н. тип. Когато се върнаха всички, аз вече бях във вихъра си и показвах на наетите от заведението танцьори някои нови и трудно възпроизведими движения. И така до около 03:30 всички много ми се радваха (а предполагам и след това), пък и се радваха взаимно едни на други. Някои бяха особено радостни! А други - почти много радостни. Въобще една радост струеше отвсякъде. А пък в следващите няколко дни летяха благодарности за организирането на това събитие. Иначе като за седем души направо се изложихме с относително малката (около 310 лв.) сметка. От друга страна пък излезе значително по-евтино от каквато и да е друга организация за празника. Аз лично се поопих с два White russians, голяма мента с водка и вероятно около 15 шота. Затова и известна част от снимките въобще не са на фокус. А, като стана въпрос за снимките, веднага щом си преинсталирам машината, ще бъдат качени в съответната секция на сайта (макар вече да са достъпни в албума на групата във Facebook).

Междудругото, оправдание за закъснението… нямам.

Popularity: 24% [?]

Публикувано в понеделник, декември 17th, 2007, 12:33 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »