Срам и позор… за първи път от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов“, от която постановка не бях особено очарован. Тази вечер обаче нещата не стояха така. На сцената на Сатиричния театър се игра “Още веднъж отзад” (”Noises Off“) от Майкъл Фрейн. Зад иначе двусмисленото заглавие се крие страхотна комедия на представление в представлението. Всичко се случва в театър, в който сякаш всеки е прегърнал своята собствена лудост. Първото действие се развива на сцената на този театър - една невъзможна генерална репетиция на сякаш обречена постановка. След антракта пък публиката застава зад кулисите на това представление, където абсурдните характери се преплитат с необикновени съвпадения и сценарий с аромат на сардини. Хуморът в тази пиеса не се препоръчва на лица с болки корема. 
Popularity: 24% [?]
Публикувано в четвъртък, ноември 29th, 2007, 12:56 am от Valery Dachev в Personal |
5 коментара »
“Взривяването на Русия” (или “ФСБ взрывает Россию”, “Blowing Up Russia”) е книжката, която се приема за повода един от авторите и - Александър Литвиненко да бъде отстранен. Другият неин автор - Юрий Фелштински (Википедия), все още е жив - в Щатите. На книжката им погледът ми се спря съвсем случайно преди седмица и половина в Хеликон. Заедно с нея се сдобих и с “Русия на Путин” (”Путинская Россия“, “Putin’s Russia“) на Анна Политковская (Википедия), която по всяка вероятност е една от причините авторката да получи четири куршума преди година… и редица награди за журналистика (голяма част от които посмъртно).
Причината да обърна внимание на тези две книжлета бе, че обвиненията към руските тайни служби за убийството на Литвиненко и Политковская придобиха звучна гласност, а самият аз бях умерен привърженик на управлението на Владимир Путин. От друга страна пък съм твърдо убеден в отговорността на висшата администрация на САЩ за организирането на атентатите от 11 септември 2001, както и за възпрепятстването на независимото им разследване. Защо бях толкова убеден, че нещо такова не може да стане в Русия?! Руската половинка е едно добро оправдание, но не и за човек, който претендира за поне малко рационално мислене. Вероятно защото срещите ми от трети вид с всичко руско са били безкрайно положителни, а родолюбието, сърдечността и гордостта на тези хора изключват възможността някои от тях (и то на ръководни постове) да организират атентати срещу собственото им цивилно население в защита на интересите си. Е, май ще се окаже, че съм грешал… Това явно се случва. И то в днешна Русия…
Истории, на фона на които игричките на родните ни политици са просто смешни…
Popularity: 23% [?]
Публикувано в вторник, ноември 27th, 2007, 11:03 pm от Valery Dachev в Personal |
7 коментара »
Ще ми се да спомена една инициатива, която май-май не е получила достатъчно гласност. Става въпрос за “Ядосаният стикер!” (http://iadosaise.org/). Самата инициатива може да се разглежда като леко по-безобидна алтернатива на “Тук преча!” и далеч по-миролюбива от преложените в коментарите към тази публикация в блога на Еленко (която всъщност ме светна за стикерите).
За какво става въпрос всъщност… Стикерчета със зарибени надписи от типа на “Докато махате този стикер, вероятно ще разберете, какво означава някой да застане на пътя ви!”, “Този стикер спаси вашата кола от: одиране на боята с пирон, ритане на ламарината, спадане на 4 бр. гуми, счупване на огледало!” и т.н.. Въпросните стикери се разпространяват безплатно от партньорите (в лицето на FAME CARS, За Града, О3PR, както и леко заплатено в Червената къща. Подкрепената и от M@il.bg инициатива се състои в разлепяне на лепенките по шофьорските стъкла на неправилно паркирани автомобили.
За финал: що е то неправилно паркиран автомобил (извадка от “Закон за движение по пътищата“):
Глава втора. Раздел деветнадесети. ПРЕСТОЙ. ПАРКИРАНЕ. (стр. 17)
…
Чл.94.
…
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.
…
Чл. 98. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Престоят и паркирането са забранени:
1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;
2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението;
3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост;
4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства;
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;
7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването;
8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства;
2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях;
3. на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници;
4. на места, определени за инвалиди;
5. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) на пътя - за регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи.
6. (нова. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
..
Popularity: 22% [?]
Публикувано в четвъртък, ноември 22nd, 2007, 12:39 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Initiatives |
1 коментар »
Градът: София. В София: каре между бул.”Княз Ал. Дондуков” и улиците “Г. Бенковски”, “Московска” и “Будапеща”. В карето: х-л “Arena di Serdica“, изоставена и порутена сграда (понастоящем свърталище на клошари и наркомани) построена за някоя там важна дама. В “Arena di Serdica”: останки от арена на гладиаторски битки. Под арената: останки от Римски амфитеатър. До Римския амфитеатър: изкопни работи за строеж на “Преустройство и пристройка на сграда на Банка ДСК ЕАД” (снимка вляво).
Опс! Грешка - “ДО” ли казах? Поглеждаме отново снимката вляво. Поправка: “ВЪРХУ“. Именно! Оказва се, че след хиляди години функцията на този паметник на културата е възродена. Само че този път не като арена на битка, а като участник в нея. Битка между културното наследство на тази земя и некултурното безумие на съвременния град. Битка между архитектурата на София срещу архитектурата на Сердика. Продължение на битката между съвремения човек и природата, в която последната вече губи по точки. Битката, в която се обърнахме срещу собствените си творения.
Нещо, което умишлено не споменах по-горе, за да го отделя тук: Националният институт за паметници на културата (НИПК) се намира на адрес бул.”Княз Ал. Дондуков” 16. С други думи: всичко това се случва в задния двор на също толкова порутената сграда на НИПК. И да очаквам държавата да опазва историческото ни наследство? Не. Искрено се надявам някой да успее да ме убеди, че мястото на този изкоп е перфектно изчислено така, че да мине точно по стените на въпросния архитектурен обект!
Следващия път, когато някой дойде и се изцепи, че се гордее с хора (умишлено не казах “българи”) като Левски, Ботев, Вазов…, ще го попитам дали те биха се гордели с него.
P.S.: Снимката направи, обработи и услужиливо предостави Веско.
P.P.S.: Проектант: ЕТ “Интарх - Здравка Щилянова”. Строителен надзор: “Корект Консултинг” ООД. Строител: “ГБС-София” АД.
Popularity: 25% [?]
Публикувано в събота, ноември 10th, 2007, 3:04 pm от Valery Dachev в Absurdistan |
6 коментара »
Крайно време беше. Писнаха ми всякакви проблеми с тази машина. След последния хардуерен срив направо ми се отщя да се занимавам. Вместо това обаче, малко по-късно се сдобих с прилична машинка, достойна да замени старата.
Резултатът е, че проектите в BgIT.net, сайтовете от домейна e-Logix.org, както и всякакви други, които досега износваше добрата стара Mantra (Intel(R) Pentium(R) 4 @ 1.80GHz), с чистак-бърсак нов Intel(R) Core(TM)2 Duo CPU E6750 @ 2.66GHz с 2Gb памет разположени върху ASUS P5K-V дъно, а всичко това напъхано в GeneSys Rack 2300B-LPF със захранване на Chieftec. Голямото забавяне всъщност дойде именно от захранването, защото намирането на читаво захранване с 80мм перка напоследък е меко казано главоболно. От стария хардуер останаха всъщност само дисковете (които пък, мисля, са на около половин годинка)…
Нова е и операционната система… новичкият 64-битов процесор осмисли прехода от Debian Testing i386 към Ubuntu 7.10 Server Edition 64-bit (остават още три машинки за такава подмяна :-P). Цялото действие наченах още със ставането си вчера сутринта.. някъде около 7:30… когато спрях FTP сървъра (за да не качват хората файлове) и прехвърлих голяма част от директориите, които до по-късно нямаше да бъдат променени. Подпалих завещаната ми колица, за да се изсипя в офиса, задействам алармата и взема новата машинка (или поне частта от нея, която беше сглобена) преди да са дошли СОТаджиите. Е, те така и не дойдоха (може би защото я изключих, но…) и се затиках в сървърното помещение на Online.bg. Установих, че съм забравил всякакви отвертки, кабелчета, простотии.. и видях малко зор с тези, които имаше там. Но все пак стана - спрях всички услуги на сървъра, прехвърлих останалите директории, преместих дисковете в новата машина и пристъпих към инсталацията на Ubuntu 7.04 Server Edition. Видях зор с мрежовата карта - “Attansic Technology Corp. L1 Gigabit Ethernet Adapter (rev b0)”, която след мнозина опитани модули се разпозна от “atl1″. Последва базова настройка на мрежата, обновяване до 7.10, подкарване на OpenSSH сървъра, сглобяване на машината и… толкова с работата в хладинката на сървърното помещение.
Прибрах се вкъщи и остататъка от вечерта прекарах във връщане на нещата от другата машина, реорганизацията им и настройката една по една на услугите предоставяни от машината. Голямата промяна е преходът от QMail към PostFix, който не мина чак толкова гладко, колкото се надявах… но все пак успя с помощта на един питонски скрипт, текстов редактор и малко bash scripting. Другото беше относително тривиално. Остават само някои бъгове, което си проличават тук-таме но не са чак толкова фатални… Все пак действам по въпроса…
Та така… сега спя спокойно при средно натоварване около 1.02 на фона на поне 20.0 преди. Машинката е меко казано забележително по-бърза - тя е невероятно бърза. Daily backup, който преди отнемаше не по-малко от час, сега става в рамките на броени минутки! Междувремено подмених desktop машината си с доскорошната Mantra, защото първата взе да прави някакви мизерии, но се оказа, че май наистина е имала някакъв хардуерен проблем - инсталацията на едно глупаво Windows XP отне повече от час, а вентилаторът на процесора дрънчи неистово… и трябва да намеря време и за това да се погрижа…
Както и да е. Отивам да се радвам на снимката на Mantra.
Popularity: 14% [?]
Публикувано в вторник, ноември 6th, 2007, 12:13 am от Valery Dachev в Technical |
5 коментара »
