Прибирам се днес от работа, надул съм си Kultur Shock на максимум и вървя по тротоара. Вървя си аз и в един момент усещам, че не вървя, а се провирам… между сграда и стената на една кооперация. Някакъв убит раздрънкан Опел се е качил почти целия на тротоара. С цялата си наглост, някакъв олигофрен се е паркирал успоредно на него на инак еднопосочната улица. Второто нещо, което ми направи впечатление, беше по-интересно - върху предния и задния капак се чернееше написано с маркер следното: “Тук преча!” (по-любопитните могат да цъкнат на връзката ). Ей, Бога ми, израдвах се! Това обяснява втората заглавието на настоящата публикация.

Първата пък е свързана с това, че това е вторият път, в който виждам това изпълнение - преди няколко седмици се натъкнах на същия надпис, със същия такъв черен маркер на една от онези малки, бели товарни коли на Plesio паркирана почти на средата на и без това миниатюрната уличка “Д-р Г. Вълкович”. Само дето тогава по някаква причина не направих снимка.

Въпросът е дали това ще се превърне в някаква любопитна традиция. Реално погледнато тя не вреди толкова, доколкото маркерът би трябвало лесно да се чисти от капака на автомобила. Просто привлича внимание… Напук на всички шофЕри, които ще възроптаят тук, че това е вандалщина, аз лично ще се израдвам да видя още такива творения по собствеността на мизерниците сред тях.

Popularity: 11% [?]

И аз се сдобих с iPhone - сестричката беше така добра да ми донесе един брой. Шариния до шия! Предполагам, че на всички е ясно, че в него няма нищо революционно ново - просто една камара технологии вкарани в една машинка и всичко това обвито в комерса на Apple. Намирисва ми (макар да е по-скоро очеизбодно) печалбата от продажбата на самия iPhone като хардуер да е нищо в сравнение с това, което Apple печелят в Щатите покрай продажбите на филми, музика, мелодийки, простотии… и всъщност комисионната от договора с AT&T, който всеки е обвързан да подпише… Или всъщност не всеки. Прескачането на активирането и отключването на възможностите на телефона да работят с всевъзможна SIM карта е изцяло софтуерно. За това, по всяка вероятност, Apple си имат своите причини (можеха като Verizon да вградят картата в телефона).

Иначе самият iPhone впечатлява със следните достойнства:

• Голям екран с прилична разделителна способност (480×320 px, 160dpi). Екранчето е чудесно за работа с менютата, за разглеждане на снимки, гледане на клипчета, филми… всичко…
• Многодокосваем (самомозъчно измислих тази дума) екран! Супер яко - zoom с две пръстчета, прелистване на разни списъци, тинтири-минтири…. Е, частта “много-” на многодокосваемостта май се ограничава до две, но…
• 8 Gb място за мултимедия - музика, клипчета, филми… Е, има и разновидност с 4 Gb, но кой ли я купува?!;
• Шаренки анимации. Не знам дали наръка се правят от приложенията такива скролирания, прелиствания, zoom in/out, въртене, fade in/out и т.н. или операционната система/графичната среда се грижи за тях, но са направени наистина якичко;
• Перфектен звук! Най-добрият, който съм чувал през слушалки. iPhone просто е научен урок от iPod;
• Не на последно място - WiFi. Със своя Sony Ericsson се гърча да подкарам Internet през Bluetooth и напоследък даже не успявам. Тук нещата са простички като слънце - и в София, в Казанлък, вкъщи и в офиса… та дори на паркинга пред блока - уреден съм си с Интернет-слънце;
• …

Естествено, Apple не можеше да не си оставят ръцете. Покрай целия комерс обгърнал iPhone са нашибали такива ограничения, че нямам думи:

• Пространството за приложения е ограничено (по незнайна причина) на 128 Mb;
• Качването на музика и филми е лайна с боза - само през iTunes. А самият iTunes е пълен @#$%!!!;
• Поддръжката на Bluetooth е страшно смотана и на мен специално в момента ми е практически безполезен;
• Няма поддръжка на Java (дори на J2ME) и, по думи на Steve Jobs, няма и да има;
• По същите тия думи, Flash може и да има… ама няма. Супер, има YouTube, но всичко останало - не;
• Apple, противно на всякаква логика, правят всичко възможно, за да ограничат неконтролираното производство и разпространението на чужд софтуер.;
• …

Междудругото, по въпроса с разработката на 3rd party software за iPhone явно може да се говори доста. И особено за Steve Jobs - типично в негов стил днес казва едно, а утре - друго. Всякакви закани и обещания са склонни към обръщане на 180 градуса - тотална липса на стабилен маркетинг. А разработката за iPhone е типичен пример за това. В началото идеята беше разработката на приложения за iPhone да бъде ограничена и съответно софтуер се пише предимно на Objective-C, който Apple настоятелно се опитват да пробутат, а в крайна сметка малцина харесват. SDK май-май не се намира много (защо ли подозирам, че просто не е читаво?), а Apple бутат към разработката на Web apps. Целта, разбира се, е да не се позволява приложения да работят локално върху телефона и да пипат там, където Steve Jobs не иска. Среда за разработка?! Тъкмо няколко опита, естествено, концентрирани върху разработката на Web apps. Аз пък искам локално работещи приложения! Искам да превърна тези 8 Gb от своя iPhone в iFileServer!

Най-глупавото е, че след няколко години нещата въобще няма да стоят така. Steve Jobs отново ще изпадне в ситуацията, в която е приказвал едно, а под натиска на потребителите е станало друго. Отново ще стане пределно ясно, че извратеният му нюх към мениджмънта не е за тази планета, не е за този биологичен вид… И, когато това стане, пак ще е твърде късно. Историята вече познава такива случаи, от които той обаче не се е поучил. iPhone в момента печели популярност покрай хардуера си. Стремежът за бърза печалба и опитите за ограничаване на софтуерните разработки за телефона, ще направят телефона също толкова популярен, колкото и останалия хардуер на Apple.

P.S.: Как се премахва активирането на телефона, отключва се за използване с други карти и как се инсталират допълнителни приложения… по-нататък… евентуално.

Popularity: 81% [?]

Еми.. така е то - прекатури се първата четвърт век от безкрайно вълнуващия ми живот. Хахах! Остават поне още няколко. Тия 25 годинки звучат някак… много (макар на външен вид да съм на най-много 20, а на акъл - не повече от 15 ). Чак си струва отбелязването в инак леко зае*ания ми блог. Как се чувствам ли? Младолик. Хахах!

Нека започна с това, че поздравленията си започнах да получавам още на 7ми - датата, на която всъщност съм се родил… А и в Русия 8ми дойде малко по-рано. Големият бум беше обаче около полунощ… например с едно дяволито клипче. Много пожелания, много усмивки, голямо чудо, голямо нещо. Едни SMSи ли не бяха, едни обаждания, едни чудесии… Същото продължи и със събуждането ми (не че разни SMSи не ме будиха и през нощта ). С пристигането ми в офиса започна и уреждането на партито на Бузлуджа. Традицията така повелява… само дето тази година традицията ще закъснее със седмица, поради невъзможността ми да се захвана с това по-рано. Та… аз се захванах да се свържа с осписъчените, а Илиян - с уредническата работа (туристически бюра, хижари, капарирания, трето-пето…). Междувременно честитките не спираха. Тук е моментът да благодаря на всички чат-програми, които известиха приятелите ми за предстоящия/настоящия рожден ден, за да не се нацупя на някого (а всички знаят, че съм един тънкообиден ), че е забравил събитието. Е, имаше и такива, които даже не се усетиха, но на кого му пука в крайна сметка? Аз като не помня рожденни дни, си записвам. Но кой ти гледа списъка, като не му се пие?! Хубавото е, че ми се попълни горе-долу репертоара от пожелания… за да не звуча чак толкова банален, когато и аз се обадя да честитя.

Подарих си и ново hands-free за телефона. На всекиму е известно, че техника в мои ръце дълго не оцелява и старото сдаде багажа. За ориентация, оригинално hands-free за Sony Ericsson от W-сериите струва 50 лв… поне в Jeff - единственото място, където намерих.

Малко по-късно напазарих за почерпката във фирмата и се посъбрахме. Имаше няколко отсъстващи.. кой по служебни задачи, кой в болнични.. въобще някакви такива много измислени оправдания за пропускане на един от най-сериозните ангажименти към тази фирма… Но въпреки това изкарахме много добре - лаф моабет, туй-онуй, трето-пето… и се прибрахме по живо по здраво.

Остатъкът от вечерта беше спокоен - на компютъра. Реших че ще релаксирам преди предстоящото утре (сряда) ретро в Строежо. Поздравленията продължаваха, разбира се. Изпообадиха ми се половината ми роднини и се уговорихме да се видим скоро с тази част от тях, които са налични в София. Изцепката на вечерта обаче беше: “Празнувай ги, Валери, докато годините ти са за празнуване… че като дойде време да ги броиш наобратно…”. Междудругото, обадиха се и хора, които въобще не подозирах, че ще се присетят за моя милост, което си е… яко! Не, не просто яко! Сууупер яко!

Та така с тази част от рождения ден. От другата ще има снимки…

P.S.: Feeds @ BgIT.NET съвсем скоро се завръща… макар и с доста позагубени публикации (направих каквото мога, но…). Stay tuned!

Popularity: 11% [?]