Тези няколко дни нещата излязоха извън контрол… Започна със странна сутрин, в която заварих машината си в безпомощно състояние - отговаряше на връзките към съответните отворени портове, но самите услуги не реагираха. С никаква идея какво се случва звъннах на поддръжката, за да рестартират машината. Опитът им доведе до нейната абсолютна невъзможност да запали. Буквално! Кратка консултация и съдействието на ZakkWylde от администраторите на Online.bg доведоха до извода, че проблемът е в захранването. Имам да черпя Ицаци за услугата да купи и инсталира прясно ново и марково захранване. По-късно разбрах, че през нощта е имало някакви токови удари. Горе-долу тогава и моята машинка е спряла да работи (макар да не се е рестартирала и да е включена към UPS).
Останах с впечатлението, че всичко е наред, но ден по-късно сутринта забивката се повтори. Отдадох го на смененото ядро, обновения софтуер и хиляди други причини. А, след рестартирането, машината проработи нормално - без проблеми със захранването. До тази сутрин, когато системата запецна още веднъж. Единият от дяловете поиска проверка на файловата система. Този дял се оказа /var, а това, което замина - базата на BlogHub.org. За ужас се оказа, че последните достъпни backups са от края на юли месец!!! Това просто ме уби! Никакъв RAID не е успял да помогне в случая.
Нямам думи просто да изразя съжалението си за всички изгубени публикации по блоговете в BlogHub.org. Имах надежди, че ще успея да импортирам архивираните RSS емисии в Feeds @ BgIT.net, но се оказа, че блоговете не пускат пълни емисии… и надеждите ми бяха попарени. Просто нямам думи…
Според новина в News.bg на свое заседание днес Министерски съвет отнема от Софийския Университет около 172 дка от общо 183 дка на Университетската ботаническата градина в Балчик, въпреки решенията на Върховния административен съд и Върховния касационен съд за правото на Алма Матер да се разпорежда със спорната паркова част. Това се случва и напук на протеста иницииран преди време и с ясната идея и имайки предвид последствията от “грижите” на родното Министерство на културата. А несъобразяването с факта, че въпросното министерство няма пукнат специалист, който да се грижи за градината, навежда на мисълта, че нямат нужда от такъв за реализация на плановете си.
В духа на представата за култура на нашето Министерство на културата, бих искал да демонстрирам също толкова културно мнението си по темата! Тези там (начело с тартора си), които имат проблеми със зрението, могат да цъкнат върху снимката, за по-голям размер.
Днес започна курсът по програмиране за напреднали, за който споменавах тук неведнъж. Никой (и най-вече аз) не е предполагал, че мога да говоря три часа и половина без да спра. Изтормозих хорицата и, макар да ги призовах да излизат по всяко време, повечето от тях се въздържаха. Утре ще направя тъкмо три почивки, защото това моето не е нормално! Не е нормално и за това време да успея да преподам основите на XML, XSL и XSD, както и да задълбая в тяхното приложение, да дам примери и т.н.. Притеснението ми почти го няма, но… имам грозен навик да обикалям наляво-надясно, с което вероятно изнервям народа, а и да не гледам много-много към аудиторията, а погледът ми да шари на майна си. Ще се постарая да променя това.
Мисля си за малка XML задачка, която да реализираме заедно утре, а именно - да направим някой-друг XML съдържащ определени данни; XSLT, който да визуализира в HTML информацията от него и XSD, който да го описва. Идеята е, като започнем SQL, да създадем съответната база данни, таблиците в нея, да ги натъпчем с данни и да си поиграем с тях. За колко време ще изпълним този план, това е друг въпрос…
Досъдебно производство се води срещу полицай от ОДП - Смолян, за когото се предполага, че е изнасилил 15-годишно момиче по време на командировката си в Несебър. Повече информация има в Dnes.bg и News.bg. Води се досъдебно производство. Еле па да се окаже вярно… Тук ще пиша… Междудругото, носят се слухове, че такива случаи е имало и в Казанлък преди време, а тъжното е, че не би ме учудило.
В продължение на две от общо четирите години, в които се познаваме с Катя, планираме да отскочим до екопътеката “Бяла река”. Направихме го вчера преди обед. Тръгнахме в 9:30 от Казанлък и не след дълго пристигнахме в Калофер. Направихме едно бързо кафе на центъра, заредихме с две бутилки минерална вода и подпитахме един от продавачите на плодове зеленчуци там как да стигнем до екопътеката. Горе-долу ни ориентира. Нагоре от центъра и преди спирката вдясно и после вляво на разклона и на следващия разклон пак вляво. Естествено, обърках пътя, но поправих грешката. Отвореният ми по голфаджийски прозорец мина покрай някаква жена, която се провикна че купува стари акумулатори. Дори да беше стар акумулатора на колата (а той май е най-новото нещо в нея), дали щях да го сваля и да и го продам? Хората не мислят с главата си…
То и аз не мисля много-много с главата си. Тръгнахме по път, по който се редуваха хилядолетни парчета асфалт и прорязани в пясъка от стичащите се води улеи. Беше някакъв ужас, а не знам дали аз бях по-нервен слизайки надолу или колата. Спряхме да подпитаме някакъв тип, който вървеше покрай пътя. Предложи ни да го качим, а той - да ни покаже пътя, защото бил в същата посока. Съжалих малко, че се съгласих - отдавна не бях срещал толкова вмирисан на алкохол и добитък човек. Слава Богу, забра ароматите си със себе си, когато слизаше. Но преди това определено ни направи весело - обясняваше как никой не спирал да го вземе, защото им приличал на затворник с новата си къса прическа и пиянска походка. Нея вечер бил варил ракия и леко се понаквасил… ама тая година ракията малко, щото трябвало да помага на бащата. А пък той иначе бил животновъд (мерси, не бях забелязал). След това пък, ни в клин, ни в ръкав ме пита дали съм от хеви метълите или от другите? Неучтиво му отговорих с въпрос защо си е помислил, че съм метъл, но и той не отговори. Заобяснява как хеви метълите вдигали много шум и му правили проблем. Премълчах си. А и в колата (учудващо) вървеше радио… примерно “Фокус”. В един момент неприятните шикани измежду дупките и камънаците по пътя приключиха и някъде там оставихме човека. Предложи на връщане, ако го видим, да спрем, а той щял да ни почерпи с ракия. “Не, мерси, с колата съм.” (Очевидно!) Помоли ме да се извиня на девойката от негово име, което е странно, имайки предвид, че девойката си беше точно там. Продължихме по асфалтовия път, за да стигнем до сграда с висок стобор. Направих грешка, че не обърнах внимание какво е. Останах с впечатление, че е по-скоро гостилница, хотел.. но със сигурност не и манастира, за който говориха всички по пътя.
Оставихме колата при останалите автомобили и продължихме пеша. Първото нещо, което прави впечатление, е че мястото е божествено красиво! Второто е безкрайно чистият въздух. Екопътеката е направена невероятно и явно с такъв див ентусиазъм… А тя самата представлява в голямата си част дървен парапет и, където се налага, мостчета и стъпала, които криволичат из парка - сред гората, около самата Бяла река, над водопадите, по скалите… Тук-таме има пейки с места за почивка, както и интересно направени табла показващи различните дървета, билки, животни и т.н.. На моменти се открива толкова божествена гледка, че ме доядява, че нямам по-читав фотоапарат от телефона си, за да снимам това. А, за да бъде хубава една снимка, трябва да е толкова панорамна, колкото малко фотоапарати могат да я направят. Водата в Бялата река е толкова бистра и хладка, че на човек му идва да цамбурне в нея, особено след цялата умора от разходката. Намерихме и няколко по-дълбоки места в нея (примерно някъде до гъдите ми), но този път не се престраших…
Не липсваха и глупости, естествено. Наложи ми се да се докарам като поляк (това е думата ми за човек, който работи на полето :)) покрай бутилката вода, която Катя изля върху мен. Нищо - аз си я бях заслужил. А и тя си заслужи тази, която излях върху нея. Мислихме да поискаме вода от останалите туристи, но нямаше да ни гледат особено радостно, ако бяха установили, че не ни трябва за пиене.
Въпреки, че си изкарвахме весело, трябваше да побързаме. Времето беше малко колебливо, а ни чакаше път нагоре, който не съм сигурен, че колата щеше да може да измине на газ, ако беше заваляло. И някъде в ранния следобед вече пътувахме към Казанлък. Малко по-късно свалих и снимките, част от които съм сложил в раздела “В Картинки”. Учудващо мястото в телефона ми стигна, но следващия път, какъвто определено ще има, трябва да направя повече. И тоя път ще взема читаво заснимащо устройство.
Не съм врял и кипял в протестите. Бил съм на точно три през целия си (не)съзнателен живот. Въпросът ми е как се протестира в държава като нашата? Как държавата в лицето на управниците реагира, за да ги потуши? Тази публикация търси коментари. Ще ми се бъде намерена правилната стратегия за ефективен и непотушим протест. Първото означава, че трява да води до промяна, а второто - да се вписва в законодателството на страната, за да не може то да бъде използвано като оправдание за разпръскане на масите.
Протестите през 1996 и в началото на 1997 бяха ефективни, но си бяха чист бунт. А бунтове не могат да се правят всеки ден, защото това е революция. Държавата има неограничен ресурс и даже правно основание за потушаване на такива. От друга страна обаче тя явно се нуждаят от ежедневен контрол от страна на обществото. А това, че политиците ни са явно късопаметни, е пределно ясно… и най-вече предстсавителите на тази същата партия, която управляваше и тогава, и сега.
Ефективни бяха и протестите в защита на Странджа се оказаха ефективни. Но бяха незаконни. Ефективни бяха, защото се характеризираха достатъчно гласност и масовост. От друга страна не беше ясно кои са организаторите, за да бъдат атакувани, както това стана с протестите в “Пирогов” например. Същото важи и за митинги организирани от конкретни организации (били те някакви неправителствени или синдикати). В протестите за “Странджа” управляващите просто нямаха кого да подхванат, да го обявят за престъпник или поредния гражданин с картонче в архивите на Държавна сигурност. Същият проблем го имаха и по времето на Виденов - тогава различните организации (партийни, студентски и т.н.) бяха по-скоро катализатор, а не реактив, в избухването на общественото недоволство.
Мисълта ми тук е, че трябва да се намери формула, която да съчетава липсата на някакъв тип “организационен комитет” и забележим масов протест в рамките на закона. Не мисля, че има групировка или държавна институция, която да може да се противопостави на протеста на цял град например, защото не могат да отвърнат. Както например това става в Нови пазар и Красен дол. Във връзка с това статията на Днес+ започва много подходящо и ще си позволя да завърша с цитат от нея:
Абсурдна държава – абсурдни институции. Страхлив народ – хилава, самозатриваща се нация – това сме ние, българите в днешна България. Вече наистина е позорно да се живее в нея. Впрочем една значителна част от българите не живеят вече тук – онези, които се опитаха да запазят достойнството си на хора, уважаващи себе си.
Ново двайсе за тия, дето говорят за ред и дисциплина сред пазителите на реда. Те пак ще кажат, че е изолиран случай, но издънките стават много.
Днес става дума за току-що уволненя катаджия от РПУ-Враца - Марио Върбанов. Спрял си той 65-годишен шофьор и му тафил дебитната карта. Възрастният човечец бил направил грешката да запише ПИН кода си на гърба на картата, за да не го забрави и униформеният, който бил “намерил” картата въргаляща се до колата, взел че изтеглил 800 кинта. С уволнение ли се наказва кражба? Освен това, аз вероятно трябва да повярвам, че партньорът му нищо не е видял, нищо не е разбрал, не е знаел нищо по въпроса и съвсем по никакъв начин не е укрил кражбата. Последната, освен злоупотреба със служебно положение, е и допълнително уронване на пристижа на представляваната от катаджията служба. То вЕрно, че всички си ги знаем що за стока са, ама… по-нагло не можеше да го докажат.
Вчера от клуб “Адреналин” ме застреляха с твърдението, че скоковете на Витиня вече са забранени!
Защо ли се сещам за вратата на 6тия етаж на единствения работещ асансьор в 4ти блок на Студентски град? Там поддръжката беше решила проблема с неработещата врата по примерен за всяка техническа и организационна мисъл начин: бяха я заварили.
Добре, наясно съм, че на скачачите им се налага да се сместват в аварийната лента и присъствието им там застрашава както техния живот, така и този на движещите се по натоварената магистрала люде. Предполагам, че срещу една по-висока такса за скоковете, може да се организира временно затварянето на едната лента на едното платно в зоната, където се провеждат скоковете, особено ако се избират дни и време, в които движението не е толкова натоварено (неделя сутрин ?). Като тръгнат да правят ремонти, затварят цялото платно и движението продължава и в най-натоварените часове…
Естествено, в идеалния вариант може да се избере едно място за скокове от моста и там да се направи подходяща пристройка, но той е толкова небъден, че няма накъде. Сблъсък с бюрокрация, проекти, разрешителни, инвеститори… за да се избият след това клубовете ще кой от тях и кога да я ползва площадката.
Е, остават скоковете на Клисура и на Аспаруховия мост, където явно не е чак такъв проблем. Аз от там обаче няма да скоча. Рафтинг ще е… когато навия някого…
(Два дни го гледам това заглавие и не виждам, че съм изял “И”-то от “помията”… Всички читатели трябва да се засрамят, че не са ми казали! :))
В заглавието няма правописна грешка! Думата “комплексай” е нова. Тя е съкращение на словосъчетанията на прилагателното “български” и някое от съществителните “милиционер” (т.нар. “мюлюцюнер”), “ченге” (в някои краища на Абсурдистан - “чюнгье”), “кука” (или “кукъ”) и модерното сред съсловието им - “хрътка”. А самата думичка е хибрид между явно възпитаваната в полицейската академия (като в едноимения филм, който не беше трагикомедия) в Симеоново комплексарщина и произхождащите от там кадри. За илюстрация на гореспоменатото ще използвам следната публикация в блога на Симион:
Тук вероятно някой ще ме обвини, че слагам всички полицаи под общ знаменател. Да, така е… и това е нарочно. Иначе всеки от тях щеше да си казва “Аз не съм такъв!”. А сега кадърните имат повод да изчистят името си, като сами се погрижат за дебилите, които са им колеги. Чистката явно трябва да започне точно в органите на реда! Срамно е, че уж тръгват да вкарват в ред държавата, а не могат собствената си институция да оправят…
Минава 02:30 и не ми е по силите в момента да се сетя за всички случаи на полицейски произвол откак за министър на вътрешните работи имаме (не)човек, чието най-забележително постижение е пикането в плевенските фонтани на пияна глава. С времето обаче следният списък смятам да актуализирам и да добавям информативни връзки за всяка от събраните издънки, за всяка една от които въпросният индивид би трябвало да си подаде оставката, ако не живеехме в Абсурдистан. Ето я въпросната малка част от за сметка на това доста понамиристващата (даже… понавоняващата) помия, която униформените натвориха:
Към това се добавят честите побои при арест, за съмненията в покровителство от страна на полицията над престъпници и цели групировки, прикриване на престъпления и спиране на разследвания. Картинката се довършва и от случаите, в които полицията пропуска в бюлетина си престъпления, пред разкриването на които е безсилна.
Ще повторя, че списъкът определено е непълен и ще се радвам на всякакви негови допълнения… поне докато от ГДБОП не ме потърсят. Полисвинщина!
Световният шампион по фигурно пързаляне, партньор на Албена Денкова и най-вече рекламното лице на кампанията “Ако си пил - слез, искам да стигна жив“ катастрофира с 1.1 промила алкохол в кръвта. Изяснява се възможността с подарения си Hummer да е пряко отговорен за смъртта на 24-годишен младеж, за тежкото състояние на приятелката му.. и нараняванията на техните близки. Джипът е смачкан, а автомобилът на жертвите - помлян.
Вчера гледах филмче по bTV за съвместното изпълнение на дуото Максим Стависки/Албена Денкова и известният български цигулар Васко Василев. Направи ми впечатление арогантното му поведение. По ирония на съдбата същата вечер фигуристът оправда впечатлението ми. Също така ирония на съдбата е, че тази случка идва като потвърждение на Абсурдистанското му гражданство… Да ни е честито!
Никакъв RAID не е успял да помогне в случая.
Не е нормално и за това време да успея да преподам основите на XML, XSL и XSD, както и да задълбая в тяхното приложение, да дам примери и т.н.. Притеснението ми почти го няма, но… имам грозен навик да обикалям наляво-надясно, с което вероятно изнервям народа, а и да не гледам много-много към аудиторията, а погледът ми да шари на майна си. Ще се постарая да променя това.
