Пресцентърът на МВР днес оповести подписването на споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи и Съюза на българските писатели. За съжаление, новината за това в News.bg (”МВР си поръча писатели” ?!?!) обаче бе много бързо (това е заговор!) изместена от завръщането на медицинските ни сестри и двамата лекари от Либия. А кой друг, ако Съюзът на българските писатели, ще ни помогне да разберем инак противоречиви действия на родното министерство? Къде другаде, ако не в "Пламък", "Словото днес" и "Новият пулс", "нелекият труд на служителите на МВР" да получи така нужното му адекватно отразяване и заслужена почит?! Как иначе, ако не чрез това споразумение, работата на Румен Петков да получи своята безпристрастна оценка?! Тъкмо на място и на време!

Е, в последното изречение няма капчица сарказъм. Защо ли такова споразумение идва точно след седмица, в която българската блогосфера успя да даде толкова голяма гласност на изпълненията на изпълнителната ни власт. След като Министерството на вътрешните ни работи установи абсолютната си неспособност да интерпретира приемливо своята гледна точка, защо пък да не си намери някой професионалист, който да му свърши тази работа? Така и така умря циганката, дето ги хвалеше. Nice try! Try again later!

Няколко неща обаче правят впечатление? Едното е, че е ясно какво писателите ще дадат на МВР. А какво МВР ще даде на писателите? И всъщност… Румен Петков и Николай Петев били подписали споразумение, но нещо останалите писатели ми се губят в цялата картинка.

Ще си позволя няколко цитата: в съобщението на министерската прес-служба се казва, че с това споразумение "възстановяваме една хубава и позабравена традиция, която е в служба на обществото". Ама, разбира се! Не трябва да забравяме, че "Народната милиция е единствена опора на народната власт."! Ето какво пише и в Wikipedia за позабравените традиции:

През социализма членството в СБП водеше до редица привилегии, като често партийните интереси надделяваха над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биваха избрани за членове.

Ще си позволя да отбележа, че не случайно Съюзът на българските писатели има и своята алтернатива в лицето на Сдружението на българските писатели, което явно е решило да не влачи със себе си комунистическа слава.

P.S.: Симион Патеев и Ясен Праматаров също дадоха своето двайсе по въпроса.

Popularity: 7% [?]

Разгеле! След няма и половин час на Софийското летище се очаква да пристигне френски президентски самолет, на борда на който сънародничките ни пътуват в компанията на съпругата на френския президент и европейския комисар Бенита Фереро-Валднер. Веднага след това се очаква те да придружат президента ни до неговата резиденция в Бояна, да им бъдат направени съответните медицински изследвания. От там нататък… не е ясно. Да ни е честито.

С това една черна страница в историята на българската външна политика бе затворена. Несъмненено обаче предстои включването на последните и редове в кампаниите на предстоящите избори. В абсурдната тройна коалиция ще се избият кой да обере овациите за… всъщност осем годишната агония. Това, което Президентът пропусна да отбележи в незабавното си слово е, че обвинените в умишлено заразяване със СПИН на 420 деца медицински сестри се прибират в България с доживотни присъди и с по един голям етикет “Виновен”. Вярно, предстрои помилване, което просто ще добави думичката “помилван” към етикетчетата им. Съмнявам се и че външния ни министър ще припомни собствените си думи, че изплащането на каквито и да било компенсации на либийските семейства би означавало да признаем вината на медиците си. Да разбирам ли, че я признахме? Не успяхме да преборим зависимостта на независимото либийско правораздаване, а бяхме най-умело (из)рекетирани. Осигурихме благоденствието на семействата на заразените либийски деца - същите онези пряко отговорни за съсипването на живота на шест български семейства. Тепърва петте български медицински сестри трябва да градят вече съсипания си живот, защото до месец ще бъдат вече забравени.

Загубихме обаче нещо - една кауза, около която българското общество се обединяваше. Лентичките “Не сте сами” ще изчезнат от витрините и сайтовете, ще заглъхне и медийния тръбеж по казуса… и ще остане едно кофти чувство, че въпреки всичко тази битка остана загубена…

P.S.: Нещо, което винаги пропускам. Бившият палестинският лекар Ашраф от известно време насам с българско гражданство. Фантазията ми е твърде ограничена, за да си представя за какво нехайството сред сънародниците му става въпрос, след като се е отказал от тях.
P.P.S.: Час след пристигането им, медиците бяха помилвани от Президента. Указът бил прочетен от външния министър Ивайло Калфин. Из блогосферата вече се появиха спекулации, че това не е станало предварително, тъй като адвокати на медиците са имали намерение да съдят държавата за осемте години прекарани в затвора и помилването е изчаквало постигане на споразумение. Последното включвало, както самото помилване, така и 200 хил.лв. за възстановяване. Доколкото това е вярно, предстои да се разбере.
P.P.P.S.: Пак съм аз! Deutsche Welle прокарват доста интересната идея, че парите за обезщетения на либийските семейства всъщност идват от либийска страна, като целта е вината пред либийския народ все пак да поемат българ(к)ите. Сега обаче въобще няма да се учудя, ако тези пари си ги прибере управлението на Джамахирията… Хитро, а?:)

Popularity: 10% [?]