… или по-скоро спечелена битка или начало на война?
На протестното шествие вчера се събрахме доста хора. Макай часът да бе променен на 19:30, за да могат някои телевизии да излъчват наживо, още в 19:00 се бяха събрали доста хора, известна част от които познати. Зад пилоните заварих кола на НОВА ТВ и десетина униформени до нея. На бул.”Витоша” пък беше паркиран техен автобус, а полицаите от него се суетяха край нас. Още сега искам да отбележа, че поводи за спречквания с полицията не се появиха, което е добре. Шествието мина съвсем спокойно и без ексцесии. Всъщност даже беше забавно!
Но всичко по реда си… След като се посъбрахме, някои участници бяха интервюирани от медиите и облепихме с изолир-банд устите си, бавно и славно потеглихме покрай фонтаните на НДК, за да стигнем до бул.”Витоша” и ул.”Патриарх Евтимий”. На кръстовището двама полицаи бяха отцепили движението, за да можем да пресечем, и тръгнахме по пешеходния булевард, където пък други полицаи спокойно освобождаваха терен за преминаващите трамваи. При други обстоятелства бих се извинил на пътниците им за причиненото неудобство, но сега просто ще ги поканя да повървят с нас на следващия такъв протест. Пламен Тонев връчи на мен и Васил Колев листчета с цитат на Mahatma Gandhi: “First they ignore you. Then they laugh at you. Then they fight you. Then you win.“, с което гордо си вървях нататък. Стигнахме до ул.”Солунска” и завихме по нея. Трафикът по това време не беше кой-знае какъв, така че не предизвикахме много проблеми. На кръстовището с “Граф Игнатий” също имаше полицаи, които спираха движението… както и на това на “Дякон Игнатий” и “Ген. Й. Гурко”. Там започнаха да се чуват вече силни скандирания за “Рила”, “Странджа”, “Иракли”… и стандартните за всеки протест “Оставка!” и “Всеки ден ще е така, до победата!”. Минахме и покрай Народния театър, пред който явно предстоеше някаква прожекция. Около Министерството на Отбраната се чуваха и скандирания “Не искаме ракети, искаме дървета!”. Нямаше много движение и по “Цар Освободител”, който благодарение на спряното движение пресякохме безпроблемно. Как целият този народ (над 2000 души, според Дневник) мина през градинката до Националната художествена галерия, нямам никакво понятие. Две девойки запяха “Хубава си моя горо” през мегафона на един от организаторите. Последва и куплет от “Let it be”. Пресякохме и отцепения “Г.С. Раковски” и продължихме към храм-паметника “Александър Невски” и се спряхме.
До входа вече беше паркирано камиончето на “Попай”, което мернах още на НДК, а в каросерията му се бяха настанили няколко актвисти. Последваха поздрави за (вече) вчерашната ни победа в Парламента. Казвам “победата ни“, защото това е победа, не само за участващите в протеста, а и за почти цялото общество (изключвам тази част от него, апетитите на която бяха попарени). Прочетена беше и декларацията, заедно с исканията на протеста, публикувани на http://savestrandja.ludost.net/. Чухме изказвания на юрист, на други активисти, на представител на Студентския съвет на СУ, както и на пенсионерите. Изпяхме “Хубава си, моя горо”, химна на Странджа и химна на България… и се разотидохме. Поздрави на всички, които присъстваха! Надявам се следващия път да сме повече… макар и скритата ми надежда е да не се налага да се събираме отново… но на дали.
Има нещо обаче, което стана ясно на този протест и то не само на мен. Формира се ново особено активно гражданско общество. И това, колкото радващо, е и толкова плашещо. Радващо е, защото станахме достатъчно, че да правим впечатление; не се оставяме да бъдем лъгани или подвеждани; знаем правата си и ги отстояваме; не спестяваме никому позициите си… И е плашещо, защото това явление в България се наблюдава, само когато нещата тръгват наистина на зле; когато дори прекалено голямото търпение на средностатистическия българин се изчерпа. Политиците явно имат по-къса памет и от моята… и то тези от същата онази партия, която го отнесе преди 10 години…
Popularity: 8% [?]
