Преди седмица Багера (искал член в името си, но не и пълен ) ме покани на “цър-пър парти” на вилата му в Кралев дол (за мое учудване, ударението пада на “е”). Нямах никакво понятие къде се намира това, но пък все добри отзиви чувах за местенцето. Веднага след като се раздадох, скочих на доброто старо Сузуки и полетях след голфаджиите по “Цар Борис III” (това бе обяснението за намиране пътя към Перник). След няколко позвънявания, безпогрешно маневриране между дупките и посрещане в другия край на селището, се качихме до може би най-високата му точка. Там вече се бяха наредили 2-3 автомобила и един мотор, а Тодор се изявяваше като главен готвач (роля, която май запази до финала на следващия ден). А храната за изяждане хич не беше малко (ако сбъркам в числата, ще ме поправят): около 15 кг. лионска наденица, кюфтета и кебапчета, няколко килограма домати, краставици, чушки и лук, неизвестно количество картофи, над 20 литра бира, кутия 3-в-1 и почти нищожно количество друго безалкохолно. Всичко това беше подплатено с подходящите количества лютеница и сосове. Цялата софра бе предвидена за близо 15 души. Озвучаването цяла вечер варираше между чалга, метъл, рок, поп.. и Ричард Клайдерман. Две палатки намериха място в градинката, както и маса с няколко стола. Лаф-моабетът на тъкмо два фронта бе подкрепен от сериозно количество мезе. Тук-таме се правиха снимки и клипчета без особен замисъл, но (не)прилично отразяващи идеята.

По някое време (наистина не помня в колко всъщност) преядохме и решихме, че е крайно време да се спи… кой-къде-намери… за да станем рано-рано сутринта, да се освестим с по някое-друго кафе.. и да продължим.

Всъщност… заиграхме се с пароструйката (или по-скоро останалите – аз документирах) и някакви други зарибявки, в които загубихме ценно време за надебеляване. След това обаче набързо наваксахме. Всякакво останало мезе бе опечено, картофите – опържени, салатата – нарязана, а бирата… ъъъ… свършила (уви !). Транслирахме масата под дебелата сянка (за каквато все още се очаква дефиниция) и започнахме омитането. Аз, за съжаление, пак се изложих, като трябваше да си тръгна още в ранния следобед, но следващия път на кюфтетата няма да им се размине – зарекъл съм се ! То и сега не им се е разминало, но това е друга тема – неравностойната битка с манджата е приключила чак вечерта и то благодарение на дошлите малко след заминаването ми подкрепления.

Тук трябва да си запиша за следващата подобна събирачка (която вече се планира): солидно количество пластмастови вилици, ножове и чаши; кисели краставички; подозрителните кебапчета се заменят с неподозрителни… или с кърначета; повече бира и безалкохолни; винце… и боя, за да боядисаме басейна.

Толкоз с краткия ми осведомителен бюлетин…

ЗАБРАВИХ: Пиянските песни и изгубения/изчезналия/завлачения Playboy. Всъщност… не знам дали не пропуснахме да потърсим последния в тоалетната.

Popularity: 10% [?]

Третото издание на Free Hugs в София започна, както предварително беше обявено, на 07.07.2007 в 17:00 пред НДК. Има някакъв чар в това да те гледат като абсолютен откачлник. Въпреки това хората се усмихваха. Учудващо най-добре кампанията бе приета от разни пенсионери, които по принцип съм свикнал да приемам за безкрайно скептични към всякакви странности. Не знам дали не е защото са хора, които вече по-рядко получават прегръдки, а всъщност имат по-голяма нужда от тях…

Как протече всичко (или поне частта, на която присъствах)… Рано-рано сутринта хукнах да търся книжарница, за да намеря картон и маркери. Оказа се, че има чудесна такава за художници на бул.”Христо Ботев” откъм бул.”Витоша”… Вероятно се пада някъде около Солунска, но не можах да видя. Някъде по обед заседнах да правя таблото. Никога не съм рисувал нещо подобно и въоръжен с много ентусиазъм, линийка, молив, калкулатор и маркери започнах да редя 18те букви от надписа “БЕЗПЛАТНИ ПРЕГРЪДКИ” върху картона. Да си призная, стана страхотно. Приемам поръчки даже ! Междувременно навих и Деската (известна още като Детската ) и по някое време тя се появи вкъщи. Решихме да напишем “Free Hugs” в чест на чужденците. Ей така, набързо.. и закъсняхме с около половин час. При пристигането си на билетния център на НДК нагушкахме здраво другите (около 5-6) участници и тръгнахме покрай фонтаните в посока към бившата Кабина (ако все още я имаше, щеше да е много подходящо да се намърдаме там, ама йок !). Стефо като че ли беше най-ентусиазираният от нас, защото до Витошка гърлото му вече беше започнало да пресъхва от викове “Безплатни прегръдки !”, “Искате ли да ви гушнееем ?” и разни такива. Тоз младеж наистина го пере съчмата – нагушка и някакви хора през прозорците на колата им, а и се опита да прегърне един Голф. Някои минувачи се навиваха, а други се опитваха да избягат на отстрешния тротоар… където предвидливо бяхме пуснали част от групичката. На трети просто не им оставяхме възможност да се измъкнат. Така минахме чак до Алабин, като по път ни предложиха да си купим картички от по 2 лева. Срещу прегръдки не ги давали.

С похода продължихме до ул.Съборна, където свихме в посока към градинката на Народния театър. Охраната на БНБ отказа да ни прегръща, но пък в самата градинка попаднахме на странстващ музикант, с когото си попяхме, поснимахме… а и покрай него разни хорица напрегръщахме. Обиколихме фонтанчето, пред което пък предстоеше концерт на някакъв оркестър… правиха tuning. Гледаха ни странно. Прегръщахме хората, дето играха шах. По “Княз Ал. Батенберг” излязохме на Графа и тръгнахме надолу. Имаше един просяк на инвалидна количка, когото напрегръщахме. И парички му оставихме. Имах чувството, че ще се разплаче. Чужденците също се отзоваваха на надписите “Free Hugs”. Срещнахме Фабио – италиянец пристигнал предния ден. Той направо се присъедини към нас. Започнахме и по магазини да влизаме, за да прегръщаме персонала (който в същото време не ни изтърваше от поглед, да не би да е някаква специална кампания за обиране на магазина им ). На Попа засякохме Васил Колев, Бобсън и компания. Напрегръщахме и тях… и още люде. Една девойка с колело също. Малко след като пресякохме, тя се върна, за да ни снима. Е, не можа да скалъпи естествената снимка на прегръдка, която искаше, защото всички тръгнаха да позират, но… здраве да е. Там трябваше да се разделим с част от компанийката, тъй като имаха среща на НДК. Завещахме им обаче една табелка, за да продължат инициативата там… Чакам да кажат какво се е получило !

Ние пък продължихме по бул.”Васил Левски” до Спортна палата. В градинките на Паметника на руския войн прегръщахме разни супер учудени хора. Имаше и такива, които бягаха. Нищо – усмихнахме тези, които подлежаха на усмихване. Пресякохме Орлов мост и нахълтахме в Борисова градина. Началото там не беше най-успешното, но пък беше забавно. На едно от откритите барчета се бяха събрали групичка в третата възраст. Отнесохме много прегръдки и пожелания от тях. Беше приятно. И от решилите да се поразходят в късния следобед люде. Гарирахме се на ПЪНа до катерушките. Поснимахме се още малко, попрегръщахме се…

… и трябваше да тръгвам към Кралев дол. Тук неизбежно трябва да направя някаква равносметка на цялото събитие. Както казах, най-топло ни посрещаха по-възрастните. В очите на останалите се четяха притеснение, съмнение, та даже укор. Не липсваха и простаци да пускат ръце на момичетата от компанията или просто глупави изцепки. Тъпото е, че такива бяха хора на средна възраст, които вероятно (не дай си Боже !) имат деца. Искам да видя реакцията им, ако друг направи нещо подобно с тяхното хлапе. Имаше и дебили с изцепки от типа на “Колко ще ми дадеш за прегръдка ?” или “Ти да не си изпедерастял ?”. Не успяха обаче да помрачат цялото изпълнение. Току-що Heth подшушна, че ни имало във вчерашния брой на в-к Труд. В духа обаче на протестите срещу ИК “Труд” ви призовавам да купите най-много един брой, да сканирате статията и да я разпространите в Интернет. Аз лично ще се въздържа. Та така… снимки и филмчета Heth е публикувал в Picasa, а моите (значително по-малко) ще се появят там и/или в моята галерия. Имаше и други хора, които снимаха, така че… ще се радвам да пратят.

Ще ми се подобаващо да опиша колко много се радвам на Човеците, които се присъединиха към инициативата, но… не знам как да го направя. Ако не друго, изкарахме си страхотно, а и много народ ни е одумвал с усмивка… надявам се !

Popularity: 4% [?]