Спазих собствената си традиция да посрещам първия юлски изгрев на плажа в Бурас, като само първия път не беше на Самба бар. И тази година не съжалявам, макар организацията от страна на заведението да става все по-нищожна. За щастие, надцених собствената си умора от проекта по Java, подготовката и провеждането на устния ми изпит по английски (10x, Плин 
), 10-километровата разходка от НБУ до центъра с Деската, събуждането в 04:30 и сутришния ускорен бърз влак в 06:30… и откак пристигнах в 13:30 на гарата в Бургас, не съм се спрял. Изоставилият блога си Mo ме посрещна, оставих си багажа у тях и заобикаляхме напред-назад. Порадвах се на красотите и забележителностите на Бургас. Дето вика местният лама - “научихме жените на любов”. Всъщност цяла вечер ги учихме, та даже и с Мирето успях да се видя…
Така и не беше известно обаче къде ще прекараме същинската част на вечерта. Половин Бургас тръгна да се изсипва около пързалката на стария плаж. От пристанището до моста имаше около 5 огъня, покрай които ние последователно минахме, а на някои дори се застояхме. Тук-таме имаше китари, касетофони, пеещи хора. Позастояхме се около единия за известно време, но след по-неизвестно такова с Явор се вдигнахме отново към Самба бар, където пък ни чакаха Радост (бившата ми съседка от Студентски град, за която съм споменавал не веднъж ) и нейната компания. Към нас се присъединиха и Ева и Диана, които се бяха отделили по-рано вечерта. Отделно на самия плаж се оказаха и разни техни хора… а и разни други wanna-be-познати същества (които, уви, не можахме да “научим на любов”). Оказа се, че един Shark беше напълно достатъчен, за да ме крепи на линия цялата нощ.. танцуване, лигоч, тичане наляво-надясно по плажа… Всъщност нямам идея какво толкова съм правил през цялото това време - знам само, че бъбрих доста, но… това всеки го знае. 
След известно изчакване на изгрева и както традицията повелява, Слънцето изгря под звуците на Uriah Heep - “July Morning”. Тези, които не бяхме избързали, посрещнахме първите му лъчи с освежаващо цопване във водата и припяване с пълно гърло. За добро или за лошо, не достатъчно фалшиво, че да изгоним медузите, които всъщност бяха прилично дружелюбни. Други люде пък останаха да съзерцават разкрилата се гледка от брега… Не знам защо обаче тази година като че ли доста по-бързо се разотидохме… а беше събота. 
Прибрахме се с идеята да се наспим, за да мога да хвана следобедния влак към София. Това с наспиването нещо не се получи и рано-рано раздигах домакина си, за да идем на кафе, разходка, снимки и т.н.. Не е хубаво да се ходи през лятото и особено по обед по бургаските улици и крайплажни алеи. Много тен и нагон се хващат.. за сметка на отеклите очи. Колко мъка има по тоя свят, Боже ! Не е хубаво и да се пътува след Джулай във влака. И там е мъчно… А за самото БДЖ, по-нататък…
За мое съжаление, тази година няма филмче, с което горе-долу да илюстрирам атмосферата около събитието. Успях обаче да направя няколко снимки на изгрева и на розово-лилавия хоризонт точно преди него. Та… кратък “репортаж” от вечерта, предшестващите и следшестващите я събития вероятно ще има при останалите фотографии. Тази година скромно… като за един ден - толкоз.
Popularity: 6% [?]
